Колко истина е твърде много истина?

Абсолютно никакъв спор няма по темата, не е работа на бабите да уведомяват детето. Какви потребности осъществяват, като съобщят, в ролята на какви го правят?
В днешно време, особено след като с оглед на законодателни изменения преди около 20 години се въведох регистри, проучване и тн за осиновяване, рядко може да се осинови бебе на месеци, а на дни е абсурд. При което всички или почти всички осиновени деца знаят този факт,няма снимки от изписване, няма бебешки снимки(или има, но от приемно то семейство), няма прощъпулник и т. Н. никой не чака от улицата да бъде съобщено. Но има деца, които въпреки че знаят факта, по някаква причина не обичат това да се коментира от всеки. Подобно е положението с деца от донор, без наличен баща. Е, ти вземи от улицата и плесни тази истина в очите на едно дете и какво? Каква цел се преследва?

за партньорите- Аз мисля, че по-спокоен и естествен е животът, когато няма тайни. С мъжа ми не сме се "изповядвали", за минали неща, но откакто сме заедно не се сещам нещо да сме крили. Бях мома, когато омъжени колежки(престижна и добре платена професия) си криеха новите покупки в служебните кабинети, за да ги обявят"когато му дойде времето". Аз се ужасява от такава перспектива, без значение кой крив, кой прав. И впоследствие не ми се е налагало.
Единствено, тъй като мъжът ми плаща сметки, сме си създали "негласно правило" да не ми казва числата, защото не зная защо, но се стресирам от сумите през зимния период.
За почивки си обсъждаме някакъв бюджет, но няма особено значение, ако го надвишим.

Аз принципно не лъжа, дори и да искам, защото и не умея. И не ми се иска да изглеждам смешна. Обаче, на годишни профилактични прегледи, не зная защо, като попълват формуляри, винаги казвам по 2кг по-малко, просто така го изплювам, навик някакъв.

Нека жената да се направи разкрасителната процедура, какво толкова, самочувствието цена няма. Одобрявам с две ръце. Ако трябва ще гладуват 1-2 седмици, но една жена трябва да се чувства красива и съпругът е длъжен да се погрижи за това.
Между другото, аз съм любовникът на жената, а честно казано кривичкият и нос и мен малко ме дразни. Поиска ми и на мен пари за остатъка, но не ми се даваха, така че с добрата приятелка ще се доразбере.

Уважавам добро чувство за хумор 🤣🤣🤣.

Имам неща, които не съм споделяла с никого и не бих ги споделила.
Трудно се научих да споделям как се чувствам и емоциите си, щото другите не са врачки.
Иначе и на мен ми се е случвало да не казвам на бившия ми мъж за разни покупки или мои действия, които нито ще съборят бюджета, нито нищо....просто ще трябва да му слушам безумните реплики и доводи. Това последните години ме влудяваше, и съм му го казвала нееднократно, но какво от това....

Дописвам: сега с новите запознанства е бая чудене до колко и какво да споделям. За чувствата, навиците си, какво обичам и какво не, си казвам, но за разни неща от миналото съм пестелива. Последно се спрях на "ситуационно" споделяне, т.е. като изникне нещо в разговор и тогава. Разговори, тип да си разкажем всичко, избягвам.

Беден мъж, стиснат любовник, тая жена спешно да ходи да й  развалят черната магия.

Елифф, при наличие на съпруг е грехота любовникът да плаща. Любовникът не е обвързан с харчове, друга му е ролята. А този съпруг специално ще трябва да се напъне малко, че наближава зима, а на нас ни се ходи на топличко.

Викаш плаща съпругата на любовника си (теб) с парите на съпруга.

И любовниците ги развалиха, язък.

Хубава работа, ама мексиканска.

"Аз чий го диря с тебе?"

Нещо друго си коментирате. Това не е казусът на моята приятелка.
Не съм споделяла тези украси.

Защо се учудваш?
Мъжче.

Или е младичък (но не изглежда да е), хванала го (забележи тя него, не обратно) някоя кугърка, мeaууу.

Много недалновидни тези любовници.
То хубаво съпругът плаща.
Но нали си наясно, че днес ти си любовник, утре ще вземе с нея друг на топличко. Защото си рандом.

За това, като ти дават - взимай.

Жените си намират любовници често, защото мъжете им са скръндзи А мъжете често са скръдзи с жените си, но пък много щедри с любовниците си

Също много се карат с жените си, а с любовниците си са едни мили котета.

Честността е скъпо удоволствие.
Аз съм малко на принципа от езика на дипломацията "Je ne dis tout ce que je pense, mais je pense ce que je dis".
На приятелки и познати не казвам мнение повече от необходимото. Може да говоря по-свободно по злободневни генерални теми.

Не ме интересува да кажа на приятелките си ВСИЧКО, което мисля за поведението им и за изборите им (кариера, мъже, деца, свалки, почивки, облекло, тегло, пари, поведение, религиозни възгледи, политически убеждения или друго), АКО не ми създава пряк дискомфорт или не е в остър разрез с моралните ми убеждения.
От друга страна, на близък бих казала, за да му направя услуга да коригира нещо или да му подскажа нещо за дадена ситуация, да го улесня с прагматичен съвет и прочие.
За мен приятелството е за да си правим услуги и да сме си приятни, а не да превъзпитавам някого ,нито да му давам уклон, нито да инвестирам емоции и отношение в градивността на неговите решения. В този смисъл, не мисля, че искреността е абсолютно нужна в приятелството в степен, в която нещо е просто мое мнение и в крайна сметка може да натовари отношенията ни повече, отколкото да помогне или да промени нещо в решенията на другия, които решения, в крайна сметка, не ме засягат. Утре удругиден може да не сме приятели даже. Повечето приятелски отношения не оценяват подобна честност, а и не винаги е нужно да я оценяват. По мои критерии съм добър приятел, в смисъл, че не се бъркам и не ги карам да се чувстват, че трябва да влезнат в моя калъп виждания. И очаквам същото от приятелите си. Всеки да си гледа неговото и да не се изказва много, много.