Фалшив лукс - марки, продукти и хора, които само изглеждат скъпи

Това,че някои богати хора пилеят парите си,а други са скръндзави,не означава че те живеят във фалшив лукс... Или?

Е, айде сега. Ако дефиницията за истински богат включва "който избира качествени стоки" - да. Ако не - сигурна съм, че има всякакви богати. Мегаскъпите стоки не се продават само за уонабита.


_____

Колкото до курортите - да, то ако не е затворено място за избрани от елита, не се брои за нищо. Малдивите са ми Черноморец.

_____

Много ги знаем богатите в България и по света какво изплащат. Зер като е България, всичко е показност и селяния, пък олд мънитата по света са изтънчени и разбират от качествени памучни тениски. Не мисля, че има такова правило, това не е притча с поука. Както в нашия блок и приятелски кръг имаме всякакви типажи с приблизително еднакви финансови възможности, така и във всяка прослойка и държава няма причина да няма всякакви.

То въпросът е не къде е човек, а дали ще простре 500 снимки от там. Това е демонстрацията. Иначе, всеки почива, където му харесва и закъдето стигат парите.

През 2005г. Джордж Буш и Путин се снимаха в Москва. Буш носеше на ръката си часовник от Уолмарт за десет долара,Путин – Патек Филип за някъде $60 000.

Хора като Парис Хилтън и Кардашянките не постват ли?

Ами за мен до голяма степен има общо с фалшивия лукс. Пилеенето генерално показва, че човекът няма концепция за живота си, а се лута между трупане на вещи, градене на имидж и разхищаването. Скъперничеството показва прекалено вкопчване и задълбаване в парите, което вероятно е породено от липси в миналото. Това са двете крайности, за мен здравословното е в баланса, някъде по средата. Крайностите са допустими при млади хора, които все още се лутат и търсят себе си, но за човек над 40, например, все още да разправя под път и над път с каква марка джапанки бил - ако ще и да са най-луксозните на света, няма как да ме впечатли. Истинският лукс за мен не е показен, не се навира на очи, не се споделя на всяка снимка в социалните мрежи. Той се усеща в маниерите, поведението. Познавам много заможни хора, които ходят на почивки къде ли не, ама не се отбелязват нон-стоп в мрежата. Същото е и с дрехите - някои умишлено скриват логото на телефона си, на дрехата си, защото не искат да се причисляват към тези, които навират в очите на другите "марковото". Забелязала съм и че, ако не откликнеш положително и одобрително на тези хвалебствия, се започва едно негативно отношение към теб. Колко изостанал си, как не разбираш от нищо и т.н.

Факт е, че има и много скъпи продукти, които се купуват от богати хора, така е, но според мен това е само при нужда и в търсене на дългосрочна употреба на даден продукт. Давам пример с лаптоп - ако човекът иска да използва дадения лаптоп поне 5 години, а не всяка година да дава пари за среден клас лаптоп, то ще инвестира парите си в порфесионална серия на доказала се марка. Когато става въпрос за здраве, също - ще избере по-скъпи стъкла за очила и по-скъпи рамки. Ако човекът има пари и въпреки това избира най-евтиното (и некачественото в определени случаи) съзнателно и умишлено, това е проблем според мен.

Аз нямам проблем с фалшивия лукс, стига да не се упражнява от някой близък/роднина до мен или пък да не ми се предлага като успешен модел на поведение. Имам далечни роднини, които демонстрират висок стандарт на живот, а всъщност през по-голямата част от живота си са били с доста ограничени възможности. Не мога да им се възхитя, нито да се гордея, че имам такива роднини. Всички хиляди снимки, тагвания на марки, отбелязване от събития и прочие - не ме впечатляват. Може и да съм скучна, но съм минала отдавна периода като тийнейджърка, в който съм смятала, че парите са всичко. Ами не, не са. Примери има хиляди. Успешни личности, знаменитости, а крият тежки травми, зависимости и заболявания (психически предимно, но понякога и физически). Предпочитам да пазарувам дрехи от H&M и Zara, но да съм щастлива и заобиколена от хора, които са с мен заради това, което съм, а не заради това колко издут е джобът на панталоните ми.

