А сега на къде?

Да, само женените могат и след 20 години да щракнат с пръсти и лесно и бързо да приключат, тези във връзка са специални, там е тежко, драматично и никой не ги разбира.

Последно женените имат ли някаква връзка?

Повечето казват "приема я за даденост", но според мен не е това проблемът или по-скоро е малкият проблем. Проблем е, това че партньорът я подценява и при всяко противоречие вдига скандал. Е, няма как да се върне усмивката толкова лесно.
Едно е да те имат за даденост след 20 и повече години. В ежедневието да не се сеща за комплименти, изненади. Съвсем друго е някой да демонстрира подценяване, да те потиска като при всяко противоречие избива на скандал. Това вече не е "приемане за даденост", това е напрежение и у двамата и някаква степен на непоносимост.

Аз съм жена на далече повече години и не мога грам да си представя "хубав секс" с човек, който ме потиска и ми прави скандали. Как може да се от пуснеш, да ти е приятно с човек, който се държи зле,за мен е загадка, но хайде, да кажем за авторката е така.

Моят съвет-той че няма да почне да "сваля звезди", ясно. Малко хора на 19г (предполагам и партньорът не е бил на много повече) знаят какво искат и в един момент започват да негодува срещу другия заради собствения си избор. Затова най-добре поне проведи разговор, че не желаеш да живееш в скандали, че отношението му те нагрубява и огорчава, дори това, че децата приемат лош пример на брачни отношения, като им се показва, че единият може да командори . Така му кажи, огорчена съм, потисната съм. Поне да си коригира отношението спрямо теб, поне да се замисли как се отнася. Може да не си му вече мила и драга, но уважението е дължимо, някак в тази посока проведи разговор.

И още-голяма грешка правиш, като не ходиш по салони за разкрасяване. Не е въпросът да се правиш на маймуна и всеки ден да сменяш цвета на косата си или да си правиш вещерски маникюр. Но едно дълбоко почистване на кожата, освежаващ процедура, подбор на различна дължина или терапия за коса знаеш ли как освежаващ действат. Аз като се върна от процедури се чувствам някак празнично, тогава мъжът ми и синът ми забелязват промяна (ако е в прическата), започват от двамата комплименти, закачки.
Много си млада, дано намериш път, но настоявай за уважение. Най-малко.

Ако е така. Според мен авторката послъгва. То няма много логика да спестява "за жилище" и да се лишава от всяко удоволствие, ако си има такова.

Нямаме връзка женените. Имаме договор пред държавата, плащаме в съда да го прекрати и готово. Лесно и просто се разделяме.

И според мен послъга. В началото звучеше по друг начин историята, а и изцепката, че женените се разделят по-лесно и то във връзка с жилището, ме наведе на мисълта, че:
1. Жилището е негово.
2. Тя си мисли, че ако имаха брак, то щеше да е СИО и при развод съдът ще я остави в него до навършване на пълнолетие на децата. Оттам и изцепката.

Ама вие защо говорите за късане? Авторката иска да е щастлива, АМА с мъжа си, който ТОЙ да се промени и да я ощастливи. Никъде не намеква за друго. Радва се, че не са скъсали, когато децата са били малки. Сексуалният им живот върви, това е хубаво. Дано и той да мисли така.
Щом тя има сексуално влечение към него, значи и самата тя се оценява ниско, така че не се обижда толкова, че да й се отще секс, от това че мъжът й я подценява. С две думи и двамата са съгласни, че той е важният, правият и водещият. Има хармония.

Познавам такива жени - много приказки за как щели да се променят, трансформации, правейки същото реално - наливане от пусто в празно, мелене на думи, за да им мине чувството за самота и неудовлетворението.

Теодора, на къде? Ами напред естествено. Погрижи се за себе си - нова прическа, цвят на косата, курс по нещо, ново хоби.... Когато сама отключиш клетката си, нещата сами ще тръгнат. Точно накъде - не знам.

