🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-34

Ами и аз имам доверие на Етем. Все пак е един от най-добрите сценаристи на Турция.
Доказа го с 1-ви сезон. Факта, че сериала е един от най-рейтинговите сериали, говори красноречиво.
За мен целият екип е на високо ниво.
Аз доколкото го разбрах Неджип, днес май са се събирали или има грешка в превода.
Нези, ти как го разбра?
Ако ти се пише, напиши с две, три думи какво казва, че на моменти е доста объркващо!

Да, казва "сега се събираме за да разберем за сценария".
А преди това, когато репортерът му каза,че започват следващата седмица,  той отговори "точно така".

Според мен първо ще ги съберат, за да ги сработят отново. Като в училище първата седмица е по-лежерно. След ваканцията да се наприказват първо. Истинската работа от другата седмица.

Благодаря за интервюто и всичко споделено момичета. Ще се радвам ако един ден и аз се включа в срещите ви.

Ще отговаря така на днешната" загадка". Понякога мечтите ни приличат на чисто изписана страница, подредена, ясна, изпълнена с обещания. А после идва животът и я пренаписва със своето мастило – понякога красиво, понякога неразбираемо, понякога дори жестоко. Някои от нас се опитват да държат страницата чиста и да я пазят от всяка случайна следа. Други позволяват на мастилото да се разлее и да промени смисъла на думите. Истината е, че нито едното, нито другото е напълно достатъчно – човек трябва да пази смисъла на своята мечта, но и да се научи да живее с добавките на реалността. Може би най-трудното е да приемем, че онова, което сме получили, понякога е различно от това, за което сме копнели. Но с времето се оказва, че животът рядко ни оставя с празни ръце – често ни поднася друго, което в началото не разпознаваме като дар. Пътят, който ни се е сторил загуба, може да се окаже нова врата, болката може да се превърне в сила, липсата – в нов смисъл, загубата в голям късмет. И все пак остава въпросът- кое боли повече – да се простиш с мечтата или с човека, с когото си я споделял? Мечтата е наша вътрешна вселена, но когато сме я изричали на глас пред друг, тя вече е станала дом за двама. И когато този човек си тръгне, сякаш и самата мечта губи опора, остава куха, осиротяла, споделена, но несбъдната.
Понякога мечтаехме за едно, а животът ни подари друго. Понякога губим за да спечелим нещо по-дълбоко. А понякога просто научавахме, че страницата никога няма да е съвършено чиста  и  красотата се ражда именно в несъвършените линии, които съдбата оставя върху нея.

Нинче, така е! Човек никога не знае, когато губи какво печели!