💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 Сърцебиене 💫 Кралица на сълзите /Тема 49/

И така...това е сериал за втория шанс. За двойка, която е разделена от 6 месеца и след това се събира отново. Аз обаче през всичките тези 8 серии не видях причина тези хора да се съберат отново, освен прекрасните спомени между тях! Спомените бяха чудесни, изиграни чудесно, заснети, нямам забележки. Но настоящето ни на спомените ли се гради? Аз не видях в тази част на сериала, която беше в текущия период, не видях нито един от двамата да прави крачка към другия! Не видях извинение, прошка, сдобряване, поука от грешките, някакъв голям жест от някоя от страните. Видях двама души, които в секундата, в която се видят, почват да се карат. Чудесно, обичам такива истории. Сюжетът е влюбени - врагове - влюбени. Само дето последното влюбване нещо ми се губи. То е ясно, че те не са се разлюбвали изобщо, но все чаках и очаквах някой да направи нещо за тази връзка. Нещо много повече от това, което показаха. Дениз направи жест, отиде с нея до Кападокия и се цупи през цялото време, накрая, когато леееееко затоплиха отношения, отказа да говорят повече. След това Умай каза, че е бременна и затоплянето между Дениз и Гюнеш си остана на ниво 3ти епизод до финала. А финалът, о, това беше наистина забавно. Оказва се, че големият жест на Дениз е бил да чака Гюнеш цял сериал да отвори един кашон. Кашонът го доставят в средата на първи епизод, върнах да видя, че не помнех точно. И така през всичките тези серии Дениз всъщност е бил готов да се сдобри с Гюнеш, но чакал тя да отвори кашона! Какъв голям жест, думи нямам, та той е същински мистър Дарси! През цялото време, единственото, което Дениз правеше, е да спори с Гюнеш. Накрая се оказва, че той бил чакал нея.... За мен това беше изключително нелогично и нелепо. Очевидно, че критериите ми за хубава любовна история са доста завишени, понеже съм изчела сигурно над 300 любовни романа. Романите с история за втория шанс, винаги са ме разочаровали, затова вече ги избягвам. Наистина не ги разбирам. Били сте достатъчно глупави и твърдоглави да се разделите. След това оценявате какво сте имали и се сдобрявате, чудесно, но нека сдобряването да не е само защото имате хубави спомени заедно...За мен един мъж трябва да печели една жена всеки ден. Това, че днес е с теб, нищо не означава за утре. Трябват жестове, внимание, уважение и разбиране всеки ден. И когато си сгафил, ама наистина си сгафил, да се постараеш повече. В последната серия дават спомен как Гюнеш и Дениз гледат тъжен филм с раздяла и Дениз й казва, че ако се разделят, ще я преследва и спечели отново. Мхм, видяхме как го прави, гледайки безизразно 8 серии. Сега да кажа нещо положително, че само мърморя. Имаше много сполучливи сцени в сериала, прекрасно заснет, чудесна режисура, тези паралелните разговори, които се водеха постоянно. Как една сцена завършва и започва следващата с други герои, но със същата последна дума от предишния разговор. Гледа се с лекота по този начин. Спомените как изникваха в определени ситуации. Не са някакви нахвърлени сцени просто ей така. Статиите на Гюнеш бяха много хубави, посмото на починалата жена. Музиката в сериала като цяло. Играта на Ханде според мен беше чудесна! Според мен и Баръш си игра добре, каквото са му написали, това играе. Явно това се е искало от него, да е като дърво 8 серии. В спомените от миналото изобщо не беше такъв и ми хареса много.
Уж щеше да е кратко, май доста дълго стана. Може би и това, което каза Слънцето е вярно, че правенето на субтитри отнема от удоволствието. Когато гледаш всяка сцена по сто пъти и в детайли, някак си очакваш все нещо между тези герои да се случи, а то не се случва. Нещо в настоящето! Има действие през цялото време, но в крайна сметка нищо съществено относно връзката между главните герои.