Проблем с колега

Ми именно.
Щото и липсата на стаж у новоназначените не гарантира нищо.
И тази, за която говоря, нямаше хал хабер от работата като започна, така си и откарва вече десета година.
На мен моят обучаващ на третия ми работен ден ми даде да му пиша документите, друга колежка, която трябваше да вземе моите дела като напусках, 3 месеца стоя. Ама буквално си седеше на стола без никаква работа и без никакво обучение. Даже не дойде до бюрото ми да види какво предстои да работи. А си имаше уж обучаващ де, не съм я обучавала аз. Беше и над 30-годишна, не някоя току-що завършила. Така че всякакви хора има.

Да, всякакви има, никой не отрича.
Има хора възприемат по-бавно, не значи, че не могат.
Ама си личи кога някой е мързелив.

Не точно това се случи. Дамата сама се отказа, прекалено много работа, задължения и отговорности за прекалено малко пари, според нея. Беше ми благодарна за обучението, аз всъщност бях безкрайно търпелива, подробна, изчерпателна, полезна И любезна.
По темата на авторката. Когато назначаваш най-евтините хора е много вероятно да получиш най-ниското качество.
Може да съм дребнава, но през 2025-та -  човек кандидатстващ за офис работа със CV във Word формат - не бих си направила труда да го отчета. Директно заминава в кошчето за рециклиране.

В много големи световни организации, където се кандидатства през онлайн портал, да пуснеш CV в Word е възможно, не е задължително документът да е .pdf. Издребняваш сериозно, което поражда съмнения дали колежката не си е тръгнала с право. Като цяло случаят ми се струва, че нямаше много общо с описания от авторката.

Как може въобще да се определяш като любезна и в същото време да наричаш жена на 42 години "то"?!
Това със СиВи-то не го разбрах...

.doc файловете се считат за много по-(потенциално)-опасни от пдф. Пращане на CV или какъвто и да е друг документ в .doc/docx/docm/dot format до хора с които не сте близки познати ми идва като груба форма на фамилиарничене  "не ви пращам вирус".
Сори, но не си имаме чак такова доверие! 
Въобще не е издребняване.
Ако автоматизирани системи за приемане на молби и др позволяват приемане на такива формати, същите (системи) би следвало да ги форматират до пдф, за крайния получател - този който ще ги чете. В противен случай сигурността на фирмата куца и някой е за уволнение (или въобще не е бил назначен, което пък е черна точка за мениджмънта).

Лично мнение:  най-добре да има изискване CV-то да е в plain text format. Хем отпадат рисковете за вируси/макроси, хем отпада неравностойността от това че някой кандидат може да е по-добър в графично оформление на CV но в практически план да е по-зле за позицията.

Може би си права, аз не се занимавам с IT, не знам преформатират ли се или не, (в нашата различно от .pdf не съм виждала) но е факт, че се приемат, но госпожата - защото не се държи като дама - прекалява с фрустрацията си по въпросната колежка. Което честно казано дори не разбирам защо е, нали колежката си е заминала, да се поуспокои и да си живее живота.

Вярно е. Но това отношение е дребнаво. Може би е ОК за някоя тясна ИТ сфера, но в останалите случаи: колкото по-нагласено е дадено СВ, толкова по-претенциозен е човекът, и с нереалистични очаквания... Който е за работата, не си е губил времето в усвояване на умения "как да си ошлайфам моето СВ", Ами е работил по направлението си.

На това му се вика микромениджмънт и по принцип се ходи да курсове по изкореняването му,за да си добър мениджър. Впрочем, вие изобщо мениджър ли сте им или просто старши колега обучител? Защото ако е второто е още по-дразнещо и смешно колега, който не е мениджър, но се е взел за такъв и с поведението си го показва. Мениджър, който микроменижира, също е дразнещо и смешно и като цяло и двете неща отдавна вече не се толерират в корпоративните среди. За мен проблемът е във вас, не в стажантите. Още повече, че щом няколко човека имат проблем с един конкретен, значи наистина този един конкретен е проблемен.
Предполагам сте между 40-50 годишна? Понеже сте ми типичен психопрофил. Даже наскоро имаше подобна тема със същия проблем.
А отговарянето на въпроса с въпрос е т.нар.пасивна агресия и освен,че не е професионално, никой няма да ви харесва така, камо ли да иска да изяснява нещо лично с вас. Затова отиват директно при прекия ви ръководител и това е

18?

