Публикувана: 22 юли 2025, 15:05 ч.
Последно мнение: 4 авг. 2025, 17:03 ч.

Приятели след 30

4 097
64
1

# 15 23 юли 2025, 12:29 ч.

Melmak
Мнения: 9 686

Не знам колко са се променили хората, който си е екстровертен и си има нужда от контакти, има си ги.

Мъжът ми е много близък с мен, обаче все пак си има нужда от общуване и с приятели, аз с моите. Едното не изключва другото. Също на почивка си ходим основно двамата. Обаче двама екстроверти.. понякога време не стига да се видим с всички приятели.

# 16 24 юли 2025, 11:20 ч.

Мнения: 5 615

И на мен ми е малко криво, че по-рядко се виждам с моите приятелки, но просто така се стекоха нещата. Три близки приятелки живеят в чужбина и там е ясно. Другите ми приятелки пък са вече семейни с деца. Откакто се появиха децата рядко се виждаме. Разбирам ги, съвсем други грижи и приоритети имат. Отделно и аз преживях загуба на бременност тази година и честно казано, понякога нямам сили да ги виждам и чувам и да си говорим все за бебета. Определено ми липсват големите компании за настолни игри и коктейли от преди няколко години, но това е положението. И така и при мен в работата, покрай спортуването са социалните контакти. С половинката често пътуваме и излизаме. Виждаме се веднъж в месеца с някоя приятелска двойка и така.
Наблюденията ми са, че жените, когато си намерим половинката и ососбено появи ли се бебе се фокусираме изцяло върху семейството и всичко друго минава на заден план. При мъжете не е така. Те още си излизат в мъжка компания и си говорят на странични теми-работа, спорт, хобита. И това е много готино.
А във вашия случай - нямате ли приятелска двойка с дете? Обикновено ако са на сходна възраст децата, това много сближава и майките.

# 17 24 юли 2025, 11:29 ч.

Мнения: 204

На мен пък въобще не ми трябват хора за “общи приказки” да си говорим това мога и с продавачката в магазина или с колегите.
На мен ми липсват старите истински приятелства. Липсват ми приятели, с които да сме много близки, да споделяме добро и зло, да можем да разчитаме един на друг, да не си злобеем, завиждаме, интриганстваме и така нататък. Хора, на които можеш да си излееш душата от щастие, без да знаеш, че веднага ще ти помрачат настроението нарочно.
Рядкост вече в днешно време.
Имам доста високи очаквания за човек, за когото мога да използвам думата “приятел”.

# 18 24 юли 2025, 12:11 ч.

Мнения: 6 198

Аз съм отворен човек, но моите приятели също са пръснати и нямам човек в близост, с когото мога да комуникирам "на живо". На мен обаче не ми липсва това, дистанционна комуникация ми е ок. Излизаме с приятелите на мъжа ми в повечето случаи, но това при мен е няколко пъти в годината. Grinning

# 19 24 юли 2025, 21:58 ч.

Банско
Мнения: 2 472

Аз започнах да правя със всеки, които мога приятелства и се оказа, освен полезно и приятно. Преместихме се от София в Банско и сега ми е по-лесно, защото града е малък и се знаят повечето хора. В София си имаме пък 3 приятелски семейства и си се виждаме с тях. Мислех, че след 30 найстина е трудно да създадеш приятелства, но не е въобще вярно даже ми е по-лесно и са по-стойностни хората.
Старите приятелства си остнаха в училище и с тях не поддържам връзка, което е тъпо ама така явно се получава при повечето хора.

# 20 25 юли 2025, 08:35 ч.

Beyond the stars
Мнения: 9 245

С годините отсяваш или просто осъзнаваш, че нямаш всичкото онова излишно време за раздаване на хора, които с нищо не допринасят на вътрешното ти аз. С годините отпадат и парти приятелите, с които идеално сте пили текили до сутринта в дискотеката, но към днешна дата освен историите с текилите, друго трудно ви свързва. Излизанията се редуцират, силите-намаляват.

