Коя дестинация извън Европа бихте предложили като първа?

Тогава изберете почивка с агенция, повярвайте пак има какво да видите и да се разходите. Иначе ще се уморите още повече от екскурзия с агенция.

Значи точно за организирано, хубаво е да има възможности и за хора с хронична умора. Бих препоръчала да има по- малко неща накуп, за да се види хубаво. На последната на мен ми беше скучно и разочаровано, защото нямаше достатъчно време на нито една локация, а на възрастните дами им беше натоварено, защото по три-четири атракции на ден се виждаха. Макар и по за час макс два на всяка, пак е уморително със сигурност. Според мен излиза по- скъпо, но пък най- важно е как се чувстваме. Приятелки на майка бяха в Камбоджа и Виетнам с Мондел и бяха супер доволни. Профи турс също имат програми във Виетнам и Китай, аз с тях в Европа бях почти доволна и бих препоръчала да проучите и тази опция.

Какво й има на политиката на Президента? Той туристи с визи не гони, дори напротив,добре дошли са за икономиката на държавата.              
Огромни разстояния? Това пък в днешните ви времена откога е проблем? НЙ-Маями 3 часа полет.  ЛА-Лас Вегас 1час и 15 минс. ЛА-Хавай 5 часа и половина. НЙ-Хюстън 3ч45 минс. Да не говорим,че някои дестинации са удобни с кола.
Тълпи - зависи. Естествено,че ще има много тълпа в НЮ/ЛА/Маями ,но няма да е по-малко от Монреал/Торонто..      

Иначе по темата - Тайланд,Виетнам,Малайзия,Япония,Карибско море (според зависи какъв вид туризъм е приоритет и бюджета).

Кога съм казала, че Индонезия е такъв тип страна? Прочети малко по форумите на чужденците като не вярваш на мен дали не ходят във Виетнам заради жени? Кое да ги привлече друго? Мръсотията може би? Като се замисля доста народ не го е грижа какво може да хване от лоша хигиена и от определени преживявания, но всеки да си мисли като тръгва нататък. В Бали също са примитивни, лъжат и мамят и това го признават самите дигитални номади. Който гледа само един два туристически хотела не разбира нищо от тези държави. А също във Филипините как няма с*кс туризъм? Голям процент от хората пътуват за това, а за местните е от основните начини за препитание. Извън Макати как живеят местните? Няма и да разберете понеже няма да посмеете да отидете там в течащите колиби и сред боклуците. Пари не се наливат от самите държави, а от определени корпорации от САЩ.

vaflichka, дигиталните номади какво си говорят седейки си във виртуала не знам и не ме интересува. По въпроса за мръсотията, Виетнам се разви толкова много, че даже и впечатления на 2-3 години не са актуални.
За мръсотията - чела съм и аз бая, но накрая все стигаш до някакви места за настаняване за по5-10 долара, далече и т.н. та очакването на много европейци, че за без пари ще живеят охолно там явно е било нейде в миналото.
Този тип с раничка на гърба и с 10 долара бюджет на ден освен да намери мизерията във всяка страна, в която отиде, за друго просто няма бюджет.

А за Бали:grinning: явно си чела само, балийците са хиндуисти и то не на теория, а на практика са такива, има приходящи от островите и разни други азиатци, но малко като брой. В Бали се набляга на вили, стаи и ризорти, а не на традиционния хотел.
интересно дигиталните номади, които работят, кога успяват да опознаят толкова добре страната, в която са, нали се предполага, че все пак работят, а не са на почивка.
На тях вече никъде няма да им хареса, никой по държавите не ги брои за отделна порода, за всички са туристи и ги третират като такива.
Новото на експатите - дигитално номадство, това е вече в миналото, тази схема - изкарвам много пари и живея някъде евтино, за да мога да спестявам и да се върна с пари в собственат ами държава с висок стандарт на живот вече не работи, също като нашите гастарбайтери, но облечено в целофан.

Бали е един от островите на Индонезия, като говориш за Бали, значи говориш за Индонезия, която е четвъртата икономика в света.

