Семейни приоритети – преживявания или спестявания?

Елит? В България?? Още някоя година и аристокрация
Това даже не е сарказъм, това е гавра с читателя.
Почвам да разбирам по-добре някои ситуационни комедии. Щом има българи, мислещи се за елит ( ), защо пък да няма бгмами, мислещи се за принцеси?
==================
Желанието отрочетата да се изучат по някакви чужбински уокистки институции, погрешно наричани университети, единствено за да се похвалят майките им с годишната такса, която им събират за да им промият мозъчетата, е похвално. Но не смятате ли, че задълбахте прекалено в незначителен детайл от темата?

Какво толкова, да му се не види, трябва да значи "елит", та да го няма в България?!
Кариери нямало в България, не знам кво нямало, звезди нямало, сега и елит нямало. Елит, мола ви съ. Това не значи аристокрация, значи най-висока прослойка. Какво изобщо има? Не всяка дума с реално или привидно положително значение означава нещо, недостъпно за България.
Като как нямаме най-висока прослойка на обществото - всичките ли са ни най-ниски?

Джеймсе, кога направи вътрешна тоалетна, кога смени вестниците с тоалетна хартия, кога разбра какво е елит и какво е принцеса…

И двете, разбира се според възможностите. При мен е в минало време, омъжени жени са вече “децата”. Водени са и в България и в Европа. Ходили са в Дисниленд, Европа парк и всички атракциони, специално сме отделяли един ден навсякъде, наред с другите забележителности. Езикови ваканции също, едната два пъти в ОК, другата толкова във Франция. Много им хареса, прибираха се със самочувствие и поочупили езика. Искахме да видят свят и светът да ги види, успяхме, живеят в чужбина, чувстват се добре навсякъде, реализирани са професионално. Техен ред е да инвестират в децата си.
Имаме едно жилище и 19 г кола. Не ме вълнуват недвижими имоти и лъскави неща, отскоро съм пенсионер, дано съм здрава да пътувам и да си харча спестяванията. Скоро имах пререкания с една наборка, ма как можело да си гледам живота, трябвало да продължавам да работя + пенсията и да давам на “децата”. Тя така правела, как щяла да ги остави с ипотеки 40 годишните дечица. А и също трябвало да купя апартамент, да го наследят, ако имам свободни пари, вместо шопинг и разходки😉

Много мои набори все още чакат на техните  да им купят кола или жилище. С брат ми сме си взели хляба в ръцете и виждам че нашите имат възможност да пътуват, да си позволяват повече неща и много им се радвам отстрани, така трябва да бъде, след една възраст птичетата трябва да излетят от гнездото и да се погрижат сами да си осигурят каквото им трябва.

Какъвто и живот да има човек, остарява. Най- добре е, да е осигурен пасивен доход за тези години, че децата да не го мислят. Не да не се погрижат, ако има нужда!, а , да не им тежи на плещите ежечасно.
Затова  цял живот,  трябва да имаме средносрочни и дългосрочни планове.
В много теми съм казвала- аз без годишен, тригодишен  и петгодишен план, не мога да спя спокойно, и макар  да се е случвало да се отклоним от задачите,  в общи линии се получават нещата.
Но, това съм го видяла от майка ми, надявам се да го предам и на децата си.

Всичките. Не ми се искаше да те разочаровам, но - факт. По-зле от най-ниски.
То общество няма, ти нива търсиш.
Първо поколение дребни бандити, решили, че са хванали господ за шушляка.
Само дето не е господ, и изобщо не е шушляк
Както са казали по-умни хора - когато и да падне бомбата в София, все ще е късно.
--------
А елит идва от латинското минало причастие елekтус - подбран, подбрани. Елементарна етимология.


Надценила сте ме. Ходя по гората - лес большой. Прадядо ми ми е оставил наследство пълно 15 годишно течение на Работническо дело. За нищо на света няма да го заменя даже за най-меката тоалетна хартия с лика на Урсула вон дер Лайнен.

И без това трябва повече за замяна. Едното викане по козите на къра не е достатъчно още от първата индустриална революция.

Обърках се кой какво пита, че много се изля, във връзка с частните училища и детски градини.
Офф топик:
Пояснявам: групата на децата бяха силно състоятелни хора, с много добри материални възможности. Това, което мен ме натовари в един момент е, че това, което се предлагаше на децата изглеждаше съвсем естествено, но на практика беше много сериозен лукс. Например, пролетен лагер в 5 звезден хотел в България.
Няма лошо, ако това е стандарта на семейството и всички могат да си го позволят. При нас - не беше това случая. Детската градина избрах по георграфски принцип - беше най-близката до вкъщи, в която намерих места. беше и най-скъпата, де, то явно затова имаше, но и нямах особен избор - майчинството ми изтече и трябваше да се върна на работа. С течение на времето - решението ми се оказа правилно, заплатата ми да покрива детската градина в онзи момент.

На темата - какво значи елитарно образование. Като идея - не беше толкова зле, защото децата от рабо започваха да учат езици, да посещават в рамките на градината редица извънкласни дейности, да свирят на музикален инструмент. Проблемът за мен започна, когато се опитваха да им изградят вярване, че са повече от останалите, че са наистина каймакът на обществото и т.н.  В градината, понеже хората бяха наистина състоятелни, 3-4 дневните уикенди се ходеше по Европа, за Коледа - в Доминикана, лятото на лагер в Щатите, обиколки на всички континенти. Хората имаха възможности и се наслаждваха на тях. Ние - ми не ходехме в Доминикана на море, не правехме рождени дни в най-скъпите софийски реесторанти, поканили цялата група с все родителите, защото нямахме тия възможности. В момента, в който дойде кандидатсването в държавно училище - преместих дъщеря ми там, в средата, към която ние принадлежим. Ние не сме част от този свят и аз не искам чисто от възпитателна гледна точка тя да вярва, че е там, защото в дългосрочен план това само ще вреди. Дай Боже да постигне да е част от таква прослойка на обществото, постигнала го с честен труд и знания.

Хубаво е , че сама сте си преценили нивото . Човек трябва да е със себеподобни. Все пак имат подобен бит и интереси.
Аз много харесвах униформата в училището на сина ми във Варна. Въпреки, че си беше сериозно перо. Децата нямаха телефони, нямаха до 3 клас дори джобни.

Стана ми любопитно в какво се изразяват тези планове?
Признавам си, че при мен е точно обратното - каквото дойде. Въпреки това съм спокойна. Вярвам в силите си и че ще се справя.

Хайде, хайде, български елит е имало и преди Освобождението. Нека да забравяме какво е било.

Много ми е интересно как си правите планове като всичко може да се провали точно за няколко минути....Живота е толкова променлив, че днес съм тук утре ме няма

Последният път, когато дръзнах да си правя планове (преди 5 години, сеш'се) точно така стана. И сега си живея со кротце, со благо.

Най-лесният начин да разсмееш Господ е като си правиш дългосрочен план. Това го научих по болезнен начин.
Не че живея без абсолютно никакви мечти и предначертани идеи, но плановете за по- дълъг период от седмица, две не правя.

Защо да нямат дългосрочни планове?
Да се събере първоначална вноска за нещо, да купиш на "зелено", след 5 години да си купиш парцел, когато децата пораснат...
Има много дългосрочни планове във всички направления.

Да се живее "утре няма да ме има", не ти, Света няма да помръдне.