Звездни Компромати - август'25

– Моето завръщане ли? – провлачва Джони Деп дяволито, с което ясно показва, че не смята завръщането си под светлините на холивудските прожектори за такова. – Честно ли? Не съм ходил никъде – свива рамене той. – Ако в действителност имах възможност да изчезна, никога не бих се върнал.
Късно вечерта е, а ние сме се настанили удобно в салона на разкошната старинна къща в сърцето на забързано Сохо, Лондон. Два месеца следвах Деп по света – от Сан Себастиян в Испания до Ню Йорк преди да се озова тук – епична, забавна, странна и интензивна сесия с щедър избор от напитки, коята започна с аперол и ръчно свити цигари. Деп е облечен в скъсани дънки, елек и риза на квадратчета и носи очила с фотосоларни стъкла, които от време на време сваля, за да прокара ръка през дългата си, разрошена коса.
Стаята е пълна със сувенири. На едната стена са окачени китари, на другата – телевизор. Има фигурка на Деп като Едуард Ножиците и сувенири от Карибски пирати. Натрупано е, но е чисто. Има снимка на починалия му приятел Хънтър С. Топмсън и кукла на Доналд Тръмп, катереща се по клетка с американското знаме в нея – „ужасната клетка“, както той описва американското президенство. На масичката за кафе виждам лупа, книга за Джак Изкормвача и пепелнк с нецензурен надпис.
Той вече е на 62, с четиридесетгодишна кариера, която някак застина след развода му с Амбър Хърд през 2016 г. През 2020 г. той се разделис франчайза „Фантастичните животни“ и обвини Холувуд, че го бойкотира, но както той сам казва, не е ходил никъде – остана рекламно лице на Диор, снима „Минамата“ и „Жан дю Бари“ и направи турне с Холивудските вампири, групата му с Алис Купър. Наскоро даже свири с героите на либералите Пати Смит, Майкъл Страйп и Брус Спрингстийн на концерт в Ню Йорк.
В първата му холивудска изява след „Фантастичните животни“ си партнира заедно с Пенелопе Круз в Day Drinker, който снима тази пролет и който се очаква да излезе следващата година. А имаме и „Моди: три дни на крилете на лудостта“, филм за живота на италианския художник и скулптор Амедео Модилиани, на който Деп е режисьор и който излиза следващия месец. По същество Деп се завърна – и аз използвам възможността да прекарам малко време с него преди отново да покори света.
Настаняваме се на диваните, а той едва помръдва. Остава забележително неподвижен, макар и малко прегърбен. Изказът му е ясен, последователен, мислите му са придружени от чести изблици на дрезгав смях. Той е непринуден човек, който е отлична компания, основно защото изглежда, че не се е самозабравил въпреки живота, който води.
В тази наета къща Деп живее от два месеца, но знае, че  трябва да се изнесе. Някой от неговия ранг не може просто да живее близо до улица Карнаби, без да остане затворник на дома си.
– Мога да се изолирам и да съм щастлив, – обяснява той. – Но не излизам много. Стоя си сам с мислите си и просто разсъждавам, пиша или гледам някакви глупости в ютюб. Това не е здравословно.
Дали е опитвал да се дегизира?
– Пробвах с шапки – казва той. – Или да си пусна брада. Но няма как да се скрия, а ми е неудобно с цялото това внимание, което получавам, защото съм много срамежлив.
А това как се връзва с кариерата му?
– Е, популярността е последното нещо, което съм целил, – казва Деп с въздишка. – Ако видиш последните 9000 години, в които съм работил като актьор, е повече от ясно, че никога не съм пресмятал как да стана по-известен, да направя хит или да угодя на пресата. Славата върви с професията, но ако взема да се оплаквам, колко ми е неприятно, хората ще си кажат „Ами, върви да чистиш боклука тогава“.
Зад него виждам картина – Деп е не само актьор, но и художник и продаде колекция от 780 репродукции на стойност три милиона лири през 2022 г. в Лондон.
– Това е портрет на дъщеря ми Лили-Роуз, – пояснява тихо той. Лили-Роуз, родена през 1999 г., а Джак – през 2002 г., са децата му от френската актриса и певица Ванеса Паради, приятелката му, с която бяха заедно 14 години. Двойката се раздели през 2012 г. От картината тя гледа съсредоточено, русата коса леко разрошена. – Така и не я завърших, – казва той. – Тогава беше на 10, сега е на 25.
