Малко трудна тема, за болестта рак и борбата с него, за взаимопомощ и подкрепа - тема №8

Имаш право на мнение, няма нужда обаче да обиждаш другите.
Със или без емпатия, хубаво нещо са съветите, но не всички са приложими.
Постът на ra съдържа истината. На бащата на Joy му трябва постоянна аспирация за белия дроб, тоест вакум, който е дозиран и през дренаж държи дроба разгърнат. Плюс кислород. И ако може да вземат кислороден концентратор под наем, аспирацията няма как да я подсигурят. Ако успеят да му махнат въпросния дренаж биха могли да го приберат за да почине вкъщи. И пак зависи колко е дълъг пътя и дали въобще ще може да го понесе.
Пък нека съм неемпатична.

Вижте, по-горе всеки се опита да помогне със съвет - кой както го разбира и може. Емоционалните възприятия на всеки са различни. На някой може да му се  е сторило грубо дадено изказване, на друг не, но чак обиди и провокация е постовете на Неда не виждам.

И изобщо споровете са безпредметни…

Няма да успеем да му изпълним желанието, вече не подлежи на транспортиране. Реалистично прозорецът ни е бил преди десетина дни да подготвим условия за него у дома, щеше да ни отнеме 2-3 дни. Но тогава той все още не искаше изрично да си ходи. В болницата му вливаха албумин и се бореха с инфекцията, подуването спадна, имаше някакво стабилизиране и мислехме, че е добър вариант да е там.


Благодаря ви от сърце за съпричастността. Още веднъж - никое мнение не ме е наранило, мисля, че много добре вникнахте във всички аспекти на ситуацията.

Прегръщам Ви и знам как се чувствате.Татко миналата година почина като около 4-5дни преди датата знаехме, че няма да имя спасение.Викахме няколко пъти бърза помощ ,биеха му нещо за дишането, на лекарите като прочетяха епикризата клатеха глава.Чувството на безсилие е смазващо, но има ситуации ,при които просто няма какво да се направи.Бъдете силна😕

JoyfulCompany, невинаги можем да направим това, което искаме. Правим, каквото трябва.

Joy, някой неща са далеч от нашите сили. Колкото и гадно да звучи, желая да е по-лек и безболезнен края. А на вас много сили.

Знам, че много от вас дори не са имали право на избор - приключвайки активното лечение, са ви пращали у дома да се справяте, както можете, без да имате условия. Губили сте близък, без да има възможност дори да започне активно лечение. Някои от вас самите борят болестта и трябва да балансират между страх, тъга, отчаяние и грижата за близките. И така нататък. Имате прегръдка от мен.

Joy думите ти директно ме изпратиха в един трети юни преди 12 години, когато свекърва ми си отиваше. Даже миризмата на болничната стая си спомних... Много съжалявам и искрено ти съчувствам. Много сили оттук нататък...

Охх и ние сме на финалната права... не знам какво искам от групата всъщност... започнаха гърчове по 1 на ден. Трамалгин ни вършеше работа, дори по 2 на ден, до снощи. Много тежка нощ, само охка..боли я . Трамалгин, дексофен, нурофен.. върши работа за час - два. Вчера взех Виктанил и снощи залепих половинка (по съвет на лекаря), надявам се днес да подейства. Не знам как да и помогна...

