В момента чета... 96

За втори път в темата попадам на част от развитието на сюжета, която не знам тъй като не съм стигнала до последната книга... Не е приятно. Моля ви...

И аз споделям същото мнение. Добре, че е тънка. Сега имам и другата на същия автор "Остатъкът от деня" и се чудя, дали да я започвам изобщо.

Не е същият автор
"Остатъкът от деня" е на Казуо Ишигуро.

Джоан Ролинг пише толкова увлекателно, че никоя книга за Хари Потър не ми е изглеждала обемиста. Четях ги за по 3-4 дни. Набелязала съм Вакантен пост за някоя от следващите ми книги.

Между другото, новото колекционерско издание (продължение на Мина Лима) излезе и е 98 лв (по-магически формулирано) - мислех, че ще е по-скъпо. https://www.orangecenter.bg/hari-potar-i-ogneniyat-bokal-interak … 789542734611.html
Няма да я купувам сега - ще изчакам някоя коледна промоция.
Аз съм вече на 60% на книгата за Страйк - 900 страници, но истината е, че не се усещат много и колкото  и да е странно,

Книгите за Хари Потър ги "изгълтах" и аз. Дори препрочитах няколко пъти. Но "Вакантен пост" зарязах. Другите й книги просто не ми допадат.

Прочетох няколко за Халоуин. Не са превеждани и няма да ги изреждам. В момента чета "Американа" на Адичи. Интересно ми е как е описан животът в Нигерия. Това всъщност ми беше интересно и в другата й книга "Dream count" (не знам как е преведена). В "Dream count", което беше странно за мен е, че въпреки изявленията за феминизъм на авторката, всичко в живота на героините се въртеше около мъже. А те бяха добре образовани и с материални възможности и вместо да видим как тези силни жени променят света около тях, ги видях как се вайкат за мъже. Изключението беше братовчедката в Нигерия. Още нямам мнение за "Американа".

По повод на Dreamcount: феминизмът не означава мъжемразство и отричане от мъжете доживотно. Феминизмът е борба за равноправие между мъжете и жените, т.е. за изравняване на правата на жените с правата на мъжете, защото в исторически план, а дори и до днес, на много места, жените не са равнопоставени с мъжете. Феминизмът е борба за неща като право на собственост на жените, вкл. право да имат собствена банкова сметка, без мъжът им да трябва да се подпише за одобрение, право на развод, право на аборт, право на равни заплати с мъжете за една и съща длъжност. В Dreamcount не виждам проблем героините хем да са феминистки, хем да търсят партньор и да искат да имат деца. С други думи, не виждам защо една жена да не може хем да е феминистка, т.е. да се бори за правата на жените, хем да иска да има нормалните неща за една жена. За мен Dreamcount е страхотна книга точно защото показва трудностите в днешно време на немалко жени в нещо, което в миналото е било много по-лесно, когато браковете са били уредени. Героините са съвременни жени, африканки, да, всяка със свои особености, включително културни, но всичките се сблъскват с проблеми, с които много жени в днешно време се сблъскват - как хем да бъдат себе си, да се развиват, да се изявяват в областта, която са избрали, хем да удовлетворят търсенията на женската си природа.

А иначе аз чета Лазар на Ларш Кеплер и една испанска книга за историята на конфликта между евреи и араби в Палестина - Dispara, yo ya estoy muerto на Хулия Наваро. Книгите, които превеждам, няма да ги пиша, макар че и тях ги чета.

Четох "Dream count" през лятото и ми се губят детайли. Разбира се, че феминизъм не означава мъжемраство. Но  мъжете, с които главните героини се обвързват, не са добри образи. Едната от тях дори се сблъсква с класически злодей и насилник. Така че, според мен, имаше известна доза мъжемраство вложено в романа (и донякъде това беше феминизмът). Самият фокус върху мъже ме подразни при жени които са социално привилигировани. Беше интересен анализът на една от героините на американската академична среда защото тази перспектива не се среща често. Но, както казах, описанието на живота в Нигерия (дори в заможен дом) ми допадна най-много.

Включените размисли и емоции по ковида също ми вгорчиха малко четенето.

Радвам се да чета различни мнения!

От няколко дни слушам "Лехуса" на Васил Попов. Изслушала съм повече от две трети, но тази книга ми се струва малко хаотична, за разлика от "Мамник". Има и интересни моменти, но смятам, че авторът е искал да засегне твърде много теми и вследствие на това се получава едно разводняване. След нея мисля да изслушам и новата му книга - "Аждер" и силно се надявам тя да е по-добра.

Аз Лехуса си я чакам книжна, не обичам да слушам книги. Мамник много ми хареса - лека и увлекателна.

И аз съм от феновете на "Мамник". Изслушах "Лехуса" и даже ми хареса повече, точно защото се позаплете, а се включиха и други "зверове" Изчаквам само да си дослушам на Вал Макдърмид - "Далечно ехо" (която много ми харесва), и продължавам с "Аждер".

Чета на хартия и "Всяко неизвършено добро" на Адриана Триджиани. Харесва ми, въпреки твърде разводнените разговори на героите. Историята засега е интересна, а и италианската атмосфера и описания на традиции, природа - винаги са ми приятни за четене.

"Остатъкът от деня" е от любимите ми книги. Все се каня да гледам и филма с Антъни Хопкинс. Другите на Ишигуро не ми харесват много.

"Остатъкът от деня" е истински разкошен филм! Както и екранизацията по "Никога не ме оставяй". Книгата не я издържах..
Изобщо , книгите на Ишигуро и на мен не ми понасят..

А "Мамник", "Лехуса" и "Аждер" последователно ли трябва да се чето-слушат?

Happy Mijjj, да, последователно е най- добре, тъй като ще изпуснеш нишката на историята и героите.

Аз пък харесвам Ишигуро. Трябва да пробвам екранизациите.