Лили-Роуз е актриса – през декември получи отлични отзиви за играта си в Носферату.
– Годините летят, нали? – пита Деп. – На колко са децата ти? – На десет и осем. – Ох, завиждам ти. Аз преживявам синдрома на празното гнездо.
Липсват ли му децата му?
– Леле, човек, децата ми пораснаха в Южна Франция. – Деп и Паради споделят имение там. – Аз бях „папа“. Нямам думи да опиша колко обичах да съм „папа“.
После семейството му се мести в Лос Анжелис.
–  И така, „папа“ отведнъж си замина. Станах "татко". Но беше страхотно да съм „папа“ и вече съм достатъчно старичък, че да стана пак „папа“. Някой шибаняк ще трябва да ме нарича „папа“!
Той прави пауза, но е очевидно, че му се иска да стане дядо.
Питам го къде е домът му сега.
– Не стоя много в Щатите. Имам и бараката на Бахамите (*Джони притежава остров). Но домът... – прави дълга пауза. – За първи път се почувствах у дома в Южна Франция, където с Ванеса отгледахме децата. Това е единственото място, което усетих като свой дом.
През септември миналата година видях Деп на международния филмов фестивал в Сан Себастиян, където беше премиерата на „Моди“. Деп харесва баския град: презз 2021 г. фестивалът му присъди наградата „Доностия“ за цялостен принос – точно по време на „бойкота“ му и го вкара в това което той после нарича „центъра на шибаното внимание“. Той иска да им се отплати: в последния си ден там, се облича като Капитан Джак Спароу и отива да посети децата в университетската болница на Доностия. (Миналата седмица направи същото в детската болница в Мадрид.)
На премиерата се стичат тълпи от любопитни местни жители и верни почитатели на Деп, които се отправят към Курсаал – главното кино в Сан Себастиян. Вечерта е прохладна и ясна, и писъщи се носят отвсякъде, дори отвъд реката. Деп привлича огромни тълпи и хората зяпват шокирано, когато мине покрай тях. Той носи кафяво яке, шал с цветен принт и шапка с широка периферия. Маха с ръка, раздава автографи. Една жена изкрещява: „Красиви хора“, докато той заема мястото си.
Увлекателният и сюрреалистичен „Моди“ минава като трескав сън, докато Модилиани (Рикардо Скамарчо) се промъква из Париж, а шумна компания от приятели и агенти, включително Стивън Греъм и Ал Пачино или подпомагат, или саботират неговият артистичен гений. Деп като режисьор има око за детайла и ексцентричност, въпреки че сценарият е доста посредствен. Две реплики, които правят впечатление, са „Не убивай художника!“ и „Не е останало нищо, което да оценяваш!“, докато в центъра на бурна любовна афера, двойка влюбени се замерят с предмети. Никога не съм гледал биографичен филм, от който да науча толкова малко за обекта му и толкова много за режисьора.
Деп се запознава с американската актриса Амбър Хърд през 2009 г., по време на снимките на „Дневниците на едно пиянде“ – филм, базиран върху новелата на Хънтър С. Томпсън. Тогава той е на 45, Хърд е на 22. По това време той все още е във връзка с Ванеса Паради. Деп и Хърд се женят през февруари 2015 г., но през май 2016 г. Хърд подава документи за развод и иска ограничителна заповед, плюс петдесет хиляди долара месечно, като твърди, че Деп е „физически и вербален насилник“. През август двамата постигат споразумение той да и плати седем милиона долара, които актрисата обещава да дари за благотворителност.
В съвместно изявление бившите съпрузи заявяват, че те са „свързани с любов и никога не е имало намерение за физическа или емоционална вреда“.
По-късно, през 2018 г., вестник „Сън“ публикува статия, в която нарича Деп „бияч на съпруги“, което води до дело за клевета срещу изпълнителния директор Дан Утън и издателя, Нюз Груп Нюзпейпърс, заведено във Висшия съд в Лондон. Той губи делото през ноември 2020 г., а съдията, Негова Чест Никъл, заключва „По-голямата част от предполагаемите нападения над госпожица Хърд бяха доказани“ – решение, което е причина за така наречения „бойкот“ на Деп, като доказателствата изваждат на бял свят подробности за употребата на забранени вещества, припадъци, насилие и случай, за който Деп твърди, че Хърд или нейна приятелка се е изходила в леглото му.
