Наясно ли сте, че в много държави не може да пушиш дори в собствената си къща/апартамент/тераса?
- Публикувана: 30 юли 2025, 14:33 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2025, 22:45 ч.
Как се справяте с ежедневната хорска несъобразителност и простотия?
Много е гадно да живееш с несъобразителни съседи, защото всеки е прав за себе си - нито на единия му е приятно да му смърди на цигари и да не може да си отвори прозорец, другия пък е в правото си да прави каквото си иска у тях. Не е само дима - под блоковете, където има площадки/пейки и се събират вечер тийнейджъри и е шумно също е отвратително. Или заведения в непосредствена близост или под блока. Кръчмата си работи в законоустановените часове за разрешен шум и въобще не му дреме на собственика хората как си приспиват децата петък вечер на Лепа Брена, да кажем, като се чува дори при затворени прозорци.
Скрит текст:
Откакто забременях и после родих, още повече се потресох от човешката злоба, несъобразителност и простотия в България.
Свиркали са ми, докато бях в 9тия месец, трудно подвижна, преминаваща на ЗЕЛЕН светофар на пешеходна пътека, но бавно, такива, които правят завой и също им свети зелено, но първо трябва да изчакат пешеходците да минат. Та, свиркаха ми редовно общо взето, за да вървя по-бързо. А аз физически нямах такава възможност. Сега ми свиркат на същото място, като съм с количката или когато в скапания ни квартал, в който няма тротоари, съм с количката на улицата, също ми свиркат или профучават покрай нас с 50-60 км. Често са жени, други майки. Докато бях бременна и ходех на прегледи, мъжете, придружители на други бременни, седяха на пейките пред АГ отделението, докато аз и други бременни стоим прави. Ей такива яки неща. Общо взето, от тогава насам сериозно ми се иска да се пренесем да живеем в държава с нормални и възпитани хора, защото злобата и простотията на бай ти Ганя започна да ми идва в повече. То е ясно, че навсякъде има бай Ганьовци, но в България са 90%, в западноевропейските държави примерно 60%. А и като имам дете, сериозно се притеснявам в каква среда ще израстне.
Днес си седим на ресторант и през цялата вечер около нашата маса се върти едно дете, което кашля като магаре. Около бебето ми. Идва на масата, даже си взе от пицата на мъжа ми, без да пита. Майка му, охранена на другата маса, седи и се прави, че не вижда. Накрая го изгоних и му казах да не се връща повече, защото е невъзпитано това поведение и да каже на майка му да го възпита по-добре. Въобще не ме интересува, че е дете. Няма да ми заразява бебето, щото майка му е простовата и не може да се сети да си го прибере.
Та, откакто съм майка и хормоните ми още играят, след ражданеха, ми се е случвало да ми идва да се сбия, когато някой ми застраши бебето. Веднъж замерих един, дето свиреше на пешеходците на прословутия светофар, докато и аз минавах с количката и бебето спеше в нея, с един камък. Е, малко камъче беше. Не го уцелих, но явно съм изглеждала като луда майка, готова да убие, защото спря да свири и си продължи да кара, не слезе на скандал
Не ми харесва, че в такава среда се налага и аз да слизам на това ниво и то защото просто, като усетя заплаха за детето, нещо в мозъка ми щраква и буквално спирам да мисля и действам инстинктивно. Някой ден сигурно ще се сбия. А може и да убия някой, знае ли се А преди, че ми е правело впечатление, правело ми е, но не обръщах внимание. Та - прост народ сме, много, много, много, много прост и за съжаление малкото интелигентни хора, които искаме да живеем нормално, в "европейска" среда, също изпростяваме в един момент, борейки се за оцеляване в гетото...
В заключение, може би начинът да се справиш, е да се изнесеш от средата
Свиркали са ми, докато бях в 9тия месец, трудно подвижна, преминаваща на ЗЕЛЕН светофар на пешеходна пътека, но бавно, такива, които правят завой и също им свети зелено, но първо трябва да изчакат пешеходците да минат. Та, свиркаха ми редовно общо взето, за да вървя по-бързо. А аз физически нямах такава възможност. Сега ми свиркат на същото място, като съм с количката или когато в скапания ни квартал, в който няма тротоари, съм с количката на улицата, също ми свиркат или профучават покрай нас с 50-60 км. Често са жени, други майки. Докато бях бременна и ходех на прегледи, мъжете, придружители на други бременни, седяха на пейките пред АГ отделението, докато аз и други бременни стоим прави. Ей такива яки неща. Общо взето, от тогава насам сериозно ми се иска да се пренесем да живеем в държава с нормални и възпитани хора, защото злобата и простотията на бай ти Ганя започна да ми идва в повече. То е ясно, че навсякъде има бай Ганьовци, но в България са 90%, в западноевропейските държави примерно 60%. А и като имам дете, сериозно се притеснявам в каква среда ще израстне.
