Обаче едни от най-големите мунщини със забравяне всъщност принадлежат на мъжа ми. Гладил си ризата една сутрин, обаче бързахме за един рожден ден, и да вземе да я забрави включена. Чак след около месец разбрахме като започна да мирише на изгорял бакелит. Добре, че все пак е с термостат ютията. Нищо ѝ няма, работи си още. Но платихме доста солидна сума за ток. И само като си спомня колко спокойно го приех...Като го коментирах с колежки, казаха, че това у тях би било повод за грандиозен скандал.
Че и друг случай имаше - с печка в наш апартамент в друг град. Ходи човекът да събира едни входни такси, защото дълги години беше касиер на входа. Включил си печката да не мръзне, докато си попълва книгата. И после си тръгнал...Чак на следващото ходене там установил за този пропуск. Платихме още по-голяма сума за ток. Обаче в този случай се благодарих, че само за ток сме платили, защото можеше и далеч по-сериозни поражения да има.
От три литра мляко не остана и капка, а тенджерата не личеше какъв цвят е била, отиде в коша. Наложи се и ремонт на кухнята по никое време, смятайте какво е да си "загоритенджера". 
.
До нас има пожарна и тренировъчен полигон — не знам как точно се казва. Та тръгнала съм аз към ЛидЪла, минавам оттам и гледам стройни младежи се катерят по едни сгради. Чак като започнаха да се въртят, се усетих, че съм се спряла да ги зяпам. Ама не че нещо… просто ми беше интересно как се обучават