- Публикувана: 31 юли 2025, 16:29 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2025, 11:24 ч.
Лятото е радост голяма: носи вест, че ще ставам мама. ~бебеправене 622~
Ъъъъъъъ, хора, как така без? Аз бях при Калчев за махане на септум, гел, рязане, човека е кълцал ДВА ЧАСА, но бях с пълна упойка, макар че ги чувах какво си говорят от време на време...Какви са тия хистеро на живо....Това ми напомня на д-р Куин лечителката, дето им даваше уиски и да захапят едно дърво за да не крещят, докато ги реже. Ама вече сме в 21-ви век. Защо не се прави с упойка, ако ще и локална ????
Когато няма диагностициран предварително проблем и не се очаква да се реже много, Калчев ги прави без, защото за да е със, трябва да е в Малинов с анестезиолог. Иначе си е в един от кабинетите му. Моята беше към 20 минути екшън и още 10тина подготовка. Отряза 1 полип и постърга малко. Наистина с този гел не е толкова страшно. И аз бих избрала с упойка ако може, но трябваше да чакам да е следващия месец и се престраших. Страхът беше в пъти повече от болката.
Аз пък с първата хистероскопия бях по здравна каса. Съответно висях два дни в болницата(от сегашната ми гледна точка напълно безсмислено!), за да се покрие.
С офис хистероскопията чиста работа: само локална анестезия, после си тръгваш все едно нищо не е било. Денят си продължава нормално. Нито трябва някой да те прибира, нито да изпуснеш цял работен ден.
Да, мен ме болеше, но се търпеше. Все пак и док не очакваше да има септум. Правихме я заради някакви наблюдения при Калчев, а после и при моя док, със съмнения за полипи. В крайна сметка полипи нямаше, само септум, който учудващо не са отстранили на първата ми хистероскопия!
Иначе аз винаги гледам какво точно ми правят, когато имам възможност. Така се чувствам по-спокойна. Като ми взимат кръв, отново гледам. Естествено, че наблюдавах и монитора по време на хистероскопиите.
С офис хистероскопията чиста работа: само локална анестезия, после си тръгваш все едно нищо не е било. Денят си продължава нормално. Нито трябва някой да те прибира, нито да изпуснеш цял работен ден.
Да, мен ме болеше, но се търпеше. Все пак и док не очакваше да има септум. Правихме я заради някакви наблюдения при Калчев, а после и при моя док, със съмнения за полипи. В крайна сметка полипи нямаше, само септум, който учудващо не са отстранили на първата ми хистероскопия!
Иначе аз винаги гледам какво точно ми правят, когато имам възможност. Така се чувствам по-спокойна. Като ми взимат кръв, отново гледам. Естествено, че наблюдавах и монитора по време на хистероскопиите.
Много зависи какво се знае и какво ще се прави всъщност. При мен също трябваше да е само оглед и малко да клъцне за красота и, о изненада, докато подрязва, някаква малка миома се пръкнала точно под останките от септума, супер вкопана. Та гледах после как 3 минути я гони с щипката. Интересното е, че 3 дни преди това Калчев ме гледа на всевиждащото око и не е видял нищо. Ходи разбери.
Мен при липсата на упойка най ме притеснява да не рипна нещо от болка и с тия всичките железа вътре да не направим една далакоскопия.
Мен при липсата на упойка най ме притеснява да не рипна нещо от болка и с тия всичките железа вътре да не направим една далакоскопия.
При мен не слагаха обезболяващ гел, защото освен хистероскопия за рязане на сраствания и надраскване(налагаше се да е по-дълбоко заради хиперплазия), ми взе и две биопсии. Питаха ме дали наистина съм сигурна. Исках да е всичко наведнъж и през цялото време бяха нащрек, само накрая тръгнах да колабирам от болката, но реагираха веднага и успяха да ме свестят бързо. Те знаеха, че болките ми ще са непоносими и казаха, че щом това издържах, значи мога да издържа всичко 🤗❤️ Почувствах се горда от себе си 😊 Много бяха внимателни и гледах на големия екран как ме режат, но при дълбоките разрези вече стисках очите и зъбите, защото започнах да губя съзнание. Не искам да плаша никой, просто при мен беше по-специафичен случаят. Ако някоя дама реши да прави диагностична хистероскопия, препоръчвам да е без упойка, щом аз издържах на оперативна без никаква упойка. Преди това имам хистероскопия с пълна упойка и две сериозни лапароскопски операции. Гледала съм си записите с интерес 😁
Добро утро момичета при мен няма открити някакви конкретни проблеми и се надявам да няма нищо за рязане. Планирам диагностична хистероскопия и съответно взимане на проба за биопсии. Надявам се, че няма да има нужда от повече. Звучи ми страшно рязане на каквото и да е без упокойка…
при мен няма открити някакви конкретни проблеми и се надявам да няма нищо за рязане. Планирам диагностична хистероскопия и съответно взимане на проба за биопсии. Надявам се, че няма да има нужда от повече. Звучи ми страшно рязане на каквото и да е без упокойка… 
Аз имам две хистероскопии, и двете за махане на полип. Едната я правих в Шейново със спинална упойка и си гледах всичко, втората в Неовитро с пълна. С две ръце и два крака препоръчвам второто. Лягаш си, дремнеш си за 15-20 мин после си супер, няма болка няма нищо. И след двете ми хистроскопии се чувствах в пъти по-добре отколкото след пункцията.
