В момента чета... 96

Идвам с коментар за "Лепири" - поредната книга на Радослав Гизгинджиев, която ме заплени и ме държа будна до малките часове на денонощието. И не толкова, за да я препоръчвам точно нея, защото съм сигурна, че на половината няма да им хареса, особена е, а си има и кусури, колкото защото се замислих, че има автори, които сякаш не съществуват за писателската гилдия и културтрегерите, не ги канят по разни студиа да разказват за творческите си планове, нито пък ги отразват в културните новини, не поместват откъси от книгите им в най-четените платформи и въобще биват отминавани с една надменност като невидими. В същото време, ако най-случайно се натъкнеш на тяхна книга, както стана с мен, се оказва, че пишат много по-интересно, четивно и смислено от някои широко популяризирани напъни с претенции за интелектуалност и даже литературна награда
От Радослав Гизгинджиев най-много харесвам и препоръчвам "Рай" и продълженията, "Недра" не ми хареса и мислех да не чета и "Лепири", но към нея ме привлече отзив на читател, който не беше я разбрал и си казах, че щом той не я е разбрал, трябва да е хубава (често ми харесват книги, които други хора намират за неразбираеми), така се и оказа. Когато я довърших, разбрах и защо не е никак чудно да има и неразбрали, макар че авторът пише изключително леко и четивно - защото въображението му тук надхвърля ограниченията на тримерното пространство, което обитаваме и преживяванията отиват отвъд сетивата, с които разполагаме. Едновременно присъстваме в различни светове-близнаци, постоянно сменяме посоката и преживяваната същност и винаги сме не там, където си мислим и не във времето, в което предполагаме. Много находчиво и интелигентно са представени историите на героите, разгърнати в различните възможности за сбъдването им, чиито части идеално си пасват една с друга, но в по-високо измерение и е вълнуващо, че макар физиката и математиката да ни обясняват научно многогомерните пространства и да ни дават апарата, с който да оперираме в тях, надскачайки собствените си ограничения, всъщност  именно литературата ни дава възможност да ги обитаваме. Може би и психеделиците, но с тях нямам личен опит. От тази гледна точка книгата много ми хареса и затова дадох 5 звезди, игнорирайки части от сюжета, които не ми бяха никак по вкуса, както и това, че аавторът би могъл да поработи още върху стила си. Понеже неговите книги ми действат пристрастяващо, започвам да чета "Повече от любов" и се надявам да е като "Рай", а не като "Недра".
Дописвам, защото се сетих нещо - понякога в темите се появяват въпроси за книги, които ни помагат да се справим с непреодолимите загуби на любими хора и мисля, че трите книги "Рай" и "Лепири" са точно такива книги. Не че има утеха, но понякога помага и просто да има разбиране или да се идентифицираш с някой от героите, който се чувства по същия начин и валидира собствените ти чувства.

На мен също много  ми хареса трилогията му " Рай".
 Благодаря за хубавото ревю, Rayna. Със сигурност ще прочета и другите му книги .

Изслушах едвам, едвам "История на пчелите". Страшна мъка, с много побутване ще дам 2/5, не знам как може да е бестселър и какво са намерили хората в нея. Една от най-скучните книги, които съм слушала някога, едно и също се върти отново и отново. Обемът е безумен и изобщо не  бих препоръчала.
Пуснах сега  без никакви очаквани "Обрат в сюжета" на Ралица Генчева.

"История на пчелите" и на мен ми беше много скучна.

Отчитам се с автобиографичната книга "Childhood/ Youth/ Dependency" от т.нар. "Копенхагенска трилогия" на Туве Дитлевсен смятана за една от най-големите датски писателки. За съжаление не е превеждана на български. Миналата година четох друга нейна книга - "The Faces", в която описва (до голяма степен на базата на собствения си опит) психотичен епизод на писателка, изпаднала в творческа и лична криза. Въпреки тежкия сюжет стилът ѝ на писане изключително много ме впечатли.

Чела съм книгата и не помня нищо.
Прочетох Удавниците на  Дженифър Макмеън. Започнах я с големи очаквания и все се надявах поне  на интересен финал. Е, не е моето. Не ми харесват паранормални явления, фантасмагории и прочие.
Започнах Втората смърт на Колет на Валери Перен.
 Вода за цветята така и не я дочетох и я продадох.
 Изглежда, че и тази върви натам.

МАРИ77, ако решиш да я продадеш Втората смърт на Колет на Валери Перен, моля те пиши. Аз прочетох и двете други на Валери Перен и ми допаднаха. Въпреки, че  Вода за цветята бях на път да я оставя, когато стигнах до момента с детето.
Абсолютно по същия начин като теб се почувствах след  Удавниците на  Дженифър Макмеън. Много заинтригуващо начало и все очаквах накрая някакво обяснение, нещо по-интересно, чак се чудех дали не съм изпуснала нещо.

Много харесвам всички книги на Перен и чакам да преведат някоя нова
Харесах и Ноември. Мрачна тематика, но ми хареса. Сега ще се разведря( надявам се) с Да се възползвам всякак от теб

Чета си "Панаир на суетата"

Дочетох със зор "Палми в снега". Интригата-бива. Но стилът е...Шаблон до шаблона. Пеперуди в стомаха, стомахът се свива на топка,на една страница го полазват ледени тръпки, на следващата горещи. Пък героиня си прехапва устните с надежда. Как мога да ги прехапя с надежда или без надежда не зная.
Признавам си, че накрая я довърших "на вентилатор" , за да разбера все пак какво се е случило.

Чета в момента тази книга:



Уж магическа, уж бестселър  ама ми е ужасно посредствена и тъпа, чета я на инат, само защото е от библиотеката.

На финала съм на "Детският влак" на Виола Ардоне - определено това е откритието ми като автор тази година! Изключително много ми харесва начина на писане, кратките глави, изграждането на героите! И в двете й книги темите и житейските пътища са тежки, за изборите, за една разделена Италия, в която Севера и Юга са безобразно различни! Беше ми много тъжно за главния ни герой - едно опропастено детство, свързано с лишения, трудности, нуждата да работиш още на 7-8 години, защото няма какво да ядеш. Историята за емоционално осакатената майка, за липсващия баща...
Препоръчвам с две ръце книгата!

Прочетох "Поляната" на Дъгони.Категорично най-слабата книга от поредицата досега. Почти през цялото време ми беше много скучно и честно казано в един момент ми беше все тази кой кого е убил и какво е направил. Оценката ми е 2.5/5.
Много се впечатлих как в "Благодарности за книгата" пише, че не е добър с пунктуацията и граматиката, страхотна реклама си прави. 😃
Но пък говори много мило за семейството си.
Наистина не съм убедена дали трябва да продължавам с поредицата.
Продължавам с тик-ток хита, пък да видим дали няма да го насоля и него. 😂

О, книгата е разкош!
И филмът също! Препоръчвам и двете!

Миж, отбелязала съм си филма да гледам задължително!
Тази вечер започвам "Ключът на Сара" - Татяна дьо Роне - надявам се да ми хареса и тя!

На мен "Поляната" ми хареса и ще продължавам да чета поредицата.
Слушам "Втората смърт на Колет" - хаотична, прекалено много персонажи, няма фокус, излишно дълга..., аз лично се изгубих някъде във втората половина. Историята не се разгръща плавно и интригуващо, някакъв гювеч e.
На хартия чета "Хана" - майсторско писане. Харесах "Тихи години", но тази е много по-добра. По-дълбока, по-човешка, още по-сурова.