Да размътя морето… или не, по-скоро темата, а морето ще го оставим кристално ясно засега, за да ви разкажа една приказка за едно красиво място и за един интересен хотел, който се опитва да бъде звезда…
Преди това да поставим малко нещата в контекст, когато говорим за пет звездни хотели в Турция, това само по себе си не означава много и големите комплекси конкретно ги делим на класове. Съвсем условно под голям комплекс в Турция обикновено имаме предвид нещо между 100 и 400 хил. кв. м, при някои хотели достигащо до над 1 милион кв. м с голф игрищата. Средният е най-масовия и доста широк клас хотели, който тук сме дискутирали през годините до най-малките детайли, и обикновено е нещо като нашия Дюни (в хубавите му години) или доста по-добро, а високият обикновено предлага повече комфорт, забавления, по-професионални шоу програми и включва и по-претенциозна храна и алкохол. Следващото ниво, са луксозния клас хотели, които освен качество добавят и някакво по-ексклузивно и персонализирано преживяване, канят се световно известни изпълнители и групи, кулинарни шефове (напр. от ресторанти с Мишлен звезди) за гурме храна, може да имат специализирани спортни и СПА програми, собствени програми за лоялност, салони на летищата, както и хеликоптери и яхти за трансфери и обиколки. Луксозните хотели са нишов продукт и се борят за ограничен брой по-претенциозни клиенти, от този пазар се изпада лесно, виждали сме го (Sueno Deluxe Belek) и дори в някакъв смисъл някои тук го предрекохме, често може да се премине (с 200) граница на добрия вкус (Selectum Luxury Resort), може да е разточителен дворцов тип лукс (Mardan Palace), изцяло а ла карт концепция (Lujo) или нещо друго, с което да се различава от конкуренцията. Очевидно, че това не е за всеки, че е малко снобария и ако не отидете в такъв хотел, не изпускате много или както ми каза веднъж тук една дама “луд ли си, как ще дам една торба пари да ми сложат един рак със се щипките”… права е, не отричам.
NG Phaselis Bay
Отворен през 2021 г. лично от султана на Републиката с много претенции за лукс и собственост на фамилия Gural, всъщност NG са инициалите на Nafi Gural, хотелът се състои от голяма нова сграда, два наследени блока на хълма и седем нови вили. Основната сграда е в минималистичен съвременен стил, който някак много добре се слива с безобразно красивия пейзаж на Кемер, в случая малък залив под скалите на хълм, покрит от борова гора, гледащ към величественa планинa, отразяващите се в кристална синьо-зелена вода. Тук можем да приключим и веднага да ви кажа, че само заради гледката си заслужава да се посети този хотел, това му е основното предимство и е напълно достатъчно, останалото няма значение. Толкова по въпроса, благодаря за вниманието… е, няма да се отървете чак толкова лесно и ще гледам да ви мъча много… но наистина е много красиво. При пристигане попадате в просторен атриум с големи прозорци, каменни декорации и ботанически оазис, сред които ви очаква шампанско и ягоди с шоколад… нетърпеливо поглеждайки отпред виждате зелена трева, борове, някоя друга палма и инфинити басейн, които се с слива с кристално море и ще получите гледката, с която ще искате да се будите всяка сутрин и която ви е дразнила от рекламите и в крайна сметка довела тук…
Точно така изглежда в действителност… помните ли филма „Плажът“ (The Beach)… точно атмосфера на изгубен във времето и пространство остров се създава и дори си има „таен плаж“….
Добре, полигавихме се… но всички приказки започват така, даже и някои филми на ужасите като се замисля… да видим как ще приключи всичко.
Нищо прекалено, нищо крещящо, нищо излишно, просто релаксираща атмосфера и спечелена точка за добро първо впечатление или поне до някъде, но затова по-късно. Впечатление, което се запазва по отношение на цялата сграда, приличен размер (42 кв. м) на делукс стаите в минималистичен и приятен стил. Банята е с плъзгащата се вратата и кабинки вътре, което е много добро решение, има две мивки и тропически душ. Видео на делукс стая с морска гледка, с което ви припомням, че за популярните хотели и дестинации няма нещо, което да не е снимано от всеки възможен ъгъл или да няма многочасови обиколки… Има естествено и семейни стаи, 6 по-големи с тематични детски стаи (+ PlayStation 5), апартаменти и вили, всички в същия стил. (Виртуална обиколка вкл. всички стаи)
Приятно съм изненадан от този хотел и се радвам, че не са направили нещо лъскаво или с тежък декор за иначе леките летни емоции, коeто да ме преследва като естетически кошмар след това, а и би било престъпно като се има предвид направо неземния природен пейзаж наоколо. За тези, които се интересуват козметиката миналите години е била Molton Brown/Grown Alchemist по избор в шишенца (още имат от тях, ако държите), а сега са сложили диспенсъри Etro, само казвам, че на мен диспенсърите са ми по-удобни и ги предпочитам, иначе тук има и екологичен и икономичен аспекти.
