Права сте и благодаря за съветите . За храната той се храни ,що годе, поносимо. Приема много плодове и зеленчуци,от сладкото ,освен 1 сладолед и 1 близалка други не яде ,шоколад обича . Никакви снаксове и пакетирана храна . Кисело мляко яде ,но поносимо , ориз ,картофи ,кюфте -общо взето домашна храна - истинска ,понеже повече от продуктите не са купени от магазина
- Публикувана: 28 юли 2025, 23:09 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2025, 13:36 ч.
Нервно дете - лекарство
Аз като майка на дете с аутизъм имам малко по-различен поглед. Не казвам, че детето ви има проблем, а че не винаги неприемливото поведението се дължи на разглезване, лошо възпитание или боклукчава храна, както смятат повечето тук. Има деца, които имат различна сензорна преработка, тоест възможно е много по-силно да усеща от нас звуци, светлина, докосване и други сензорни стимули от заобикалящата среда. Това води до често претоварване на нервната система и оттам изблици на истерия и агресия. Това, че детето не говори още съвсем добре също е фактор, защото ако даден звук или докосване му причинява болка, няма да как да ви обясни. Моят съвет е да направите консултация с ерготерапевт.
Инак по самата тема, вероятно сте имали предвид добавки, а не лекарства. Да има такива. Като за начало може да пробвате магнезий, екстракт от лайка, хмел и пасифлора. Има такива сиропи като комбинация и специално за деца - Педиакид Неврозит, също Невронат, Алора, масажи с няколко капки етерично масло, на някой деца действа успокояващо и рибеното масло.
Инак по самата тема, вероятно сте имали предвид добавки, а не лекарства. Да има такива. Като за начало може да пробвате магнезий, екстракт от лайка, хмел и пасифлора. Има такива сиропи като комбинация и специално за деца - Педиакид Неврозит, също Невронат, Алора, масажи с няколко капки етерично масло, на някой деца действа успокояващо и рибеното масло.
Аз като майка на дете с аутизъм имам малко по-различен поглед. Не казвам, че детето ви има проблем, а че не винаги неприемливото поведението се дължи на разглезване, лошо възпитание или боклукчава храна, както смятат повечето тук. Има деца, които имат различна сензорна преработка, тоест възможно е много по-силно да усеща от нас звуци, светлина, докосване и други сензорни стимули от заобикалящата среда. Това води до често претоварване на нервната система и оттам изблици на истерия и агресия. Това, че детето не говори още съвсем добре също е фактор, защото ако даден звук или докосване му причинява болка, няма да как да ви обясни. Моят съвет е да направите консултация с ерготерапевт.
Инак по самата тема, вероятно сте имали предвид добавки, а не лекарства. Да има такива. Като за начало може да пробвате магнезий, екстракт от лайка, хмел и пасифлора. Има такива сиропи като комбинация и специално за деца - Педиакид Неврозит, също Невронат, Алора, масажи с няколко капки етерично масло, на някой деца действа успокояващо и рибеното масло.
Инак по самата тема, вероятно сте имали предвид добавки, а не лекарства. Да има такива. Като за начало може да пробвате магнезий, екстракт от лайка, хмел и пасифлора. Има такива сиропи като комбинация и специално за деца - Педиакид Неврозит, също Невронат, Алора, масажи с няколко капки етерично масло, на някой деца действа успокояващо и рибеното масло.
Моля за помощ! Детето ми е на 4 г. Имаме проблем с истериите , лесно се ядосва от всичко, не дава да се докосва от друг,освен от мама ,тате и кака. Много често крещи без причина ,това прави излизането ни навън и социализацията му невъзможна много често. Опитвали сме какво ли не . Посещава психолог ,според ,който просто е лигав и не спазва правилата,до някъде съм съгласна . Моля ,ако някоя мама е имала опит с толкова непокорно дете да ми даде съвет , щадящ медикамент с който мога да помогна на себе си и на него
Здравейте!
Като баща на момченце с ГРР с елементи на аутизъм ви разбирам прекрасно.
Понякога (както в нашият случай) има медицински причини за психическото здраве на детето.
Има случаи, когато само правилното възпитание, заниманията с логфопед и психолог не могат
да решат проблема, защото той е ендокринен, хормонален, нарушено производство на невротрансмитери и т.н.
Аз имам опит с такова дете и мога да ви дам надежда, че има такива лекарства и те при нас категорично помагат.