Едва ли някой ще оспори, че здравословното е в баланса. Въпросът е, че няма правило "богатите са балансирани и търсят качеството". Липсата на разточителност може и да помага да станеш богат, та в тоя смисъл може да има някаква частична зависимост, но нищо повече.
Има достатъчно примери на богати наследници, спортисти, актьори, та сигурно и истински бизнесмени има, макар и може би по-рядко, които са разполагали с много пари и са пропилели много пари.

Лично аз съм на мнение, че има много псевдо богаташи, които, колкото и да купуват дрехи, посуда и аксесоари на оригинални марки за много пари, всъщност поведението им остава евтино. На евтин човек, и скъпото стои евтино. Това убягва на много самопровъзгласили се за елит личности.

Кардашиян и Парис си изграждат бизнеса от хора, които искат да зяпат. Но според мен при тях е много премерено какво пускат и със сигурност не публикуват нонстоп моменти от личния си живот

Признавам, че преди години, виждайки висок клас чанти по улиците на София, наистина ме впечатли.
Привърженик съм на MK и Coach,  които мога да си позволя.
Имам един-единствен LV,  подарък по повод. Изключителна издръжливост.

Изобщо не съм съгласна, защо трябва да си дават сметка, че влияят зле на деца, които са по-лабилни?!?! Според мен това изобщо не може да бъде причина да си купиш/ да не си купиш нещо. И по точка 3 - направо звучи смешно. Какво материално над духовно в купуването на телефон. Имаш възможност - купуваш си. Притежаването на телефон за 3 хиляди не те прави духовно беден.

Естествено, че притежанието на скъпа вещ не те прави духовно беден, но "Виж колко скъп телефон имам" е израз на незрялост най- малко.

Доколкото схващам от дадените в темата примери - самото притежание на скъп телефон те прави духовно беден. С много малко изключения повечето хора не те занимават с телефоните си. Поне мен не ме занимават. Освен най-близките. С най-близките е друго, неминуемо научавам какъв телефон си е взела майка ми, свекърва ми, защото не може да се оправя с него и мъжа ми или децата трябва да и прехвърлят всичко от стария на новия. Това не се брои. Извън най-тесния семеен/приятелски кръг не ми се е случвало непознат/далечен познат да идва и да ми каже - виж какво си купих.

И освен това - може, угажда си. Има хора могат да си го позволят.

Според мен тук не става въпрос за това, че някой може да си купи скъпа вещ, а по-скоро за парадирането. Много често то е негласно, индиректно, но много ясно се усеща. Сигурна съм, че всички имат примери, особено когато сме били в училище, как има деца, които вечно са с нова придобивка и е съвсем нормално другите, които не могат родителите им да си позволят тези неща да изпитват скрита завист или тъга. Лошото е когато се оформят групички на база финансовото състояние на родителите, какво става с дечицата чийто родители нямат възможност да ги поглезят? Всички сме чували, ако не сме го преживели и пряко, как видиш ли от глава до пети трябва да си в маркови дрехи, за да се впишеш в групата, пак за училище говоря, защото според мен децата са най-уязвимата група. И тук идва въпросът - тези, родители, които имат възможност да лишат ли децата си, за да не окажат негативен ефект върху другите? Какво правят родителите, които не могат? Не е толкова просто, колкото ни се иска.
Сещам се за реална ситуация. Бяхме 4 приятелки от университета. Годините когато таблетите излезнаха на мода. Три от нас си бяха купили тези апарати. Четвъртото момиче беше в затруднение. Все в даден момент разговорът щеше да се да се завърти към тази тема, тогава трите се уговорихме да не я обсъждаме, за да не създаваме дискомфорт на четвъртото момиче. Излязохме, поговорихме си, посмяхме се. Просто понякога (всъщност, винаги, ако има тази възможност) трябва да е на лице съобразителността у хората. Да влезеш в обувките на другият, да се поставиш на негово място - ти как би се чувствал и тогава да действаш или да говориш. Вечерта мина прекрасно, смятам и за четирите, без разговори за джаджи, пари и покупки.

Винаги някой ще има повече от теб и темата не е затова. В случая говорим за хора, които само, за да направят впечатление на околните, купуват неща, които са над възможностите им или ги заместват с ментата, като се надяват, че успешно имитират оригиналните стоки.