Храната очаквано е много добра, но няма да се впускам в „сън, изброяване на корабите“, не съм по тези неща, но може да разгледате подробно, само ще кажа, че морските дарове, рибата и месото са силната страна хотела и има голямо разнообразие не само в основния ресторант, а тук са в някакви вариации всеки ден, останалите неща общо взето около 1/4 се променят, има всичко всеки ден без бутафорията на тематичните вечери. Повечето от храната е „зад стъкло“ и съответно ви я подават, това е дълга тема, не ми е любимият вариант този, досадно е понякога, тук се справят добре и е факт, че така се намалява безобразното разхищение. От там на нататък си знаете 24/7 а ла карт (Nautilius) с тераса и приятен за закуска, много добър ресторант за бургери и бира, снакс камиони, като плажния ресторант и особено сладкарница и кафето са много хубави и с голямо разнообразие. Що се отнася до а ла картите, според тогавашните оферти на сайта при престой над 5 дни имахте включен един по избор. За останалите ще трябва да платите 50 евро (в концепцията дори пише 75, което вероятно вече се е случило, тук в топ сезона цените се вдигат) за възрастни и на половина за деца, което е най-честото оплакване и e ограничаващо. По принцип не малко хора в това ниво хотели предпочитат тази обстановка за вечеря, но също и не обичат да доплащат много, така че е добре да се търси баланс тук, защото те са и необходимия буфер за разтоварване на основния ресторант. Рибният (Sacallops) си заслужава дори само заради гледката над залива към планината и живата музика, да не говорим за отличното обслужване и качеството на храната, ще ви затрупат с приятни студени и топли предястия, основен улов по избор, печен октопод например и защо не страхотно суфле за финал. Chef’s Steak също е за препоръчванe, dry-aged стекове са страхотни, понеже си падам по такива неща по принцип. За останалите не мога да кажа, турския е 30 евро, но не виждам много смисъл, не ни влече много с цялата възможна ирония… Италианските ги избягваме, защото това ни е любимата дестинация за храна, докато живеехме в България ходехме непрекъснато и целогодишно навсякъде, не в хотели, разбира се, така че сме прекалено придирчиви… Азиатския ни го похвалиха изисканите ни шотландски „комшии“ (ще ходим на гости… ако живеят в замък де… също впечатлени от планинския пейзаж, въпреки че си имат такива), включително и заради show cooking-a.
Не пием алкохол, но не мисля, че някой ще бъде разочарован тук, описано е в концепцията, сигурно над 20 вида бири, даже повече от изредените там, всякакъв премиум алкохол, 21 годишно уиски примерно. Стараят се „миксолозите“ по отношение на коктейлите и вариациите на темата димящи Аладинови лампи, Нютонови крушки… и други много ефектни и не по-малко димящи презентации, които събираха погледи и предизвикваха интерес в бар Monte Cristo под звуците на инструментална музика, групи, DJ, караоке изцепки според часовия пояс. В плажния бар Mono освен това и бързо изпълняват желания от разстояние… след като потъркате лампата… всъщност, не това беше от друга приказка… тук просто трябва да натиснете копчето на плажния чадър, а желания не са ограничени до три, а само докато можете да носите…
Плажът, така де „Плажът“, очевидно тук няма широка ивица, но пък е прилично дълъг около 555 м и пред хотела е с насипан ситен пясък. На шезлонгите около басейна слагат навити хавлии и ако ви видят ви ги постилат даже и също така се стараят да ги прибират, когато са оставени безстопанствени прекалено дълго време. По отношение на морето, камъните, някъде са големи до съвсем дребни и обли на други места, а точно по средата от дясно на платформата (отбелязал съм го на картата) си има и напълно пясъчна зона и дъно. Залива е плитък, става и за деца и за възрастни, не е за скачане, но от платформите със стълби се влиза за плуване. Освен това има още две допълнения по 100-тина метра, Beluga Bay зад скалите, много приятно като пейзаж и ако имате нужда и от вълни, както и за хора търсещи повече спокойствие, там също има обслужване и душове, до него си имате достъп по плажа или по стълби зад скалите, а отгоре се намира „Дървото на живота“ - символ на хотела и една от площадките за хубави гледки. Вече съвсем за усамотяване, още малко по-нататък е т.н. Secret Bay с павилиони през юли и август (oт 1000 евро, докато на плажа/басейна са от 350/250), до който ще ви закарат с лодка и така всяко кътче е оползотворено максимално и ще се намерят хора и за там.
Инфинити басейнът, който вече видяхте, освен че изглежда страхотно е и отопляем и може да се използва целогодишно, а от другата страна на основната сграда на височина между боровете e сгушен басейнът за възрастни. Това е мястото, за хората, които търсят пълна релаксация, единствено нарушавана от това, ще ви предложат вода в купи с лед, сладолед, плодове, пържени неща и студени кърпи. Тук понякога се провеждат и медитационни, дълбоко изцелителни сеанси по тибетски и други мотиви, които предполагам служат и за душевно възвисяване… но при всички положения са си „nice touch“.
Фитнес центърът е страхотен с модерна техника, вътрешният басейн е приличен, СПА-то е много добро с чудесни зони за релаксация и детокс бар, повечето неща с панорамна градинска гледка. От спортове, които мен ме вълнуват много, и съм писал много детайлни постове за спорта в хотелите, освен обичайното, за споменаване като включени услуги са paddle board-а, това е голямо удоволствие в кристалните води на Кемер, както и Red Shark Bike, което е комбинация между сърф дъска и велосипед и е много добро попадение, засега това е единственият хотел, който го предлага. Има още два тенис корта, ще ви дадат и нови ракети, както и място за волейбол на плажа до водните спортове, които освен включените услуги са доста скъпи.
