За деца е, но на мен много ми хареса.
- Публикувана: 27 юли 2025, 19:44 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2025, 22:30 ч.
В момента чета... 96
Книгите на Ерих Кестнер не са непременно за деца, нито само за деца. Поне не са за малки деца според мен, макар че може би зависи от книгата, но мисля, че поне 7-8 годишни трябва да са, даже по-добре да са по-големи. "Това се случи на 35 май" изобщо пък не бих я определила като детска, тя е доста шантава история. Но пък аз съм ги чела преди доста време и не са ми много пресни вече.
О, "Трима мъже в снега" много ми хареса на мен, макар че наистина е за възрастни. Не знам, това са книги, които свързвам с покойната си баба, тя харесваше много Кестнер, така че изпитвам особено чувство към тях.
Преди малко завърших и петата част за Трейси Кросуайт на Робърт Дъгони.
Преди малко завърших и петата част за Трейси Кросуайт на Робърт Дъгони.
Слушах интервю с Добри Станчов по някакво радио, в което представи книгата си и на мен също ми се стори, че ще е интересна, още повече че от него съм чела "Белези от рая", която много ми хареса. Единствено се опасявам да не е прекалил с остарелите форми и диалектите, защото точно това много ме затормозяваше. В "Белези от рая" имаше речник в края на книгата и въпреки че поне половината думи ги знаех или се досещах за значението от контекста, ми беше досадно час по час да търся в речника.
Ако не те затруднява, ще е полезно да споделиш дали и в новата книга е така, защото ако е, колкото и интересна да е историята, няма да я чета. Има красота в диалектите и автентичната реч на отминалите времена, но все пак ако книгата не е четивна за съвременните читатели, ще си отвиси в склада на издателите.
Ако не те затруднява, ще е полезно да споделиш дали и в новата книга е така, защото ако е, колкото и интересна да е историята, няма да я чета. Има красота в диалектите и автентичната реч на отминалите времена, но все пак ако книгата не е четивна за съвременните читатели, ще си отвиси в склада на издателите.
В момента не чета нищо, което заслужава да бъде споменато.
Чета две книги паралелно и то защото и двете не ми харесват. Първата е "Читателски клуб на самотните сърца". Пълна боза. То се очакваше де. Не съм очаквала някакъв шедьовър. Трябваше ми нещо леко, че съм много натоварен период. Но пък героите са абсолютно плоски и едностранчиви, сюжетът е изтъркан и предвидим, клише до клише. Чела съм подобна книга - "The reading list"- възрастен мърморко и млада библиотекарка, но беше в пъти по-добра.
Втората книга е "Дълбоко под кожата" на Лиз Нюджънт. След "Странната Сали Даймънд" бях с много високи очаквания, може би заради това се разочаровах. Или защото имам проблем с книги, в които не мога да съчувствам/симпатизирам на протагониста.....
Трябва да започна нещо, което да ми оправи "вкуса".
Аз приключих "Ким Джийон, родена 1982".
Малка, но угнетяваща книга.
Малка, но угнетяваща книга.
Скрит текст:
„Ким Джийон, родена 1982“ е типично женска книга, която разказва за участта на момичетата и жените в съвременна Корея. Още една книга, която ме кара да възкликна „Слава Богу, че съм родена в Европа!“
Коя е Ким Джийон? Обикновено момиче, имало все пак шанса да се роди. Защо „все пак“? Защото бях изненадана да науча, че и в Южна Корея след като се разбере пола на бебето, в болшинството от случаите, когато бебето е момиче, майката под натиска на роднините и общественото мнение избира да се подложи на аборт както знам, че е практика в Индия например. И докато раждането на момче е считано за благословия и щастие за семейството, момичето е нежелана тежест. Раждането на дъщеря е знак за разорения и нещастия, а майката трябва да се извинява, че не е родила син. Традиционно момичетата са принуждавани да работят от ранни години, за да осигуряват пари за образованието на братята си.
