Седмокласна Изпитна - Четвърто класиране

Мецане, трябва някак си да ги подтикнем децата да си изберат поне няколко желани училища. Не може да избираме вместо тях, ще учат в гимназия 5 години и на мен не ми харесва да си налагам своите виждания и аргументи. Никакво време почти не ни отне на нас - след проучване направих списък с десетина гимназии още сега в края на шести клас. За всяка гимназия - какви предмети се учат повече - напр. чужд език и профили, колко е далече с градски транспорт, повече или по-малко трябва да се учи там като усилия, как изглеждат дворът и сградата.

Прегледахме заедно списъка - задраска веднага тези с най-висок бал, защото не иска: повече часове математика, програмиране, немски, френски; потискащи сгради и най-важното не иска прекалено много учене. Сега ще обиколим на дни на отворените врати (вече даже бяхме някъде) останалите в списъка гимназии и това ще е. Вече даже си ги нареди по желания. Бал - за където си изкара, не е мой проблем, а негов.

Ох, принцът на Дунавия няма сила, която да успее да го наюрка качествено. За това път е развил умение да хитрее и да замазва ситуацията. При него е повече на говорене и чат-пат заплахи и наказния, че и кат го нагънеш качесвено започва да прави напук.

Нищо извънземно няма да знаеш кои са силните страни на детето, да знаеш с какво се справя с лекота и къде трябва да се натисне или да се даде малко подкрепа.
Хубаво е да го научиш да учи преди 7ми клас, а не да учиш системно с него в 7ми клас. Останалото изброено е въпрос на няколко часа инвестиция.
Гугъл мапс също върши работа за разглеждане на училища.

Личното ми мнение - смятам за грешка да се "учи с децата". Училището има важна роля и родителят не трябва да я изземва - неговата роля е да помага, да осигурява подкрепа, но не и да замества училището. Винаги ще предпочета уроци пред това аз да се занимавам лично часове на ден с детето. Също бих сменила училището, ако в настоящото на детето ми "не се учи". Другото важно нещо е то само да се научи как да учи, как да е самостоятелно, дори и с цената на малко по-ограничени резултати. При всички положения обаче децата трябва много строго да се следят, да не се изпускат нещата и да не се оставят да се оправят сами. С правилни и разумни насоки, с много говорене и общуване, с изучаването на техните силни и слаби страни, с насочването им в посока,  в която са силни, но и да имат предизвикателства мисля, че се нареждат нещата.

Нищо невъзможно няма, аз направих всичко описано. Първо в 6 клас го записах на курс към Телерик за разработване на игри. Целта беше да проверя дали наистина го влече програмирането или не,защото от тази пародия в училище няма как да се ориентираш. Чинно ходи всяка събота следобед цяла учебна година и на всички ни стана ясно, че не му носи радост на този етап от живота му. Така отпаднаха училищата с програмиране. Пробните му в началото не бяха добри,с по математика определено имаше много пропуски и за наваксване и с тях отписнахме и СМГ. Физика, химия и биология е го влекат особено. В НПМГ остана паралелката география, но мисля той сам видя, че няма да може да учи и по този предмет и да има достатъчно висок бал и сам се отказа от там. Твърдо не иска немски, които учи до момента и като цел отпаднаха 91 и 73-то. Така декември-януари вече знаехме къде няма да се цели и почна процеса на финалния избор. Аз направих списък на училищата, които представляваха интерес, набелязах дните на отворени врати и отидохме на 4 такива. Останалите просто не обявиха дни, но съм ги прозвънявала поне по 2 пъти да питам, което реално ми отне 15 минути за всички. Не съм отсъствала от работа, за да ида. Едните бяха в събота, другите сутрин в 8 час преди работа,а 2АГ беше в 12.30 и отидохме с такси през една удължена обедна почивка. Детето не съдействаше изобщо- влачих го насила на всички ОВ, но реално си избра училище точно на тях. Даже в Ломоносов беше един вид наказание - ядоса ме заради някаква 4-ка в училище и го заведох за да види ако продължава да се държи несериозно за къде ще му стигне бала. Освен това поне 2 пъти съм сядала с него да гледаме сайтове на други училища и съм обсъждала баловете и какво ще учи. Беше по-скоро монолог, но все нещо му е влязло в главата. Това ставаше вечер у нас след 8 часа-абсолютно постижимо. За следенето какво учи- по математика помагах цялата година, главно събота и неделя. Като стигнаха преговора през май и почнаха тестовете, му проверих първите няколко, набелязах темите, които не разбираше и сутрин го вдигах в 7 часа и до 8.20-8.30 обяснявах неразбраното и решавахме задачи. Пропуските му бяха главно от 5 и 6 клас,защото учителят от уроците беше преподал добре 7 клас, но не беше направил преговор, а в училище математиката им е трагедия. Така че към 1 месец поти всяка сутрин сме решавали поне1 час извън домашните им. До към 9.15 си бях в офиса. По БЕЛ не разбирам и не съм помагала. Не бих казала че детето съдействаше много, беше все нацупен и сърдит, но като му висиш на главата няма къде да избяга. Към средата на май избра къде иска да учи благодарение на влаченето по дни на отворените врати, успя да навакса по МАТ, записа се на първо класиране по първо желание. Балът му стигаше за всичко без отпусканите вече СМГ, нпмг, НЕГ, ТУЕС и нпмг (и испанската, която обаче изобщо не му беше в челните желания). Списъкът си го нареди съвсем сам от първо до 18-то желание в една пицария, като изненадващо за мен в последния момент смени паралелките с втори език руски на втори език немски, но вече нямаше значение, защото знаехме че ще влезе по първо желание. Така че и аз смятам, че трябва да се намеси родителят и да упражни натиск върху 14-годишните, но за да учат и да се информират- нещо, което повечето не правата желание. После - ако е изкарал хубаво- изборът сие негов. Ако не е изкарал - където му се падне.

