Седмокласна Изпитна - Четвърто класиране

Относно изборите на наборите. Не бива да генерализираме - има по-зрели деца, които знаят какво искат и си го следват.
За раница - хич не харесвам модерните Nike, от които най-много да получат гръбначно изкривяване. Нито са усилени на гърба, нито са подходящи за училище. Купих една скъпа черна и лека раница от Orаnge и ще ходи с нея...
Той си кара лятото на село, при баба и активно участва в интеграцията на расите ( няма да конкретизирам) и хич не му е до раници и училища.
Аз пък се радвам, че ще учи в ремонтирана сграда:). Не разчитам на високо, академично преподаване, така че съм щастлива на удобна локация и чисто нови учебни стаи😁

Това е идеално описан сценарий и наистина изисква много голяма ангажираноснт от страна на родителя.
Моите лични усилия бяха насочени единствено да изкара колкото може по-висок бал. Добре, че детето още в края на 6 клас каза къде иска да учи и успя да се класира. Сега се моля и да му хареса, да се чувства добре и на мястото си.

Написаното от dm-mamma е за извънземни родители. На практика, при работещи и ангажирани с какво ли не хора едва ли има родител, който да може да осъществи и 10% от написаното. Особено пък и ако детето не иска да сътрудничи на такова нещо, както е в 90% от случаите.

Не виждам нищо извънземно. Говорихме периодично с дете 1 още от пети клас кои предмети в училище й харесват, а и аз знам по кое има по-високи резултати. Вариантите съм ги прецеждала през години още от края на пети, началото на шести клас. Вярно, извън София не са 30+, а 2-3. Още втория срок на шести клас и кампанията 2023-2024 бях наясно, че това, което искаме едва ли ще стане, така че в седми клас седнах и огледах кое е възможното, предвид ситуацията и нивото й. Следих и план-приемът, тъй като има паралелки, които не се обявяват всяка година, а през няколко години. Точно една такава се появи за нейния набор и уж я убедих, после се отметна, а това беше най-доброто, което е по силите й. Естествено, че й показах и училището отвътре - все пак затова са и дните на отворените врати. Хареса й, беше готова веднага да се запише, но после се отметна. Така и не разбрах какво стана, но опцията се превърна в нежелана.
Ровенето по приеми и сравняването на резултати три години назад съм го правила в свободното си време и да, отнема доста време. С децата с високите балове е далеч по-лесно.
Миналата година с малкия имахме разговор (отличник, но не му се учи):
- Знам, че искаш да станеш известен футболист, но все пак трябва да завършиш гимназия. А и футболът е до време и никой не може да ти гарантира, че ще успееш, колкото и да ти го пожелавам. Мислил ли си какво би искал да правиш в случай, че не станеш голям футболист или след приключване на кариерата?
- Да, искам да рисувам карти на улици и къщи.
Та така, чакаме да видим ще има ли геодезия в неговия набор след три години. На ниво средно образование това е най-близкото до желанието му. Резервните варианти са от мен - икономика или компютърна анимация, компютърна графика.

Моята ако я питаш какво и е желанието, ще ти отговори, че иска да гледа манга по цял ден. Ако я питаш с какво иска да се занимава като порасне, ще ти каже, че иска да се "чупи" и да обикаля по света, и че нямало да става рано за каквато и да е работа, ако ще да спяла по пейките
 Според нея е много "яко"да се спи по пейките, докато пишеш роман, да речем.
Като беше малка и баба и я питаше каква иска да става, отговаряше, че ще става фея. Сега като я гледам не е мръднала много напред в развитието.
Гледах да я ръчкам да учи, да изкара по-висок бал, да иде в прилично училище, пък после да си търси университет за феи

Тук е вярно само това, че ако детето не иска да сътрудничи е трудно. А това за работещите родители си е чисто оправдание. Аз съм работещ и ангажиран родител, при това без подкрепата на втория родител, и го изпълних това без особен проблем. Датето ми сътрудничеше и това също е плод на доста работа от моя страна.

