Споделянето с приятели

  • 5 293
  • 86
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 474
С близки приятелки споделям избирателно. Насреща съм, ако имат нужда от нещо, те също за мен, но времето някой да седи с мен часове, защото гаджето ми не ми е вдигнал телефона, замина. Колкото от уважение към тяхното време, толкова и към моето държа нещата в себе си до някакъв момент. С мъжа ми споделям, но някои неща вече си остават само за мен. Основно страхове и недобри чувства и мисли, от които понякога дори ме е срам.
Снимките в социалните мрежи не знам как се намесиха, но дори когато имах профил във Фейсбук, не съм качвала нищо. Как ли пък няма някой непознат да се рови в живота ми или зорлем да създавам някакви образи. Пък то се оказа, че може някой да се засегне, че не ми е видял снимките от екскурзиите. 😂

# 31
  • Мнения: 24 348
Твърде интимни неща споделям само с 1-2 човека. Приятелството също има граници и не с всеки споделям всичко. Често най-личните неща си остават само за мен.
На приятелка с проблеми в половата система и секса с мъжа ѝ няма да тръгна да разправям при мен как е. Нито на такава със здравен проблем аз колко съм добре и кипя от енергия. Като цяло съм емпат и предпочитам да изслушвам и импонирам/съпреживявам с другия.
Като цяло съм открит човек, но не разкривам всичко на всеки. Избирателно.

# 32
  • София
  • Мнения: 18 572
Съпругът ми реално е най-близкият ми приятел. Само с него мога да съм напълно открита. И е реципрочно.

Последна редакция: сб, 26 юли 2025, 18:21 от Fever Ray

# 33
  • Мнения: 24 890
Дълги години съм работила в изцяло женски колектив, в който бяхме много близки. Свикнала съм личния живот да е на показ така да го кажа. Много помощ съм получила и см дала. Особено при здравословен проблем,  убедила съм се, че е по- добре да се сподели, защото хората са готови да помагат с познанства и опит.
Сега съм доата. самотна в работната си среда и трябва да си меря думите, което доста ме подтиска. Не съм с лоши хора, но не ги познавам толкова добре и нямаме контакти извън работа.

Мъжът ми си е мъж, какво има да споделям с него, той ми е семейство.  Разбираме се и без думи.
Но  не  ми е достатъчно, нито пък може да ми даде женската гледна точка.

# 34
  • София
  • Мнения: 18 572
Женската гледна точка е съвсем друго.
Не си представям как с приятелка обсъждам семейни решения.
С приятелки си говоря за други неща - мода, изкуство, музика, пътувания, диети, опера, книги, спорт, домашни любимци, за внучката и за типично женски неща.

# 35
  • Варна
  • Мнения: 38 445
Да де ама е факт, че понякога приятелката помага повече отколкото мъжа.

# 36
  • София
  • Мнения: 18 572
Зависи от двойката. И от това, за което е нужна помощта. Аз не се сещам за такъв случай при мен. Ако не броим разни чисто женски неща или при проблемите с кърменето на първите 2 дъщери навремето. Wink

# 37
  • Мнения: 13 323
С приятелки съм коментирала напр НВО, избор на гимназия(не че кандидатствалият се интересуваше от мнението ми, но да съм наясно), детайли по приема. Мъжете като цяло са "над нещата", не влизат в подробности. Организация на екскурзии също сме споделяли с приятелки, дали ще дам или искам съвет пак при мъжете рядко, детайлите са от значение.Напр тази година имахме "сребърна сватба" и мъжът ми ме изненада с подарък самолетни билети, синът ми и той "ура", но цялата организация по разпределяне на време и програма направих аз. Със споделяне с приятели, въпроси, както и много четене и писане в "мама". Тук с години с непознати се споделят подобни теми, защо не с приятели да споделя.
Важни решения не споделям, не от суеверие, но защото не ми се слушат коментари, които биха ме объркали, там искам сама да си узрея за решението. Старая се да не споделям неща, които биха наскърбили някого, напр на човек, който е съкратен да се хваля с поредното повишение ми е нелепо. Колкото и да ми е близък или точно защото ми е близък. Но като цяло си споделям неща, за които би ми била ценна гледна точка на приятел.

# 38
  • Мнения: 9 277
Споделянето с мъжа ми има една особеност: аз просто си мрънкам, а той чертае планове как да ми помогне. Затова и с него не споделям всичко. Какви приятелки имах преди!

# 39
  • Мнения: 3 038
Споделянето с мъжа ми няма нищо общо със задушевните " женски" разговори. С него обсъждаме неща, свързани с дъщерите ни и като цяло с наши, семейни работи. Дори да ме изслуша, не би могъл да вземе отношение по чисто женски въпроси, като например навлизането ми в менопауза и дискомфорта, който ми причиняват горещите вълни и непрестанното потене. Или да коментирам как цикъла ми стана нередовен и това ми се отразява физически и емоционално. Или да обсъждаме имам ли нужда от още един бански, примерно... Има си теми, които не е уместно да обсъждам с него.
Най много и най искрено споделям със сестра ми. На нея имам пълно доверие, че няма да завиди, няма да злорадства, а ще се радва от сърце за мен. Или ще помогне когато се налага.

Последна редакция: нд, 27 юли 2025, 19:52 от мекичка*

# 40
  • Варна
  • Мнения: 38 445
Моята сестра е далеч, живее в чужбина, рядко се виждаме, повече се чуваме, но съм благословена с три близки приятелки, които знам, че няма да ми завидят, ще си сложат ръцете в огъня за мен и на тях мога да кажа абсолютно всичко. И го правя, когато имам нужда, те също с мен.

# 41
  • София
  • Мнения: 18 572
Явно само ние не се притесняваме да си обсъждаме всичко помежду си, но вероятно идва от това, че бяхме приятели първо и после станахме двойка, а приятелството си остана.

# 42
  • Мнения: 9 277
Наистина си благословена с такива приятелки, благородно ти завиждам.

# 43
  • Мнения: 6 932
С ММ никакъв проблем няма да споделям и обсъждам каквото и да е, когато си преценя.

Имам си принципи обаче да не му разказвам личните разкази на близки хора освен ако те изрично не са поискали да чуят и неговото мнение.

Иначе на всекидневна база не му давам отчети, предпочитам по друг начин да прекарваме времето заедно.

# 44
  • Мнения: 51 778
Споделянето с мъжа ми има една особеност: аз просто си мрънкам, а той чертае планове как да ми помогне. Затова и с него не споделям всичко. Какви приятелки имах преди!

Така е, мъжете не слушат като жени. За тях мрънкането не е молба за емпатия, а молба за намиране на решение и помощ. И затова се объркват много и се чувстват неловко, ако просто няма как да помогнат за нещо, но им се мрънка.

Общи условия

Активация на акаунт