Но има и проблем. Децата не са ПРОСТО НАШИ УМАЛЕНИ ВЕРСИИ. Лекарствата за възрастни не действат
при тях по същият начин. Не слушайте мнения от не специалисти, защото може да ви навредят.
Обърнете се към невролог с опит за начало и нека той да назначи необходимите изследвания.
При нас се стигна до констатацията за компрометирана продукция на Норадреналин.
На терапия с ме с две лекарства и имаме напредъка, който психолога не постигна, защото не потърси проблема.
Не невролог е правилният специалист
, а детски психиатър. Специалността не е нещо, което може да се замени тип “ами нямам лук, ще сложа морков…”. Невролозите са чудесни специалисти примерно за епилепсии, но “невидимото” не е част от тяхното обучение. С очите си съм виждала уж големи и разпознаваеми имена на детски невролози как буквално експериментират върху дете с лекарства (беше лепната диагноза Хиперкинетично разстройство на дете, което категорично нямаше това състояние, а още по-страшното беше, че го упояваха с хапчета, за да е по-сънливо и така по-мирно). Психиатър на кабинет вероятно също няма да може да съдейства, защото просто не може да отдели необходимото време за детенцето. Както е споменато и от други участници във форума, обследване от детски психиатър и психолог в клиника е мястото, откъдето трябва да се започне. Психиатърът ще снеме анамнеза, ще види детето и ще прецени дали има нужда от допълнителни изследвания или да го види друг специалист (затова е лекар). Психологът ще направи необходимите тестове, за да се установи какви са когнитивните способности на детето в различните сфери. Така ще се установи дали реално има или няма диагноза, откъдето вече психолозите и логопедите ще знаят как да работят с детето, а не така на сляпо.
, а детски психиатър. Специалността не е нещо, което може да се замени тип “ами нямам лук, ще сложа морков…”. Невролозите са чудесни специалисти примерно за епилепсии, но “невидимото” не е част от тяхното обучение. С очите си съм виждала уж големи и разпознаваеми имена на детски невролози как буквално експериментират върху дете с лекарства (беше лепната диагноза Хиперкинетично разстройство на дете, което категорично нямаше това състояние, а още по-страшното беше, че го упояваха с хапчета, за да е по-сънливо и така по-мирно). Психиатър на кабинет вероятно също няма да може да съдейства, защото просто не може да отдели необходимото време за детенцето. Както е споменато и от други участници във форума, обследване от детски психиатър и психолог в клиника е мястото, откъдето трябва да се започне. Психиатърът ще снеме анамнеза, ще види детето и ще прецени дали има нужда от допълнителни изследвания или да го види друг специалист (затова е лекар). Психологът ще направи необходимите тестове, за да се установи какви са когнитивните способности на детето в различните сфери. Така ще се установи дали реално има или няма диагноза, откъдето вече психолозите и логопедите ще знаят как да работят с детето, а не така на сляпо.
Още една сюжетна линия: какво се случва в детската градина? Вярвате ли безусловно на информацията, която учители и възпитатели ви дават?
Проучете, защото проблемът може да е точно там. Често по-хиперактивни деца са нарочени и тормозени и тръшкане, истерии и подобни са начина да се справят със случващото се. Проучете и как се разбира с децата, дали пък няма някое по-едро дете, което да го тормози, а това учителите да приемат като по-груба игра. Проучете и учителките как се държат с детето, защото това, че иска вие да го докоснете, ме навежда на мисълта, че такова докосване, може да не е точно докосване и детето да е наплашено, много може.
Не обвинявам никого, но детето освен да бъде обследвано от специалисти, може да е изложено и на някаква форма на тормоз, която да се представя доста невинно, но да си е сериозен проблем, който да отключва тия нервни изблици. Просто проучете, дано да няма нищо вярно в тази сюжетна линия.
Проучете, защото проблемът може да е точно там. Често по-хиперактивни деца са нарочени и тормозени и тръшкане, истерии и подобни са начина да се справят със случващото се. Проучете и как се разбира с децата, дали пък няма някое по-едро дете, което да го тормози, а това учителите да приемат като по-груба игра. Проучете и учителките как се държат с детето, защото това, че иска вие да го докоснете, ме навежда на мисълта, че такова докосване, може да не е точно докосване и детето да е наплашено, много може.
Не обвинявам никого, но детето освен да бъде обследвано от специалисти, може да е изложено и на някаква форма на тормоз, която да се представя доста невинно, но да си е сериозен проблем, който да отключва тия нервни изблици. Просто проучете, дано да няма нищо вярно в тази сюжетна линия.