За персоналът какво да кажа, много добър екип, с кънки, без кънки, всички се стараят и работят много, нямам забележки. Не сме от хората, които ходят за и обичат да ги „обгрижват“, всичко, което мога сам да си взема (някои неща в този клас хотели не може), ще си го взема, това е последното нещо, което ме вълнува. Наясно сте с т.н. „лични асистенти“ (знам, че звучи нелепо, но е част от концепцията за лично отношение в този клас хотели), които можете да търсите в WhatsApp за всичко и по всяко време. Дори събираха на хората загубените вещи, включително и телефони, след това всичко си намираше собствениците именно чрез личните асистенти. На нас на всичкото отгоре ни донесоха дори една рисунка на децата, която аз кой знае къде я оставих и кой вятър я отвя, а преди това летя известно време насам-натам, разви се, доби популярност и весели хората, на търг щяхме да я пускаме… и да не беше, вече е семейна ценност, седи на хладилника, ще я слагам в рамка.
Детският клуб, не е много голям, но е приличен като цяло и работи до полунощ, може да се остават деца над 4 г., за по-малки трябва да сте там или да плащате на бавачка на час, има спалня с кошарки. Безупречно чисто е, има стандартните неща, но много се стараят и обръщат внимание на всички деца, дори и на тези, които не се включват в някои груповите активности успяват да ги ангажират с нещо друго и много деца се забавляват там по цял ден, това им е силната страна, страхотни са с децата. Иначе както казах…уъркшопи, партита, състезания, занаяти… кино(тв), собствен ресторант за обяд и вечеря, включително и с бебешка храна, каквато част има и в основния ресторант, покрита и оградена градина за игри. Освен това има и аквапарк със 7 пързалки за различни възрасти, отопляеми басейни, в другия корпус има и зала за игри с компютри, PlayStation 5 и разни автомати… Тук освен котки и пернати си имат зайци, които ще ви посрещнат на ливадата отпред.
Някои от шоу програмите бяха качествени, въпреки че рядко се заглеждам по такива неща, това което видях беше добро и това, което е още по-добро бяха групите и dj-ите, които продължават забавлението веднага след това на съседната сцена на островчето долу на брега, където се създава много приятна атмосфера. Това също е силна черта на хотелa, миналите години са имали и концерти, водили са им Дима Билан и други техни звезди, след това италианския тенор Алесандро Сафина… такъв тип поп-опера звучи вълшебно на брега на морето.
Луксозните хотели се използват и за пищни индийски сватби, каквито тук има всяка година, а следващата е насрочена за април догодина… островна атмосфера тук обаче е много подходяща за целта.
Хотелът си има собствен хеликоптер за до 6 души и трансферът от летището е около 15 минути и периодично може да го видите да прелита. Цената за трансфера е 4000 евро и е по-висока, защото включва таксата за CIP терминала, от където трябва да ви вземат. Иначе цената за обиколка над Кемер за 15 минути е 1500 евро, до Бодрум или Кападокия се стига за 90 минути. Също така подобно на други луксозни хотели има салони с храна, напитки и легла на терминали 1 и 2, които може да се използват от всички с над 7 нощувки при заминаване. Имат и fast track, който също е бил включен за всички до миналата година, сега е само за апартаментите и вилите. Концепцията е напълно завършена, а за руската клиентела нещата започват още със салони на техните летища, така че този кръг са го затворили добре, процента на немци и британци е незначителен. Има и приложение, което може да си свалите за информация, програми, менюта, резервации и чат.
Сега да му намерим недостатъците, защото всички имат, идеални неща няма, още по-малко пък хотелите, а отзиви се пишат не за виртуален имидж (при луксозните хотели това е честа, но и лесно разпознаваема аномалия), а евентуално, за да си намери някой нещо полезно в тях.
Да се върнем там от където започнахме… пристигаме и от ляво е хубавата нова сграда, която вече описах, отдясно обаче са старите блоковете на хълма, останали от предишният Club Phaselis, които сега са реновирани. Стърчат отгоре някак грозно, за разлика от новата сграда, която потъва в зеленината и тази купчина бетон малко напомня на едни други места, на които си презастрояват хълмовете. Там стаите наречени „супериорни“ са по-малки (30-35 кв. м), като най-лошите от „горските“ може да гледат към или да са обградени от стена или някой шубрак, а при „морските“ изгледът, които продават като „уникален“ да е ограничен, на някои етажи има свързващи врати (чува се всичко), а балконите са с ниски дървени решетки, за свободно общуване със съседите или всичко изброено. Каскадната архитектура на сградите изисква да се сменят до 4 асансьора, за да стигнете до най-горните етажи, което за някои може да е неудобство.
Всичко това няма никакво място в такъв хотел… на теория, но на практика е много често срещано при наличие на стари сгради, които естествено няма да съборят, отделно, че хотелите често имат и някакви по-особени стаи, за които просто е останало някакво място. Така дори и в луксозни хотели (примери много от цял свят мога да ви дам) може да се изненадате неприятно при пристигане и да се налага да се разправяте за смяна на стая, а ако хотела се окаже пълен, нещата да се проточат. Именно затова миналия път ви писах за платформата за избор на стаи, която за момента е фокусирана върху друга част на света, и вече я изпробвахме в един Barcelo хотел, ето за такива случаи би била много полезна, а и въобще, за да не зависите от случайността или нечие настроение и в крайна сметка да знаете за какво си давате парите.
Иначе стаите там се продават на по-ниска цена, така че те са и възможност, стига да не попаднете на такава, която не харесвате. В много от тях, предимно в блок А, платформите за наблюдение и големите апартаменти на последните етажи се разкриват феноменални гледки, също така там е напълно тихо, защото е високо и далеч от активните зони и някои може да ги предпочитат по принцип.