Скоро последва още по-голямо ожесточение, когато медийният цирк се премести в САЩ. По-точно в един съд в окръг Феърфакс, Вирджиния, където през март 2019 г. Деп заведе дело срещу Хърд за клевета след като тя написа рубрика във „Вашингтон пост“ през декември 2018 г. със заглавие „Говорих срещу сексуалното насилие – и се сблъсках с гнева на обществото ни“. Делото най-накрая започна през април 2022 г., като Деп се опита да докаже, че всъщност Хърд е тази, която е проявила насилие срещу него.
Делото беше излъчвано на живо и беше наблюдавано от 3,5 милиона зрители. В социалните медии отзвукът беше съкрушителен – най-вече за Хърд, заради страстните фенове на Деп и, по недоказани твърдения, ботове. През юни 2022 г. журито отсъди в полза на Деп, като го обяви за жертва на клевета и му присъди 15 милиона долара (12 милиона лири) за причинените щети.
Към края на вечерта разговорът в дневната на Деп се насочва към делото. Той става до тоалетната, а после чашите ни се пълнят отново. Аз приемам чаша от неговата марка ром – пивко питие с дълбок аромат.
Колко тежко беше това дело – и не говорим само за екскрементите. Бяха показани снимки на Деп в очевидно безпомощно състояние, неговата „мега халба“, отрязания му пръст, твърденията на Хърд, че е „претърсил“ интимните и части, докато си търси наркотиците, бившите приятелки на Деп, суперзвездите Кейт Мос, Уинона Райдър и Паради го подкрепиха в изявления до съда.
Толкова много кирливи ризи бяха показани публично и не можех да разбера защо Деп заведе тези дела. Преположих, че сигурно съжалява, че всичко това е станало достояние на широката публика.
– Виж сега, границата беше премината, – казва твърдо той. – Знаех, че ще трябва да разкажа всичко за себе си. Всички повтаряха, че ще отмине. Но аз не вярвах. Кое ще отмине? Измислиците, които се носеха по шибания свят? Не, няма да отминат. Ако не се опитам да разкажа каква е истината, все едно съм извършил всички тези неща, в които ме обвиняват. И децата ми ще трябва да живеят с тези обвинения. И техните деца. Децата, с които се срещам в болниците. Не бях нервен вечерта преди делото във Вирджиния. Ако казваш истината, няма нужда да си помниш репликите. Да започваме.
Гласът му се повишава и трепери. Играе си нервно с хартията за цигари.
– Виж сега, знаех, че няма да е лесно, но не ми пукаше. Мислех си, „ще се боря до шибания край. А ако се наложи да работя пак на бензиностанцията? Добре. И преди съм работил там.
Разбирам какво ми казва – и за много хора второто дело постигна това, което Деп искаше. Без тази присъда той едва ли би се радвал на нови шансове. Но докато говори за този период от живота си и колко несправедливо са постъпили с него, не мога да не си мисля за Хърд. След делото във Върджиния един от съдебните заседатели каза, че „нямаше достатъчно доказателства, които да подкрепят нейните думи“, но каза също, че и „двамата са проявили насилие един към друг“. И беше повече от очевидно, че по време на двете дела Хърд, жена с много по-малко пари и значително по-малко фенове от Деп, пострада повече в съда и в очите на широката публика, отколкото той.
Видях какво се случи на делото в Лондон. Тълпата, съставена предимно от жени, се редеше пред съда със седмици, само за да помаха на Деп и да крещи смъртни заплахи на Хърд. Тя му е била съпруга. Бил е влюбен в нея – питах го дали му е било трудно да вижда какво и се случва.
– Точно там е работата, – казва бавно той, внимателно, – че бях влюбен в нея. Можем да започнем от тук, да потърсим корена на „влюбен“.
Той неочаквано връща темата към детството си..
