Да дейтваш вече не е забавно - гледната точка на един мъж

На живо е съвсем различно, излъчване, чар, жестове, мимики, всичко това може да привлече, може и да отблъсне. Да не говорим за разни филтри или снимане под определен ъгъл или пози, където може да няма нищо общо с визията на живо.
За среща в парка не виждам нещо кой знае какво лошо, но не мисля много удачно точно за първа среща. Среща някъде по центъра или в някой от кварталите, после на кафе в някое заведение, без някакви ангажименти или очаквания от самата среща, просто запознаване и опознаване, от там нататък според зависи. Дори да не е онлайн познанството, съвсем различно е излизането само двамата извън обща компания или работната среда, така че много зависи от тази първа среща.

rf22, напълно съм съгласна. Дори да се познавате задочно вече първата среща на четири очи си е първа среща.

Само това за наконтването малко... Има жени, които много се променят с грим или носят стягащо бельо. Виждала съм в съблекалните, влиза красива жена с прекрасно тяло и изведнъж се съблича и си маха грима и реално не мога да я разпозная. Това за тези, дето им е важен този елемент.

Ха-ха, запомнила съм един потребител, който е писал, че на първа среща иска жената да идвала без сутиен
Какво тогава трябва да искаме от мъжете?

За наконтването - зависи къде ще се срещате, облеклото трябва да резонира на обстановката. Нелепи са високи токчета в парка и кецове в ресторант.

От темата научих, че имало тестчета. Или мен не са ме тествали или не съм разбрала. Дайте някои примери да разбера къде попадам.

Среща в парка, разходки не бих приела, освен ако вече не харесвам мъжа. Макар че дори тогава човек може да се покаже. Бях ученичка и съученик ме покани в парка, за такава възраст естествено, не съм и очаквала друго. Обаче той беше донесъл домашно вино и кристалния сервиз от сватбата на родителите си. Аз бях тотално уоу, седяхме си под едно дърво. И после така стана, че искахме да отидем при баба му и дядо му, но нямаше пари за автобус и отказа да вземе от мен, затова вървяхме над час пеша. Беше много готино, и ми подари еделвайс на хербарий, който дядо му е намерил.
С това момче нищо не стана, защото нямаше химия, но още сме приятели над 10 г, той се ожени за чужденка, разведе се и пак се ожени за такава от азиатски произход.
А с мм аз очаквах да идем просто на бар, а той беше избрал ресторант с име, което има символ за нас, беше казал да аранжират масата, че ни е първа среща. Дойде да ме вземе от нас, и ми остави парфюм пред вратата. След ресторанта ходихме на бар, после той ме прибра с такси и си тръгна.
Всички останали покани след студентстовото за разходка съм ги отказвала. Рокси, мм е софтуерен разработчик, не е точно IT, но е в тази сфера, има и свестни, не приемай пейки и разходки.
Мисля, че съм писала, че като студентка излизах с момче, с което отивахме на вино от общежитията и той ми вземаше билетчето за автобус и много ме впечатляваше така. Може да си джентълмен и без пари. Но ако не ставаш за мъж и да имаш пари никаква полза, ако не си нито щедър, нито мил, нито нищо.

Значи, ако мъжът е толкова фен на природата, по- скоро ще предложи  някое преходче в планината, някое от комерсиалните.

Мм там ме покани за първа среща - на преход в планината. Не комерсиално, а много уединено, само ние. Много добре беше.

Имам усещането, че половината мъже, които коментират са един и същи човек.
Ако някои ще ме кани на разходка в парка, или на поход в планината, по-добре да не ми пише изобщо.

Аз пък имам чувството, че повечето жени тук не са общували с мъже милениъли.
Повечето мъже от нашата генерация са точно като автора.
Такъв ни е кондишънинга на цялото поколение. То не може да ти се повтаря - “бъди самостоятелна, бъди самостоятелна” и накрая да излезе друго…

Аз също съм го правил, нооо... беше нещо страшно, не е за разправяне. Преди 15 или 16 години, тамън по това време, в най-красивата ни планина -  Родопите.

Не препоръчвам, с две ръце.
Трябва да си познавал предварително човека на живо, иначе може да стане доста сконфузно.
Или да сте повече хора, за да се избегне тази сконфузност.

По-добре 3-4 часа на Витоша, поне тренировка ще си направи човек, отколкото 30 минути в парка на пейка. Не говоря за преход в дън горите тилилейски. Там предпочитам да познавам човека, не защото ме е страх да не се окаже психопат, ами понеже всичко се случва в планина, а не знам дали може да се разчита на него.

Как се изкарват 3-4 часа с човек, с който ти е криндж цялата среща?
Примерно той много те хареса, но ти него не?

Баш ще тръгна с непознат по чукарите

Сравнявам го с пейка в парка. Иначе всичко е индивидуално, за мен ресторант, сърца, цветя, парфюм, коктейл нищо не значат, даже ще ме отблъснат. Ама така или иначе ми трябват 5 минути за да преценя човека и до сега не съм грешила, та винаги има как да се реагира.