В момента чета... 96

Завърших най-накрая "Ребека" на Дафни дю Морие и леко останах разочарована. Да, интересни бяха описанията, създават настроения, но като цяло ми бяха по-досадни от обичайното и даже на моменти пропусках. Така и не разбрах главната героиня защо я описват така? За да засилят влиянието на Ребека ли? За да покажат колко е била зла в края на книгата? Или просто да я лишат от плътност и дух? Максим ми беше неубедителен образ. В началото не е ясно защо се увлече по главната героиня и в края изведнъж, обединени от общата тайна, той я заобича, без нито с един жест да й е показал, че има чувства към нея. Да, става за мистерия, да, образът на Данвърс е много добре изграден - имаш чувството, че като призрак се прокрадва из цялата книга и засилва усещането за мистерия или тайна, но ми липсваше нещо, което да я направи достоверна.
Може би съм повлияна от другите криминални истории, които чета, или пък това е прекалено "старо" като стил и изграждане на образи, просто имаше нещо, което не ми достигна напълно тук. Накрая се почувствах ужасно разочарована и излъгана.

Чувствата на двамата ни герои един към друг не са истински(поне според  мен)Максим бе привлечен  от това,че нашата безименагероиняе пълната противоположност на Ребека,че  е все още  неопетнена и необременена от живота,че би могъл да работи над нея както си поиска,за  разлика  от покойната Ребека,която за добро  и лошо не понедлежи на каквото и да е било влияние ,а просто си живееше живота с нейните си разбирания.Нашата героиня пък се влюби в представата която си бе създала  за Максим и  за живота който биха имали  в  нейната  си фантазия.Тя бая дълго не съумяваше да го види  такъв какъвто всъшност е,чак към края това стана, както се ивидя,как тя вече не  е третеращото от всичко,страшно несигурно и живеещо в блянове девойче,ами млада жена,която животът я е отрезвил.Максим в книгата и Максим от стария филм,както и в друга тема казах,остават коренно различно впечатление.Във филма някак си бе  романтизиран и представен като трагична фигура,на която да съчувстваш и т.н,докато тук много добре  се вижда,че  макар че  .е жертва на Ребека,самият той проява притеснителни черти,които не го правят да е по-възвишен от съпругатаси.За  главната ни героиня ,някой бе казал,че е „ толкова празна“,за да може четящит използва като проводник  ,така че самият той да се insert-не в историята.Това се чува много често и сега,когато се обсъждат герои,които се  чувстват като някакви кукли,които точно за това се използват.Аз съм на мнение,че просто много добре ни показва,как всеки един млад човек някога е бил.Аз лично страшно се  припознах в не малко от реакциите й ,несигурностите й, вътрешните й терзания.както това,че в даден момент нещо се пречупи в нея и почна да се превръща в нещо друго порасна.Не знам  как да го обесня ,но има един момент в  живота на човек,което нещо в него се пречупва инастъпва някаква промяна в него,която и той самият не може да си  обясни.Съгласнасъм,че  книгата не е завсеки.Няма персонаж,който да ти е  приятен и т.н,а всеки  е  малко или много дразнещ...Главнатани героиня определени би била нетърпима за някои.По-добре е ,наистина дане се подходи с каквито и било очаквания  към нея,тъй като човекможе сериозно да се  разочарова ,както при теб се случи.П.С Ребека,ако беше жива и  и имахме възмоножността да я наблюдаваме,име голям шанс да се усети по съвсем различен  начин от начина по който се усеща,както е представена.Това го намирам за интересно и оше  повече се  впечатлявам от авторката.

[/spoiler]

Ами не знам, аз никъде, в нито един момент не можах да се поставя на мястото на някой от героите. Наблюдавах всичко от страни и ми беше досадно. Като зле скалъпена постановка, в която не знаеш кой какво иска и за какво се бори. Честно казано аз нямах никакви очаквания към книгата. Даже нямам спомен дали съм чела предната, потърсих я електронна, но не я открих, мислех да я прочета, за да видя и първата ли е такава. Да, Максим има някои червени флагове, които ни карат да се чудим дали само Ребека е била лоша, но не ме накара да му повярвам. Изобщо чувствах се малко като на представление, изнесено на чужд език и аз се мъча по мимиките да открия кой какво иска и защо се развива така.

Писах в другата тема за книжния клуб и съжалявам ако се повтарям. Двете героини в "Ребека"--безименната и Ребека--може да се разглеждат като двете противоположни и противоречиви лица на Дафни дю Морие, в която са се съчетавали покорната съпруга (или поне образ на покорна съпруга), придружаваща мъжа си и независимата Дафни. За нея има интересни твърдения за сексуалната й ориентация, която според някои, е прожектирана върху Ребека. Главната героиня остава безименна. В края (в първите страници на романа всъщност така че не е спойлър) я виждаме също толкова безцветна, като сянка.

На мен ми беше странно това:


Романът е писан през 30-те и, ако го сравняваме с модерните психологически трилъри, наистина разликите са огромни. Но като се замисля, в модерните психологически трилъри също често липсват положителни герои.

Алхимия на Душата от Александър Вангелов - поезия

На един дъх я прочетох тази вечер.