Биопсии - да. Но никакъв шанс да се подложа на хистероскопия без упойка - имам толкова много интервенции и дори с упойка, днес си имам PTSD от тях. Представям си какво щеше да е без упойка.
Аз съм издръжлив човек, държа да кажа. Дори при силна болка трудно охкам и се оплаквам, което като цяло не е добре - охкането дава някаква инструкция на лекаря все пак колко ти е търпимостта преди да колабираш...
Но специално бъркането там с остри инструменти и ти замръзнал от страх да не мръднеш, че да не ти перфорират яйчник, матка или все тая какво... в моята глава е близо до експериментите на Менгеле от едно време в концлагерите.
Ениху... хубаво е да сме търпеливи и да не мрънкаме от всяка болежка, защото това е да си жена. Но обезболяването е измислено с причина и за мен тя е най-вече психическа, оставете опасността да мръднеш и да те клъцнат където не трябва. А това може да стане и от нищото. Аз например имам мускул на крака, който крампира чат пат и коляното подскача самО (бегачка съм). Та си представям да се случи на стола докато ме ровичкат и аз търпя замръзнала...
Аз съм издръжлив човек, държа да кажа. Дори при силна болка трудно охкам и се оплаквам, което като цяло не е добре - охкането дава някаква инструкция на лекаря все пак колко ти е търпимостта преди да колабираш...
Но специално бъркането там с остри инструменти и ти замръзнал от страх да не мръднеш, че да не ти перфорират яйчник, матка или все тая какво... в моята глава е близо до експериментите на Менгеле от едно време в концлагерите.
Ениху... хубаво е да сме търпеливи и да не мрънкаме от всяка болежка, защото това е да си жена. Но обезболяването е измислено с причина и за мен тя е най-вече психическа, оставете опасността да мръднеш и да те клъцнат където не трябва. А това може да стане и от нищото. Аз например имам мускул на крака, който крампира чат пат и коляното подскача самО (бегачка съм). Та си представям да се случи на стола докато ме ровичкат и аз търпя замръзнала...
И аз докато гледах по време на процедурата и видях ножичката и рязането и прецених, че по-добре да не гледам. 
Но аз и взимане на кръв не гледам. Болката при нарязването не беше силна, просто беше толкова странно усещането да те режат отвътре, че ми стана леко лошо, добре че беше за няколко секунди. Аз вече и две пункции без упойка имам зад гърба си, май ги предпочитам пред това после цял ден да ми е замаяно (когато са за 1-2 фоликула естествено).
Но аз и взимане на кръв не гледам. Болката при нарязването не беше силна, просто беше толкова странно усещането да те режат отвътре, че ми стана леко лошо, добре че беше за няколко секунди. Аз вече и две пункции без упойка имам зад гърба си, май ги предпочитам пред това после цял ден да ми е замаяно (когато са за 1-2 фоликула естествено).
Спокойно, момичета! На мен ми бяха вързали краката и нямаше мърдане. 😀 Докторите ги преценяват тези рискове. Плюс постоянно питат как си.
При всеки е различно и всеки сам за себе си трябва да си прецени. Мен ме болеше, но винаги ще си предпочета да не съм под пълна упойка. Който е с нисък праг на болка или има притеснения, не трябва да се колебае въобще дали да е с упойка или без!
Не знаех, че може пункция без упойка?
При всеки е различно и всеки сам за себе си трябва да си прецени. Мен ме болеше, но винаги ще си предпочета да не съм под пълна упойка. Който е с нисък праг на болка или има притеснения, не трябва да се колебае въобще дали да е с упойка или без!
Не знаех, че може пункция без упойка?
Може пункция без упойка ако са 1-2 фоликула. Иначе аз съм с нисък праг на болка, но както казах, не беше най-страшното, което ми се е случвало и в тази поза трудно може да мръдне човек, малко ти висят краката и няма как да се отблъснеш. Но всеки преценява. При мен просто много щяха да се проточат нещата иначе и не ми се искаше да чакам.
И аз моята оперативна хистероскопия си я гледах после, даже ми беше интересно, обаче бях под пълна упойка и може би затова. Иначе съм много страхлива и без упойка и на живо няма да мога да гледам
Предпочитам оперативната хистероскопия, легнах си, заспах си и станах след няколко часа се прибрах и се чувствах все едно нищо не са ми правили. Ама при доста от случаите знам, че предпочитат да е офис хистероскопия, особено пък Калчев.
Предпочитам оперативната хистероскопия, легнах си, заспах си и станах след няколко часа се прибрах и се чувствах все едно нищо не са ми правили. Ама при доста от случаите знам, че предпочитат да е офис хистероскопия, особено пък Калчев.