@hatred Популацията от която избираме е една и съща за математиката и информатиката. 2 от 4 информатици бяха същите 2 в отбор от 6 математици. Освен разликата 4 национала срещу 6 национала другата по-съществена разлика е в хората, които са замесени в подготовката на двата отбора. Не можем да твърдим че изоставаме по математика, защото сме малка бедна недисциплинирана държава, докато паралелно побеждаваме САЩ по информатика. Подозирам че има причини, които си струва да бъдат анализирани и изучени.
- Публикувана: 30 юли 2025, 01:08 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2025, 13:13 ч.
СМГ "Паисий Хилендарски" - 17 тема
Сега проверих това, което моят семеге-ец ми беше казал за международната олимпиада по математика - на практика Китай е на първите 2 места. Отборът на САЩ е практически 100% от деца от китайски произход.
Разбира се, че има значение кой готви отборите за състезанията. Но статистически все пак няма как България да може да е равнопоставена при избор на 6 от 1,5 млрд. население (само в Китай) и 6 от (вече под) 7 млн.
Според мен се крепим на челните места само благодарение на школата на СМГ и още 1-2 МГ/ПМГ в страната, на отделни учители. Т.е. на избора на 300-400 деца сред 1500-2000 желаещи родители и деца, които са имали възможност и желание да се обучават интензивно от 5 клас. Т.е. на нас ни липсва тази широка основа на пирамидата - обучението по математика в класовете в начален и прогимназиален курс. И така пак се връщаме в началото на дискусията.
Същото е и в останалите природни науки.
А и математиката, и природните науки са в основата на иновациите. И не случайно Китай е лидер. Гледах клипчета как дронове правят доставка на малки пакети до обекти от рода на Box Now и подобни. Повечето инженерни части/чаркове вече се правят в Китай. Ако ви трябва нещо дори елементарно иновативно, но изискващо инженерна мисъл, за да бъде конструирано, търсите в китайските сайтове. Те не са само за евтини дрешки и боклуци за ежедневна употреба.
Иновативните сектори на икономиката дават добавената стойност. Останалите правим в най-добрия случай отделни части, вече измислени от друг. Т.е. сме в ролята на евтини роботчета.
Докато не се разшири основата на пирамидата на обучението по математика и природни науки, няма как да успеем да изберем и най-добрите, топ ъф дъ топ, за престижните състезания. Ако се разшири основата на пирамидата, тогава СМГ и други МГ и ПМГ ще бъдат нейния връх. А сега те са основата, което е жалко, защото така ограничаваме засиленото, разширеното, както искате го наречете, обучение по математика само до 200-300 деца на випуск.
Рейтингът на държавата по престижни международни състезания по математика, информатика и природни науки е важен и за отделните индивиди, защото дава разпознаваемост на школата за обучение по тези науки. НВО-тата в този им вид са само прах в очите, те са за отчет на бюрократите, че вършат нещо.
Като пример колко е важна школата в нещо, за отделен индивид, ще дам спорт като баскетбол и волейбол. Съседите ни Сърбия (и републиките от бивша Югославия, поне някои от тях) са известни с успехите си в баскетбола примерно. И един сърбин-баскетболист е по-разпознаваем от един българин-баскетболист, поне на първо четене, още преди да са го видели какво може като индивид.
В статистиката на международната олимпиада по математика ми направи впечатление, че Япония е дръпнала напред през последните години. Явно и те полагат усилия. Там също има азиатска дисциплина, като в Китай (е, може би не толкова строга), имат и традициии в инженерните науки, но явно в един момент са изостанали и сега се опитват да компенсират.
Разбира се, че има значение кой готви отборите за състезанията. Но статистически все пак няма как България да може да е равнопоставена при избор на 6 от 1,5 млрд. население (само в Китай) и 6 от (вече под) 7 млн.
Според мен се крепим на челните места само благодарение на школата на СМГ и още 1-2 МГ/ПМГ в страната, на отделни учители. Т.е. на избора на 300-400 деца сред 1500-2000 желаещи родители и деца, които са имали възможност и желание да се обучават интензивно от 5 клас. Т.е. на нас ни липсва тази широка основа на пирамидата - обучението по математика в класовете в начален и прогимназиален курс. И така пак се връщаме в началото на дискусията.
