Любители на котки - Тема 208

Да, украинците много обичат котки и осиновяват без да се замислят. Евалата за което.
Преди малко се ваксинирахме. Джу се държа геройски. И да я похваля - като кажа "дай на мама целувка" и тя дава муцунка за целуване, стига да не е разиграна, че тогава може да отнеса някой нокът по носа.
В кабинета едни немци(млада двойка) бяха спасили едно прекрасно мъжко коте докато са на почивка тук. Купили му хубава клетка, сложили хавлийка, довели котето за тестове, преглед и каквото се налага. Платиха си всичко. Но не могат да го вземат с тях и ще го оставят за осиновяване при вет. Много красиво и чистичко мъжкарче. С общи идеи го кръстихме Ото, името много му пасна. Дано скоро му намерят дом. Та, ако някой от Варна търси мъжко котенце(според мен на около 5м.), може да ми пише на лични.

Детето казва, мамо нещо се случва с Кая. Вчера цял ден беше толкова гальовна, само я  докосваш и тя започва да мърка и ляга да я галиш. До сега не се беше случвало. Дори през нощта дойде и легна първо под завивката, което не е правила до сега, а после излезе и легна върху корема ми. Галене, мъркане, разпльокване, поспа малко и се започна дива игра в хола. Това към 2:30, та до 3:30 съм ставала 5 пъти да я взимам при мен да спи, но то му се беснее.  Бута шишета, катери се навсякъде, абе беше луда среднощна игра. Снощи гледахме детско заедно и така се заглежда с интерес,като детенце е.
Доня, Бобчето е много сладка муцунка, ама не показваш вече големите бандити. Това бебе ти открадна вниманието 😁
Ето и една помощничка при смяна на чаршафи

Големите идват само да ядат и пак излизат. Бобчето ми е под ръка и позира кротко😂❤️

Слънчев бряг

Видях три котки само.

Ужас, стори ми се, че видях бълха от едната страна на гушката на Джу. Като я взехме беше обезпаразитена и с дадени две пипети за вътрешно, третата ми я дадоха и вет и я даде(орален прием). Дават се три поредни дни. Направихме всичко по учебник, ами сега какво да правя. Утре ще говоря с вет да ми даде нещо. Разгледах козинката на Джу колкото можах, но не видях нищо. Обаче това на гушката мисля, че бълха беше, мисля, но сигурна не съм, но пък сякаш пропълзя гадината, ама много бързо стана и не знам, пропълзя ли, така ми се стори ли. Оф.

Купи пудра срещу бълхи и ѝ сложи - обратно на растежа на косъма. Бълхите изсъхват и е безопасна като се ближат.

Ох, много красива тази Мия, бе😍💋❤️!
Кая и тя колко сладко се е размазала на чаршафате 😁🤗
Ще им изям коремчетата. Много им обичам томбачетата 😆. Моите гледам само там да ги галя. Манди и малкото не са големи феновете. Тобчо,  умираше и все вирваше крачета нагоре и даваше корема за масаж.

И на Бобчето съм голяма фенка, много красив котарак ще стане.

Ей, сега видях във фейсбук двойничка на Джулито, търсиха и дом и тя с буквата М на челото.

Ох, на всички бебетата са ви много хубави!
Много обичам бебета,  те са ми голяма слабост.

Че кой не обича бебета 🥰 Ама много бързо растат бе! Лео вече си личи , че е младо коте, но не е бебе.
Аз се усещам, че тъй като вече съм затворила фабриката за човешки бебета, наваксвам с котешките.
Дори вкарах идеята на мъжа ми да станем приемни родители, защото да има деца вкъщи ми липсва.

Аз.
Между бебешок и голямо винаги бих избрала голямо. Не че ако видя бебе коте не ми става притеснено да не го блъсне кола, дали има кой да го храни. Бебешоците обаче се качват на завесите да се люлеят на тях и изобщо са в състояние да измислят какви ли не чудесии. Отдавна в темата може би помнят дето ПиратЯ Ришко скъса няколко столевки. Опасна работа. Като някакви пършинги.
Предпочитам любовта на голямото отгледано животно, което те гледа и очите му те познават. А когато склони глава на рамото ти се усеща някаква емоция. И аз не знам каква... но не е като при малчовците. Те просто заспиват на рамото от умора най-често. Голямото заспива там, защото явно напълно осъзнава, че ти си неговото сигурно място .
Понякога на Пиратя му казвам "Благодаря ти че си с мен". А то ме гледа с голямото кехлибарено оче сякаш ме разбира.