Аз в момента съм от страната на обучавания. От месец съм на нова работа. Колежката, която ме обучава уж е мило и изпълнително момиче, но онзи ден ми спретна гаден номер.
Първата седмица наистина ми обясняваше. Или поне бях останала с такова впечатление. Не както аз бих обяснявала на нов човек, но все пак обяснява. Тук имам предвид и това, че не всеки има уменията да обучава. В нейния случай е по задължение и с минимални обяснения гледа да предаде информацията. Ок, аз си записвах всичко и много бързо изявих желание и да започна практически да върша работата, като винаги накрая я виках да погледне преди да приключа. Така мина месец. Онзи ден ме вика шефката и пред колежката започва да ме пита с назидателен тон, защо това било написано така, защо онова . В кои случаи се пишело така и така….. и капака, беше, че ме обвини, че съм пропуснала да прилагам едни справки. За тези справки чух тогава за първи път. Погледнах колежката и казах, че за тези справки не ми е казала (преди това мълчеше) и отговора беше: казах ти в началото. Е добре де, или аз не съм разбрала , после си гледах записките, нямаше нищо за тези справки, не я виждам тя също да ги прави, всеки път, когато я виках да ми провери работата нищо не казваше за справка. Сега след месец излезна, че аз нсъм виновна. Шефката постоянно ми повтаряше: като не знаеш нещо, идваш и питаш. Ами аз постоянно отивам и питам, но питам за неща , които знам как ги искат, но например не знам как да направя. А когато не знам, че искат дадено нещо как по - точно да питам. После се хванаха за нещо, което съм написала два пъти с различни думи, но смисъла е един и същ. Слагаме си такива бележки. И тук колежката ме издъни и подкрепи шефката, като аз отново останах изумена все едно не пиша на български език, а на някакъв друг. Направих си извод, че всъщност обучението ми е било за парлама пред шефката и най- важните неща не са ми обяснени. Даде ми в началото да уча  и да се упражнявам на нещо, което много малко използваме в работата, а по основния метод по който се работи почти нищо.
Аз също съм обучавала колеги. Никога не съм се държала така. В тази ситуация бих казала, че съм споменала съвсем в началото за тази справка, но не сме я прилагали с новата колежка. Бих поела някаква отговорност. Почуствах се нападната. Тона им не беше дружелюбен. Все едно не знам какво беше станало. И познайте. Накрая се оказа, че и шефката не знае за какво става въпрос и изобщо е нямало нужда от тази справка, но не дойде да се извини.

Тук проблемът не е в обучаващия дори, всеки може да пропусне нещо, а и честно казано ако тя самата има много работа я разбирам, защо не иска да ти отделя твърде много време, да се обяснява надълго и нашироко, и да губи евентуално много време да ти проверява работата, ако тази допълнителна отговорност не ѝ е отразен в заплатата.

Проблем обаче има, и той е в културата на работа, общуване и реакции при такива ситуации. Вместо да се изпитвате, да се топите, да се обвинявате, да се следи кой на кого какво казал или не казал, по-конструктивно е да изясните, че има грешка, каква е, и да се постараете да не се повтаря без да се прави някакъв цирк от това, че новата колежка е допуснала две грешки в първия си месец на работата примерно.

Тенденциозно е поведението на твоята колежка, която те обучава.
Това не са много умни хора. Имат ниско самочувствие и се страхуват от всеки новак, "хванат от улицата", че скоро може да стане по-добър и да ги катурне от трона им. Занаятчийско мислене е това. "еееей, Иване, Иване, занаят не се учи, занаят се краде!" - така са разсъждавали дъртите соц бригадири, калфите.
За съжаление често всички мазници, на които не им се работи, се ползват за обучаващи. Не могат да ги махнат, защото са мазници и са полезни и им измислят някакви си там дейности - да приветстват, да обучават, да въвеждат, на наглеждат. И те го правят така, по техния си гаден, мазен, настройващ начин.

Моята стара колежка е с такова мислене, но тя е с много ниско самочувствие, облечено във високо такова. В момента ще се разкара новата, защото за два месеца не научи нищо, освен къде е склада и какво се прави там. Не сме склададжийки и работата ни е много по-интересна и полезна от това да подреждаме. Нея я обучиха само на складови дейности и не я допускат до нищо, което реално трябва да работи.

Ами аз такива хора не ги разбирам. Търсят човек, намират и край. Все едно някой насила е отишъл да работи там. Започват да го отхвърлят, човека напуска и после - нямало кадърни хора.
Ние с колежката сме на еднаква длъжност. Аз по принцип не съм от тези, които се бутат или скатават. За мен е нормално хората на една длъжност да вършат еднакви дейности. Нито да се натоварва единия, нито другия повече. Това разбира се и ако заплащането е еднакво, но това няма как да се знае.
На новата работа изявявам желание за по- сериозните дейности. Винаги се отговаря: тя колежката се занимава с това, тя колежката прави това….. все плюят по предишната колежка и ми казват, че и с нея са процедирали така. Ами аз не съм тя. Всеки е различен. Просто не допускат новия човек да се научи, дори да има желание. И това със справката не беше честно. Изкараха я от уж важните неща. И сякаш очакваха, че когато я били споменали в началото и аз да я правя правилно. Все едно не знам каква грешка бях направила.
Ще ги потърпя още малко и ще си останат само те, така или иначе не дават някой друг да бъде допуснат, тя и шефката явно си е свикнала с колежката и не се доверява на нов човек.

Нали знаете, че никой не може да се самооцени реално?