На море в Гърция 2025 - III

Нашият беше през 2012 г. на Атонския ръкав, на едни студия между Уранополи и Неа Рода. Беше супер. Още помня гледката към морето, защото студията бяха на високо над пътя.

Нашето първо море беше 2014 г , малкия беше на годинка и бяхме на Керамоти , някъде септември да е било. Чудехме се тогава дали да отскочим до Тасос , но си го оставихме за следващ път. Хареса ни много спокойствието и хубавата храна и нито една почивка от тогава не ни е разочаровала. Нямам снимки  от онзи период . Спомням си и огромните комари 😂, от тогава не сме отсядали в Керамоти . За първи път там ядох пълнени калмари , които ме впечатлиха много.

Първо стъпване в гръцко - 2007 в Кавала. Още помня гледката от пейките на хълмовете преди града, морето, къщите и корабите. И дъщерята в парка, идваща тичешком да ни съобщи, че другите деца на люлките нещо ѝ говорят, а тя не разбирала нищо. 😂

2012 на Тасос. Още помня колко бяхме впечатлени от синьото на морето и зеленината на острова.
Преди няколко години пак се върнахме там. Острова пак си беше толкова красив и впечатляващ, но тълпите бяха плашещи.

Пък нашето първо море в Гърция беше на паралия Катерини и си казахме какво толкова им харесва на тези хора...
На следващата година Тасос и след това на различни места всяка година. Хубава си е Гърция!

И нашето първо гръцко море беше преди 17 или 18г. в Керамоти. Оттогава сме всяко лято в Гърция, беше любов от пръв поглед. Първите сигурно 3, 4 години ходихме само там (Керамоти). Беше много хубаво и спокойно селце, без българи. Беше ми дори странно, ако чуя българска реч. Чак не мога да си го представя сега такова.

Ех, вие големи ветерани сте. Добре си бях с турския ол инклузив, не сме в момента за такъв тип почивка и дълъг път.

Сега за първи път до Тасос, изпитание на нервите си беше, двама са си на една възраст, и се бият, и самосиндикално хукват да бягат, нямат осъзнатост в обноски, аз си говоря - то с усмивка прави обратното.
По ресторанти - редят пепелници, обръщат солници и редят в дупките клечки за зъби, ядат спагети с ръце и уста от чинията, късат защитната покривка на лентички, ходят в кухнята при персонала.....
Забелязах, че жените сервитьори гледат кисело как децата пренареждат масата, някой двойки на средна възраст вероятно с отгледани деца - отново пак жената основно се цупят възмутително.
Мъжете сервитьори - такива неща не ги впечатляваха, забавляваха  се с усмивка, дори имаме и дървен пумпал за подарък за да помогнат в анимацията.
На мен не ми пукаше особено, малките зверчета заработваха 30 евро върху сметката за нещо видяно наоколо и после - ааа, няма хубав вкус

Снимки не съм имала възможност да правя, помагаха разходките за укротяване

Най -накрая ви изчетох Моят "гръцки дебют" беше класическа Атина. После Амолофи със същите предубеждения, но стъпих по островите и тотално си смених нагласата. За мен гръцкото море така си остават островите. Ако не е данданията по фериботите

Аз завършвам със едно септмврийско Самотраки. ( И все пак се надявам на някое скоростно бягство за раздяла с морето, не съм си извършила ритуала ;д).
Не е изненадваща дестинация за никой, но беше под ръка.


Така ни посрещна острова. Не знам дали ще успея да кажа нещо ново, тъй като е популярна дестинация.

Но през моите очи беше така. За първи път стъпвам на място без фабрики (поправете ме ако лъжа), най-икономичният финансово остров до този момент за мен. Кози, без да се натрапват. Миризма на трева навсякъде и странни хора. Доста ми беше трудно с храната, Бих казала, че като цяло няма много ресторанти, не съм била впечатления от някаква храна. Семпло и вкусно.

Та, нашата цел (колективна) - връх Фенгари. Доста тежко изкачване, под шапка на мъгла и нищо не се вижда на самия връх, много денивелация, пот, жега, мъгла, студ,ураганен вятър, няколко леки инцидента, но пък страхотен изгрев.


Следващата ни цел беше музеят с разкопките:

След това завършихме деня с пясъчния плаж на острова. И първия ми успешен опит за каране на падълборд. 10 евро на час беше. Верно. Това ми беше индувидуалната цел.


