Ти пък. Два месеца. Аз търся две чанти вече няколко години. Е, няма ги.


. Докато не го открих 20 години по-късно сложен в плик за писма и прибран в един тефтер, в който съм си водила бележки за бебето. 
/Мен ако питате и половината торта-частта с украсата/

.Останахме направо потресени.Приятелките"Ама няма ли поне един макарон?" Младежа: "Ами не- остана само надписа-ако искате да ви го донесем" Ама той надписа не е ядлив Laughing В момента,който асимилирахме новината-момченцето се беше изнесло с 200 запонахме да се смеем и да се шегуваме и с него и със сервитьорката,че няма да платим,не можаха ли да изчакат да си тръгнем и така...
А другата с украсата я бяха изяли 

.Едната приятелка,която чакаше макароните и белия шоколад не яде изобщо
Не правихме скандали и си платихме чинно сметката-без бакшиш разбира се.Имайте предвид ,ако посещавате това заведение и носите торта-режете я вие и да не стига в кухнята,защото ще си останете без нея.Не ги е срам.Всички/компанията/ сме на една възраст,но такова нещо никой не беше виждал и чувал.То да бяха изчакали да си ходим-така или иначе на бар торта нямаше да мъкнем и щеше да остане за тях-но поне дайте с украсата,прилични парчета,пък като тръгнем яжте.


Смяхме се ,че трябва да спаднем цената на половината торта от сметката-няма такова безобразие.Тия хора направо са станали безсрамни и безочливи.