Аз изключително много се напрягах по време на майчинството от безкрайните разговори за децата - кой ял, кой спал, кой акал. Живеех го това, не може ли за нещо друго да се говори ? За това и гледах да ходя на закътани площадки или просто да си чета книга и да бутам количката. Форумът и фб ме срещнаха с доста стойностни хора през този период, с които още поддържаме връзка, виждаме се и все така гледаме да не говорим само за деца Bowtie

Разговори тип "пред блока" и "да убием времето" не мога вече да водя т.е. не желая. Мога да правя по-стойностни неща в тоз живот от това да си говоря за промоциите в Кауфланд и т.н.

Понякога ми става тъжно като гледам на някого снимките с големите компании, а в същото време осъзнавам, че нямам сили и нерви за това. Не би ме направило щастлива. Социалната ми батерия ще издържи такава компания точно два дни.

# 21 25 юли 2025, 18:44 ч.

София
Мнения: 2 161

Всичките си нови познанства особено с жени съм ги създала във фитнеса. Груповите тренировки пилатес, йога и т.н са прекрасно място за нови контакти.

# 22 25 юли 2025, 21:07 ч.

Мнения: 469

И аз се сблъсквам с този проблем. Всичките ми приятелства до момента са приключили заради смяна на местожителство на една от страните и, разбира се, пренареждане на приоритетите. Колежките от университета тръгнаха в различни посоки и така.

Към момента, с дете на 1.5г ми липсва женско приятелство. Да си разтягаме локуми за памперси и пюрета имам 1-2 майки и са ми предостатъчно.
Имам нужда от комуникация извън сферата на децата и яслите и съпровождащите ги проблеми. Имам нужда от излизания по женски. Та дори и семейно с друга двойка.

Няколко години след брака, дори и с кумовете не си говорим, но това беше по изцяло тяхна инициатива. Пояснявам - през всичките години все ние сме ги търсили, все ние сме ги канили на гости и т.н. Те винаги откликваха, но никога не поемаха инициатива и никога не сме били търсени от тях. С течение на времето все нещо изникваше в последния момент и започнаха да отказват срещи непосредствено преди уговорката и така...вече 2 години не са ни търсили. Сигурно това приятелство щеше да приключи и по-рано, ако не бяхме така упорити и не ги търсехме ние.

Но да, тежи ми определено. Тежи ми, защото дори сватбата ни беше само с роднини и кумовете. Защото на НГ наборите се забавляват, а ние седим вкъщи, защото няма с кого да се съберем. Защото винаги сме само с ММ и отскоро с детето, но никога във весела компания на ресторант, пикник, къмпинг или разходка.

# 23 25 юли 2025, 21:22 ч.

Мнения: 683

В днешно време приятелите с а рядко срещани същества. В свят на материализъм и използвачество и нагаждачество, наистина всичко си проличава. Но пък искрено вярвам, че и добрите хора се намират. Не е нужно да е приятел от много години, може и една постъпка да ти покаже, че може да се довериш на този човек.

# 24 25 юли 2025, 22:04 ч.

Мнения: 87

Имам доста приятелки, но 3 са ми от градината и те ми останаха през годините най-близки. Което мисля,че е най-важното. Обаче ми е странно,защо повечето приятелства след това така и не успяха да се задържат. Винаги съм се чувствала с останалите ми приятелки като аз да съм човекът,който основно ги търси, и накрая просто се отказвам. В същото време,когато те обхване ежедневието знам ,че е трудно да поддържаш постоянен контакт и да се виждаш с 20 души седмично.
Иначе с мъжа ми се преместихме от София в Пловдив преди 2 години и съответно приятелските ни двойки са в София. В Пловдив е само едната ми приятелка от детството с мъжа и децата ѝ. Нямаме други приятели там. Аз работя от вкъщи - не познавам колегите си, мъжът ми се разбира със своите,но никога не е предложил да те видим по семейно с някой от тях. И малко ми е тъпо, някоя вечер или уикенд като искам да излезнем с компания или да дойдат гости,че няма такива.