Next target -Амазонско плуване на водопадите. Студено е , много, но преодолях себе си.
Забравих да спомена, че бяхме отседнали в Терма. Хотелчето беше приятно, доста старичко и неподдържано, но нали сме кандидат хипита. Не мога да се сетя за името.

Малко манджа.

Най-близко ни беше Saoki beach bar. Много ми хареса. Не е класически бар на плажа. Просто разхвърляни стари мебели, или нещо самостоятелно сглобено. Фаворит на компанията ни беше стара лодка, която си ползвахме като шезлонги. Кеф голям. Музиката също много ми хареса. Даже съм си запазила някакви гръцки рапърски песни, които са ми много чил-аут.

Лодката ни:


За мен обаче си беше хладно, и времето и водата. Денят също намалява и това си оказва внияние. Юли и Юни за мен са вълшебниците в годината. Аз съм си по жегите.

Много да сте здрави и да ни чака едно циганско лято. Тази година не мога да се оплача. Цели три острова покорих!

Нашия дебют на гръцкото море беше на Тасос 2012г. Дъщеря ни беше на 3г и нещо. От БГ си тръгна с вирус, който трябваше да лекуваме там, а в аптеката без рецепта ни дадоха само прахче за подсилване. В нашата кола всички го изкарахме- трима възрастни и две деца. Не беше най хубавото ми гръцко море с д...@щи деца, но още си спомням гръцката вечер в едно заведение с  бозуки, възрастни гръцки двойки как танцуват в транс.

Извинявам се за чаршафа с цитати,но през телефона не успявам да сложа в скрит текст.

Имам предвид големият плаж на Фаласарна. Този малкият при хотела май не съм го посещавала. Или е един със стълби и някакви камъни имаше,ако не бъркам разбира се.

С малки деца, каквито бяха моите двама младежи при първите ни гръцки морета, си готвехме нещо набързо или вземахме готова храна от някоя таверна, отново за ядене в мястото на настаняване. Навсякъде в таверните има готвено.

Честно казано не бих си причинила готвене на почивка и разнасяне на храна. На два пъти ни опаковаха излишък, който отиде в контейнера.
Поколението вече е друго и много бързо хитреят.
А и хората направили, красиво, спретнато, чисто за отсядане и да им се изполоми не съм ок.
Оставихме всичко безупречно, освен веднъж изтръгната конзола за ключа, другия се беше нещо ожулил кутрето, не видяхме и беше омазал чаршаф.
Писах бележка какво сме свършили и след два часа като влязох всичко беше поправено/оправено

Отделно другите гости са отишли да си почиват, не да слушат тръшкане на сополанковци
Последната сутрин се събудих от стържене, някой напускаше рано в 6 сутринта, после друг беше сложил бележка на площадката написана на английски, че от местене на столове не можел да спи и с големи букви  - стоп. Стана ми смешно първосигнално и ми се прииска и аз да оставя някоя партенка

Засичахме и едни украинци насам-натам, единия ме имитираше - Ваньо, върни се

Моята първа Гърция беше в далечната 2001 г. в Янина. Един месец за изучаване на гръцкия език и опознаване на гръцката култура. Обиколихме доста места. Първият ми гръцки плаж беше Прага и там почти нямаше хора. Красиво, но ми се видя много малък плаж. Тогава видях и Пескара, но не помня кой плаж. Имаше пясък и скали, дори в морето имаше една случка. Точно се бях качила на нея за снимка – тип русалка и земята се разтресе, появиха се огромни вълни, едва се задържах на случката, сърцето ми щеше да се пръсне от ужас – земетресение в морето. Всички българи в паника излязохме на брега, а гърците изобщо не реагираха. Снимките ми са на лентов апарат, направо в друга епоха.  Спомените ми са приятни, прекрасно гръцко лята, млади и неразумни.

В Атина бях 2015-та, ноооо служебна командировка, та толкова и видях, малко от центъра и пътуване до института, в който се провеждаха работните срещи . За пръв път, срам не срам, беше тази година - на Паралия Дионисиу. Случихме страхотно време, хората там са супер дружелюбни, верно има камъни при влизане в морето, ама си имахме обувки. И Неа Муданя видяхме, разходка, вечеря....

2015 година на Ситония, къмпинг Арменистис. Приятели взеха кемпер под наем и ни поканиха  с тях. От тогава спряхме да ходим на нашето Черноморие.