Ама ние сигурни ли сме, че тя не е хванала най-доброто, което може Че да й е по-добре като се изруси и отлети. Струва ми се, че и тя го мисли. Или е така, или удобството я задължава да остане. Човек като не му изнася и има самочувствие и възможност, не мрънка, а отлита. На нея й изнася. По каква причина - ние не знаем. Но мъжът й го знае.

Тя не виждам и да се е засилила да отлита.
Но със сигурност няма да загуби нищо ако се грижи по-добре за себе си, най-много да спечели евентуално. За това че е пестелива и не харчи за себе си медал няма кой да ѝ даде, а много лошо се научава другарчето как тя все нищо няма да иска, такова поведение също се приема за даденост и после за най-малкото нещо става - макактака, много искаш! и ти не беше такава, какво ти стана сега?
По нещо хубаво тук-там, ей така да се почувства тя по-добре. Нямам предвид само материални неща и разкрасителни процедури, че май всички натам клонят. За себе си да го направи, не за мъжа си. Ако пък и той я погледне с други очи - още по-добре. Но и да не - тя вече ще се чувства по-добре отколкото сега.

А другарчето харчи ли за себе си?
И ако да, не е казано, че не е добре да харчи.

Обмислят ли двамата заедно какво да похарчат, та да се наслаждават и да им е добре (след приоритетите като жилище/сметки/ипотека евентуално).
Животът е и това, да харчим пари. Да има и кеф.
Иначе за какво живеем? Да плащаме само данъци?

Там проблемът е много друг, според мен.

Даже аз бих настъпила повече с въпроси за сексуалния живот. Че там много ме учудва как тя е неудовлетвоерена морално, но желанието й е топ, че и имат доволен сексуален живот?!....
Преценката й ли не е добра, самочувствието ли.... или просто имат късмет с нагона двамата?
Мен авторката не ми звучи страстна жена, а ми звучи като да го прави, за да не го "разсърди". И междувременно си казва "бе и на мен ми харесва, какво толкова, за 10 минути и после ще си измия чиниите".

Това и за мен винаги е било много необяснимо, а го срещам и тук из темите, и в реалния живот. Явно се изисква някаква по-особена настройка, която аз нямам и не мога да си я представя

По темата - за да се породят такива мисли и емоции след 18 години съвместен живот, определено се е случило нещо, което е провокирало авторката, не е ей така, от нищото.
Единият вариант е,  това да е поведението на мъжа към 20-годишната - почувствала се е застрашена, дала си е сметка, че някой може да им разруши рутината, в която досега си е живеела спокойно и без "усмивка". И съответно иска не толкова да "усмихне" себе си, колкото да върне мъжа обратно "в релси".
Другият вариант (по-вероятен според мен) е, някой от мъжки пол да е намигнал и това да е породило вълнения.

Не виждам нито реален проблем, нито желание за борба и промяна, така че съвет не мога да дам.

Виждам, че вметката относно женените, не се прие добре. Ще обясня тъй като това беше несъществена част от първоначалния пост, с поглед назад в миналото, когато мислех за раздяла, не само мислех, но и съм го казвала без някой да го приеме насериозно отсреща. Когато има брак, то трябва да подадеш молба за развод, а като я подадеш на отсрещната страна ще й стане ясно и няма как да я игнорира. Това беше смисъла, а не че женените нямат връзка, а имат договор пред държавата. Вече се извиних, не бях правилно разбрана, но това няма значение. Относно жилището, това на кого е, не е от съществено значение, не съм лъгала за нищо, но всеки от вас може да интерпретира казаното по свой начин. Жилището е придобито доста след като сме се запознали, нито е причина, нито е пречка за нещо.

Питането за жилището има следния смисъл - не се разделяш с мъжа, защото си в неговото жилище, нямаш свое и нямаш къде да отидеш ли? И ето сега сама казваш, че си мислила за раздяла. Логично е някой да си помисли, че стоиш, защото няма къде да отидеш.