Отговори
# 150
  • Мнения: 7 732
Каква емпатия, каква милост, да се лъжем и самозалъгваме ли?  В момента в който изключат апаратите ще умре, даже да е в болница, в момента го поддържат изкуствено.
Аз да попитам за ПЕТ в Александровска има ли някакви промени? Във Фейсбук група четох, че трябвало да се носи някакъв контраст, преди не искаха нищо, аз не знам нито какво да купя, нито откъде.

# 151
  • Пловдив
  • Мнения: 2 370
Урографин.
Слагат го във вода която трябва да пиеш бавно ,докато чакаш след инжектирането на радио-фармацефтика.

# 152
  • софия
  • Мнения: 31 644
Емпатия не е равносилно на премълчаване на рисковете и самозалъгване, когато става въпрос за човешки живот.

JoyfulCompany, пожелавам сила и трезв разсъдък! Понякога, за съжаление, лекарите не са богове и е ужасяващо да не можеш да направиш нищо.

Аз да попитам за ПЕТ в Александровска има ли някакви промени? Във Фейсбук група четох, че трябвало да се носи някакъв контраст, преди не искаха нищо, аз не знам нито какво да купя, нито откъде.
Искат 1 ампула Урографин и 1 ампула Флурантрил (миналия месец). До 6.30 ч. солена закуска, може кафе, изпит 1,5 л вода до 13.30 ч.
Стискам палци за хубав резултат.

Последна редакция: вт, 28 окт 2025, 13:51 от zvаnchе

# 153
  • Мнения: 846
Да,благодаря!

# 154
  • софия
  • Мнения: 31 644
Ние не сме нито гадатели, нито лекари. Всеки разполага с ограничен обхват информация и личен опит.
Успокойте се малко. Кое е положителното да бъдат предприети непремерени стъпки и да се усложни положението, без да може да бъде даден шанс за достойни дни? Колкото и да са. Повече разум и по-малко емоция.

Доп. Няма да си променя поста, въпреки че този, на когото отговорих го е направил по начин, който променя (изтрива) изцяло първоначалния си пост. Знам, че темата е болезнена за всеки от нас, но никога няма да приема, че даването на разумни съвети е липса на емпатия.

Последна редакция: вт, 28 окт 2025, 13:57 от zvаnchе

# 155
  • София
  • Мнения: 93
За съжаление нямате нито ясен, нито лесен вариант. Мисля че баща ви е наясно със ситуацията и просто иска да си е удома с вас, заобиколен от вас. Понякога трябва да преодолеем собствените си страхове и да се съобразим с техните желания, с техните молби.... Колко пъти изричаме на ум или на глас  - "Глупости, трябва да си под лекарско наблюдение" или нещо от този сорт.
Те не са глупави, просто са болни, знаят и чувстват какво следва. Нямате правилно и грешно решение, просто бъдете до него както досега го правите. Просто си говорете, но и го Чуйте той какво ви моли.

П. П. Истината е че в такива моменти, ние здравите взимаме тежки и трудни решенията, вместо болния, който нищо не може да направи сам. Той няма силите да ни се противопостави и само ни се моли ... Какво става с личния избор и свободната воля...?


Искрено ви съчувствам в този тежък момент.


Благодаря ви за подкрепата. Иска ми се да имаше лесен (или поне ясен) вариант да сме плътно до него или да го заведем у дома. Грижа ни е (мен, брат и майка) и нямаме желание да бягаме от отговорност.

Скрит текст:
В момента сме постоянно в града, в който е той, никой от нас не си е бил у дома за повече от 2-3 дни за последния месец и то преди баща ми да се застои в интензивното отделение. Разходите сме ги преглътнали, както и риска да останем без работа. Просто в това отделение ни разрешават по около 30-40 минути на ден с него, това е измоленият компромис, по принцип е изцяло забранено. Телефон му оставихме тайно въпреки забраната, вчера ни накараха да се подпишем и да го вземем.