Територията на хотела е 71 хил. кв. м, което не е чак толкова малко, но в Турския контекст не е и много, особено като близо половината от нея е заета от сградите и това за мен беше най-големият компромис, какво ми е липсвало…? Да тичам сутрин по широка плажна ивица и това чувство за простор, което се създава… да плувам в голям басейн… да играя водна топка в друг… или футбол на зелена трева… голям аквапарк… или просто да сменям пейзажа от време на време, което е възможно в големите комплекси… но понеже тук точно пейзажът е уникален си заслужаваше компромисите. За хора, които въобще не използват цялата територия и искат всичко да им е наблизо, това вероятно няма особено значение, още повече че тук нещата са много добре организирани, нямаш усещането, че всичко е сбутано и има къде да се разходиш.
Има обаче и един друг момент, които има връзка с територията, ако се върнем отново на рекламния клип, той създава усещането за изгубен и намерен залив, на който се е настанило безвремието, той е реално такъв и би бил перфектен за такъв тип хотел, включително и за дигитална интоксикация… само дето не е, а е семеен хотел. Турската идея за почивка по принцип е в семеен вид и дори няколко поколения заедно, затова и няма да видите много 18+ хотели, отделно че те и там където ги има (вкл. по света) много често реално са 60+ и ние и без деца пак не бихме ходили в такива… тишина, спокойствие… безвремие и такъв тип атмосфера не търсим, по същия начин тези, които я търсят е добре да избягват масовите семейни хотели, тези неща хората често не ги съобразяват, виждали сме го и тук. Оказа се, че в хотела повечето хора бяхме с деца и тук явно си е така по принцип, а имаше и такива дошли с друга нагласа, нали не всеки се информира предварително, а грешните очаквания са най-лошото нещо. При пълен хотел това ще се усеща най-много около инфинити басейна, така или иначе винаги си има и достатъчно „будни“ родители, които предвидливо ще ходят рано там да слагат кърпи, за да са „първа писта“, другото място е вечер в ресторанта. Предполагам, че ако се избягват най-натоварените периоди от сезона и празниците, когато обикновено и турски фамилии ходят по хотелите, особен проблем не вярвам да има и хотела си става за повечето хора, изключвам тези които не искат и пиле да прехвръква.
Този хотел го забелязах, още когато го откриха, но тогава освен белия пясък около басейна, имаше доста проблемни места по плажа, който след това разшириха и докараха още пясък, затова и го пропуснахме тогава. Иначе стартира с конкуренти цени и включени екстри и бързо стана много популярен, което може да видите от количеството отзиви и клипове за него, обрал е клиентелата на Max Royal, Regnum, Cullinan, Lujo и такъв тип хотели, някои от които са на малко по-високо ниво, а и имат предимството на големите територии, ще видим нататък какво ниво и цени ще успее да поддържа. Всъщност цени за следващата година вече има на сайта им, ако някой се интересува и в мобилно приложение на Booking често може да си намерите големи отстъпки за някой конкретен тип стая. Последните години колкото и да е не типично в Booking на моменти има доста добри цени и имам доста резервации и за нас и за приятели точно от там и година по-рано и в последния момент.
Оставям ви и един пресен обзор, които ми се видя приличен, за да си визуализирате това, което се опитах да ви разкажа.
Фамилията Gural, без да се занимаваме с това кой и какво точно управлява, което и мен не ме вълнува, е най-известна с Gural Premier Belek (и по-големия му вариант в Tekirova), имаше моменти, в които приличах на ходеща реклама на този хотел в темата, но без е да луксозен (или да претендира че е), години наред държеше високо ниво и е чудесен семеен хотел, поне тук всички бяха доволни. По-големите (superior) фамилни стаи са 100-140 кв. м, основната спалня е с голям дрешник и балкон на банята, точно по мярка ни беше. Също така и с Ali Bey Resort Sorgun, който е по-претенциозният близнак на Gural с уникален специално проектиран парк (гора), включително и дървета местени от Кемер, и също много ни допадна семейно, но обикновено по-скъп и беше с доплащане за някои услуги (вкл. UAI) в някои страни, поради което и не беше популярен тук, освен мен друг не помня да е ходил. Друго, което фамилията откри наскоро се нарича BIJAL и го представят като ултра-лукс, за което са местили аквапарка на Ali Bey и са му заграбили голямата зона за възрастни на плажа с произтичащите от това неудобства. Въпросното нещо е по Малдивски мотиви (и колела дават… жълти), което не е изненада предвид, че JOALI Maldives и JOALI BEING на Малдивите са също тяхна собственост. Става въпрос за 19 ефектни вили с различна големина и а ла карт менюта от италиански Мишлен шеф и гостуващи руски шефове за момента, СПА, детски клуб и разни други активности. Тук „лични асистенти“ няма, а собствен „иконом“ за всяка вила, който ще ви закара с Голф количката и до Ali Bey, чиято територия може да се ползва през сезона. Това е за типа ултра-уединени преживявания както за двойки така и за семейства, за което явно си има клиенти. Цените настрана, на мен такива неща са ми адски скучни, дори и по островите, но влакове, пътници… разни.