В корейските семейства първо се хранят бащата и момчетата, а после – майката и момичетата (ако остане храна). Сестрите са обслужващ персонал на братята си. Те ги перат, гладят и обгрижват като втори майки. И това са само дребни факти от живота на корейските жени…
Дискриминацията и отвратителното отношение към момичетата продължава да се разраства в училище и в университета, достигайки своя апогей в зрелия професионален живот. Дори и да работиш наравно или дори повече от мъжете, ти няма да получиш по-високо заплащане или да направиш кариера просто защото си жена и второ качество човек. И на всичко отгоре трябва да търпиш безропотно сексуалните домогвания на шефовете си!
Няколко факта, които ме впечатлиха:
- Таксиметровите шофьори не взимат като първи клиенти жени, защото се смята, че няма да им върви този ден.
- Ако момиче е имало приятел и са се разделили, то тя автоматично е приравнена на дъвкана и изплюта дъвка.
- И още, и още…
Изобщо, книгата ме впечатли, защото не смятах, че в една толкова развита в технологично онтошения страна, каквато е Южна Корея , предразсъдъците, половата дискриминация и назадничавото мислене са все още толкова разпространени и така дълбоко вкоренени в мисленето на корейците.
Коя е Ким Джийон? Обикновено момиче, имало все пак шанса да се роди. Защо „все пак“? Защото бях изненадана да науча, че и в Южна Корея след като се разбере пола на бебето, в болшинството от случаите, когато бебето е момиче, майката под натиска на роднините и общественото мнение избира да се подложи на аборт както знам, че е практика в Индия например. И докато раждането на момче е считано за благословия и щастие за семейството, момичето е нежелана тежест. Раждането на дъщеря е знак за разорения и нещастия, а майката трябва да се извинява, че не е родила син. Традиционно момичетата са принуждавани да работят от ранни години, за да осигуряват пари за образованието на братята си.
В корейските семейства първо се хранят бащата и момчетата, а после – майката и момичетата (ако остане храна). Сестрите са обслужващ персонал на братята си. Те ги перат, гладят и обгрижват като втори майки. И това са само дребни факти от живота на корейските жени…
Дискриминацията и отвратителното отношение към момичетата продължава да се разраства в училище и в университета, достигайки своя апогей в зрелия професионален живот. Дори и да работиш наравно или дори повече от мъжете, ти няма да получиш по-високо заплащане или да направиш кариера просто защото си жена и второ качество човек. И на всичко отгоре трябва да търпиш безропотно сексуалните домогвания на шефовете си!
Няколко факта, които ме впечатлиха:
- Таксиметровите шофьори не взимат като първи клиенти жени, защото се смята, че няма да им върви този ден.
- Ако момиче е имало приятел и са се разделили, то тя автоматично е приравнена на дъвкана и изплюта дъвка.
- И още, и още…
Изобщо, книгата ме впечатли, защото не смятах, че в една толкова развита в технологично онтошения страна, каквато е Южна Корея , предразсъдъците, половата дискриминация и назадничавото мислене са все още толкова разпространени и така дълбоко вкоренени в мисленето на корейците.
Като се има предвид колко хора са - на относително малка площ, не съм изненадана.
Почти приключих The Hallmarked man, мисля днес да я дочета, защото ми е интересно, но не знам дали ще имам време. След като прочета финала ще споделя по-подробно мнение.
Скрит текст:
От сериалите знам, че гледат да не се развеждат (дори богати и образовани хора - даже да не могат да се понасят) и ако се случи, се възприема като нещо изключително отрицателно от всички въвлечени.
Също от сериалите - самотна майка или жена с дете (независимо колко е млада и привлекателна) има нула шансове да се задоми отново, освен ако не е много компромисен вариант (примерно по-възрастен мъж с няколко деца). Става дума за сега, не за някакво минало. Освен това има огромна вероятност детето й да бъде подигравано и тормозено в училище (както от децата, така и от учителите), заради това, че е от брак на разведени родители.
Също от сериалите - самотна майка или жена с дете (независимо колко е млада и привлекателна) има нула шансове да се задоми отново, освен ако не е много компромисен вариант (примерно по-възрастен мъж с няколко деца). Става дума за сега, не за някакво минало. Освен това има огромна вероятност детето й да бъде подигравано и тормозено в училище (както от децата, така и от учителите), заради това, че е от брак на разведени родители.