Същото е и в останалите природни науки.
А и математиката, и природните науки са в основата на иновациите. И не случайно Китай е лидер. Гледах клипчета как дронове правят доставка на малки пакети до обекти от рода на Box Now и подобни. Повечето инженерни части/чаркове вече се правят в Китай. Ако ви трябва нещо дори елементарно иновативно, но изискващо инженерна мисъл, за да бъде конструирано, търсите в китайските сайтове. Те не са само за евтини дрешки и боклуци за ежедневна употреба.
Иновативните сектори на икономиката дават добавената стойност. Останалите правим в най-добрия случай отделни части, вече измислени от друг. Т.е. сме в ролята на евтини роботчета.
Скрит текст:
Вече почти никой не си спомня (само по-възрастните), че България, за добро или за лошо, се беше специализирала в производството на кари (мотокари и подобна подемна техника). Не е космическа совалка, но имахме школа и бяхме сред най-добрите поне в Европа, цялата Европа. Замина в небитието не толкова производствената база (опоскана и ограбена при приватизацията), колкото екипите (инженери и техници), които измисляха тази техника. Т.е. школата. Колко хора още помнят зората на дигитализацията и производството на дискове (в Стара Загора мисля). Бяхме водещи, №1 май, но поради други причини (борба с незаконното разпространение на авторски произведения - песни, филми и т.н.), цялата линия, целият завод беше изнесен в Сърбия, май. Математиката, вече и информатиката, и ИИ, са нужни на тези инженери и техници, които да измислят и самия продукт (като конструкция), и на инженерите и техниците, които ще измислят и производствената линия. Без да е необходимо тези инженери и техници да са топ-математици.
Да споменавам ли полупроводниците, за които повечето хора са чували само в известната "шега" на бай Тошо при откриването на завода в Правец - "таз година полу-проводници, догодина цели"- ха-ха-ха. И без да имам дори бегла представа за многото различни употреби на полупроводниците в иновативни продукти, знам за една базова - ако се намалят загубите на електричество по далекопроводни кабели (полу-проводници), може да се плеснат фотоволтаици в цяла Сахара и електричеството да се пренася до регион като Европа, без значителна част от него да се губи по трасето. Двете най-големи електрокомпании във Франция и Германия направиха джойнт-венчър точно за разработка на полупроводници. И се опитват да се конкурират с Китай, САЩ и Русия в разработките. А ние продължаваме да се смеем на шегите на бившия Първи.
Да споменавам ли полупроводниците, за които повечето хора са чували само в известната "шега" на бай Тошо при откриването на завода в Правец - "таз година полу-проводници, догодина цели"- ха-ха-ха. И без да имам дори бегла представа за многото различни употреби на полупроводниците в иновативни продукти, знам за една базова - ако се намалят загубите на електричество по далекопроводни кабели (полу-проводници), може да се плеснат фотоволтаици в цяла Сахара и електричеството да се пренася до регион като Европа, без значителна част от него да се губи по трасето. Двете най-големи електрокомпании във Франция и Германия направиха джойнт-венчър точно за разработка на полупроводници. И се опитват да се конкурират с Китай, САЩ и Русия в разработките. А ние продължаваме да се смеем на шегите на бившия Първи.
Докато не се разшири основата на пирамидата на обучението по математика и природни науки, няма как да успеем да изберем и най-добрите, топ ъф дъ топ, за престижните състезания. Ако се разшири основата на пирамидата, тогава СМГ и други МГ и ПМГ ще бъдат нейния връх. А сега те са основата, което е жалко, защото така ограничаваме засиленото, разширеното, както искате го наречете, обучение по математика само до 200-300 деца на випуск.
Рейтингът на държавата по престижни международни състезания по математика, информатика и природни науки е важен и за отделните индивиди, защото дава разпознаваемост на школата за обучение по тези науки. НВО-тата в този им вид са само прах в очите, те са за отчет на бюрократите, че вършат нещо.