Това все едно аз съм го написала. Напълно подкрепям казаното. При нас седми клас беше отдавна. С днешна дата тази стратегия дава отлични резултати.

Абе съгласен съм, и аз така правя, всички училища знам...но не съм много сигурен, че това е правилното.
И аз съм съгласен с Ваче, а колкото до Михаля, за който тя спомена🤣
https://bg-mam.ma/p/768368/31499110
О, ля,  ля, в началото на въпросната страница съм написал цял пост на френски...в момента вече нищо не помня. Тогава наистина бях доста научил, сега сам не си разбирам собственото писание...и не мога да повярвам, че някога съм го писал. Ето защо не смятам детето да учи в Испанската или Френската...пет години къртовски труд и после като няма приложение, ще го забрави. То дори и хората от НЕГ казват, че не го използват, а все пак има доста немски фирми в България, но навсякъде английският е работният език.
10 години има оттогава, както се вижда... преди 10 години знаех френски. Ей така за кеф го учих. В момента, както се казва в романа на Неделчо Драганов "Два пищова и едно куцо магаре", знам само пардон, мерси и бонжур 🤣🤣🤣🤣

Всичко, което не се практикува се забравя, но това не значи, че изчезва. И аз не помних 90% от нещата по математика, но страшно бързо си ги припомних,даже нови неща научих. Сега съм решил, че ще си възстановя част от професията ми,за която съм учила в университета, но никога не съм практикувала този сегмент. Намерих си учебниците -ами не е като да ги чета за първи път. Припомняме е, а не учене наново. Когато завърших преди 20 години за този сегмент нямаше никаква работа, а сега е станал даже модерен. Човек никога не знае кога какво от наученото ще ти потрябва.

Още в 6 клас набелязах една единствена паралелка за кандидатстване, след като ми стана ясно, че няма изявени интереси, не си пада по езиците, но по един предмет е добър и му е лесен. Когато един път ме ядоса с неучене, му дадох списъка с всички паралелки в София да си избере. Накрая дойде с подвита опашка и със заключението, че то всичко е с езици... Оградил две възможни резерви - една в Джон Атанасов и една май в НТБГ, защото му звучала интересна, без да знае какво е това. От компютри има интерес колкото да играе игри. Та толкова за избора му. Ако не бях аз активната наистина не знам къде щеше да е сега- Сигурно в кварталното.

Много от децата в 7 клас нямат никаква идея, с какво искат да се занимават. Голямата ми дъщеря я интересуваше единствено, колко престижно е училището. Искаше в НТБГ, защото съседско дете учеше там и я агитираше. На въпроса да пишем ли Строителния техникум ми отговори " В никакъв случай!". После завърши Интериорен дизайн и сега работи това. Балът и стигаше за СА.

Моята дъщеря е едно от тези деца, които нямат никаква идея какво искат да учат. В 5 клас баща ѝ я беше запалил по астрономия, ходеха да гледат звездите с телескоп, вдигна на юруш цяло училище да ѝ организира да участва на олимпиада по астрономия и реши, че ще се занимава с физика. Разкарва баща си на отворени врати на физическия факултет, в шести клас отново участва в олимпиадата по астрономия, продължаваха да гледат звезди, тя се беше самоубедила, че иска да се занимава с наука, решаваха с баща си вече задачи по физика, обясняваше ѝ различни неща и в седми клас се прибира още в началото на годината и ми вика: "Мамо, ти колко пъти си ме виждала така самоинициативно да си търся нещо по физика и да се интересувам - николко, а по биология постоянно се интересувам от разни неща и си търся. Значи биологията ми е интересна!" И аз седя и леко мигам на парцали.... Губи си времето и с биология, към края на учебната година реши, че нещо с рисуване иска да кандидатства, та и училищата с рисуване проучвах. И накрая ми вика - ама тези от МОН как очакват дете на 13 години да знае с какво иска да се занимава като възрастен?! И така се стигна до метода на изключване - това не искам, онова не искам, това не ми харесва и избра училището на брат си, защото ѝ е познато, а на нея адаптацията не ѝ е най-силната страна.
Единствено и само можех да подкрепям. И ще продължавам да подкрепям. Това е положението....

От Ломоносов знам 2 деца в различни класове и двете са супер свестни, разпитахме ги за училището и не казаха нищо лошо, даже го похвалиха.

Абсолютно е така. Аз в 7 клас исках да ставам пират. И съвсем убедено. Затова влязох в математическа гимназия.

https://bg-mam.ma/p/1671922/48288833

Смешно ти е, но едното е 11 клас и сега е на платена практика в някаква фирма, избрал си е какво ще учи в ТУ, супер свеж е, ходи на уроци по пиано по собствено желание. Другото дете е 10 клас, вече е имало платена практика, харесва му, че училището дава възможност да вземе сертификат по немски.
Явно не са били с високи точки на НВО, но и не мислят, че са попаднали в пропаднало училище.
Аз го бях харесала, но детето каза - не.

И мен ме отрязаха за Ломоносов.