Много бавно ми върви "Кестеновия човек". Едвам 70 страници съм прочела, объквам се с героите, не мога да разбера кой, кой е, кой е убит, кой разследва и т.н. Дано се систематизират нещата в главата ми, защото иначе не знам как ще избутам този обем.
След 3 книги, които прочетох този месец и оцених много високо, се надявам сега да не ме забие в някоя книжна дупка тази 😄

HappyMijj, Мамник и Лехуса и Аждер се четат последователно.

Аз щях да започвам да я чета, когато разбрах, че има сериал по нея.
Решихме да го гледаме с ММ, той още на първата серия се отказа, много бавно и мудно вървеше...едвам издържах всички серии, за да разбера края, направо ме приспиване и тогава се мислих, че едвам издържах сериала, колко е муден, а книгата нямаше шанс да я прочета, ако върви така.

Аз прочетох тъкмо Сгрешената булка на Катарина Маура. Другите части не ги намирам на български, но не съм и сигурна, дали бих ги прочела.
Бързо и лесно се чете, типично женска книга в която всяка втора реплика е "искам само теб", "няма да те оставя" и т.н.

Аз чета "Ярка река". Много тегаво ми върви, едва я карам, но съм решила да я довърша.

Започвам
Записките, които не трябваше да пиша от Александър Вангелов

Аз "Кестеновия човек" и "Игра на криеница" ги прочетох буквално за два дни и двете Бяха ми много интересни и нямах търпение да разбера права ли съм кой е виновен. Лично на мен ми харесаха и са ми твърда 5-ца за тази година. След това гледах сериала, малко ми се различаваше главния герой в представите, но като цяло беше добре.

Влизам редовно в клуба ни да видя кой какви ги... чете, но не съм се обаждал известно време.
Отзад - напред: "Кестеновия човек" - аз също го минах (когато му беше дошло времето) без колебания, спиране за почесване и др. помотвания. Но, разбира се, различни хора, различни автори, различни герои и образа - в който са ни представени - и от там: различни мнения и усещания. (От "детективите" с по-крайни в спектъра мнения, все пак, предпочитам Ларш Кеплер, без да ме спира нещо определено у Сьорен Св.)
Едно обяснение за "по-старите книги". От началото на тази 25-а година поне два пъти си купих по няколко (нови) книги, които исках да чета в приятни дни с томчето в ръка. Отделих си ги настрани уж за такива "книжни ваканции". Но читалището с над 20 хил. тома библиотека е под блока ми. Никога не казвай, че всичко вече си изчел. Това се оказа. Минавам оттам ежедневно. Влизам, говоря си с дамите, пооглеждам онези книги, които прясно са оставени на стелажа с върнати. И се оказва, че виждам нещо, дето..., хм, абе я да видя какво е това. Взимам. И чета. А онези (уж новите, отделени за по-специално удоволствие) си чакат ли чакат.
Ето тъй открих Клеър Макинтош. Докопах цели 5 нейни е-книги и ги подкарах. Вече минах трета. Харесва ми (вече си давам сметка) една съвсем човешка житейска тъга, която се стеле уж ненатрапчиво от историите там. Кримката си е на ниво, но някак се ядосвам, страдам и подкрепям персонажите в тях - като живи хора от квартала, от съседната улица, от разказите на други съседи, с които клюкарстваме - докато чакаме на касата в супера. (Ето, даже няма да "рецензирам" този път. Случи се, че дебютирах с втората, върнах се назад, сега свърших третата. Някъде там в Брайтън... Но с различни хора. Това също ми харесва. И - не на последно място - избрания от бившата полицайка "фабулен механизъм" - да гоня злодеите заедно с детективите, а не да съм ги набелязал още на 1/3 от разказа и сетне само да трупам доводи и доказателства.)
Чарли Донли - "Похитеното момиче" (ориг. 2017, у нас - 2024); пак "стара книга", пак запознанство с Чарли. Без намек за евентуален спойлер, тук ще поощря четивото и автора затова, че до странички преди последната, стреляш с халостни патрони, а совите не са това, което са. И..., пак е тъжна книга.
(В момента се забавлявам с поредната е-книга на Макинтош; читалището е у нас с Т.М. Логан - "29 секунди"; отделно "чеша крастата" си на изследовател и конспиративист с купената, шокиращо спекулативна "Хитлер живя в Аржентина" - ама доста факти се споделят в нея от тримата автори/"събирачи" и конспирацията се облича в сериозни доводи; "слагам" я в графата "Още нещо, което няма да ни кажат никога"...)

Прочетох "Детският влак" на Виола Ардоне. Много приятна книга. Както и другата нейна книга, която съм чела. Пише по необикновен начин, главният герой ти става много близък.
Сега започнах "Саломе" Ерик  Вали по препоръка от тук. Много е интересна. Обемът малко ме плаши, но ще видим.

Дочитам "Панаир на суетата" и паралелно препрочитам Дафни Дю Морие.
Харесвам много стила ѝ, "Ребека" на мен ми хареса

Започнах "Мексиканска готика". Доста хайп имаше по нея, аз обаче още не мога да определя - дали е интересна или не. Като стил ми допада, пише увлекателно, но още не мога да кажа дали клоня към харесване.