Семейни приоритети – преживявания или спестявания?

Училищата в районите са различни, качеството и то. За универистетите не ми се говори. А си подал документи, а са те взели е последните години. Има някои по-силни специалности в някои от тях, но цялостно тройкаджиите и в моя випуск завършиха без особени напъни от тяхна страна.
И за частните училища важи. Някои са много лежерни, децата си избутва спокойно без много много да се мъчат, важното за училището е таксата да е платена.


За мен лично влагането в образование и развиване на детето е по-приоритетно от маркови дрехи или да си вземем нова кола (нашата е почти на 20г вече). Също Дисниленд не ни представлява интерес (че много е споменаван тук). И двете деца се радват в пъти повече на еко пътеки и природа към момента. Мрънкат като трябва да се прибират.

И това не е инвестиция. В някои случаи е просто бутане на човек, който не се справя в училище, за да не изпадне съвсем от надпреварата да е поне в бяла гимназия и да завърши някакво висше.

Нарциса, не е точно така. Дъщеря ни ни сервира, че иска да кандидатства за много тежка и сериозна специалност. Трябват й 3 предмета. За два от тях ще ходи на курс. Третият може само на частни индивидуални уроци, за да й се обърне внимание и то от преподавател, който е отлично запознат с метода на решаване на задачите, тъй като е проверяващ в съответния университет.
Аз поне не познавам деца, които да са влезли в подобни специалности, без допълнителни уроци. Е, може и да има единици.
Вече дали дъщеря ни ще успее или не, боже работа. Ние сме длъжни да я подкрепим. Надали ученето ще е излишно. Не гледам на тази инвестиция като на пари, хвърлени на вятъра.

Не е точно така за всички, разбира се. Но това, което се цитира като инвестиция…. сигурно ще прозвуча като баба, но едно време целите на въпросната инвестиция ги постигахме и без такова инвестиране.

Винаги е имало специалности, за които конкуренцията е била далеч по-висока от тази за Аграрна икономика да речем.
Аз явно съм малцинство, но съучениците и познатите ми, които успяха да влязат в добри специалности в добри учебни заведения и да се реализират професионално, са точно тези с финансирането и подкрепящите семейства. Такива дето отпаднали от гимназията, пък на 30 години решили да влязат архитектура две седмици преди подаването на документите и станали българските Заха Хадид и Франк Гери... при мен поне няма.

А защо трябва да се противопоставят? Защо не и двете?

Не може без спестявания. Утре ще се развали я пералня, я хладилник... трябва да има човек авариен фонд. Така че със сигурност трябва да заделя за такъв. Независимо от доходите. Трябва да имаш и за болест, за празник, за всичко, а не да се чудиш от кого да вземеш на заем до заплата.

Да се влага в образование - супер, но само при положение, че детето го желае. Защото съм виждала и деца, които сбъдват родителски мечти, както и неосъществени родителски амбиции. Тъжно е, виждаш дете, което уж ходи на най-елитни курсове и школи, но то не иска да се развива в такава сфера, видимо е нещастно.  За амбициозните деца - безспорно - това е абсолютно задължително перо.

Частни училища и частна детска градина - голямата ми дъщеря беше в държавна градина, малката нямаше този късмет. Цялата ми заплата отиваше за детската градина.Да, детето беше щастливо, доволно, но в един момент аз се изплаших - всичко стана прекалено елитарно и вкарване на детето в среда, за която нашите доходи не достигаха. И взех тежкото решение да я преместя в държавното училище. Попаднахме на най-страхотната госпожа и нито за миг не съм съжлаявала за решението си. В държавното училище тя наистина научи неща, които нямаше как да научи в частното.

Преживяванията - за мен те са екстра. С което, не казвам, че трябва да се лишаваме от тях. Има една приказка, на която съм привърженик - човек се разпростира според чергата си. И аз си я спазвам. Нямам кредити, живеем в собствено жилище, миналата година си купих и мечтаната кола (2 ръка, разбира се). Облечени сме в качествени, не винаги особено маркови дрехи. Носим качествени, масови марки обувки. Позволяваме си по една по-дълга почивка годишно, повечето пъти е била на родното черноморие, на място където все още има сравнително диви плажове и природа.

Телефони и прочее джаджи. Там е сложно, защото за някои деца е наистина много важно да имат нещо определено. Голямата ми дъщеря получи висок клас андроид, малката е полудяла по айфон, но нейните са втора ръка. Ползват си ги, радват им се. Но телефонът е вещ само, не разбирам защо е това вторачване в него. Има хора, които са готови да ходят със скъсани тениски, но да имат айфон. Не ги разбирам, но уважавам избора им.

За мен най-важното е децата ми да са щастливи и да са в мир със себе си. Научила съм ги, че не може всичко, което сърнат да го имат и че аз нямам банка. Разпростираме се според възможносите, толкова. Уча ги да спестяват част от джобните си, за да създавам навици, голямата спестява, малката - не точно. Не робувам, че трябва да учат на най-елитните места, а да се обградени от деца, които са себеподобни. Дано да съм се справила.

Зер без финансиране се отпада от гимназията и не се помирисва университет докъм 30.
Не са само това вариантите.

Кой казва, че са само това вариантите?

Преди няколко дни ми попадна заглавие, че една година в Медицински университет в София струвала около 20 000 лева, предполагам става въпрос за платено, но се опулих!
 Какви?

Как се оцелява и как човек свиква да живее в микрообщество от всякакви деца, а не само подбрани, както и как живеят нормалните хора и с какви предизвикателства се сблъскват в ежедневието си.

В детската ѝ градина бяха група от 10-12 деца, не помня точно. Всичките бяха деца на родители, които бяха интелигентни доста състоятелни хора, известни личности и т.н., които, намираха образованието за ценност. Възпитаваха ги, че са елит - какъвто ние не сме. Организираха лагери и зелени училища в най-скъпите хотели, което определено не беше нашия стандарт на живот. Не искам да навлизам в дейтайли, но това започна да вляе в силно негативен план от възпитателна (според моите разбирания) гледна точка.

Навън не е по-евтино иначе нямаше да има толкова чуждестранни студенти насочени точно към медицината.

Не е само до цената: в някои европейски страни медицина се влиза изключително трудно. Тук пред чуждестранните студенти няма други спънки, освен да си платят таксите.

Хубавите неща се приемаха за даденост или гледане отвисоко на деца без тях?

Да кажем, че и в морално отношение имаше някои особености. (Merryn, това е отговор на въпроса за частните училища, понеже малко се объркват контекстите.)

Моят син ходеше в едно от най- желаните училища във Варна ( преди да се преместим в малък град), имаше съученици които са идвали с шофьор и доста скъпи коли. Целият му клас беше от деца на много състоятелни родители. Всички бяха с униформи, не са носили скъпи вещи, бяха прекрасен клас и до сега си общуват, а с родителите сме приятели. И на частна градина беше преди това. Не съм видяла снобария. Явно сме имали късмет.