Нали е излишно да казвам, че след тази непланирана, но доста солидна реклама на фамилията, в която този пост се превърна, другият път не хеликоптер, а частeн самолет трябва да ме вземе и да напомня, че обичаме ягодите с тъмен шоколад…
Thanks for all the fish (и за рака с щипките също) …
Преди това да поставим малко нещата в контекст, когато говорим за пет звездни хотели в Турция, това само по себе си не означава много и големите комплекси конкретно ги делим на класове. Съвсем условно под голям комплекс в Турция обикновено имаме предвид нещо между 100 и 400 хил. кв. м, при някои хотели достигащо до над 1 милион кв. м с голф игрищата. Средният е най-масовия и доста широк клас хотели, който тук сме дискутирали през годините до най-малките детайли, и обикновено е нещо като нашия Дюни (в хубавите му години) или доста по-добро, а високият обикновено предлага повече комфорт, забавления, по-професионални шоу програми и включва и по-претенциозна храна и алкохол. Следващото ниво, са луксозния клас хотели, които освен качество добавят и някакво по-ексклузивно и персонализирано преживяване, канят се световно известни изпълнители и групи, кулинарни шефове (напр. от ресторанти с Мишлен звезди) за гурме храна, може да имат специализирани спортни и СПА програми, собствени програми за лоялност, салони на летищата, както и хеликоптери и яхти за трансфери и обиколки. Луксозните хотели са нишов продукт и се борят за ограничен брой по-претенциозни клиенти, от този пазар се изпада лесно, виждали сме го (Sueno Deluxe Belek) и дори в някакъв смисъл някои тук го предрекохме, често може да се премине (с 200) граница на добрия вкус (Selectum Luxury Resort), може да е разточителен дворцов тип лукс (Mardan Palace), изцяло а ла карт концепция (Lujo) или нещо друго, с което да се различава от конкуренцията. Очевидно, че това не е за всеки, че е малко снобария и ако не отидете в такъв хотел, не изпускате много или както ми каза веднъж тук една дама “луд ли си, как ще дам една торба пари да ми сложат един рак със се щипките”… права е, не отричам.
NG Phaselis Bay
Отворен през 2021 г. лично от султана на Републиката с много претенции за лукс и собственост на фамилия Gural, всъщност NG са инициалите на Nafi Gural, хотелът се състои от голяма нова сграда, два наследени блока на хълма и седем нови вили. Основната сграда е в минималистичен съвременен стил, който някак много добре се слива с безобразно красивия пейзаж на Кемер, в случая малък залив под скалите на хълм, покрит от борова гора, гледащ към величественa планинa, отразяващите се в кристална синьо-зелена вода. Тук можем да приключим и веднага да ви кажа, че само заради гледката си заслужава да се посети този хотел, това му е основното предимство и е напълно достатъчно, останалото няма значение. Толкова по въпроса, благодаря за вниманието… е, няма да се отървете чак толкова лесно и ще гледам да ви мъча много… но наистина е много красиво. При пристигане попадате в просторен атриум с големи прозорци, каменни декорации и ботанически оазис, сред които ви очаква шампанско и ягоди с шоколад… нетърпеливо поглеждайки отпред виждате зелена трева, борове, някоя друга палма и инфинити басейн, които се с слива с кристално море и ще получите гледката, с която ще искате да се будите всяка сутрин и която ви е дразнила от рекламите и в крайна сметка довела тук…
Точно така изглежда в действителност… помните ли филма „Плажът“ (The Beach)… точно атмосфера на изгубен във времето и пространство остров се създава и дори си има „таен плаж“….
Добре, полигавихме се… но всички приказки започват така, даже и някои филми на ужасите като се замисля… да видим как ще приключи всичко.
Скрит текст: 
Нищо прекалено, нищо крещящо, нищо излишно, просто релаксираща атмосфера и спечелена точка за добро първо впечатление или поне до някъде, но затова по-късно. Впечатление, което се запазва по отношение на цялата сграда, приличен размер (42 кв. м) на делукс стаите в минималистичен и приятен стил. Банята е с плъзгащата се вратата и кабинки вътре, което е много добро решение, има две мивки и тропически душ. Видео на делукс стая с морска гледка, с което ви припомням, че за популярните хотели и дестинации няма нещо, което да не е снимано от всеки възможен ъгъл или да няма многочасови обиколки… Има естествено и семейни стаи, 6 по-големи с тематични детски стаи (+ PlayStation 5), апартаменти и вили, всички в същия стил. (Виртуална обиколка вкл. всички стаи)
Приятно съм изненадан от този хотел и се радвам, че не са направили нещо лъскаво или с тежък декор за иначе леките летни емоции, коeто да ме преследва като естетически кошмар след това, а и би било престъпно като се има предвид направо неземния природен пейзаж наоколо. За тези, които се интересуват козметиката миналите години е била Molton Brown/Grown Alchemist по избор в шишенца (още имат от тях, ако държите), а сега са сложили диспенсъри Etro, само казвам, че на мен диспенсърите са ми по-удобни и ги предпочитам, иначе тук има и екологичен и икономичен аспекти.
