Публикувана: 25 юли 2025, 22:57 ч.
Последно мнение: 10 авг. 2025, 20:48 ч.

Споделянето с приятели

5 304
86
1

# 45 27 юли 2025, 14:31 ч.

SF
Мнения: 25 379

Споделям избирателно - с един едно, с друг - друго, според интересите им и как тръгват темите.
Не обичам и с мене да си споделят всички и всичко, а доста често се случва. Снощи на един купон слушах дълго за безкрайните проблеми на едни чужди хора, които едва познавам. Мъжът се понапи и трябваше да изслушам причините, поради които го прави. Но това са измислени причини според мен. Напил се е, защото е пил, а не защото жена му е ревнива или ипотеката е непосилна. От там преминахме и в други проблеми, и в други. И въпреки моето нехайство и неучастие в разговора, слушах ли слушах споделяния разни. Ми... аз от своя страна, нищо не споделих! Въпреки че имам мнение по въпроса.

# 46 27 юли 2025, 14:40 ч.

Мнения: 3 044

Не обичам да споделям важни планове или проблеми. Не е от суеверие, нито мисля, че хората ми завиждат. Просто не мисля, че има с какво да ми помогнат, няма нещо, което да не съм прочела вече, пробвала или попитала специалисти, а не обичам непоискани съвети. За хубави неща не обичам да се хваля предварително, защото ако не станат, после трябва да обяснявам защо не се е получило. Освен това в повечето случаи хората грам не ги вълнуват чуждите проблеми, тъй че освен да натоваря емоционално и психически някого, нищо не печелим.

Споделям, когато вече всичко е наред, изпълнено и преодоляно. Споделям хубави неща, споделям мечти, весели случки, абсурдни комични ситуации, интересни факти, къде съм ходила, какво съм видяла.

За дребни работи като почивки или нова прахосмукачка бих казала.

Иначе на мен често си изливат много тежки драми, плачат, навлизат в семейни, финансови и житейски драми. Казвали са ми, че съм добър слушател, не знам защо давам такъв вид.

# 47 27 юли 2025, 17:39 ч.

Мнения: 5 675

Нямам против някой да сподели проблемите си с мен, но ако цяла вечер само за проблеми и болести ще си говорим - не, благодаря. Споделяме проблем, обсъждаме евентуално решение (ако мога да изкажа мнение) и минаваме на нещо по-весело. Аз например обожавам да слушам кой къде е ходил на почивка, екскурзия, какво е видял, мнения за книги и концерти също много ме вълнуват. Мога да спомена, че от 6 месеца ме боли коляното и ще ходя на ЯРМ или че на колата й свети еди какво си, но максимум три изречения.

# 48 27 юли 2025, 19:24 ч.

Пловдив
Мнения: 27 372

Цитат на: мекичка* в сб, 26 юли 2025, 07:52

Между другото, оня ден на работа получих обаждане с много важна и хубава новина,свързана с малката дъщеря. Неволно колежките станаха свидетели на емоцията ми, която беше спонтанна и искрена. Освен криви усмивки, друга реакция нямаше. И веднага пресилено почнаха да говорят за нещо друго т.е. да игнорират емоцията ми, да се правят, че нищо не се е случило току що. Да игнорираш някого в момент на нещо важно за него е най висша форма на пренебрежение и обида, която доста хора използват под предлог, че не искат да се бъркат.

Аз ще реагирам както колежките ти. Защото ако не си обяснила предварително какво се очаква да се случи - значи не искаш да се знае. Случайно се е случило в момент в който разбирам за ситуацията. Ще се правя на неразбрала, защото изначално не си искала да знам.

# 49 27 юли 2025, 19:25 ч.

Мнения: 9 277

Не показвам никакви емоции на работното си място. Основно житейско правило.

# 50 27 юли 2025, 19:26 ч.

Варна
Мнения: 38 445

Aз пък спонтанно ще се зарадвам с колежката и ще поздравя за хубавата новина без много да разпитвам. За мен това е естествената реакция. Осмислянето дали тя е казала преди това и защо не била казала ще дойде на по-късен етап и всъщност ми е все тая. Преди не е казала, сега казва, така е решила.

# 51 27 юли 2025, 19:55 ч.

Мнения: 5 783

Всичко казвам на приятелите си, без тайните,които искам да отнеса в гроба си хехе,не са много ,но никой не ги знае ...Иначе не съм суеверна и предпазлива -имам чувството, че колективната енергия побутва съдбата в правилната посока ,а драматичните и тежкк неща олекват ,когато са споделени.Приятели и дори неприятели са ми давали различна гледна точка за ситуации в които съм се чувствала заклещена и съм се отпушвала житейски само заради това ,че съм излязла от моята кутия.Генетично от едната страна на семейството ми са много мнителни и прикрити и това не е работило в тяхна полза ,много внимавам да не стана като тях,съвсем умишлено гледам леко на живота или поне се старая.

# 52 27 юли 2025, 22:38 ч.

Мнения: 8 459

Мекичка, аз в тази ситуация веднага при затварянето на телефона, съвсем спонтанно ще кажа, за какво съм се зарадвала. То просто няма да мога да си скрия емоциите. И тогава колежките, ще се включат, кой с поздрав, кой нещо друго хубаво ще каже. Абе нормална човешка реакция.
Ти като не им кажеш, те да почнат да разпитват ли? Ми, това по не е редно.
Щом не казваш, може да решат, че не искаш и естествено, че темата се обръща.

