С какво ви дразнят свекървите? – 166

  • 29 159
  • 752
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 25 028
Помоли майка ти като човек да се съобразява с твоето положение и здравословно състояние. Макар че, подозирам, че няма да има ефект, тя и моята е същата. Ох, мамо , как се уморяваш, ти си ходиш на работа,  и в къщи  си имаш грижи, трябва да си почиваш... а сега изчисти ми праха над гардерба, че миналат седмица не го чисти. Той на  гардероба в моята къща не е чистен от Великден и то не тая година, но при нея нищо не търпи отлагане.

Аз се справих с постоянни откази за каквото не мога, не искам и не намирам за необходимо. То е силно казано, че съм се справила, тъй като доведе до хронично цупене, но и от него вече не ми пука.

# 286
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 836
Incantrix, обясняваш ѝ точно това, което си написала тук и съответно ѝ казваш, че няма как да я караш постоянно на въпросното село. Прецеляваш колко пъти можеш да я караш и се уговаряте да се обажда примерно 2 дни по-рано.
Ако сега не сложиш спирачки, ще си остане така, а да не кажа ще стане по-лошо. Жилището са го прехвърлили по тяхно желание, нали?

# 287
  • Мнения: 4 013
Incantrix, моят съвет е да намериш съсед, който да се ангажира да храни животните срещу някакво минимално заплащане. Ще дадеш по-малко пари, за спестенота време да не говорим.
Обясняваш на майка ти как си разрешила проблема и че можеш до я караш веднъж в седмицата, да си нагледа имота и животните.
Тя ако има възможност, нека ходи с автобус или да плаща на някого, но това вече ще си е нейна грижа.
В момента децата ти трябва да са приоритет, не селската къща.
Жалко, че хората не мислят, преди да развъдят животни, за които не могат да се грижат. Голяма глупост и даже е жестоко спрямо животните, те имат нужда от постоянна грижа, а не да идеш веднъж на няколко дена да им метнеш храна. Такива хора (независимо стари или млади) са за глоби и да им се отнемат животинките. Така може и да се позамислят, защото не вярвам да са толкова изкуфели, просто им изнася да се правят на неразбрали.
Жилището, което са ти прехвърлили - в него ли живеете? Те къде живеят като са в града, в друго ли?
Не мога да разбера защо хората правят подаръци уж, пък после искат да си ги платиш, че и с лихвите. И то родители, които уж трябва да имат безусловна любов.
Постави граници, че ще си разбиеш здравето, семейството и ще си лишиш децата, а полза няма да има.
Човек като не е доволен от малкото, няма да е доволен и от многото.

Това е като "Да, той не може да плува в бурно море, ама то пък морето защо има вълни, баси"
Свекървата не е море, тя също е възрастен човек и да се прехвърля цялата вина на сина и, е много крайно.

# 288
  • София
  • Мнения: 5 060
И пак става въпрос за същото - казването на "не" и отстояване на позиция

# 289
  • Мнения: 817
Incantrix, обясняваш ѝ точно това, което си написала тук и съответно ѝ казваш, че няма как да я караш постоянно на въпросното село. Прецеляваш колко пъти можеш да я караш и се уговаряте да се обажда примерно 2 дни по-рано.
Ако сега не сложиш спирачки, ще си остане така, а да не кажа ще стане по-лошо. Жилището са го прехвърлили по тяхно желание, нали?
Да, по собствено желание. Не съм ги молила, защото аз самата бях дете на около 25 г. От благодарност кръстих детето си на баща ми.
Опосум, наоколо няма съседи. Селото е пусто и няма автобус до самото село, а до разклона, който е на 3 км и е непосилно да го вървят. За отговорност към животните имат , гледат ги повече от внуците даже, но не могат да преценят, че трябваше да ги махнат преди година и половина, когато татко се разболя от инсулт и 4 месеца бях в същата ситуация. Жилището си е тяхно и те си го ползват, от нищо не съм се възползвала все още.
Въобще не искам да коментирам, че имам сестра, която все нещо и има и е заета , а по някога директно казва, че на мен са дали повече/ къщата на село също е на мен, а тя получи апартамент и земи/ и затова аз ще ги гледам и не си мърда пръста за нищо, освен да дойде на гости един път седмично за 30мин. да ги види. Наистина са ми дали доста и това ме кара да се чувствам виновна, че нямам нито време, нито пари да обикалям през ден.

Последна редакция: ср, 06 авг 2025, 14:34 от Incantrix

# 290
  • София
  • Мнения: 1 133
Incantrix Почни отдалеч и откровено разговаряй с родителите си.
Първо нещо, което е факт - парите, които отделяш за гориво. Нека ти го покрива, ако не може - да даде решение. Второ, времето ти е кът тъй или иначе, следователно - животните, заради които се ходи напред - назад трябва да се реши какво да се прави с тях - приют, в града, какво? /Имам куче, та .../ Трето, но не по-маловажно - именно чувството за вина те яде, понеже се чувстваш длъжна - ти трябва да го преодолееш, за да можеш да решите обективно с мъжа ти /да, с него, и децата, които са потърпевши, от цялото това нещо/ как точно да се справите с Вашите.
И да, злоупотребяват с теб, още по-лошо както си минала през огромно изпитание ...
И да, сестра ти гледа да се измуши, но не се ядосвай за това, просто не разчиташ, а само пускай задачи към нея, може пък да вземе да свърши нещо. И последно, понеже родителите са възрастни, вече ТИ водиш - надявам се, разбираш какво имам предвид. Това е положението.

# 291
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 836
То винаги така става, че едното дете (ако са две или повече) е по-ангажирано около грижата за родителите, може би, защото по-трудно отказва.