Храната очаквано е много добра, но няма да се впускам в „сън, изброяване на корабите“, не съм по тези неща, но може да разгледате подробно, само ще кажа, че морските дарове, рибата и месото са силната страна хотела и има голямо разнообразие не само в основния ресторант, а тук са в някакви вариации всеки ден, останалите неща общо взето около 1/4 се променят, има всичко всеки ден без бутафорията на тематичните вечери. Повечето от храната е „зад стъкло“ и съответно ви я подават, това е дълга тема, не ми е любимият вариант този, досадно е понякога, тук се справят добре и е факт, че така се намалява безобразното разхищение. От там на нататък си знаете 24/7 а ла карт (Nautilius) с тераса и приятен за закуска, много добър ресторант за бургери и бира, снакс камиони, като плажния ресторант и особено сладкарница и кафето са много хубави и с голямо разнообразие. Що се отнася до а ла картите, според тогавашните оферти на сайта при престой над 5 дни имахте включен един по избор. За останалите ще трябва да платите 50 евро (в концепцията дори пише 75, което вероятно вече се е случило, тук в топ сезона цените се вдигат) за възрастни и на половина за деца, което е най-честото оплакване и e ограничаващо. По принцип не малко хора в това ниво хотели предпочитат тази обстановка за вечеря, но също и не обичат да доплащат много, така че е добре да се търси баланс тук, защото те са и необходимия буфер за разтоварване на основния ресторант. Рибният (Sacallops) си заслужава дори само заради гледката над залива към планината и живата музика, да не говорим за отличното обслужване и качеството на храната, ще ви затрупат с приятни студени и топли предястия, основен улов по избор, печен октопод например и защо не страхотно суфле за финал. Chef’s Steak също е за препоръчванe, dry-aged стекове са страхотни, понеже си падам по такива неща по принцип. За останалите не мога да кажа, турския е 30 евро, но не виждам много смисъл, не ни влече много с цялата възможна ирония… Италианските ги избягваме, защото това ни е любимата дестинация за храна, докато живеехме в България ходехме непрекъснато и целогодишно навсякъде, не в хотели, разбира се, така че сме прекалено придирчиви… Азиатския ни го похвалиха изисканите ни шотландски „комшии“ (ще ходим на гости… ако живеят в замък де… също впечатлени от планинския пейзаж, въпреки че си имат такива), включително и заради show cooking-a.
Не пием алкохол, но не мисля, че някой ще бъде разочарован тук, описано е в концепцията, сигурно над 20 вида бири, даже повече от изредените там, всякакъв премиум алкохол, 21 годишно уиски примерно. Стараят се „миксолозите“ по отношение на коктейлите и вариациите на темата димящи Аладинови лампи, Нютонови крушки… и други много ефектни и не по-малко димящи презентации, които събираха погледи и предизвикваха интерес в бар Monte Cristo под звуците на инструментална музика, групи, DJ, караоке изцепки според часовия пояс. В плажния бар Mono освен това и бързо изпълняват желания от разстояние… след като потъркате лампата… всъщност, не това беше от друга приказка… тук просто трябва да натиснете копчето на плажния чадър, а желания не са ограничени до три, а само докато можете да носите…
Плажът, така де „Плажът“, очевидно тук няма широка ивица, но пък е прилично дълъг около 555 м и пред хотела е с насипан ситен пясък. На шезлонгите около басейна слагат навити хавлии и ако ви видят ви ги постилат даже и също така се стараят да ги прибират, когато са оставени безстопанствени прекалено дълго време. По отношение на морето, камъните, някъде са големи до съвсем дребни и обли на други места, а точно по средата от дясно на платформата (отбелязал съм го на картата) си има и напълно пясъчна зона и дъно. Залива е плитък, става и за деца и за възрастни, не е за скачане, но от платформите със стълби се влиза за плуване. Освен това има още две допълнения по 100-тина метра, Beluga Bay зад скалите, много приятно като пейзаж и ако имате нужда и от вълни, както и за хора търсещи повече спокойствие, там също има обслужване и душове, до него си имате достъп по плажа или по стълби зад скалите, а отгоре се намира „Дървото на живота“ - символ на хотела и една от площадките за хубави гледки. Вече съвсем за усамотяване, още малко по-нататък е т.н. Secret Bay с павилиони през юли и август (oт 1000 евро, докато на плажа/басейна са от 350/250), до който ще ви закарат с лодка и така всяко кътче е оползотворено максимално и ще се намерят хора и за там.
Инфинити басейнът, който вече видяхте, освен че изглежда страхотно е и отопляем и може да се използва целогодишно, а от другата страна на основната сграда на височина между боровете e сгушен басейнът за възрастни. Това е мястото, за хората, които търсят пълна релаксация, единствено нарушавана от това, ще ви предложат вода в купи с лед, сладолед, плодове, пържени неща и студени кърпи. Тук понякога се провеждат и медитационни, дълбоко изцелителни сеанси по тибетски и други мотиви, които предполагам служат и за душевно възвисяване… но при всички положения са си „nice touch“.
Фитнес центърът е страхотен с модерна техника, вътрешният басейн е приличен, СПА-то е много добро с чудесни зони за релаксация и детокс бар, повечето неща с панорамна градинска гледка. От спортове, които мен ме вълнуват много, и съм писал много детайлни постове за спорта в хотелите, освен обичайното, за споменаване като включени услуги са paddle board-а, това е голямо удоволствие в кристалните води на Кемер, както и Red Shark Bike, което е комбинация между сърф дъска и велосипед и е много добро попадение, засега това е единственият хотел, който го предлага. Има още два тенис корта, ще ви дадат и нови ракети, както и място за волейбол на плажа до водните спортове, които освен включените услуги са доста скъпи.