Като пример колко е важна школата в нещо, за отделен индивид, ще дам спорт като баскетбол и волейбол. Съседите ни Сърбия (и републиките от бивша Югославия, поне някои от тях) са известни с успехите си в баскетбола примерно. И един сърбин-баскетболист е по-разпознаваем от един българин-баскетболист, поне на първо четене, още преди да са го видели какво може като индивид.
В статистиката на международната олимпиада по математика ми направи впечатление, че Япония е дръпнала напред през последните години. Явно и те полагат усилия. Там също има азиатска дисциплина, като в Китай (е, може би не толкова строга), имат и традициии в инженерните науки, но явно в един момент са изостанали и сега се опитват да компенсират.
Пирамидата е една причина. Каквато и основа да имаме, нашата никога няма да е като китайската.
После идва отношението - при нас като цяло няма желание да се плати цената с полагане на къртовски труд, а успехите са продукт на природна интелигентност основно.
И накрая, но не и по важност, идват треньорите. Треньорите на водещите държави са посветени на задачата, общуват помежду си, обсъждат задачи и налучкват модата в задачите за годината... После водят тренировките със сърце и хъс. У нас отбиват номера с тази досадна задача.
И, както се каза:
Момчешкият (той на теория е смесен де, ама на практика се оказва момчешки) отбор на САЩ:
И момичешкият от ЕГМО:
После идва отношението - при нас като цяло няма желание да се плати цената с полагане на къртовски труд, а успехите са продукт на природна интелигентност основно.
И накрая, но не и по важност, идват треньорите. Треньорите на водещите държави са посветени на задачата, общуват помежду си, обсъждат задачи и налучкват модата в задачите за годината... После водят тренировките със сърце и хъс. У нас отбиват номера с тази досадна задача.
И, както се каза:
Момчешкият (той на теория е смесен де, ама на практика се оказва момчешки) отбор на САЩ:
И момичешкият от ЕГМО:
По математика от една страна чисто статистически няма как да разчитаме на толкова много таланти на глава от населението, колкото САЩ или Китай примерно. Все пак всяка държава участва с отбор от шестима. По памет населението на ЕС е около 1/3 от това на Китай и сигурно ако съберем резултатите на първите шестима европейци, ще се позиционират добре в общото класиране.
Друг аспект е дисциплнината, която не е на особена висота у нас. Съвременната състезателна математика изисква адски много четене, изучаване на решения, дори учене наизуст. А нашите не са особено изпълнителни и правят каквото си решат. Ако погледнете дори 3-та и 6-та задача от по-стари издания на IMO, ще се убедите, че в момента те биха били подходящи в общия случай за национално състезание за 8-9 клас у нас. Красиви идеи, до които можеш да достигнеш дори само със съобразителност и без много знания. Сега нещата са съвсем различни, ако я караш само на "умен съм бил, сетил съм се", няма да хванеш и бронз сигурно.
Подготовките в по-амбициозните държави са много по-продължителни, в тях се влагат много повече пари и са изключително безкомпромисни. Ако не си решаваш задачите и нямаш сериозно отношение, си аут от отбора. Ние последното не можем да си го позволим най-малкото поради точка първа.
Друг аспект е дисциплнината, която не е на особена висота у нас. Съвременната състезателна математика изисква адски много четене, изучаване на решения, дори учене наизуст. А нашите не са особено изпълнителни и правят каквото си решат. Ако погледнете дори 3-та и 6-та задача от по-стари издания на IMO, ще се убедите, че в момента те биха били подходящи в общия случай за национално състезание за 8-9 клас у нас. Красиви идеи, до които можеш да достигнеш дори само със съобразителност и без много знания. Сега нещата са съвсем различни, ако я караш само на "умен съм бил, сетил съм се", няма да хванеш и бронз сигурно.
Подготовките в по-амбициозните държави са много по-продължителни, в тях се влагат много повече пари и са изключително безкомпромисни. Ако не си решаваш задачите и нямаш сериозно отношение, си аут от отбора. Ние последното не можем да си го позволим най-малкото поради точка първа.