# 292
  • Мнения: 817
Наистина ми е трудно да откажа. Внушено ми е това задължение и ми се вменява вина, когато опитам да откажа ненужното обикаляне.
Това ТИ водиш не ми се получава. Майка ми и баща ми се опитват да командват, да се налагат и когато не стане на тяхното те карат да се чувстваш изключително зле и виновен.

# 293
  • Мнения: 25 028
Ще трябва да ти се получи, иначе ще пострада здравето ти.

Няма защо да се чувстваш виновна. При тях ще трябва да отпаднат много неща, които са считали за даденост. Съсредоточи да помагаш само за неща, които са безусловно необходими за базисно комфортно съществуване и редуцирай капризите.

С животните обаче не знам, и майка ми гледа котка и ако вече не може... ще трябва да се преместя при котката Simple Smile

# 294
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 836
Една здравословна доза егоизъм е нужна винаги, защото ти не можеш да се клонираш... Нито денонощието може да бъде повече от 24 часа. Човек трябва да помисли и за себе си, най-малкото, за да се самосъхрани.
Това е труден урок, но много полезен.
Опитай още днес, като поиска нещо. И направо ѝ обясни, че трябва да помисли за махането на животните и редуциране на ходенето до село, защото ти нямаш физическата възможност да го правиш.

Ще ти дам пример:
Моята свекърва до преди 5-6 години държеше много да гледа градини с картофи и зеленчуци в село, което е на 30 км. от мястото, на което живеем. Карахме я до там с нашата кола, но тя оставаше по седмица, защото има 1 автобус, който ходи по веднъж в седмицата до селото. Обаче, взе да ѝ тежи да стои сама там, а и възрастта си каза думата - разни болежки и прочие. Но в същото време не искаше да се отказва от градините и се опита да ангажира ММ и брат му да ходели да помагат...
Никой не ѝ се върза на желанията, тя се посърди, после на инат ходеше още едно лято сама и накрая кандиса.

# 295
  • София
  • Мнения: 1 791
Бабата на мъжа ми беше същата. Имат къща на 30км от София, до там има автобус / градска линия/, ама спирката е на един километър от къщата. Баба му и дядо му са на 85+. Преди две години дядо му отказа да кара кола и се започна. Свеки ходи през ден, ту да ги води, ту да ги прибира. Един ден с мъжа ми отидохме при баба му и дядо му и той им каза, че така повече  не може да продължава.. Предложи им да сложи камери за да си гледат къщата и ако имат нужда от шофьор да звънят на нас. Основно аз съм шофьора, защото работя на смени и имам свободно време.  Возя ги предимно в града - на лекар, на пазар, до някоя институция. В началото подходиха скептично към камерите, ама сега много им харесва, гледат  ги през час, нека се забавляват. На село имат дворно куче и две котки, които нито искаха да вземат в София, нито да дадат в приют. Мъжа ми е по джаджите, купи от китайците роботи. Сипваме по два чувала с гранули и в определен час храната излиза. Според мен  мъжа ми командва роботите по телефона. Покрай гранулите на кучето се завъдиха таралежчета и баба и дядо много им се радват. Лятото седят на село, аз ги прибирам през 10 дни за по 2 дни, да си видят апартамента и правнучката. Родителите на мъжа ми ходят да косят тревата.

# 296
  • Мнения: 2 442
Incantrix просто си помисли какви са ти приоритетите. Децата и семейството ти, или кучетата. Сложи им конкретен, кратък срок да се организира животните да си намерят стопани. Наскоро близък почина, имаше две възрастни, големи кучета, ами намериха се по групите хора и ги осиновиха. Зимата как си представяш през ден да тичаш до селото. Значи към тях се чувстваш виновна, а към твоето семейство? То ти е приоритет.Безумно е това, което искат от теб.
Моята майка така се опитваше да ми менажира времето и живота с вменяване на вина и цупни, но я отрязах.

# 297
  • Мнения: 817
Благодаря на всички. Довечера трябва да се чуя с майка ми, защото утре пак ще ги вземам от село. Ще обясня, доколкото може да се разговаря спокойно с нея. Очаквам сблъсък. От сега ми е напрегнато и тревожно. Ще пиша за резултата.

# 298
  • Мнения: 23 926
А да пратиш два-три пъти чужд човек? Зле си,  или ти е невъзможно, да не дърпаме дявола с лъжа, но си е истина, че те товари? Няма ли да намери решение?
 Не мога днес,  без обяснения, знам ,че ще натискат за такова,   ще намериш причина. Като отиде чужд , непознат, какво ви пречи , нали са превозени, ти  е отговорът?
 Говорим за мъже, че са мамини  синчета , но ето и  жените не могат да откажат. И мъжете са така.
  Оплаквай се и ти,  трябва да се пазиш, искаш да живееш, не е лъжа. Имаш  бъдеще,  нужда, не искаш преждевременно да те съсипят.
 Те могат да докарат триста причини и  рев, ти що не можеш? От обич? Къде е тяхната, използват те.

# 299
  • София
  • Мнения: 19 668
Наистина ми е трудно да откажа. Внушено ми е това задължение и ми се вменява вина, когато опитам да откажа ненужното обикаляне.
Това ТИ водиш не ми се получава. Майка ми и баща ми се опитват да командват, да се налагат и когато не стане на тяхното те карат да се чувстваш изключително зле и виновен.

За съжаление, това е трудната част от порастването и еманципирането от родителите. Много е трудно, но трябва да се направи. Аз имах различен тип проблеми с откъсването, но пак ми беше много трудно да сложа границите. Но става и няма как да е леко, за жалост.

Общи условия

Активация на акаунт