За персоналът какво да кажа, много добър екип, с кънки, без кънки, всички се стараят и работят много, нямам забележки. Не сме от хората, които ходят за и обичат да ги „обгрижват“, всичко, което мога сам да си взема (някои неща в този клас хотели не може), ще си го взема, това е последното нещо, което ме вълнува. Наясно сте с т.н. „лични асистенти“ (знам, че звучи нелепо, но е част от концепцията за лично отношение в този клас хотели), които можете да търсите в WhatsApp за всичко и по всяко време. Дори събираха на хората загубените вещи, включително и телефони, след това всичко си намираше собствениците именно чрез личните асистенти. На нас на всичкото отгоре ни донесоха дори една рисунка на децата, която аз кой знае къде я оставих и кой вятър я отвя, а преди това летя известно време насам-натам, разви се, доби популярност и весели хората, на търг щяхме да я пускаме… и да не беше, вече е семейна ценност, седи на хладилника, ще я слагам в рамка.
Детският клуб, не е много голям, но е приличен като цяло и работи до полунощ, може да се остават деца над 4 г., за по-малки трябва да сте там или да плащате на бавачка на час, има спалня с кошарки. Безупречно чисто е, има стандартните неща, но много се стараят и обръщат внимание на всички деца, дори и на тези, които не се включват в някои груповите активности успяват да ги ангажират с нещо друго и много деца се забавляват там по цял ден, това им е силната страна, страхотни са с децата. Иначе както казах…уъркшопи, партита, състезания, занаяти… кино(тв), собствен ресторант за обяд и вечеря, включително и с бебешка храна, каквато част има и в основния ресторант, покрита и оградена градина за игри. Освен това има и аквапарк със 7 пързалки за различни възрасти, отопляеми басейни, в другия корпус има и зала за игри с компютри, PlayStation 5 и разни автомати… Тук освен котки и пернати си имат зайци, които ще ви посрещнат на ливадата отпред.
Някои от шоу програмите бяха качествени, въпреки че рядко се заглеждам по такива неща, това което видях беше добро и това, което е още по-добро бяха групите и dj-ите, които продължават забавлението веднага след това на съседната сцена на островчето долу на брега, където се създава много приятна атмосфера. Това също е силна черта на хотелa, миналите години са имали и концерти, водили са им Дима Билан и други техни звезди, след това италианския тенор Алесандро Сафина… такъв тип поп-опера звучи вълшебно на брега на морето.
Луксозните хотели се използват и за пищни индийски сватби, каквито тук има всяка година, а следващата е насрочена за април догодина… островна атмосфера тук обаче е много подходяща за целта.
Хотелът си има собствен хеликоптер за до 6 души и трансферът от летището е около 15 минути и периодично може да го видите да прелита. Цената за трансфера е 4000 евро и е по-висока, защото включва таксата за CIP терминала, от където трябва да ви вземат. Иначе цената за обиколка над Кемер за 15 минути е 1500 евро, до Бодрум или Кападокия се стига за 90 минути. Също така подобно на други луксозни хотели има салони с храна, напитки и легла на терминали 1 и 2, които може да се използват от всички с над 7 нощувки при заминаване. Имат и fast track, който също е бил включен за всички до миналата година, сега е само за апартаментите и вилите. Концепцията е напълно завършена, а за руската клиентела нещата започват още със салони на техните летища, така че този кръг са го затворили добре, процента на немци и британци е незначителен. Има и приложение, което може да си свалите за информация, програми, менюта, резервации и чат.
Сега да му намерим недостатъците, защото всички имат, идеални неща няма, още по-малко пък хотелите, а отзиви се пишат не за виртуален имидж (при луксозните хотели това е честа, но и лесно разпознаваема аномалия), а евентуално, за да си намери някой нещо полезно в тях.
Да се върнем там от където започнахме… пристигаме и от ляво е хубавата нова сграда, която вече описах, отдясно обаче са старите блоковете на хълма, останали от предишният Club Phaselis, които сега са реновирани. Стърчат отгоре някак грозно, за разлика от новата сграда, която потъва в зеленината и тази купчина бетон малко напомня на едни други места, на които си презастрояват хълмовете. Там стаите наречени „супериорни“ са по-малки (30-35 кв. м), като най-лошите от „горските“ може да гледат към или да са обградени от стена или някой шубрак, а при „морските“ изгледът, които продават като „уникален“ да е ограничен, на някои етажи има свързващи врати (чува се всичко), а балконите са с ниски дървени решетки, за свободно общуване със съседите или всичко изброено. Каскадната архитектура на сградите изисква да се сменят до 4 асансьора, за да стигнете до най-горните етажи, което за някои може да е неудобство.
Всичко това няма никакво място в такъв хотел… на теория, но на практика е много често срещано при наличие на стари сгради, които естествено няма да съборят, отделно, че хотелите често имат и някакви по-особени стаи, за които просто е останало някакво място. Така дори и в луксозни хотели (примери много от цял свят мога да ви дам) може да се изненадате неприятно при пристигане и да се налага да се разправяте за смяна на стая, а ако хотела се окаже пълен, нещата да се проточат. Именно затова миналия път ви писах за платформата за избор на стаи, която за момента е фокусирана върху друга част на света, и вече я изпробвахме в един Barcelo хотел, ето за такива случаи би била много полезна, а и въобще, за да не зависите от случайността или нечие настроение и в крайна сметка да знаете за какво си давате парите.
Иначе стаите там се продават на по-ниска цена, така че те са и възможност, стига да не попаднете на такава, която не харесвате. В много от тях, предимно в блок А, платформите за наблюдение и големите апартаменти на последните етажи се разкриват феноменални гледки, също така там е напълно тихо, защото е високо и далеч от активните зони и някои може да ги предпочитат по принцип.