Има против all inclusive почивките явно. Но те са супер и за семейства, и за двойки.
Миналата година ходих септември мислейки, че само ще се пека 5 дена, но дори не ми стигна. Без да се записваме на нито една допълнителна екскурзия, посетхме близкия град, отделно един остров с ферибот..
Тази година до друга дестинация 7 дни all inclusive,отново 2 града, много разходки. Преди години като бях студентка, бях на всяка цена да видя всичко, хвърлях раницата след път и тръгвах по всички забележителности, всички музеи. С възрастта не съм така и без да съм хронично уморена. И смея да кажа, че дори виждам повече като имам енергия за това. Отделно това е и време за семейството. Няма нужда да пътуваш сама, да се изморяваш още повече, напротив трябва да се върнеш отпочинала и заредена.

Аз капвам по-скоро психически когато ми закъсняват влакове или ги отменят. Все по-често срещано. Голям стрес ми е и бързането да не изтърва Фликсбуса. Рядко знам с месеци напред кога ще пътувам и реално заради по-високите цени на самолетните билети и влаковите, които купувам на гарата в деня на пътуване на мен НЕ ми излиза по-евтино самоорганизирано. Между Залцбург и Мюнхен платих 100 евро за отиване а връщане с влака например.

На Фликсбус спирките им често трудно можеш да ги различиш, в някои градове спират на обикновени автобусни спирки на градския, като никъде не е указано, че там спира и Фликсбус и до последно се надяваш да си на точната спирка.

И това в Европа. В Китай, където не знам китайски и разстоянията са огромни ще ми е супер стрес да се оправя. На организираните екскурзии най-голямото предимство е, че не се занимаваш да наемаш автомобил или да използваш градски транспорт, да търсиш как се купуват карти и билети, да се притесняваш дали си на правилната спирка и дали не си объркал посоката на движение.

Постоянно чета травъл блогове и мнения по форуми и Фб. За някои други пътници да изпуснат или да не дойде автобуса между две Южно Италиански селца не е голяма драма, дори на автостоп се качват. Има дори сами жени путъващи така в страни като Индия, но на ще ми вгорчи екскурзията ако остана някъде сред някое диво и пусто място. Аз като изпусна автобус или не дойде тръгвам пеша, на автостоп ми е рисковано. И си представям на какво ще стана в жегите насред пътя да вървя с километри докато намеря село или градче...

Затова на моята първа екскурзия до Италия предпочетох Милано и Бергамо, там се оправих добре с транспорта, много добре е уреден. Само като прочетох, че за Бари и околия трябва да наема кола и смених билетите до Бари с такива до Бергамо. В Китай, Япония и Корея имат по-добър транспорт от Южна Италия, но езици много далече от тези, които знам. Там не всеки знае английски и винаги има шанс на ДСК картите ми да откажат. Затова следващия път ще пътуваме с агенция.

skodafan, абсолютно си права и няма смисъл да си разваляш преживяването и почивката с неща, които ти образуват стрес. Хората са различни и харесват различни неща. Затова има за всеки по нещо - организирани екскурзии, бутикови екскурзии, лични гидове, самостоятелно организиране, соло пътувания. Едни харесват лукса, други нямат проблеми и с мизерията. Харесай си дестинация и си намери най-доброто за теб.

Аз например обожавам подготовката на пътуването и затова пътувам самостоятелно, понякога тя ми носи повече удоволствие от самото пътуване. Но пък точно заради това на далечни дестинации като Азия предпочитам да пътувам сама - там е по-изискваща организацията и не ми се иска да си трупам допълнителен стрес с други хора с мен.

А защо смяташ, че Китай е по-далече от Щатите? Може би не живееш в България, но ако си тук разстоянието е горе-долу същото. До Пекин и до Чикаго, например - от Сф до Пекин имаш полет 1 час до Истанбул и после около 8 часа до Пекин. От София до Париж имаш около 3 часа и после около 8 до Чикаго. Давам ги само като примери, че е горе-долу еднакво като време. А повечето агенции за организирани пътуват с турците. Ако тръгваш от БГ и се решиш за там, намери екскурзия, която пристига и тръгва от Пекин или от някой град в западната част на Китай. От Шанхай си е по-далече. Почти като до Япония.
Аз лично трудно издържам дълги полети (имам клаустрофобия) и ми се налага много голяма подготовка преди тях и въпреки всичко съм имала моменти, в които получавам криза в самолета.

