Семейни приоритети – преживявания или спестявания?

  • 10 613
  • 324
  •   1
Отговори
# 255
  • France
  • Мнения: 15 908
Пффф, не го очаквах от теб.
Не ти ли е хрумнало, че точно, защото някои от нас гледаме лежерно на живота, то е защото сме били от другата страна и сме разбрали, че няма голяма полза. И ако си ядосана на някой паразит в твоя живот, изкарвай си го на него. Другите нямаме "кабаат", както казваха старите хора

# 256
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 859
Кеч, съгласен съм за компенсаторния механизъм, но аз съм работил и спестил, приоритизирал, ред е на следващата смяна, но ги гледам, че искат всичко наготово и ги мързи грам да дават от себе си, ако може всичко сега и 3-5к заплати.
Не може.
Плащам и ще ми слугуват с уважение, ако не, не са за тая работа, следващият/щата.

Оттук също мога да гледам лежерно колкото искам.

Не съм съгласен за тия в калта, че Господ ги пазел.

Не предприемаш ли действие винаги ще си останеш там.

По същата логика казвам съдбата обича смелите. Simple Smile

Манди, сравнението всеки месец на Велинград с на 5 г. Малдиви малко се бият.
1к, ако се дават на ходене са 12к на година, х 5 = 60к.
Едни Малдиви 7-10к за седмица.

А може никъде да не се ходи и ей ти я първоначалната вноска за ипотекиране.
Но това никой не го прави.

Голямата част с високите доходи са се ипотекирали, но познавам и такива със спестено от заплати са купували имот през годините.

Сега е по-трудно, защото цените са в небесата.

А голяма част от ипотекиралите в периода 2014-2017 или предсрочно са изплатили, или вноската им е станала наполовина, предоговаряли са, оставили да си върви в годините без да я усещат, а с разликата + увеличените заплати преживяват преживяванията, дори са преборили инфлацията. Simple Smile

Последна редакция: пт, 15 авг 2025, 23:38 от Revoker

# 257
  • Мнения: 2 895
Ревокър, значи по твоите цитирани цифри шест пъти по-малко излиза на Малдивите веднъж на пет години, вместо Велинград всеки месец, колкото и казах (аз казах пет). И ще ти остане и за вноска, и на Малдивите ще си ходил. Не че съм ходила на Малдивите или съм им фен. Но може да си направиш круиз по Средиземноморието/да видиш северното сияние в Норвегия или Исландия/да си обновиш гардероба/да си сложиш нови гърди и пак да ти останат за първоначална вноска/образование.
Трудно е да се спестява, знам, изисква се дисциплина, да отлагаш удоволствията в бъдеще е против човешката природа. Ама не е невъзможно, нито трябва да се залита в крайности. И мисля, че носи много повече ползи.

# 258
  • Мнения: 3 176
Какво ги анатемосахте тия кредити, все едно е най-лошото нещо на света 😁Половината свят живее на кредит, за много хора това е и единствена възможност да закупят жилище или нещо друго. Аз не познавам човек, който си е купил на днешно време жилище с пари, събирани от заплати. С помощ да, с кредит, с наследство, с пари от бизнес също, ама от заплати не познавам.
В един разумен кредит, според възможностите няма нищо лошо.
И да съм съвсем по темата, приоритет в момента са преживявания. Да, няма да са Малдиви и Дисниленд със сигурност, но и спестявания за университет или частно училище в този момент изобщо не са ми на дневен ред. А и с тази инфлация, не съм убедена и че е много разумно.

# 259
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 859
Ем, нали идеята е да се сравнят близки неща, или не съм те разбрал?

В смисъл, че който може Велинград по схемата, може Малдивите, круиз, и дори да остане за първоначална с леко напъване и още някой друг месец заделяне.

Човек, свикнал да заделя не остава без пари.

Вярно е също, че за да се заделя трябва да има от какво.

Също смятам, че освен буфер спестявания, целево се заделя и за друго по-голямо, било ремонт, или скъпа екскурзия.

Другото са оборотни, с които се живее. Simple Smile

# 260
  • София
  • Мнения: 22 377
Пффф, не го очаквах от теб.
Не ти ли е хрумнало, че точно, защото някои от нас гледаме лежерно на живота, то е защото сме били от другата страна и сме разбрали, че няма голяма полза. И ако си ядосана на някой паразит в твоя живот, изкарвай си го на него. Другите нямаме "кабаат", както казваха старите хора
Честно казано - не. Защото не смятам, че човек може да си пречупи ценностната система дори да види, че нещо не е най- доброто. Може и да съм тесногръда, не знам. А може и ти да не си толкова лежерна, колкото смяташ. Пак не знам.
А че ме дразни определен тип хора, това го знам със сигурност. Смущават ме.

# 261
  • Мнения: 2 895
Ревокър, идеята ми беше, че понякога спестяването идва от претегляне на разходите и избиране на нещо по-скъпо напред във времето, но отказване от по-малки харчове в момента. Тоест отказваме вили и почивки всеки месец, защото събираме за вноска за апартамент. Но след пет години ще отидем на Малдивите. Реално нито тотално си отказал забавления, нито си изпукал всичко на момента.

# 262
  • France
  • Мнения: 15 908

А че ме дразни определен тип хора, това го знам със сигурност. Смущават ме.
И аз се дразня от разни хора, но не коментирам, че било лошо, че не им се случвали неприятни работи. Дори не го и мисля. Като цяло се надявам лошите работи да се случват възможно най-рядко, защото не подбират. Живей и остави другите да живеят.

# 263
  • Мнения: 21 829
Всеки да харчи за каквото иска, само да не ми навира дефицитите си, казвам аз. Хич не ми е дерт, че познати всяка година харчат за пътувания колкото други за гарсониера, даже ми е интересно да гледам снимки и да разказват. От възпитан човек винаги може да се научи нещо, винаги ще се намери обща тема за разговор.