Германия къде е позиционирана в състезателната математика, кажете, че не ми се търси.
Смисълът е гигантисимо в много направления не само едно.
1. Политиците ще се бият в гърдите какво са направили за този успех по медиите , а те реално едно голямо НИЩО не правят. Сегашният пример с приема след 7 клас е точно на място.
2. Всички деца стигнали до тези нива по математика и програмиране са бъдещите архитекти на живота, който ще има цялата планета. Не преувеличавам. Ако вземем за пример ИИ .... Китайският добил публичност е изграден със стотици пъти по-малко ресурси. Това става с яка математика и програмиране.
3. Т.н. голяма добавена стойност може да се случи само с работата и креативността на младежи били в тази среда на това ниво. Тя няма начин да стане с добри познания по математика какъвто е стремежа на думи от държавата. Тези с добрите познания могат да осигурят добра поддръжка , но не и да направят нещо. Има нужда и от тях разбира се.
4 Примера и мотовацията за другите деца е огромен. Дори сина ми , който е добре с математиката , но програмиране не беше пипал извън часовете в СМГ / не е написал 1 ред код у нас иначе е средно ниво за класа/ днес тръгна да ръчка разни неща от любопитство....
Колко ли други деца след тази новина ще пробват ?! Някои ще се запалят...
5 Както Мандаринка спомена имиджа е важен като нация. Дори много важен. Имиджа ни за математика и програмиране е добър.
Може да са малко хората , но качеството е добро.... Обратното е Индия например макар и заради количеството там да имат офиси почти всички големи компании.
Нагоре има критични мнения , моето за 23-тото място по математика от 110 държави е положително . С 6 милиона население / и убийствено ниска раждаемост 55К деца на година от които само 20-30К стават на теория за състезания, наука поради приоритетите им в живота/ в свят изпълнен с лесна достъпност до знания мястото по-скоро трябва да ни е към 70-80....След някоя година може да се върнем и да казваме леле колко добри сме били едно време 20-ти....
Иначе е ясно, че подготовката по математика може да бъде по-добра и как да го кажа централизирана. Ако видите какво казват децата по интервютата всъщност голяма част е самоподготовка...., което е много хубаво и идеалистично , но няма как да доведе до върхови класирания.
Държави като Германия , САЩ или Великобритания си пазаруват младежи от целият свят. Самите те няма нужда да са добри на олимпиадите.
1. Политиците ще се бият в гърдите какво са направили за този успех по медиите , а те реално едно голямо НИЩО не правят. Сегашният пример с приема след 7 клас е точно на място.
2. Всички деца стигнали до тези нива по математика и програмиране са бъдещите архитекти на живота, който ще има цялата планета. Не преувеличавам. Ако вземем за пример ИИ .... Китайският добил публичност е изграден със стотици пъти по-малко ресурси. Това става с яка математика и програмиране.
3. Т.н. голяма добавена стойност може да се случи само с работата и креативността на младежи били в тази среда на това ниво. Тя няма начин да стане с добри познания по математика какъвто е стремежа на думи от държавата. Тези с добрите познания могат да осигурят добра поддръжка , но не и да направят нещо. Има нужда и от тях разбира се.
4 Примера и мотовацията за другите деца е огромен. Дори сина ми , който е добре с математиката , но програмиране не беше пипал извън часовете в СМГ / не е написал 1 ред код у нас иначе е средно ниво за класа/ днес тръгна да ръчка разни неща от любопитство....
Колко ли други деца след тази новина ще пробват ?! Някои ще се запалят...
5 Както Мандаринка спомена имиджа е важен като нация. Дори много важен. Имиджа ни за математика и програмиране е добър.
Може да са малко хората , но качеството е добро.... Обратното е Индия например макар и заради количеството там да имат офиси почти всички големи компании.