И накрая след всичко това приемат детето на 1-во класиране в приемлива паралелка, вкл. на първо място и то казва "Не, не ми харесва това! До вчера ми харесваше, днес вече - не.". Ти не го записваш и хукваш да гониш Михаля на трето, четвърто, пето класиране Това ме провокира и си зададох въпроса докъде сме склонни да се съобразяваме с децата си. Понеже аз не отговорих на тоя въпрос, да си кажа... Винаги съм ръководила децата си в посока, която смятам за правилна. Мисля, че имам реалистична преценка и погледа върху качествата и възможностите им по принцип. Винаги съм давала възможност да се развиват и да намират себе си чрез многобройни и разнообразни занимания. На база на тези неща съм избрала посоката. Пример: голямата ми дъщеря, силна по матматика и поела в посока - математика в НПМГ, изведнъж преди 7-ми клас реши, че иска да учи в Худ. гимназия, тъй като се увлече по рисуването на герои от игри и анимационни филми. Разбира се нямаше никаква възможност да се съглася с подобни прищявки по много прични. Основната беше, че  за съжаление Худ. гимназия не покрива моите лични изсквания за изучаване на общообразователните предмети. Обсъдихме с детето казуса и ѝ обещах, че ако влезе в НПМГ ще ѝ плащам уроците по рисуване и в 12 клас ще си избере това, което иска. В крайна сметка тя избра физиката в НПМГ,  а аз започнах да плащам уроци по рисуване. Завърши си с отличен успех и я приеха Сценография в НХА, първа по успех. Нито аз, нито тя съжаляваме за избора, който практически аз определих. Наученото в НПМГ ѝ помага изключително много в бъдещата професия.
Малката (наборката) се увлича по химията от малка. За съжаление огромната конкуренция не ѝ позволи да учи в НПМГ, но смятам, че ако има желание ще продължи с химия. Тя пък каза, че ако не влезе в НПМГ ѝ е все тая къде ще учи. И в общи линии аз подредих желанията и после ги стиковах с нея. Тя се съгласи, но подредбата беше чисто прагматична и основана на това да се използва максимално добре бала ѝ за Природни науки. И тук не бих допуснала залитания от нейна страна, както не го направих с кака ѝ.
Та, всъщност моята тактика е да дам контролиран избор, съобразен с възможностите на детето. Желанията им никога не са били нереалистични. Например каката грам не може да танцува и никога не е имала желание за това, съответно никога НУТИ не е било в полезрението ни. Малкото ходи от 3-годишно на класически балет и сега на модерни танци. Отваряла е дума за НУТИ в 4 клас и ... ясно е аз какво съм отговорила

Точно така! Радвайте се, че децата са здрави. Понеже моята дъщеря отключи здравозловен проблем преди 2 години, вследствие на който не можеше да ходи винаги присъствено на училище и натрупа доста отсъствия се поинтересувах за втора дата на НВО не дай си боже. Тази година тези дати са били на 18-ти юли и 19-ти юли. Изисква се протоколи, епикризи и е голяма разправия. Отделно децата участват само на 4-то класиране. Аз се молех да е добре и да не се стига изобщо до този вариант.

Априлски душ, ами компютърна анимация или екскурзовод, стюардеса? То пак ще й се наложи да спазва график иначе само свободна професия тип художник, писател, преводач.

Като я гледам така върви към свободна професия. А за да можеш да си силен в свободната професия, каквато и да е тя, трябва да се научиш на труд, на дисциплина, да държиш на стрес, на зор, да си финансово грамотен, да си образован, да не си развей прах, за да имаш избор после, какъвто и да е той. Тоест Vache е напълно права, подкрепям с две ръце каквото е написала.
 И моята залиташе към художествените училища към МК, има си дарба, но аз я отбих, със същите аргументи, като Vache, тя не ми се сърди. Ако иска в Худ. Академия после, няма да се меся.