– Защото като се има предвид в каква среда съм отгледан... не бих казал, че е в дом без любов, но беше интензивна любов и не бих казал, че нито аз, нито братята и сестрите ми, нито татко, нито майка са изпитвали върховна любов или блаженство.
Деп е роден на 9 юни 1963 г. в Оуенсбъро, Кентъки, голям град от средната класа на бреговете на река Охайо. Семейството се е местило множество пъти преди да се установи във Флорида. Майката на Деп, Бети Сю, е била сервитьорка, а баща му Джон – инженер. Развеждат се, когато Деп е на 15, но отношенията им вече са го белязали. Деп е най-малкото от четири деца – има две сестри, Деби и Кристи, и брат Даниел, – но домът им не е бил щастливо място.
– Брат ми имаше проблени с родителите ни, – обяснява Деп. – Имаше много конфликти, с баща ми постоянно се караха, Деби също си имаше проблеми с тях. После Дани се ожени. Скоро и Деби се задоми и останахме само аз и Кристи. После и Кристи се ожени, така че останах сам. И динамиката се промени. Все едно бях свикнал да има конфликти. Не бяха нещо ненормално. Просто се стараех да ги избягвам.
За първи път в стаята се настанява тишина.
– И така, – продължава той, връщайки се към делото и Хърд, – какви са били първите ми впечатления от това, което наричаме „любов" между двама души? Очевидно неадекватни. И ако си някакъв лапнишаран като мен, тогава понякога поглеждаш човека в очите и виждаш някаква тъга, някаква самота и ти се струва, че можеш да му помогнеш.
Деп се разхожда из стаята, подавайки бележки на екипа си, които трескаво работят покрай него. По ръцете му има размазана боя и от време на дреме взема някоя акустична китара да посвири. На сакото му има кръпка с надпис „Не търпя глупости“.
– Но няма ненаказано добро. Защото има хора, които когато опиташ да ги обичаш и да им помогнеш, ти показват каквo е била болестта, която си видял в очите им. Тя се разкрива и по други начини. Интересното е, че това е само част от моя живот, която реших да изследвам, заради майка ми и баща ми. Разбираш ли какво искам да кажа?
Е, не съвсем, но изглежда, че Деп обяснява с какво го е привлякла Хърд, защото връзката им е приличала на отношенията между майка му и баща му. Оставих го да продължи.
– Бети Сю беше страхотна жена, която накрая се показа като мил човек. Тя просто не знаеше как да се държи с хората, когато бях дете.
Майка му почина през 2016 г. на 81 години.
– Тя обичаше да се откъсне от действителността от време на време и да се научи как да живее с нещастието. Като дете ужасно много се страхувах от тази жена, но в същото време я обичах. Не се изненадвам, че съм допуснал да преживея нещо подобно – на някакво психологическо ниво, – за да разбера през какво са преминали родителите ми. Трябваше да разбера как баща ми се е справил с всичко това.
– Ще е глупаво все още да съм огорчен, - продължава той. – Да мразя вечно? Да прокълна някого? Не. Зная кой съм и кой бях и в крайна сметка това беше опит.
И въпреки това, този Деп, който зрителите обожаваха през 2009 г., според някои е различен от днешния Деп. Дали съжалява?
– Не, – отговаря решително той, като победител, който ликува пред плячката си. – Не съжалявам за нищо – защото в крайна сметка можем ли да променим миналото? Не, по дяволите.
През един горещ семпемврийски ден миналата година Деп завърши експонатите за изложбата си „Купища вещи“. По-късно имаше и купон по-случай откриването и, на който присъстваха двама титани, които бележат двете страни на неговата възраждаща се кариера – Джим Джармуш, продуцент на независими филми, който през 1995 г. го избра в „Мъртвецът“ и супер продуцентът Джери Брукхаймер, който създаде хитовия франчайз „Карибски пирати“.
През 1983 г. Деп се мести в Лос Анжелис с групата си The Kids, по-късно преименувана на Six Gun Method. Иска да стане рок звезда, но групата се разпада. След няколко месеца, през 1984 г. успява да спечели малка роля в оригиналния филм на ужасите на Уес Крейвън „Кошмар на улица Елм“.
– Не знаех какво да правя, – казва Деп. – И беше странно, че ми повериха ролята, защото беше писана за атлетичен тип, но това беше в началото на 1984 г. и аз бях изнежен, хърбав, изпит и татуиран.