Ооо, моето малкото е пожар. Хванала съм се за главата. И нямам търпение да му дойде време за кастрация, с надеждата малко да намали темпото. Просто беля след беля, голям таралеж си вкарах в гащите! И никакъв респект. Слушам тук по интонацията познават кога са направили беля моето изобщо не ме регистрира

И аз благодаря на Терата за избора - същите думи й казвам. Май също нямам силите да гледам бебе. Замислям се често за куча - тя хем е на възраст, хем има проблем със сърцето. И смятам, че да започна от нула с малче ще ми е трудно. За щастие при мен емоцията решава, а не разумът и затова не се заричам.

С бебе коте е забава, но аз Джу мога да я погаля или цункам само като каталяса, през останалото време е точно като "тука има, тука няма", докато мигна и тя е някъде из апартамента. Бяга, гони нещо, бие играчките и а съм посегнала, а ме е нападнала с пълно бойно снаряжение. Като индианец е - томахавка (зъби, нокти) и бойни възгласи. Ако здраво се умори спи върху мен, после върху Джастев, после между нас, но има ли останала енергия биваме хапани, драскани, убивани и така цяла нощ. Налага се по някое време през нощта да я затваряме в хола където си има всичко - храна, вода, тоалетна, играчки, за да можем да поспим. Засега бели не ни е правила, но е страшен дивак. И нещо не виждам гальовност нито в поведението, нито в погледа и. Да, тя е още бебе и общо взето не знае на кой свят се намира, но ми се иска поне от време навреме да мога да я гушна. Е, иска ми се, но концерта по желание е с отложен старт. Дори Джастев и вика: стой малко да те погаля, ама йок. Само игра, бой и спринт.
Пп Не искам да сравнявам и не трябва, но Мая беше съвсем различен характер. Кротка, спокойна, непукист, никога не ми е пуснала нокът или зъб. Ако се вживееше в игрите само ох! да кажа и тя се оттегляше. А, това дребното се настървява още повече. Много хапе и дере, а са и остри оръжията и добре наточени от природата.
Пп Тия дни ми е много мъчно за Мая и много ми липсва. Поплаквам си. И все имам чувството, че като тръгнем с колата и тя е отзад в клетката си и инстиктивно се обръщам да и говоря и да я успокоявам, но се усещам, че тя не е там. Оня ден през цялото време имах усещането, че е нас по време на пътуването до язовира. Много, много ми липсва.

Томи на два пъти ми пробива пръста със зъби, докато си играе
И много мрази да е сам - надува гайдата и се раздава сякаш някой го дере на живо.

Джасте, сега е моментът да започнеш да вземаш връхчетата на ноктите. Ако от бебета им се режат, свикват и след това търпят докато свърши "манипулацията". Също - ако решите един ден да пътувате с нея. Вземайте я в колата дори когато пазарувате нещо в града или при други кратки пътувания. Свикват и после е лесно. 

Терката е прибрана от улицата и от началния миг изразява с гушкане признателност. Първата нощ беше ужасна. Припозна ме за мама и не спря да ме меси и мърка. Деколтето ми на сутринта беше сериозно надрано от впивани нокътчета (при месенето). А, за да е по-убедителна колко мъркащо коте е, завираше мокро носле в ухото ми.

Шарлотче, сега като те прочетох и понеже съм още у дома, а Джу беше сънена и реших да опитам да и изрежа връхчетата на ноктенцата. Ура! Успях! Имаше протести и отпор, но като цяло стана лесно и без поражения, но какви звуци издаваше, все едно цял прайд котки се давеха.
Инак снощи пробвахме нагръдник за котки, но има какво да се желае, а и още и е големичък(приятелката ми го подари, розов на точки, много и отива на Джу).
Пътуванията така или иначе няма да и се разминат, даже в края на седмицата и предстои пътуване, ще я водим при свеки в друг град, та ще има път да види котешкото и дупе.
Пп Тя и Мая като малка пътуваше без проблем, спеше като пън в колата, но колкото повече порастваше, толкова по силно териториална ставаше и пътуванията се превръщаха в мъка. Но само извън града, в града нямаше проблем, ако ще и цял ден да я разнасяме.