За мен подготовката започна миналото лято, като знаех, че математиката и програмирането са силна страна. Извадих вариантите, за да види ПРЕДИ учебната година, че за този тип училища са нужни 96-100т или близо до тях, за да има мотивация да учи. Записахме уроци по математика в СМГ. По БЕЛ си имахме вариант за частни уроци. Убедена съм, че постиженията се определят от ЦЕЛТА, а не след НВО да сме решавали на база точките къде да се пробваме. Съвсем друго е да знаеш, че ти трябват над 96т, но все пак да имаш резервни варианти за обратния случай.
До момента в кварталното училище не бяха разбрали що е то учене и бях напълно хиляда процента убедена, че подценява сложността на изпита. Грешката беше, че не тръгна на уроци от 6 клас, но това го разбрах към Коледа чак след 1вото пробно НВО. Вярвах, че с една съвестна и опитна учителка по математика, нещата са на ниво, обаче съм подценила факта, че има 3-4 деца в класа, които ама нищо не отбират и заради тях се е сваляло нивото на всички.
Резултат - дете със сила в математиката изкара повече точки на НВО БЕЛ поради личния подход и индивидуалните уроци, давани от роднина по 2 пъти седмично.
В онзи коледен момент записахме дете2 на уроци по БЕЛ и МАТ, защото беше в 6клас и се оказа, че все още има шанс да не допуснем същата грешка. Сега цяло лято (понеже имам време, а детето не е силно в математиката) преподавам математика за 7 клас и гледа уроци и тестове в уча.се, за да може от септември да се получи като преговор в училище и да улегнат знанията за НВО. Ще продължи и уроците в СМГ. Също така бях събрала пробните НВО и други тестове от изминалата учебна година от дете1. Сега ги ползвам. За БЕЛ отново ще разчитаме на индивидуални уроци от близък човек. Миналия месец направихме цялостен преговор на БЕЛ 6 клас, като попълни празните страници в учебните тетрадки и помагалото на Донка Кънева, които бяха останали след 15.6, както и в уча.се мина по 10-15 урока от физика, химия и биология за 7клас. Оставили сме настрани само история, география, език и кмит.
Това е положението. Само на уроци и на училище не може да се разчита. С второто дете си поемам нещата в свои ръце.

Не се знае какъв е правилния подход. Аз имам 3 деца. Баткото беше 12 клас тази година, сега ще е студент, голямата щерка е наборка и ще е 8 клас, а малката ще е 7.  Сина никога не съм знаела какво учи, само гледах резултатите. Не е отличник, но около 5.40 се движеше 5-7 клас, учеше в сериозно училище. В 7 клас само платих курсовете и това беше. За съжаление, не се представи толкова добре, колкото имаше възможност, бала му стигна за ЕГ, но не най-добрата в града, също можеше и във всички други сравнително сериозни училища в града да учи. Искаше ЕГ обаче. След това осъзнах, че е грешка да съм го оставила сам да учи ,без да го натискам. Дори той ми е казвал,че ако съм го натискала е щял да има други резултати. То е и видно, защото не е отворил учебник 12 години, а никога не е бил дори и близо до закъсване . Около 5-5 .50 е бил винаги. Отчитайки тази грешка, с малката дъщеря още от началото на 6 клас се принудих да уча с нея, да й давам да решава допълнителни задачи и да се занимавам по разказвателните предмети. Като резултат - най-добрата ученичка в класа е, но е голяма мъка, особено занимаването по математика. Не че не й се отдава, просто не й харесва. Отдава й се Бел, но понеже там й е много лесно , не учи и реално по математика е по-стабилна. Иска да учи в едно от двете най-високобалови училища в града. Ще ходи И на курсове и на уроци,  но въпреки всичко никакъв резултат не е гарантиран. Повечето деца, които следя, биха отишли на същите места и без подготовка и се чудя има ли смисъл от цялата тая набутвация и разходи. Но аз имам възможност да седя вкъщи и да отделям по 2 часа всеки ден да уча с детето . Родителите,които нямат тази възможност или не искат да го правят , трябва да преценят детето достатъчно мотивирано ли е. Защото много ги мързи децата . Искат да стават нещата без усилия,а не може. И си иска следене и си иска тормоз, иначе ... според късмета. Приготвила съм резервни варианти и ако се провали ,така че не е чак такава драма, но на нея би й било тежко. Много е важна средата. Много .

Малкият ми посмъртно няма да съдейства за школи, уроци и допълнителна подготовка. Предстои пети клас и от сега говорим, че ще трябва да решава сам по 10 задачи на ден (математиката му е силната, с дислексия е) и да не оставя нещо недоразбрано или не автоматизирано. Ако ще да ходи на консултации, ако ще мен да пита, ако ще сам да се оправя. С българския е по-сложно положението, хубавото е, че не сме в София и не гоним бал над 450. Ама упорит овен на квадрат си имам и изключително горд и самостоятелен, направо не кооперативен.

Ако имаш бал за навсякъде може да избираш от топ 10 училища. Повече от това не е позволено. Ако имаш по-нисък бал слушаш родителите си 😀

Ами децата трябва да се юркат, трябва си и морков и тояга. То затова и по-строгите учители в школите често са по-известни, защото това се търси.