Самостоятелно излизане във връзка

Не сте един за друг, имате различна визия за живота. Намери си някой със същите виждания за живот във връзка. Нито ти си виновна, нито той. Просто сте различни, а щастие може да има там, където хората са от едно тесто.

Дори и когато бях 17 годишна винаги съм се чудила какво им харесва на хората в дискотеките- да ходиш да се напиеш и да гледаш други пияни, на днешно време и дрогирани хора! На другия ден да си проспиш деня и да се събудиш с тежък махмурлук!Ужас! Има къде, къде по- приятни начини на си прекарваш живота.

Аз също, затова търсих и такъв мъж. И най-вече мисля, че който го влече това ще си остане такъв и на 40. А на 27 да правиш това ми е крайно несериозно и не забавно, супер безсмислено и не привлекателно.
Но авторката не отговори дали винаги е било така, или напоследък. Ако е винаги как са изкарали 6 години, от кога живеят заедно?

Хората се променят, мъжете понякога “улягат” с времето, не може да сте толкова категорични, че като на 27г. е такъв и на 40г. ще си остане същият.
Въпроса е дали авторката има ще има търпението (и желанието) да го чака да се промени евентуално. Защото с разговори, натякване и т.н. няма да стане със сигурност.

Докато го чака няма ли самата тя да стане на 40? Защо ми е да си взема 27 г и да чакам да видя дали евентуално няма да се промени, защото според някого може и да улегне? И да стане улегнал те какво изобщо ще са изживели заедно през тези години? Животът й да мине в чакане, но да се води пред обществото, че не е сама? То по-добре сама да си живее живота и поне има повече шанс да срещне друг вече съзрял човек готов за връзка и общи планове.

Никой не я кара да го чака, просто това е единият вариант. Другият го написах много по-назад в темата - ако не й изнася да си хваща пътя. Така или иначе тя няма как да го промени.

Хора, бдете!!!
Рибарлъка и биричката искат вече да ни забранят!!!
Не, на мен такъв свят не ми трябва, без риболов и без бира.
Абе няма да се учудя ако и на ракията посегнат !!!
Да идва тоя Апокалипсис и да се свършва тая мъка, аман !

Авторката от сега (едва на 25) е доста улегнала с нейните разходни и срещи със семейни приятели (част, от които най-вероятно с бебита), та какво ще е след 23 години.
Не е въпрос, че той ще улегне като стане на 40 години и какво да прави тя до тогава.
Просто виждат живота по крайно различен начин.

Има мъже, на които цял живот не им стига да излязат в петък и да се напият в дискотеката, след това да се приберат сутринта. Познатите ми с такива мъже или го приеха (защото, в интерес на истината, вече им е все тая къде ходят) или се разделиха с тях.

Сменяй го и намери човек, който гледа в твоята посока.

Не разбирам защо сте толкова негативни към момчето. Не му се играе на семейство, вероятно не си представя да има и дете на този етап, човекът иска да поживее.
Единственото кофти е, че не го казва директно на авторката, а и явно тя не се сеща, че гледат в различни посоки. Може би тя иска ежедневие като на нейните семейни приятели, той пък хич не се вижда в тази роля.

Мисля, че е въпрос на време да си пренаредят приоритетите и всеки да си търси неговото. Пък кой ще улегне на 40 и кой няма, не се знае, то не е и задължително.

Не разбирам тогава защо живеят заедно? Това не се ли нарича живот на семейни начала? Тоест с подпис или без, когато хората предлагат живот заедно би трябвало да е това. И без деца пак са семейство. Сега, ако идеята е да делят наема е друго нещо. Защото познавам хора, които живеят заедно и в някакъв момент имат дете, и винаги са се държали като семейство. Но и такива, които живеят заедно с всяко гадже и така е по-лесно дори и удобно да не влагат време, да не се занимават.

Излизали сме отделно.
Аз гледам детето-той излиза.
На следващата вечер аз излизам-той гледа детето.
Обаче такова нещо,като да се прибере някой от нас в 6-7 сутринта не се е случвало.

Преди да се роди детето имахме обща компания и излизахме заедно.
Излизала съм сама с приятелки на кафе.
И той е ходил сам с приятели за риба,но през деня.
На среща на класа-ходих сама.
Той на сватба на колега,на която и останалите му колеги бяха поканени без половинки.

Разбирам авторката.
Не е нормално такова поведение.
Веднъж-да.Ама системно-не.
Това хойкане с мъжка компания до сутринта няма да доведе до нищо добро.Много скоро ще се появи някоя нова кака.
Според мен на него още му се хойка и не е готов за семейство.

О, със сигурност има нова кака.
Или нови каки. Все забърсва по нещо.
Да не ти лепне нещо авторке, внимавай

И аз съм от 6 г. с годеника си. И при нас го имаше това - отначало бяхме като скачени един за друг, впоследствие нещата се попромениха. Компаниите ни са различни- и в моята са основно жени със семейства, докато в неговата отскоро започнаха да се женят/гаджосват и т.н. Честно казано, когато излиза изобщо даже не се замислям, защо не ме кани с него. Все пак сме заедно през останалото време, нека има разнообразие. Разбира се, за вечерни излизания ме е канил, но не винаги приемам Така е и в обратната хипотеза - дори по поводи на моите приятелки и на децата им - винаги му предлагам да дойде (ако не сме се разбрали да сме само женички), но не го и задължавам да го прави. Понякога идва, понякога - не.
През годините е имало моменти, в които аз съм по-активна с излизането, и други - в които активният е бил той. Имаме приятели и нещата не са били насила - например на мен, ако ми се лежи, няма сила на този свят, която да ме изкара на дискотека.
Никога не ни е създавало проблеми в отношенията. Все пак, ако двама човека нямат лично пространство, връзката става доста токсична.
Даже сега, уикенда, имахме ситуация, в която на него му се продължаваше на дискотека, на мен - не. Аз се прибрах, но му казах, че съм абсолютно съгласна да остане и да се забавлява. Дори не го разбрах кога се е прибрал
Но пък има хора с различни характери и както сама си осъзнала - или го приемаш, или не. Ако беше на 50 години, нямаше да е адекватно постоянно да му се излиза, но той е на 27 г..

.
.
Безплатен и леснодостъпен секс е достатъчно условие за живот в такава връзка.