# 25 28 юли 2025, 14:17 ч.

Мнения: 92

Благодаря на всички за мненията! На мен също ми тежи, че сме само аз, мъжът ми и детето, а гледам весели компании, който се събират. Близката ни двойка с която споделяхме някакви почивки, ресторанти и тн, изведнъж си намери друга двойка и ми е супер мъчно и болно. Не мисля, че сме лоши, злобни хора с натоварващо присъствие, факт е че откакто се роди детето сме по изнервени. Времето си минава, като се обърна назад нямам на кого да се обадя да го поканя за една вечеря вкъщи.

Цитат на: Tulip🌷 в пт, 25 юли 2025, 21:07

# 26 29 юли 2025, 09:05 ч.

Мнения: 992

Мислех си, че само при нас се наблюдава този проблем.
И ние с нашите кумове имаме някакво, никакво приятелство и ми тежи.
Приятелки не ми останаха. Отдавна всяка е на различна вълна, родихме по различно време с големи периоди разлика и някак вече не сме близки. Мъжът ми е тотален nerd и цялата му компания е само от мъже, които освен игри и коли за друго не говорят.
Липсват ми разговори с жени, за женски теми, разходки, кафенце, а защо не и семейна двойка, с която да правим някоя друга почивка - ама няма.
Живея в Младост, до нас има голям парк пълен с хора, но някак си всеки казва 1-2 приказки и си тръгва.
Очаквах майчинството да ми е приятно и социално, с лятно бебе все сме навън, а едно приятелство не мога да завъдя.

# 27 29 юли 2025, 10:21 ч.

София
Мнения: 2 161

Има го и момента, че много се затвориха хората. Аз имам чувството, че това стана след Ковид. Нещо тогава се счупи при мен поне и никога повече не се възстанови. Вместо да оценим възможностите да се виждаме след пандемията, все повече се отдалечихме сякаш. При мен има и друг по-основен проблем. Сама съм със сина ми, а повечето ми приятели са семейни или по двойки. Да моето дете е приятелче с тяхните, защото заедно са отраснали, но не върви сама жена да се бутам при двойки. Не че на тях им е проблем, но някак си аз не се чувствам напълно комфортно. Има една граница, която стои и комуникацията е умерена, по-скоро рядка и основно на поводи, където не е подходящо обсъждане, споделяне или по-освободен приятелски разговор. Стерилност в отношенията ми е точната дума за това, което ми остана като приятелски кръг.

# 28 29 юли 2025, 10:28 ч.

Мнения: 1 605

Лично аз самата не съм много общителна. Не ми се излиза често, не ми се пие кафе с хора, не ми се ходи никъде. Много по-приятно ми е да си стоя у дома, да си почивам или да си върша моите си неща. Една среща с някого ми стига за дълго - много бързо се изморявам от хора.

Разбира се, когато се виждам с приятели, се радвам, не се оплаквам. Но нямам нужда да прекарвам много време с когото и да било, освен със семейството си.

По време на Ковид беше обратното - тогава ми се излизаше, исках да съм сред хора, може би защото беше забранено. Сега го няма това желание.

Може би човек първо трябва да се научи да обича да бъде със себе си , и тогава липсата на приятели вече няма да тежи

# 29 29 юли 2025, 12:34 ч.

Мнения: 510

Ние със съпуга ми сме много близки - всичко мога да му споделя, но въпреки това ми липсва контакт с приятелки, с приятелски семейства. Имах две приятелки-съученички. Бяхме много, много близки, но сега само се срещаме в града. Имам една приятелка в службата, но напоследък спрях много да споделям с нея-усетих, че не беше искрена с мен в една ситуация и нещо се пречупи в мен. Все още сме близки, но аз не я чувствам така както преди.
Но най ми липсва семейни приятели - няма на кого да се обадя за по питие. Не сме затворени, но някак не ни се получава с приятелството.
Виждахме се с едно семейство, но все ние ги канехме на гост. Те нито веднъж не ни поканиха. Тя дори започна да ме избягва като и се обадя да се видим на обяд. Спряхме да ги каним.

Последна редакция: вт, 29 юли 2025, 12:47 от Бреза

Препоръчани теми

Само на АКТ 16

"Родила е N деца, а не и личи"?

Връзка с 16 годишно момиче

Липса на секс

Причина:

Причина: