Ето как започна днешния ми ден.
Сутринта имахме час при препоръчаната ни лекарка по УНГ. Докато чакахме, две случки ми направиха впечатление, та да ги споделя с вас.
До нас седна възрастна жена, придружена от внучката си. Много мило я наричаше Бабче. Момичето извади гребен и започна да приглажда косите на бабката. Трогателно. Коментарът беше - когато бях малка, баба ме решеше. Сега е мой ред. Решенето приключи с гушкане и думите - Бабче, много си хубава! Дай ни Боже такива грижовни внуци!
Дойде възрастен мъж и попита - Има ни някой в кабинета? Отговорих му - Има лекарка и пациентка. А той ми казва- значи, мога да подам тази снимка. То аз от години вече не съм мъж, ами съм към жените. Засмях се и му отговорих - не заблуждавайте общественото мнение. Изглеждате чудесно и я как ви светкат очите. Веднага ми отговори: Е то едните очи дето останаха да светкат и да ги въртя насам натам. И мерака остана! Поблагодари ми, че съм му повдигнала настроението. Взаимно беше!
До днес - два месеца, откакто МИС Ю пусна темата и призива на ЛУННО ЦВЕТЕ да я приключим до Коледа. Движим се с чудесно темпо
- за два месеца, почти 20 страници. Съвсем реално е да успеем. Хайде, момичета пишете, не се скъпете на споделяния.ДАФИНОВО ЛИСТЕНЦЕ, как беше концерта?
РАДИНКАааааааа...НИАааааааа.......

. Нямам думи с които да изразя отвращението си. Е как да стане, кажете? Идва световна звезда и ние се о....е отвсякъде! Другото което е - т. нар. ни "национален стадион" - аз съм в потрес от състоянието му. Срам и позор за България, това е този стадион. Ох, спирам, че много почнах пак да се ядосвам.
. Имам позната, която води движенчески класове за възрастни хора. За съжаление всичко се случва в София, в другите градове няма нищо такова.

С каквито общуваш, такъв ставаш.
Май навсякъде е така.