Нагоре има критични мнения , моето за 23-тото място по математика от 110 държави е положително . С 6 милиона население / и убийствено ниска раждаемост 55К деца на година от които само 20-30К стават на теория за състезания, наука поради приоритетите им в живота/ в свят изпълнен с лесна достъпност до знания мястото по-скоро трябва да ни е към 70-80....След някоя година може да се върнем и да казваме леле колко добри сме били едно време 20-ти....
Иначе е ясно, че подготовката по математика може да бъде по-добра и как да го кажа централизирана. Ако видите какво казват децата по интервютата всъщност голяма част е самоподготовка...., което е много хубаво и идеалистично , но няма как да доведе до върхови класирания.
Държави като Германия , САЩ или Великобритания си пазаруват младежи от целият свят. Самите те няма нужда да са добри на олимпиадите.
Както беше писано, олимпиадите са спорт, специфична дейност. И няма никаква гаранция, че топ състезателите после ще са по-успешни от несъстезателите. Последните може да не са медалисти от ИМО заради липса на спортен дух, слаба психика при работа под стрес, липса на желание да "платят цената" на успеха, лоша подготовка от треньорите и какво ли не.
Не знам дали нещата опират само до основата на пирамидата. В САЩ от 9 клас нагоре (може и преди това да е така) има някои различия в обучението спрямо нас:
- учат по около 7 предмета на срок, като само около 3-4 от тях са задължителни (математика и английски и може би история), а другите - по избор.
- в много училища един и същи предмет се учи на различни нива - например по математика имат три вида паралелки - regular math, honors math и AP math.
- явяват се на входни изпити в началото на всяка учебна година и им се определя нивото за съответната паралелка
- АР материалът е на ниво 1 курс университет
Съответно има ученици, които още в 9 или 10 клас взимат АР ниво и после могат да ходят в местния университет за горни нива курсове.
Представете си сега у нас един състезател по математика, който прави интезивна подготовка, колко са му полезни редовните часове по математика, дори и в МГ. В този смисъл профилирането е крачка напред.
Дори да не са състезатели, в САЩ има ученици, които още при постъпване в университет са много, много напред в областта, която ги интересува. Летата на най-амбициозните още в училище са планирани и запълнени на макс - стажове, подготовки в школи, рисърчи към университети, публикации, собствени проекти и т.н.
Ако се прилага подобна организация и ниво на мотивация и подготовка и при състезателите, може да се обясни какви предимства имат не само защото имат голямо население, а защото обучението е диференцирано отрано и състезателността е по-застъпена отколкото у нас.
- учат по около 7 предмета на срок, като само около 3-4 от тях са задължителни (математика и английски и може би история), а другите - по избор.
- в много училища един и същи предмет се учи на различни нива - например по математика имат три вида паралелки - regular math, honors math и AP math.
- явяват се на входни изпити в началото на всяка учебна година и им се определя нивото за съответната паралелка
- АР материалът е на ниво 1 курс университет
Съответно има ученици, които още в 9 или 10 клас взимат АР ниво и после могат да ходят в местния университет за горни нива курсове.
Представете си сега у нас един състезател по математика, който прави интезивна подготовка, колко са му полезни редовните часове по математика, дори и в МГ. В този смисъл профилирането е крачка напред.
Дори да не са състезатели, в САЩ има ученици, които още при постъпване в университет са много, много напред в областта, която ги интересува. Летата на най-амбициозните още в училище са планирани и запълнени на макс - стажове, подготовки в школи, рисърчи към университети, публикации, собствени проекти и т.н.
Ако се прилага подобна организация и ниво на мотивация и подготовка и при състезателите, може да се обясни какви предимства имат не само защото имат голямо население, а защото обучението е диференцирано отрано и състезателността е по-застъпена отколкото у нас.