Аз сравнявах градовете Пекин и Шанхай с Ню Йорк. Чисто като километри NY се пада по-близо. Иначе щом е така с времето може би наистина ще видя далечния Изток преди Америка.

На мен по-зле ми влияе висенето по летища и самоте летища, не толкова самите полети, но ми се е случвало да пълуча криза и в 3-часов полет от Лондон до тук. Как се спарвяш с кризите?

Какво значи криза? Такава може да получиш и в автобуса.

Гледай часовете, защото много зависи откъде минава маршрута. Шанхай е доста повече от Пекин, но до Пекин е добре. Вярно, до Ню Йорк ако летиш от западна Европа е късо, около 6 часа. Иначе за Китай от Истанбул е добре - освен това от София има по три полета на ден и повечето ТА летят чак вечерта с малък престой на летището, а после на връщане за София са сутрин и пак имаш само 2-3 часа престой.

Иначе се справям със седалка до пътеката, валидол, охлаждащи лепенки, едно като инхалатор за въздух и вентилаторче. И много психика. Само веднъж ми беше силна кризата, тогава ми носиха дори лед от бизнес класата. 🤣 Най-тежко е ако е топло в самолета, тогава когато почна да се задушавам съвсем не мога да дишам. Има и упражнения за дишане, които правя. Иначе съм получавала кризи и в полет от Бари и от Рим, реално часовете в самолета нямат значение, но на дългите ми се случва по-често за един полет.

Благодаря! И аз си взимам валидол и избирам седалка до пътеката. Трябва да се снабдя с другите неща, добре ми звучат като идея. И аз не понасям твърде топло. При мен обаче вече се случва повече по летищата преди полет. Вляза ли вече в самия самолет вече съм по-добре. Дори в некупеен влак или автобус често ми е по-неприятно, от колкото в самолет.

Аз затова харесвам истанбулското летище - има тераси, на които човек може да вземе въздух. Мисля, че за непушачи са 1-2, но е много добре точно преди и след дългите полети.
На екскурзиите в Китай хубавото е, че ползват за вътрешните придвижвания основно високоскоростните влакове, които са много добри и просторни и автобуси за в градовете. Виждала съм доста добри отзиви от ТА в интернет. Ако се решиш за там, има и тема за Китай, но не помня в нея дали бяха споделяли кои агенции са ползвали. Но пък наистина сега всички правят програми, защото няма визи и стана много популярна дестинация, а и си заслужава. Попадала съм и на някои с малко групи и по-персонализирана и спокойна програма. Като цяло в момента има повече опции за там, отколкото за САЩ и Канада.

Не помня за Тайланд основно с кои летяха. Но можеш да провериш в Google Flights за кои дестинации до Азия колко часа ти дава полетите и да си търсиш агенция след това, която лети с най-удобната за теб компания.

А какво мислиш за Тайван - струва ли си като дестинация? Помня, че на снимки прочутата виеща се магистрала там ме беше пленила, както и причудливия небостъргач с форма на класическа азиатска кула. Друго не знам честно казано, освен, че говорят на китайски, но се водят отделна държава.

Темата стана, кой къде е ходил, а не избор къде да отиде автора.
Видно е, че няма нищо отсято и е все едно дали се предлага САЩ, Австралия или Непал, Иран  или Пакистан, важно е да има писане.
Относно Тайван, хем нищо не знаеш, но пък питаш, все едно ще идеш, вярваш ли си.
Ще отидеш там където е най-модерно, ако ще се ходи изобщо някъде, защото мен лично ме съмнява.  Предполагам нещо от сорта на Дубай, Малдиви и т.н по ред на модерност в момента.