Територията на хотела е 71 хил. кв. м, което не е чак толкова малко, но в Турския контекст не е и много, особено като близо половината от нея е заета от сградите и това за мен беше най-големият компромис, какво ми е липсвало…? Да тичам сутрин по широка плажна ивица и това чувство за простор, което се създава… да плувам в голям басейн… да играя водна топка в друг… или футбол на зелена трева… голям аквапарк… или просто да сменям пейзажа от време на време, което е възможно в големите комплекси… но понеже тук точно пейзажът е уникален си заслужаваше компромисите. За хора, които въобще не използват цялата територия и искат всичко да им е наблизо, това вероятно няма особено значение, още повече че тук нещата са много добре организирани, нямаш усещането, че всичко е сбутано и има къде да се разходиш.
Има обаче и един друг момент, които има връзка с територията, ако се върнем отново на рекламния клип, той създава усещането за изгубен и намерен залив, на който се е настанило безвремието, той е реално такъв и би бил перфектен за такъв тип хотел, включително и за дигитална интоксикация… само дето не е, а е семеен хотел. Турската идея за почивка по принцип е в семеен вид и дори няколко поколения заедно, затова и няма да видите много 18+ хотели, отделно че те и там където ги има (вкл. по света) много често реално са 60+ и ние и без деца пак не бихме ходили в такива… тишина, спокойствие… безвремие и такъв тип атмосфера не търсим, по същия начин тези, които я търсят е добре да избягват масовите семейни хотели, тези неща хората често не ги съобразяват, виждали сме го и тук. Оказа се, че в хотела повечето хора бяхме с деца и тук явно си е така по принцип, а имаше и такива дошли с друга нагласа, нали не всеки се информира предварително, а грешните очаквания са най-лошото нещо. При пълен хотел това ще се усеща най-много около инфинити басейна, така или иначе винаги си има и достатъчно „будни“ родители, които предвидливо ще ходят рано там да слагат кърпи, за да са „първа писта“, другото място е вечер в ресторанта. Предполагам, че ако се избягват най-натоварените периоди от сезона и празниците, когато обикновено и турски фамилии ходят по хотелите, особен проблем не вярвам да има и хотела си става за повечето хора, изключвам тези които не искат и пиле да прехвръква.
Този хотел го забелязах, още когато го откриха, но тогава освен белия пясък около басейна, имаше доста проблемни места по плажа, който след това разшириха и докараха още пясък, затова и го пропуснахме тогава. Иначе стартира с конкуренти цени и включени екстри и бързо стана много популярен, което може да видите от количеството отзиви и клипове за него, обрал е клиентелата на Max Royal, Regnum, Cullinan, Lujo и такъв тип хотели, някои от които са на малко по-високо ниво, а и имат предимството на големите територии, ще видим нататък какво ниво и цени ще успее да поддържа. Всъщност цени за следващата година вече има на сайта им, ако някой се интересува и в мобилно приложение на Booking често може да си намерите големи отстъпки за някой конкретен тип стая. Последните години колкото и да е не типично в Booking на моменти има доста добри цени и имам доста резервации и за нас и за приятели точно от там и година по-рано и в последния момент.
Оставям ви и един пресен обзор, които ми се видя приличен, за да си визуализирате това, което се опитах да ви разкажа.
Фамилията Gural, без да се занимаваме с това кой и какво точно управлява, което и мен не ме вълнува, е най-известна с Gural Premier Belek (и по-големия му вариант в Tekirova), имаше моменти, в които приличах на ходеща реклама на този хотел в темата, но без е да луксозен (или да претендира че е), години наред държеше високо ниво и е чудесен семеен хотел, поне тук всички бяха доволни. По-големите (superior) фамилни стаи са 100-140 кв. м, основната спалня е с голям дрешник и балкон на банята, точно по мярка ни беше. Също така и с Ali Bey Resort Sorgun, който е по-претенциозният близнак на Gural с уникален специално проектиран парк (гора), включително и дървета местени от Кемер, и също много ни допадна семейно, но обикновено по-скъп и беше с доплащане за някои услуги (вкл. UAI) в някои страни, поради което и не беше популярен тук, освен мен друг не помня да е ходил. Друго, което фамилията откри наскоро се нарича BIJAL и го представят като ултра-лукс, за което са местили аквапарка на Ali Bey и са му заграбили голямата зона за възрастни на плажа с произтичащите от това неудобства. Въпросното нещо е по Малдивски мотиви (и колела дават… жълти), което не е изненада предвид, че JOALI Maldives и JOALI BEING на Малдивите са също тяхна собственост. Става въпрос за 19 ефектни вили с различна големина и а ла карт менюта от италиански Мишлен шеф и гостуващи руски шефове за момента, СПА, детски клуб и разни други активности. Тук „лични асистенти“ няма, а собствен „иконом“ за всяка вила, който ще ви закара с Голф количката и до Ali Bey, чиято територия може да се ползва през сезона. Това е за типа ултра-уединени преживявания както за двойки така и за семейства, за което явно си има клиенти. Цените настрана, на мен такива неща са ми адски скучни, дори и по островите, но влакове, пътници… разни.
Нали е излишно да казвам, че след тази непланирана, но доста солидна реклама на фамилията, в която този пост се превърна, другият път не хеликоптер, а частeн самолет трябва да ме вземе и да напомня, че обичаме ягодите с тъмен шоколад…
Thanks for all the fish (и за рака с щипките също) …