Няма други условия под лекарско наблюдение, в които да го настаним. В болниците искат причина за активно лечение, в хосписите искат малко по-стабилно здравословно състояние. В болницата в родния ни град ни отказаха съдействие.

За болнично легло, инвалиден стол и кислороден апарaт сме гледали, че имат в adapt.bg, да. Има известно количество битовизми у дома, които затрудняват нещата, но не ги правят невъзможни.
Скрит текст:
Родителите ми са от онези хора, които трупат мебели и вещи, докато няма къде да се обърнеш, а ние не сме там, за да хвърляме и разчистваме пространство в момента.
Най-големият проблем остава, че не можем да му обещаем достойнство или каквото и да е качество на живот, дори и да го приберем у дома. Заради дренажа. Той не си дава сметка, че е с бистро съзнание заради всичко, което правят в болницата, иначе досега щеше да си е отишъл в мъки. Разбирам желанието му и ме боли за него. Той си мисли, че едва ли не може да се изправи на крака и да седне на стол, ако не е вързан за аспирация, монитори и кислород. В същото време му призлява, когато му помагаме просто да седне в изправеното болнично легло.

Въпреки, че ни казват, че не е подходящ за транспортиране, ще го изпишат, като подпишем, че отказваме лечение. А ако не понесе пътя (180 км)? Ако у дома се запуши дренажа, почне да се дави/задушава или направи сепсис - как ще му помогнем? Как ще му дадем антибиотици, като трудно преглъща и скоро няма да може? Тогава няма да имаме обратен път към болница. Вероятно ще дойде линейка на място, толкова.
Скрит текст:
И то ако не го заведем на село, както той иска, а останем в апартамента в града.
Днес опитваме да звъннем на този или онзи лекар, поне някой да се ангажира да го посети у дома, когато ситуацията загрубее и оттам ще мислим.

# 156
  • Мнения: 2 146
Аз винаги съм писала, че когато се стигне до финалната права, болните имат право на достойна смърт. Да са обезболени, заобиколени от близки, по възможност вкъщи, вместо в болница, заобиколени от чужди хора. И го приложих за майка ми, уважих нейните желания.
Но не при всяка ситуация е приложимо. Бащата на  Joy е жив, само благодарение на това, че е вързан към аспирация. В този момент е трудно да го отделят от нея, а и е реална опасността да почине при транспортта. Нужен му е и кислород. Изобщо не е толкова лесно като прибери го и го остави вкъщи, заобиколен от мир и любов.

# 157
  • Мнения: 289
Никое мнение не намирам за грубо или неемпатично - напротив. Благодаря на всички ви и ми е малко неудобно, че ви ангажирам така емоционално. Ние нямаме илюзии относно ситуацията. Даже и тримата помежду си имаме сериозни разногласия кое е правилното решение. Може би защото просто няма такова.

Физически е за интензивно отделение, ментално е за у дома. Физически ще го измъчим у дома, ментално го мъчим в момента в отделението.

# 158
  • Мнения: 3 487
Много сложна ситуация. Аз вярвам ,че болните знаят/ усещат / кога ще си тръгнат от този свят и искат да са в къщи. Не съм го писала преди, но миналото лято загубих сестра си. Прибра се в къщи вечерта и на следваща сутрин отлетя в безкрая Sad

# 159
  • Мнения: 2 146
ravi, и аз съм на същото мнение. И дори да ги лъжем в очите, много от тях са наясно какво предстои.
Joy няма вярно или грешно решение. Много трудни моменти са, сила ви желая. Пишете тук, ако ви помага по един или друг начин и не се притеснявайте.