# 53 28 юли 2025, 10:13 ч.

Мнения: 14 204

Полезно е да споделяте бедите си (унизителни и позорни) с приятели,щото така ги забравяте – бедите,но приятелите не ги забравят. Laughing

# 54 28 юли 2025, 10:14 ч.

Мнения: 5 783

Хехехехе няколко пъти ми се обаждат децата и родители на работа и ми казват страхотни новини пред други хора - направо почвам да танцувам танца на радостта и да прегръщам всички Grinning

После черпя и така....както казах израснала съм в семейство на темерути и това нищо добро не им е донесло...когато животът ми прави подаръци празнувам и споделям с други хора.

Последна редакция: пн, 28 юли 2025, 15:52 от No_frame bitch

# 55 28 юли 2025, 11:15 ч.

Мнения: 1 107

С различни хора споделям различни неща.

Важни решения, които касаят семейството и децата ни, както и такива, свързани със здраве, никога не обсъждам извън семейството. С мъжа ми сме много близки, можем да говорим наистина за всичко, и взимаме решенията си само двамата. Като поотраснаха децата, в зависимост от темата, сме ги включвали в обсъждания тип "семеен съвет", за да им чуем мнението.
Родителите и на двама ни са само на уведомителен режим - казваме им какво сме решили, и аз, и той нямаме навика да се допитваме и да ги държим в течение непрекъснато и за всичко.

По-дребни въпроси и тревоги понякога споделям с близки приятели. И от двата пола. Нямам нужда от общуване с жени специално, не ми е важна "женската" гледна точка, каквото и да значи това. В зависимост от въпроса, който ме безпокои, мога да споделя с жена-приятелка, и с мъж-приятел, но с уточнението, че това са приятелства, устояли изпитанията на времето, и хора, с които сме преминали през много изпитания през годините.

В работата поддържам здравословна дистанция. Най-обща информация, без подробности. Когато ми звънне личния телефон в работно време, и около мен има хора, излизам от помещението или се местя на 3-4 метра встрани. Принцип ми е да не водя лични разговори пред колеги.

Скрит текст:

Когато започвах работа, имах една колежка - контрол-фрийк. Тогава нямаше мобилни телефони, и всички разговори минаваха през служебните. Тази жена беше непрекъснато на телефона - говореше или с дъщеря си, или с мъжа си. Стана ли, изми ли си зъбите, закуси ли, пишеш ли си домашното по български, прочете ли си урока по история, приготви ли си чантата, обядва ли , харесаха ли ти чушките, облече ли се, тръгваш ли на училище, взе ли си ябълката, хайде целувки, и помежду всичко това - обаждания на бащата - тя се събуди, изми си зъбите, закуси, написа си домашното, ти кога ще свършиш, какво ще купиш, какво да сготвя, кога ще се прибереш...
Без да съм ходила у тях, знаех всичко къде им е, какво имат, какво нямат - е няма такава досада.
И тогава се зарекох, че никога и при никакви обстоятелства няма да досаждам така - нито на колегите си, нито на бъдещите ми мъж и деца. И удържах на думата си Wink

# 56 28 юли 2025, 14:26 ч.

Мнения: 9 277

Първосигналните реакции на работното място са ми много неприятни. Ами не искам някой да ми нарушава работата с емоциите си. Не ме интересува, не искам да знам. За щастие в Германия точно по мой вкус.

# 57 28 юли 2025, 14:55 ч.

Мнения: 2 983

Цитат на: FrauDanna в пн, 28 юли 2025, 14:26

Както се казва +1
Първо никой не си води личните разговори на работното място, а деликатно напуска помещението; второ силната емоционална реакция не винаги е добър признак на емоционална зрялост. Нито ме интересува да им участвам в радостите, нито бих искала те да участват в моите. Много по-здравословно е такова общуване. Ние сме просто хора, които си държат храната в общ хладилник.

# 58 28 юли 2025, 15:03 ч.

Мнения: 2 783

Зависи.
С една приятелка споделям основно, и то не всичко.
Преди беше много модерно да се отбелязваме в социалните мрежи къде сме, с кого сме. И аз съм го правил като по-млада.
Веднъж обаче една приятелка (която избягва да качва снимки, особено на детето си) ми каза, че веднъж качила снимка с детето и после и станало лошо, главата почнала да я боли. Втори път качила снимка - същото нещо. Тогава се замислих, че и при мен се е случвало. Пък може и да съм си въобразила.
Но наистина вече много рядко публиквуам снимки от семейни пътувания. На приятели им разказвам след като сме се прибрали.

Но пък се дразня на свекърите - те често си хващат шапките и тръгват нанякъде. Ако не им звъннем да ги чуем, няма и да разберем. И всеки път им казвам да се обаждат, просто да ги знаем къде са, път е - всичко се случва.

# 59 28 юли 2025, 16:11 ч.

Мнения: 5 783

Е ...то много зависи от работното място и държавата,естествено....няма да се изокам от радост и тъга в корпоративен хамбар ,нито на транспортна линия със супервайзер зад стъкло на горния етаж .
Аз като си работя в моята си фирма ,моя си хабитат не ме бърка да се държа като типичен балканец Joy

Препоръчани теми

Странни отношения

Дете на около 2 г. с проблемни родители.

Загубих всичко в живота си.

Бивш мъж, приятелство!

Причина:

Причина: