Но то не спират и не спират да се явяват хора с толкова много акъл и съвети и генерализиране на това какво трябва, как трябва и кое е правилно, кое е грешно като се започне от възпитание, мине се през редене на желания, вземане на решения, ранно опознаване на силните страни на детето, та се стигне до липсата на смисъл от изучаването на език в гимназията!
Имам чувството, че не съм учила и завършила в тази държава. Хем не съм първа младост, да не кажа хич.
Все повече и повече постове чета на толкова сигурни, убедени и ентусиазирани от своята безгрешност и правилна преценка родители. Аз дали съм си свършила работата като родител ще мога да го кажа на смъртния си одър, че и тогава сигурно няма да мога. Но тук - детето е на 15 г., с бал 499 т., подредило си е желанията само (само 2 са, няма смисъл от повече), прието е в топ 1 и това цялото нещо ни дава право да се чувстваме успешни родители, без съмнение в бъдещето на детето, че и акъл да леем навред към други "неуспешни". Че чак и "как е възможно...." се четеше по едно време.
Предлагам да се поспрем и да поогледаме около нас хората, родителите, децата. Всеки е различен с различни разбирания, светоглед и възможности (било то и финансови).
Моето "правилно", за друг може да е "погрешно". Дори децата си учим на различни неща, чисто житейски, спрямо тяхната индивидуалност.
И пак да кажа, тук пишем шепа хора, за останалите нещата стоят по коренно различен начин навярно.
П.П. Разхвърлян ми е поста знам, ама аман от "безгрешни" родители! Спирам.