maikon, не съм много запозната с олимпиадата по информатика. Всеки случай, тя е може би 30-ина години по-млада от IMO. A това е от огромно значение, защото и на IMO задачите от преди 10-20-30 години нямат нищо общо с тези, които се дават сега. Както писах и в преден пост, "старите" задачи са иконично идейни и красиви, но от днешна гледна точка са лесни дори за JMBO. Просто с всяка следваща година има значително усложняване, което вече в математиката е довело нещата до едно полупрофесионално равнище. Необходима е не просто съобразителност, а къртовски труд, както писа ЧС. Там, където нещата се получават и без толкова много труд (например информатика и лингвистика), българчетата очевидно се справят доста по-добре. Знам, че ще обвините ръководителите, но аз от същите тези ръководители знам, че когато отиват да водят лекции по покана на някой чуждестранен отбор, всичко се изрешава съвестно, докато нашите си правят оглушки и разчитат основно на това, което ще научат по време на самите лекции. А последното е отражение и на нагласите в училище в последните години. Между другото, има български математици, които участват в подготовката на американския отбор и вече не се занимават с нашия. Има и ученици, които от математиката се насочват към информатика, физика, химия, лингвистика, защото в математиката медали се изкарват по-трудно.
Та накратко, като интелигентност и дадености сме доста добре на глава от населението, но мързелът е голяма сила.
А какъв е смисълът - състезателната математика е най-трудният интелектуален спорт и успехите в него са въпрос на престиж. Иначе изследователската работа по проекти (тип RSI) има много повече общо с математиката, отколкото състезателната математика.
Та накратко, като интелигентност и дадености сме доста добре на глава от населението, но мързелът е голяма сила.
А какъв е смисълът - състезателната математика е най-трудният интелектуален спорт и успехите в него са въпрос на престиж. Иначе изследователската работа по проекти (тип RSI) има много повече общо с математиката, отколкото състезателната математика.
Именно. Това е спортна дисциплина. Като шаха. Архитектите на бъдещия живот не са спортисти, а учени и творци, които не приемат живота и професията си като състезание, а като призвание.
Също и училището е за всички, не само за състезатели и е редно да е широкообхватно, за да има смисъл в него
Състезанията трябва да са като добавка към обучението, като забавление, а не основна цел. Нашите деца правилно я възприемат, не ги мързи, просто за тях това няма голям практически смисъл.
Също и училището е за всички, не само за състезатели и е редно да е широкообхватно, за да има смисъл в него
Състезанията трябва да са като добавка към обучението, като забавление, а не основна цел. Нашите деца правилно я възприемат, не ги мързи, просто за тях това няма голям практически смисъл.
За подготовката - за разлика от мен, повечето тук пишещи са добре запознати с екип/а/ите преподаватели, които подготвят за състезанията в СМГ. За мен, като неосведомена, отстрани, изглежда като един екип да си е "резервирал" мястото. Имам предвид екипа от БАН. Откакто се помня, все е от там. Чувала съм негативни подмятания по техен адрес, но не помня подробности, защото не ме е засягало лично.
В БАН е пряката подготовка на национални отбори преди състезание и понякога по разни проекти. Тя обаче разчита да има някаква основа от училищната подготовка (ИУЧ, ФУЧ, школи). Екипът в БАН не е статичен в годините. В смисъл, че работещите там са си част от ИМИ дългосрочно, но не всички имат дългосрочен ангажимент конкретно към подготовката на отборите.
Именно. Това е спортна дисциплина. Като шаха. Архитектите на бъдещия живот не са спортисти, а учени и творци, които не приемат живота и професията си като състезание, а като призвание.
Също и училището е за всички, не само за състезатели и е редно да е широкообхватно, за да има смисъл в него
Състезанията трябва да са като добавка към обучението, като забавление, а не основна цел. Нашите деца правилно я възприемат, не ги мързи, просто за тях това няма голям практически смисъл.
Също и училището е за всички, не само за състезатели и е редно да е широкообхватно, за да има смисъл в него
Състезанията трябва да са като добавка към обучението, като забавление, а не основна цел. Нашите деца правилно я възприемат, не ги мързи, просто за тях това няма голям практически смисъл.
Имам въпрос… тези учебни помагала, качени в сайта на СМГ, за всеки клас, трябва да се закупят от родителите ли? Странно ми е, защото все още няма качени учебници, да не стане така, че да се купят, а пък после деуго да се измисли… ще се радвам, ако някой знае и сподели своя опит…