Днес си седим на ресторант и през цялата вечер около нашата маса се върти едно дете, което кашля като магаре. Около бебето ми. Идва на масата, даже си взе от пицата на мъжа ми, без да пита. Майка му, охранена на другата маса, седи и се прави, че не вижда. Накрая го изгоних и му казах да не се връща повече, защото е невъзпитано това поведение и да каже на майка му да го възпита по-добре. Въобще не ме интересува, че е дете. Няма да ми заразява бебето, щото майка му е простовата и не може да се сети да си го прибере.
Та, откакто съм майка и хормоните ми още играят, след ражданеха, ми се е случвало да ми идва да се сбия, когато някой ми застраши бебето. Веднъж замерих един, дето свиреше на пешеходците на прословутия светофар, докато и аз минавах с количката и бебето спеше в нея, с един камък. Е, малко камъче беше. Не го уцелих, но явно съм изглеждала като луда майка, готова да убие, защото спря да свири и си продължи да кара, не слезе на скандал
Не ми харесва, че в такава среда се налага и аз да слизам на това ниво и то защото просто, като усетя заплаха за детето, нещо в мозъка ми щраква и буквално спирам да мисля и действам инстинктивно. Някой ден сигурно ще се сбия. А може и да убия някой, знае ли се А преди, че ми е правело впечатление, правело ми е, но не обръщах внимание. Та - прост народ сме, много, много, много, много прост и за съжаление малкото интелигентни хора, които искаме да живеем нормално, в "европейска" среда, също изпростяваме в един момент, борейки се за оцеляване в гетото...В заключение, може би начинът да се справиш, е да се изнесеш от средата
Най-ужасните ми преживявания на простотия са точно свързани с бебешки колички и пресичане на пешеходни пътеки или с колички или с едногодки за ръчичка...има някакво подобряване, между другото, но има какво да се желае. И на мен ми е правило впечатление, че най-жестоки са жените с големите джипове, често на задната седалка седи друго детенце, но няма жената да прояви емпатия или солидарност. Но като цяло, забелязвам подобрение в София с пресичането. В провинцията, по морето, е нещо кошмарно. Няма тротоари никъде, едни черни пътища, ходиш и се кръстиш да не те отнесат, много е жестоко. Нямаме култура на ходене пеш, нито на плуване и колите и джетовете ми скъсяват живота
). Но напълно те разбирам. Все пак в това отношение Европа не е равна -- в Италия е по-зле и от нас и то говоря за Триест, примерно, не Калабрия. Там при всяко пресичане казвах молитва. В Германия е по-добре, но и там се влошава, заради всякакви хора. В София в много квартали няма възможност по малките улички да се бута количка по тротоар -- или са заети от паркирали коли, или има някакви ужасни дупки. Ходиш по улицата и там те газят с превишена скорост.
Това ако се оправи и се направи нормална инфраструктура за велосипеди, София може да стане един много приятен за живеене град.
В нашия квартал нямаме тротоари. Така де, имаме, но тези, които не са заети от коли, са като вълни в бурно море.
Ние караме количката по пътя, докато стигнем до парк. Повечето коли намаляват и се изнасят настрани, когато ни видя, но тези, които не го правят 90% са жени. Хич, ама хич не го разбирам това. Ситуацията, която имах беше с момиче на видима възраст около 20. Просто акъла не ми го побира как не осъзнават, че тези неща стават за секунди и никой не е застрахован. Жалки същества, но застрашават живота на детето ми.
При пресичане на светофор и пътеки - докато се кача на тротоара, така профучават някои коли, че добре, че не мога да убивам хората с мисъл...
Не искам въобще да отварям тема за моторите и форсиращите коли в 2 часа през нощта.
