С какво ви дразнят свекървите? – 166

Аз пък бих гледала внуци с удоволствие. Ще е супер детето ми и внуците да са покрай мен. Ако доживея да стана баба,вероятно ще съм 60+ и ако съм здрава много бих се радвала да ги гледам.

Да де, ама има доста Ако.
Ето, днес ще гледам с преспиване моята внучка. Чудесно, но си знам че ще ме изцеди (да не обяснявам кое точно ми е тегавото, то също е обяснимо), проблемът е, че майка ми е на легло - утре ще чакам младите да дойдат да вземат внучката, а аз да тичам при бабата. Ми, идва ми нагорно.
Аз съм от бабите, дето казват, че деца не гледат.

Ей такива генерални заключения и обобщения като прочета, и то от 70+ годишна свекърва, на която единия син не е женен и живее при нея, и ми става едно “носталгично“ по моята отминала младост и отношения със свекърва, лека ѝ пръст, иначе добра жена беше.

Откъде накъде ли? Оттам насам, примерно. И не говорим за смисъл на живота /въпреки, че защо не, покрай малко невинно дете и възрастен човек се вдетинява, една баба на толкова неща може да научи внуците, стига да иска, а колко радост и любов могат да дадат на възрастен човек тези деца.....
Особено за свекървите??? Значи, за тъщите е разрешено внуците да са смисъл “на живота“, за свекървите - в никакъв случай!
А пък като прочета, че трябва да се усеща “грижа“ към мама, и ми става още по-носталгично. Да не говорим колко същото не кореспондира с “даването на криле“. Даваш му криле да отлети, но с условие - грижата, да се бори, но и да не забравя същата тази грижа....
Моите виждания са по-различни, и друг път съм писала - крилете се дават, за да “отлети“ сина и да създаде свое “гнездо“. И след като го направи, това е мястото, на което и за което трябва да полага грижа, това е семейството му, то следва да е приоритет. Ако майката обича сина си, и иска да е щастлив, не следва да иска и да изисква грижа, отнемайки му от времето за същото това семейство, и ставайки причина за проблеми в него. Защото всичко рефлектира върху нейното дете. А това не е израз на обич.
Разбира се, не казвам изобщо да не се интересува, или ако става въпрос за извънредни ситуации, болест, лечение и т.н. Но на първо място е неговото семейство.

Ако има казус да го обсъдим, инак става упражнения в риторика и четене с разбиране. Които явно не се удават на всички, но пък всички можем да пишем "чаршафи" като си мислим, че така сме по-убедителни.

И уточнявам, грижата е подкрепа, парична в случая към инвалидна пенсия, никакво време не  е,  има минута за превода.
 И като не е женен сина е второ качество? Живее тук  от време навреме, живя много години на 3000 км, без мама. Негов избор  е как, аз съм подкрепяла желания доколкото мога. И да,  болен човек съм, поддържането вече не ми е по сили ,не ме дондурка синът.  Почти не се засичаме, носи ми сладолед, лакомства някакви от града, това е пък неговата грижа.  И коси двора, фрезова.
И двамата каквото могат правят.
 При пет цифрени доходи може да си позволи някой да подпомага, не подяждам децата им. И не започват с единица доходите.
 
Но форумът знае най-добре кое как  е.

Ами пишете, някой да ви е спрял?
Темата е за това - да се пише, без да се генерализира, обобщава и квалифицира, но понякога не на всеки му се “удава“ това упражнение, смятайки, че правейки го, е по-убедителен.
Иначе за четенето с разбиране съм съгласна, както и за субективизма - всеки разсъждава от своята гледна точка.

Боряна, изобщо нямах това предвид, но е безсмислено отново да обяснявам.
Който разбрал - разбрал.

Няма как да сме еднакви.
Всеки влага нещо различно в думите.
 И ти ме упрекна, мен точно.
 Не вярвам  да оставяш родителите си без внимание.

Истината е, че свекървите са много зависими от настроенията и отношението на снахата. И какъвто и да е подходът, или поведението, снахата, щом реши да се инати, мъжките майки може и да не докоснат внучето.
Писах тук за едни семейни приятели с внучката и снахата - чужденец. Ами свекървата буквално и е отгледала детето, а сега, заради делата, я игнорира. Като че ли жената има думата да пренареди ситуацията така, че да угоди на снахата в ущърб на себе си и сина си заради внучката. Снахата иска да се нанесе отново в жилището на свекървата с внучката, а да изгони сина си. Това ако не е емоционално изнудване, не знам какво е.

То май най- добре да не се привързваме и към внуци, щото после става страшно.

Този човек ако е читав, сам ще се изнесе за да има къде да живее детето му докато порасне, а не да се влачи по квартири.
Но това вече наистина е друга тема.

Много манипулативно изказване.
Аналогично –детето му, ако е читаво, няма да "гони" родителя си от жилището му. Говоря по принцип.

П.П. "Гони" е в кавички, защото другият родител реално гони. Това, конкретно в тази ситуация. За мен е супер нагло да гониш човек от собственото му жилище.

Първо, не съм те упрекнала, и да - теб репликирах, защо не?
Мисля статутът на всички в темата е един - потребители на форум.
Само че, в случая коментарът ми беше от гледна точка на снаха, а не на свекърва, и да - за мен наподобява /ше/ много поведението и изказванията на моята свекърва, когато беше жива.

Изречението с родителите няма да коментирам - абсолютно извън контекста е и на разговора, и на темата.
А и баща ми отдавна е покойник.

Аз съм така. Вече пораснаха, но се надявам да имам други. Какво толкова страшно има бабата да гледа внучето?!

Аз не знам дали ще имам сили да си изгледам децата, пък камо ли за внуци. Надявам се - но знае ли човек. Понеже съм раждала и като по-възрастна. По тази причина изобщо реално не мисля за внуци, те за мен ще са една огромна екстра. На която мога са да се надявам, но не и да правя планове да ги гледам. Ще е прекалено нахално спрямо съдбата.

КАГ, ти си била пенсионерка иначе не виждам как това става. На мен ми остават 17 години до пенсия, ако доживея.

Янтра, не отричам, че  родителите могат да си гледат децата. Ти си супер майка на три деца, ама има родители, които имат нужда от помощ. Някои заради голяма заетост, други заради работно време, други по разни  причини.  Аз само подчертавам, че и бабите могат да гледат внуците.