Почти приключих The Hallmarked man, мисля днес да я дочета, защото ми е интересно, но не знам дали ще имам време. След като прочета финала ще споделя по-подробно мнение.
Слушах интервю с Добри Станчов по някакво радио, в което представи книгата си и на мен също ми се стори, че ще е интересна, още повече че от него съм чела "Белези от рая", която много ми хареса. Единствено се опасявам да не е прекалил с остарелите форми и диалектите, защото точно това много ме затормозяваше. В "Белези от рая" имаше речник в края на книгата и въпреки че поне половината думи ги знаех или се досещах за значението от контекста, ми беше досадно час по час да търся в речника.
Ако не те затруднява, ще е полезно да споделиш дали и в новата книга е така, защото ако е, колкото и интересна да е историята, няма да я чета. Има красота в диалектите и автентичната реч на отминалите времена, но все пак ако книгата не е четивна за съвременните читатели, ще си отвиси в склада на издателите.
Ако не те затруднява, ще е полезно да споделиш дали и в новата книга е така, защото ако е, колкото и интересна да е историята, няма да я чета. Има красота в диалектите и автентичната реч на отминалите времена, но все пак ако книгата не е четивна за съвременните читатели, ще си отвиси в склада на издателите.
Тези дни прочетох две книги – „Никога не ме оставяй“ на Казуо Ишигуро и „Атмосфера“ на Тейлър Дженкинс Рийд.
„Никога не ме оставяй“ – първа среща с автора и, вероятно, последна. Преди повече от десет години бях гледала филма, така че вече бях запозната с тематиката. Въпреки че книгата не е много дълга, едвам я дочетох. Дори в един момент обмислях да я зарежа, но обикновено дочитам книгите, които съм започнала, дори и да не са ми по вкуса. Не симпатизирах на нито един от героите и дори ми се стори, че не са добре доразвити. Цялото повествование ми се стори мудно и безинтересно.
„Атмосфера“ – първа среща с авторката, и със сигурност няма да е последна. Като цяло книгата не е нещо невиждано или нечувано, но въпреки любовната история с LGBTQIA+ привкус, ми беше интересна и я прочетох за отрицателно време.
Днес започнах „Кръвни връзки“ на Несбьо и, както винаги, нямам забележки. „Кралството“ много ми хареса и нямам търпение да видя накъде ще се развие историята.
„Никога не ме оставяй“ – първа среща с автора и, вероятно, последна. Преди повече от десет години бях гледала филма, така че вече бях запозната с тематиката. Въпреки че книгата не е много дълга, едвам я дочетох. Дори в един момент обмислях да я зарежа, но обикновено дочитам книгите, които съм започнала, дори и да не са ми по вкуса. Не симпатизирах на нито един от героите и дори ми се стори, че не са добре доразвити. Цялото повествование ми се стори мудно и безинтересно.
„Атмосфера“ – първа среща с авторката, и със сигурност няма да е последна. Като цяло книгата не е нещо невиждано или нечувано, но въпреки любовната история с LGBTQIA+ привкус, ми беше интересна и я прочетох за отрицателно време.
Днес започнах „Кръвни връзки“ на Несбьо и, както винаги, нямам забележки. „Кралството“ много ми хареса и нямам търпение да видя накъде ще се развие историята.
Първата е "Читателски клуб на самотните сърца". Пълна боза. То се очакваше де. Не съм очаквала някакъв шедьовър. Трябваше ми нещо леко, че съм много натоварен период. Но пък героите са абсолютно плоски и едностранчиви, сюжетът е изтъркан и предвидим, клише до клише. Чела съм подобна книга - "The reading list"- възрастен мърморко и млада библиотекарка, но беше в пъти по-добра.
Привършвам "Ние, удавниците" от Карстен Йенсен. Много ми харесва, не знам защо толкова години отлагах четенето ѝ въпреки прекрасните отзиви.