# 160
  • София
  • Мнения: 93
"Достойна смърт" е разтегливо понятие и интерпретацията на този израз от позицията на здрав човек е едно, на болния е друго. Границата е тънка.
Трябва да подтиснеме егото и собстените си страхове, защото ние се водим от тях. А Страхът е лош съветник... , той е голяма гад... Защото не става дума за нас, а за тях, за нашите близки които отпътуват

Аз винаги съм писала, че когато се стигне до финалната права, болните имат право на достойна смърт. Да са обезболени, заобиколени от близки, по възможност вкъщи, вместо в болница, заобиколени от чужди хора. И го приложих за майка ми, уважих нейните желания.
Но не при всяка ситуация е приложимо. Бащата на  Joy е жив, само благодарение на това, че е вързан към аспирация. В този момент е трудно да го отделят от нея, а и е реална опасността да почине при транспортта. Нужен му е и кислород. Изобщо не е толкова лесно като прибери го и го остави вкъщи, заобиколен от мир и любов.

# 161
  • Мнения: 7 732
Понякога е по-добре човек да си умре, отколкото да агонизира. В болница съм била в една стая с жена, която виеше от болки, след обезболяващо спираше за 2 часа и после отново, пушеше непрекъснато, но и това не помагаше, търсеше лекарства да се трови, но внукът и настояваше и даваше луди пари да я лекуват, ми това не е обич и любов, а садизъм спрямо болния.

# 162
  • Другата България
  • Мнения: 43 287
Неда, ти някакъв провокатор ли си?
Във втора тежка тема се опитваш /уж/ съвсем невинно да призовеш за “милост“ и вече не помня какви призиви към съфорумки имаше в предишната при все, че няма никаква нужда от такива, но същевременно се насажда негативизъм и едва ли не се сочат с пръст хора, позволили си да кажат истината, макар и тя да е силно болезнена.
Тук пишем хора, минали през какви ли не тежки ситуации с близки, видяли какво ли не, борили се с какво ли не, мислили, премисляли...всеки иска да е максимално в помощ на хората, които обича и за които би дал и собствения си живот в определени ситуации, но има моменти, когато и близки, и медицина са безсилни.
Никой не заслужава да стига до там, но когато това стане, емоционалността следва да отстъпи място на рационалността, коментирам конкретния случай. И искрено съчувствам на съфорумката, като същевременно ѝ желая сили да се справи!
Прегръдки за всички в нужда. Hug

# 163
  • Мнения: 846
Топла прегръдка и съчувствие!
Бих Ви дала същия съвет,да изпълните неговото последно желание ...
Свекър ми беше в подобно състояние, и другия му син беше уредил отлични грижи,ходехме при него свободно,по всяко време ..не беше дълго,около седмица ..Но и до ден днешен е пред очите ми,как ме моли да го заведем в дома му..
Не успях да се наложа и да изпълня желанието му.....
Но знам ,че в тези дни той имаше нужда само от това ..да е спокоен,в собственото си легло и да си вземе сбогом с най-близките...
Съжалявам...
Това е моят пост,един от първите ..
И не се срамувам от нито един пост...никога не си позволявам да съм груба,и никога не парадирам с това,което преживявам .,в момента....,за всички,които са минали през този огън и  си позволят.този език и отношение...това за мен,е неприемливо...Мое мнение!
Ако някой,някъде открие,в мой пост,провокация ..да я цитира,да докладва ..
И в другата тема,за която говорите,помолих първо да се информират..и после да коментират..и съфорумката го направи,и тонът стана друг...поне в тази ситуация..
Не ,няма да бъда груба,нито цинична...уважавам болката и радостта на всеки..ако това е провокация,няма да се извинявам..ще се смиря ..

Последна редакция: ср, 29 окт 2025, 11:34 от неда2

# 164
  • Мнения: 846
В дома интензивни грижи няма как да се организират, не е въпрос само някой да го надзърта. Откачите ли го от аспирацията и кислорода, дотам ще му е. Няма да има време да стигне до сепсис. Ситуацията Е загрубяла в момента. Ще ви умре в ръцете за 48 часа вкъщи
Това е поста,който лично мен ме потресе...
Защото много други,след се опитаха да намекнат,деликатни,какво и как ..потребителката търсеше съвет...не шамар..така разбирам аз ...

Нямам право на мнение?

Общи условия

Активация на акаунт