Понеже ни се наложи достатъчно много да ходим до Истанбул и спокойно мога да кажа, че това е едно от най-отвратителните места, където съм била, тук г/д започваме да заприличваме натам. Спасява ни, че не сме толкова хора. Иначе мечтая да живея на място с хубаво тротоари, чисто по улиците и хората да не карат, като побеснели идиоти. Следя една девойка в Дания, в някакво малко градче и така искам да съм там и да отглеждам детето си в такава среда. Хич няма да ми е скучно и тихо (този аргумент никога не съм го разбирала).
Отделно тази безмерна грозота, която е буквално във всеки квадратен метър навън, не може да възпита никакви чувства и желание да пазиш. И не пазиш. Като параграф 22 е цялото нещо...
Ние караме количката по пътя, докато стигнем до парк. Повечето коли намаляват и се изнасят настрани, когато ни видя, но тези, които не го правят 90% са жени. Хич, ама хич не го разбирам това. Ситуацията, която имах беше с момиче на видима възраст около 20. Просто акъла не ми го побира как не осъзнават, че тези неща стават за секунди и никой не е застрахован. Жалки същества, но застрашават живота на детето ми.
При пресичане на светофор и пътеки - докато се кача на тротоара, така профучават някои коли, че добре, че не мога да убивам хората с мисъл...
Не искам въобще да отварям тема за моторите и форсиращите коли в 2 часа през нощта.
Понеже ни се наложи достатъчно много да ходим до Истанбул и спокойно мога да кажа, че това е едно от най-отвратителните места, където съм била, тук г/д започваме да заприличваме натам. Спасява ни, че не сме толкова хора. Иначе мечтая да живея на място с хубаво тротоари, чисто по улиците и хората да не карат, като побеснели идиоти. Следя една девойка в Дания, в някакво малко градче и така искам да съм там и да отглеждам детето си в такава среда. Хич няма да ми е скучно и тихо (този аргумент никога не съм го разбирала).
Отделно тази безмерна грозота, която е буквално във всеки квадратен метър навън, не може да възпита никакви чувства и желание да пазиш. И не пазиш. Като параграф 22 е цялото нещо...
За мен е много по-гадно някой да си прави барбекю на балкона или са усмърдява стълбището на яхния, но там сме учудващо толерантни. Димът от барбекю то сигурно е равносилен на 20 пушачи.
Не знам тази под нас барбекю ли прави на балкона, на обикновена скара ли пече, ама ни осмърдява душите докато си опече мръвкорляците. И когато имам съхнещо пране на терасата, докато я разбера, че ще пече и прането ми заминава на кино. Иначе се има за много интелигентна. Като ми замирише, затварям прозорците и вратите и я чакам да си опече, че да се проветрим. През зимата не е проблем, но в по-топлото време на годината, когато стои отворено, направо като ми замирише на скара, ми налита да ида и да и нахлупя скарата на кратуната. Обаче тя си е у тях, пече си жената все едно си живее в къща с двор, а не в жилищен блок.
Забравих за грозотата. Да, грозно е много и изключително неподдържано, чак мизерно. Живея срещу Бизнес парк-а, цените на жилищата са в небесата, а наоколо мръсно, презастроено, дупки по пътя и тротоара, кофи, преливащи от боклуци, прахоляци… Точно тази улица никога не се мие. Мизерията е навсякъде, какво да искаме пък от хората…
Еми хората са заети да строят. Кой ти мие ). Но по морето е още по-ужасно, хора. Строят се какви ли не сгради, никой не се наема да направи тротоар или някаква пътека за пешеходци. Изобщо...Хотели и сгради в нищото.
Просто е въпрос на ниска култура -- самите хора не ходят пеш, всеки в колата си и явно не им хрумва, че туристите, които кацат отнякъде си, могат да искат едни 500 метра да извървят с краката си без джипките да ги газят по черния път. А ако има някакви пътеки, до тях непременно хвърлени боклуци, сметища...
). Но по морето е още по-ужасно, хора. Строят се какви ли не сгради, никой не се наема да направи тротоар или някаква пътека за пешеходци. Изобщо...Хотели и сгради в нищото. Просто е въпрос на ниска култура -- самите хора не ходят пеш, всеки в колата си и явно не им хрумва, че туристите, които кацат отнякъде си, могат да искат едни 500 метра да извървят с краката си без джипките да ги газят по черния път. А ако има някакви пътеки, до тях непременно хвърлени боклуци, сметища...