Разхождаме се бавно из галерията, разположена в специален кът на сграда от 30-те в квартал Челси. Има много черепи и скелети. В една обширна, завладяваща зала върви запис, в който той разказва забавно, но и тъжно своята история, докато на стените се прожектира анимация. Говори за Холивуд и как тази индустрия те издига преди да те остави да се задушиш в собствения си блясък и слава. „В крайна сметка умираш, казва записът с гласа на Деп. В действителност умираш.“
Като дете Деп намира утеха не в актьорството, а в музиката. Голямо влияние оказва брат му, който го учи да слуша повече Ван Морисън и по-малко албума „Фрамптън оживява!“
– От дванадесетгодишен се занимавам само с музика, – казва той. – Намерих своята цел в живота.
Дори на тази крехка възраст Деп свири в пънк – рок клубовете по южния плаж на Маями, където „хората обикновено ходят, за да забият нещо“. Това, докато е ходил на училище?
– На петнадесет не виждах смисъл да продължавам да уча. Не бях глупав, просто знаех, че от мен счетоводител няма да излезе.
Питам учителите му дали са го подкрепили в решението му.
– Да! Първоначално, когато напуснах, мислех само за момичетата в училище, които си харесвах. Имаше едно момиче Рене. Затова отидох пак в училище и казах, че искам да се върна. Изборът пред мен беше да се запиша в армията или да се върна в училище.
А дали липсата на жени в армията е повлияла на решението му?
– Разбира се. А също и нямах никакъв респект от авторитети. Веднъж не внимавах в час по биология, а учителят ми зададе въпрос: „Господин Деп, отговорете на въпроса.“ – „Какъв въпрос?“, попитах аз и той поясни: „Каква е разликата между сексуален и асексуален?“ – „Ами, едното е отзад.“
Скоро след това напуснах училище. Директорът ми каза: „Джон, зная, че се занимаваш с музика. Зная за какво мечтаеш. Силно ти препоръчвам просто да следваш мечтата си.“
Което отново ни връща към делото и към това, че хората, с които е работил, свидетелстваха против него. За Хърд той говореше неясно, но за филмовата индустрия няма колебания и определено е бесен на властимащите в Холивуд, които скочиха от това, което смятат за потъващ кораб. Гневът му към тях расте и кипи. Към Трейси Джейкъбс, например. Тя подписва с него през 1988 г. и носи милиони и на двамата преди да я уволни през 2016 г. по подозрение за финансови злоупотреби.
Три години по-късно той е избран за „Внедрени в час“ (21 Jump Street), хитовия сериал за ченгета под прикритие в училище. Този сериал променя всичко. Деп се превръща в звезда, актьор по неволя, нещо, което му е било толкова непривично, че веднъж унищожава билборд с лика на неговия герой, полицай Хенсън.
– Бях толкова нещастен с този сериал. Да, изкарах адски късмет, но не се чувствах удобно в тази роля. Долу-горе по това време хората започнаха да шепнат и да се побутват, когато вляза някъде. Този имидж се разви в нещо, което не можеш да контролираш.
Как се справя със славата?
– Ами, и до ден-днешен излизам рядко, – казва Деп с шумен, протяжен кикот. – Ако приятели ме поканят на мексикански ресторант, им казвам, че е много мило от тяхна страна, но ще им проваля вечерта.“ Присъствието ми привлича внимание и, боже, известен съм от почти 40 години, а все още не съм свикнал със славата. Радвам се, че не съм.
Какъв съвет ще даде на Лили-Роуз? Той се усмихва.
– Понякога децата ми казват „Искам да стана актьор, какво ще ме посъветваш?“, а аз им отговарям: „Недей!“. Знам какво ще им се случи. Аз тръгнах по този път и единственият съвет, който мога да дам е „Не позволявай на никого да те превърне в нещо, което не си“. Ще искат от теб да бъдеш секс-символ и това е примамливо – носи много пари. Ако го искаш, действай. Но не позволявай на никого да избира вместо теб.