Здравейте отново мили хора,
Майка ми има премеждия с химиотерапията, за което имам въпрос към вас...с надеждата, че някой може да ни даде добър съвет.
Напомням ви, че мама е на 56, без други придружаващи здравословни проблеми, с открит рак на яйчниците в стадий 3C с разсейки по перитонеум и оментум, открит след издуване на корема с асцит този август. Септември почна химиотерапия, планът е за 6 вливки на всеки три седмици, след това ще прави PET скенер и след това операция. Вливките са с Авастин, Паклитаксел и Карбоплатина. На втората вливка, още в началото на вливката с Паклитаксел получи алергична реакция - задух и сърцебиене. Незабавно спряха вливката, сложиха инжекция Урбазон и след час пробваха отново. Нямаше проблем. Три седмици по-късно дойде време за третата вливка, това беше вчера. Сложиха превантивно Урбазон 30 минути преди да започне вливката с Паклитаксел. Това за съжаление не даде ефект, защото на втората минута от вливката майка ми пак получи същата алергична реакция. Продължихме с карбоплатина след като сърцебиенето спря. Потърсих онколога и попитах какво трябва да се предприеме. Той каза, че ще спрем с вливката Паклитаксел и вече ще е само на Авастин и Карбоплатина, защото Паклитаксел следващия път може да причини по-тежка реакция и за нея е опасно. Попитах дали това ще навреди на ефективността на терапията. Той каза, че категорично не, защото карбоплатината е основният компонент в нейната терапия. Аз, обаче си направих едно кратко проучване и видях, че Паклитаксел се замества успешно при алергични реакции с други медикаменти...и не знам какво трябва да предприема. Случвало ли се е на вас или на вашите близки такава ситуация? Доверявате ли се на онколога или търсите и други мнения? При търсенето на ново мнение и смяна на мястото на лечение, идва риска за забавяне на цялата терапия, а това в нейния напреднал стадий не вярвам да е добро решение. Благодаря ви много, че четете романа ми, пожелавам ви успех във вашите битки!

Тахикардията е честа НЛР при Таксаните. Принципно заместители са Доцетаксел и Гемцитабин ,но подозирам и ,че при някой от тях ще е същата реакцията.
Друга премедикация освен урбазон правена ли е? Обикновено се прилага дексаметазон + евентуално мускулно алергозан.

Благодаря Ви за отговора! Преди всяка вливка й даваха по едно хапченце, което като попитах казаха, че е за алергия. Не съм виждала да й бият алергозан, щом е мускулно щях да забележа. Забравих да кажа, че освен това й пречернява, казва че направо й се спуска черна пелена пред очите. При първата к алвргипна реакция, лицето й стана много червено, но бързо след спирането се оправи.

Дано я отпусне от лепенките, Стеф. На човек в активна болка трудно има с какво да помогнеш. Имаш ли лекар, с когото можеш да се консултираш за дозите? Ако успеете да я обезболите, все някоя вода ще ѝ подадеш, ще я разтриеш или раздвижиш, възглавница ще наместиш - тия малките неща. Намирам, че имат значение. Съжалявам, че е толкова трудно.

На всеки кръстопът в главата ми си сверявах часовника с проф. Тимчева чрез Heele. Не че ако беше казала нещо различно от лекуващия онколог, щях да знам какво да направя. Но информацията от нея ми проясняваше картината в главата и ми помагаше след това да формулирам него какво да попитам и после разбирах какво ми казва. Също тя ни посъветва да изследваме за мутации и къде да идем. Така че генерално имах доверие, но и опитвах да проверя дали не изпускаме нещо.

Хапченценто е най-вероятно срещу гадене/повръщане-деган или сходно съдържащо същата активна съставка.
Къде се лекува? Според мен не е съвсем адекватна премедикацията. А мнението на лекуващия онколог,  че изключването на таксана няма да се отрази на ефективността,  е погрешно.

Здравейте, нова съм и се надявам някой да ми даде съвет.
Баща ми е диагностициран преди 2 седмици със аденокарцином на дебелото черво, по точно - сигмата. Една колонскопия във гр. Русе УМБАЛ“Медика”, втора колонскопия в Истанбул, и двете със същата диагноза.
Ще прикача решението и но онко комисията от Русе.
Баща ми днес е бил на преглед при Проф. Костов от Варна, като аз мислех, че той оперира във ВМА Варна, но понеже аз живея в Германия, те ми се обадиха после да ми кажат, че професорът оперира във “Сърце и мозък” гр. Бургас. Предложил операция със робот Давинчи, като казал, че всичко ще е напълно безплатно, и май този робот бил още нов и баща ми ще е или първият или вторият опериран с него в тази болница. След всичко, което съм изчела, оставам с впечатлението, че нещо не е наред. На решението на онко комисията пише, че баща ми е в IV стадий, с две метастази в черния дроб, и навсякъде чета за отворена коремна операция. Много ми е притеснено, но четох само хубави отзиви за този професор, и ми се иска всичко да е Ок. Баща ми няма намерение да търси второ мнение, и даже му е назначена операцията за сряда другата седмица( 05.11.25).
Търся мнение и съвет са болницата в Бургас и да хирургът проф. Костов, и какво мислите за подобна операция с робот?