По морето рядко някъде има тротоар. И това колко години вече е така…
Хората са много невъзпитани, защото това, описано от КРР направо ме втрещява. Как може да свиркаш на пешеходец да ходи по-бързо? Дори да не е бременна? Може с 5 торби да е, с навехнат крак, може да е възрастен човек, който толкова си може?!
Хората са много невъзпитани, защото това, описано от КРР направо ме втрещява. Как може да свиркаш на пешеходец да ходи по-бързо? Дори да не е бременна? Може с 5 торби да е, с навехнат крак, може да е възрастен човек, който толкова си може?!
Наистина е така с пешеходците. Като съм с кола ми е много изнервящо, когато бързам да завия на зелено, а някой пешеходец, със цялото спокойствие на света, си пише нещо в телефона и хич не се забързва, независимо, че за него вече е червено. Била съм и от обратната страна. Преди години, вследствие на невроза едвам вървях и усещах как на всяка крачка мога да падна. Тогава имах големи ядове при пресичане на пешеходни пътеки. Да, не бях възрастна, но едвам ходех, бавно се придвижвах и все ми подсвиркваха и форсираха мотора в знак да се забързам.
При безочлива наглост реагирам на момента.
Не толерирам свръх простотията.
Не толерирам свръх простотията.
И в Италия е зле с движението и пешеходците, но поне е красиво и хората не си мразят живота, и като цяло са щастливи. Проблемът на бай ти Ганя е че.е мрази себе си и от там си го избива върху останалите хора, щот' нали не може на себе си да посегне. Е, някои се гърмят, ама рядко има такива смелчаги. Та, ако българина вземе да разбере, че не му е виновна държавата и другите хора, пък и спре да завижда и да гледа в чуждата паница, вероятно ще стане нашата страна приятно място за живеене. Ама, едва ли, но това е вкоренен с векове манталитет, все още предаващ се от поколение на поколение. Иначе северните европейци са най-съобразителни. Дания, Холандия и т.н. е рай за хората, които обичаме реда и красотата. Хората са студени и не толкова общителни, точно като за мен Въпреки, че на ММ компанията е точно с хедофис в Триест и сме имали оферти да се релокейтне там, но засега със сегашната му позиция трудно ще стане. Иначе, в Италия нямам против да ме газят с количката
Въпреки, че на ММ компанията е точно с хедофис в Триест и сме имали оферти да се релокейтне там, но засега със сегашната му позиция трудно ще стане. Иначе, в Италия нямам против да ме газят с количката 
И аз искам да съм в северна държава, манталитета им се доближава много повече до моя, те просто не се интересуват от другите. Ако някой вярва в прераждания - то аз съм със сигурност прероден викинг. Тук само клюкарим и само обсъждаме и все гледаме другите и все гледаме чуждата паничка - това ми е много чуждо и аз не съм такъв човек. макар че и там някои неща ме дразнят , разбира се /била съм в Швеция много пъти и имам опит за да го казвам/, но като цяло хората са на друго ниво и като цяло там хората ми вдъхват едно спокойствие и една красива въздържаност една красива тишина , която никога не съм виждала и усетила в България...
Аз не съм фен на северняшката студенина, нито на САЩ и фалша като цяло. Щеше да е супер просто ако българите бяхме по-възпитани. Аз излизам от възпитанието си като трябва да кресна на дядката да спре да плюе, защото ще ме наплюе.. направо не съм вярвала, че на 30 и кусур години ще трябва да правя забележки на човек, който може да ми е дядо!
Не разбирам защо трябва да се предреждаме, да се блъскаме и като минеш пред мен на опашката и ме избуташ, колко далеч ще стигнеш?
Не разбирам защо има фасове и боклуци навсякъде, защо родител би псувал по децата си? Много хора се оплакват от клюкарски манталитет, завист и подобни, от тези неща повече мога да се абстрахирам, защото не ми пука кой ме клюкари и кой завижда. Обаче като видя мръсотията пред блока или съседа, който пуши в асансьора.
Не разбирам защо трябва да се предреждаме, да се блъскаме и като минеш пред мен на опашката и ме избуташ, колко далеч ще стигнеш?
Не разбирам защо има фасове и боклуци навсякъде, защо родител би псувал по децата си? Много хора се оплакват от клюкарски манталитет, завист и подобни, от тези неща повече мога да се абстрахирам, защото не ми пука кой ме клюкари и кой завижда. Обаче като видя мръсотията пред блока или съседа, който пуши в асансьора.