Оттук и странната му филмография, като Джак Спароу е единственият му подчертано комерсиален герой. Като дете Деп е обожавал “Тройка дебили, Абът и Костело“ и Текс Ейвъри и се е възхищавал на шоумени като Анди Кауфман и Ричард Прайър. Това възхищение се усеща и в Моди – „обичам темпото, ритъма, лудостта“.
– И това е моето наследство, нали? – продължава той. – Моите филми. Това съм направил за 40 години. И децата ми също ще живеят с това наследство – ще го продължат, когато се скапя.
Деп определено предпочита компанията на музиканти и разтяга локуми за Кърт Кобейн, Кортни Лав и едно пътуване с Кейт Мос до остров Сейнт Бартс в Карибско море, – „Кейт обичаше да пътува“ – когато са се опитвали да налучкат текста на току-що издадената песен на R.E.M., Find The River. Деп просто се обадил на вокалиста на R.E.M., Майкъл Страйп, и го е пуснал на високоговорител.
– Колкото и да съм странен, има неща, които са безспорни, – отбелязва той. – И моята лоялност е последното, в което някой може да се съмнява. Бях с един агент цели 30 години, но в съда тя говори колко труден съм бил. Това е напудрена смърт, тези лицемерни шибаняци, които те лъжат, които те омайват, зад гърба ти говорят всякакви ужасии, но си прибират парите – бизнесът си върви – защото какво искат? Искат още.
– Да ти кажа от кое боли, – продължава той. – Има хора, по-конкретно трима, които ме предадоха. Тези хора бяха на рожденните дни на децата ми. Играеха с тях. Разбирам хората, които не могат да ме защитят, защото за тях най-страшното беше да направят правилния избор. Аз бях преди Mee Too. Аз бях опитното зайче за Mee Too. Още преди Харви Уайнстийн. – Обвиненията на Хърд дойдоха година преди падението на могъщия продуцент. – Аз поех удара. От стотиците хора, които срещнах в тази индустрия, исках да видя кой играе на сигурно.
Той прави пауза, после просъсква:
– По-добре да си „буден“ (woke)!
Към края на вечерта Деп просто си търси компания. Отваря бутилка червено вино – при положение, че сметката му за вино в миналото е надхвърляла 30 хиляди долара месечно, с удоволствие приемам чаша. Той гордо ми показва първото издание на поемата на Артюр Рембо от 1872 г. Естел Алми.
После вади лаптоп и блутут колонки и споделя с мен любимата си музика. Първо, кавър на Боб Дилън на Girl from the North Country, който е записал с Маркъс Мъмфорд от Mumford & Sons в Лос Анжелис. Казва, че много харесва рок-групата от Дъблин – Fountaines DC. Рамишлява каква ли е вероятността старите му приятелчета от Оуейзис да издържат цяло едно турне. „Ноел е адкси забавен, а Лиъм, когото гледах преди няколко години в Гластънбъри, беше позитивен, готин и мил, което е страхотно, защото Лиъм преди много години беше съвсем друг.“ Споменава и Джеф Бек, с когото свири в последните му години и който почина през 2023 г.: „Той беше най-добрият ми приятел.“
Разговорът лъкатуши и мненията валят – прокрадват се няколко доста скандални, които той не ми разрешава да включа в статията, което е показателно за това колко точно скандални са, при положение, че той говори без задръжки. Оплаква се от бума на риалити телевизията, при която „някой шибаняк от шибания Подънк, Айова, може да се сдобие с предаване по телевизията“ и се тревожи какво причинява бързата слава на днешното поколение. „Не всички тези хлапета могат да понесат вниманието.“
Той въздиша. Мъж, който принадлежи на една отминала ера, когато Холувуд създаваше филмови звезди, не франчайзи и мемета.
– Имаше качествени хора – комедианти, актьори. Бяха уникални.
На Деп ще му липсва този старинен лондонски дом. След срещата ни той се отправя за снимките на новия си филм, Day Drinker, и знае, че пак ще е под светлините на прожекторите. Но вече му се струва като свят, от който не е част.
– Все повече ценя отминалите времена. Имаше простота, определен вроден морал, етични стандарти.
Дали смята, че това се е променило?
– Да, в повечето случаи.
Говори за тъмния дървен под под краката ни и хората, които са минавали по него през вековете. И говори с тъга, сякаш иска да живее в миналото.