🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-34

От Етем:
Esref Rueya
Сезон 2 Епизод 1

Вторият сценарист сега ли се появи или го имаше и в 1-ви сезон?

Сега ще чакаме и трейлър

Добро утро, момичета!

Точно така, bof4eto, това е най-ценното, което имаме. Свободата да общуваме, да споделяме и да спорим.
bof4eto,  за сълзите на Сарп ще кажа това- Сарп плаче, защото е дълбоко травмиран, но и дълбоко емоционален и човечен. Сълзите му са не признак на слабост, а доказателство, че той усеща живота с цялата му тежест. Именно тази комбинация от желязна воля в действията и чувствителна душа в емоциите го прави толкова харизматичен герой.
На първо място за мен стои чувството за вина.
Вината за „изчезването“ на Умут и за страданията на майка му тежи постоянно върху него.

Дори когато трябва да бъде непоколебим, вината и болката изплуват и го пречупват емоционално.
Загубата на брат му и на баща му в ранна възраст оставя трайна рана в него и го бележи за цял живот.
Всяка опасна ситуация, предателство или дори малка загуба връща Сарп към тази първична болка, затова сълзите му са като естествен рефлекс.
От друга страна, тона ,че е полицай под прикритие, означава постоянно напрежение- живее в лъжа, разкъсван е между дълг и семейство, истина и измама.
Тази тежест създава огромно вътрешно напрежение, което избива в емоционални изблици, често именно чрез плач.
И не на послидно място Сарп е силен и смел, но в същността си е емоционален и чувствителен човек.
Той е способен на състрадание, на дълбока обич, на силна емпатия. Това, което за друг би било повод за гняв или студенина, при него се превръща в сълзи. Сценаристите са изградили Сарп като герой, който е едновременно твърд в действие и мек в емоция.
Освин това, сълзите му са като  своеобразен катарзис.
За Сарп плачът е начин да изчисти напрежението. Ако не плаче, напрежението би го разрушило отвътре.
Така го виждам аз.
Като цяло, да ,много плачат в İçerde - и Сарп, и Мерт и Фюсун.

Но всеки плаче по различен начин.
Сарп плаче „открито“. Той не крие сълзите си, не се срамува. Емоциите му избухват като буря и пречистват напрежението.
Мерт (Умут) плаче, за да потисне болката.
Той плаче  по-рядко и почти винаги насаме, когато тайните и двойният му живот станат непоносими.
Сякаш казва „Аз съм сам, никой не трябва да знае какво чувствам.“
Докато Фюсун плаче, защото е затворена в миналото. Сълзите и я връзват още повече към болката. Сякаш оплаква сама себе си.
Аз обожавам плачещия Чаатай Улусой!
Когато Сарп плаче и аз  плача с него, а и всички, които го гледат и не защото „трябва“, а защото сълзите изглеждат толкова човешки и реални, че ги усещаш директно в сърцето.
Това е неговата  рядка актьорска дарба: да накара зрителя да почувства, че гледа жив човек, а не измислен персонаж.
Дори преди да се появят сълзите, вече виждаме болката в очите му.
Той има особена сила да предаде емоцията чрез погледа си, нещо, което е рядко и трудно за актьор.
Плачът му не е само в очите, да пусне няколко сълзи и да гледа тъжно, цялото мутяло участва, треперещи устни, напрегнати рамене, задавен глас. Няма друг толкова истински плачещ актьор като Чачо,  поне за мен.
Но има и още нещо, което е неговата запазена марка и никога не се променя- усмивката!

После ще пиша и за Чийgем, че се отплеснах и стана много дълго.

Желая ви прекрасен ден!

Добро утро, момичета!



Един интересен сценарий ми се появи в Туитър
Чувствам, че Чийдем, след всичките си усилия и престъпления да си отмъсти на Ешреф, защото той не я обичаше, ще наеме някой, който да се преструва на Руя във втори сезон.
Какво мислите?



Хубав ден!