Един харчи за пътувания, друг за изкуство, трети за дрехи, чанти и бижута, четвърти трупа злато, пети цъка крипто - всеки намира своето удовлетворение и щом имат необходимата култура на общуване и не се тресат в крайности колко са велики те и колко са прости всички останали, за мен не е проблем. За късмет в балончето ми няма от тези с дефицитите, по някакъв начин са отпаднали.

# 264
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 859
Ок, Манди, сега те разбрах.

То точно това е част от разпростирането според чергата и да можеш да живееш извън задлъжнялост.

Заделяне с цел, съзнателно за нещо, конкретно.

Също показва и финансова култура. Simple Smile

Предпочитам такъв живот.

Не мога да си представя да опирам до кредити за телефон, море, някаква техника, почивки.

Не смятам, че голяма част от хората са постоянно накъде, всеки месец, какво остава всяка седмица, като не е до пари, за някои е, но за много не е.

Ходят на едно море за 5-7 дни, някоя планина, уикенд в околията.

Постоянното пътуване и смяна на обстановка измаря, какво остава да сменяш часови зони. Simple Smile

Оттук, този който не го прави, 1-2 пъти в годината може да си позволи нещо по-така, нали спестил от ежеседмичния или на 2 седмици Велинград, да продължим с примера. Stuck Out Tongue Winking Eye

Аз съм лятно чадо, и ако сега не се спирам, то зимата си обичам домашния уют. Relieved

Последна редакция: сб, 16 авг 2025, 08:58 от Revoker

# 265
  • Мнения: 132
Естествено, правилният и предпочитан от всички отговор е "и двете" Smiley
Но в реалния живот има много семейства, които поради една или друга причина наклоняват везните в едната от двете посоки.
Темата ми е в резултат на една друга, където се получи известно противопоставяне по оста "Разходка до Дисниленд" срещу "Езикови курсове, скъп лаптоп за образователни цели, такса за университет". Там основния замисъл на темата е доста по-различен (пари, подарени на децата), докато аз искам с тази тема да обърна поглед върху семейните приоритети, стъпили на семейните финанси.

Кое смятате, че е по-важно за сполотяването и за връзките в семейството и с децата - общите спомени,  пътуванията, забавленията и развлекателния елемент, или материалното осигуряване за всякакви бъдещи събития.

Като имам предвид такива, които струват не малко пари. Не визирам пикник в парка или еднодневно пътуване в страната. Разбира се, че могат да бъдат забавни и да оставят скъпи спомени, но в темата става дума за пари.

За забавленията - посещения на развлекателни паркове в Европа (Дисниленд, Леголенд), често посещение на аквапаркове, пътувания до интересни за децата места (аквариуми, транспортни музеи, музеи за кукли, паркове с динозаври, зоопаркове с екзотични животни).
Откъм финансовата сигурност - образователни нужди ( езикови курсове, частно училище, частни уроци за добро държавно училище след 7 клас, частен университет или издръжка в чужбина), битово подсигуряване (осигуряване на отделно жилище или първоначална вноска за такова, купуване на кола на 18, висок стандарт за дрехи, телефони, техника).  

Разкажете - накъде клонят вашите везни, и кое ви е приоритет? И защо?
Нарочно не слагам анкета, защото не очаквам еднозначни отговори. Аз ще се включа по-късно.


Аз лично по-скоро клоня към образованието и една базова финансова сигурност – това ми изглежда като по-дългосрочна инвестиция. В същото време вярвам, че и преживяванията са важни – пътувания, музеи, нови места, защото именно те сплотяват и оставят спомени, които не се забравят. Не бих залагала всяка година на Дисниленд или супер скъпи забавления, но бих избрала да има моменти, които ни сближават и ни карат да се чувстваме заедно. Ако трябва да избирам – първо стабилна основа (образование, умения, старт в живота), а после като подправка към нея – хубавите общи спомени.

# 266
  • София
  • Мнения: 22 377

А че ме дразни определен тип хора, това го знам със сигурност. Смущават ме.
И аз се дразня от разни хора, но не коментирам, че било лошо, че не им се случвали неприятни работи. Дори не го и мисля. Като цяло се надявам лошите работи да се случват възможно най-рядко, защото не подбират. Живей и остави другите да живеят.
Фил, постът ми беше сравнителен, респективно казвам, че кофти изненадите за съжаление се случват на друг тип хора, а не на развейпрахковците. Те си се случват по принцип така, както в скорошна катастрофа е починало дете в другото превозно средство, но шофьорът извършител е жив.
Да не излизам от темата повече, но да, смятам за несправедливи някои неща.
Има хора, живеещи ден за ден, все някак муфтят от някого и преживяват. Има и такива, които пестят, събират за образование, примерно, и бам - трябва да ги дадат за болест на сина си, вместо да го пратят да учи.

# 267
  • Мнения: 7 960
И без това трябва повече за замяна. Едното викане по козите на къра не е достатъчно още от първата индустриална революция.

Сори, но отказвам да ми бъдат приписвани чужди алогични флуктуации.
Никъде не съм ви наричал "кози", камо ли пък да ви викам.

# 268
  • София
  • Мнения: 22 377
Изчетох темата и назад, та искам да добавя към Филомена - това, да не смееш да си правиш планове, защото не знаеш каква шитня ще ти се изсипе на главата, не е лежерно и безразсъдно живеене в смисъла, който аз поне влагам.

# 269
  • France
  • Мнения: 15 908
Ок, Кеч, нямам желание да задълбавам в темата.

Общи условия

Активация на акаунт