Истината е, че зависимият човек може единствено сам да се откъсне от зависимостта си, като осмисли проблемът си, реши че ще го пребори на всяка цена и действа с пълна увереност и без разколебаване.. Никаква странична помощ няма да има ефект без неговата пълна отдаденост и вяра, че ще се справи сам.
Telesilla, не ти пожелавам да имаш зависими в обкръжението или семейството. Но на следващите ти въпроси няма да отговарям, защото няма как да ме разбереш. Ще ме разбере само друг козависим. Но, който е зависим, сам е е докарал до това състояние и единствено той е виновен и има отговорността да се измъкне. Много хора го правят. На други просто им харесва да водят такъв начин на живот по една или друга причина.
Хечи, аз мога да кажа при баща ми как беше. Той започна да става алкохолик, когато вече окончателно ни заряза, заради любовницата си. Тя е с биполярно разстройство (има официална диагноза) и реално поведението и, заедно с чувството му за вина, доста допринесе. Но, реално не му е тя виновно, сам си е взел решението, сам си е наливал и си налива в устата и то съвсем съзнателно. По мои дългогодишни наблюдения, понеже общо взето цял живот съм в по клубове на анонимните, клиники, клубове на козависими, то не е до удържане. Ако искаш да се удържиш, правиш го. Просто ти искаш да пиеш. Баща ми, при срещите са анонимните е казвал, че алкохолът му дава самочувствие, прави го важен, номер 1 и т.н., т.е. той не иска да се въздържа, защото няма да бъде в неговите очи важен, уникален и т.н. Травма всички имаме. Аз нямам ли, сестра ми няма ли, мама няма ли? Толкова лоши неща сме преживели, като деца. Денят преди важен кандидатстудентски изпит, бяхме тримата- аз, той и сестра ми, тя дете на 11 години. Уж поредният път да се извини и компенсира, каза че ще ни заведе на екскурзия в София, съчетано с изпита ми. Напи се като свиня в ресторанта, напсува ни двете и тръгна нанякъде, падайки по земята. Ние двете деца, сами в големия град. Без пари, без нищо. Мама дойде късно вечерта, за да не сме сами и да отидем на хотел, защото тогава нямаше карти и не можеше да ми прехвърли пари да платя. Разбира се, не си взех изпита. А това е една от по-нормалните истории. Споделям я не за съжаление, а защото си мислите, че зависимият е слаб, травмиран човек и другите само го обиждаме и не го разбираме. Та, със сигурност ние и мама имаме по-големи травми от него, но не сме алкохолици или наркомани и имаме нормални животи и семейства. Щастливи хора сме.
Аз намирам смисъл да се помага, цял живот го правя и се влачат със зависими по клиники и срещи на анонимните. Обаче няма как да помогнеш на някой, който не иска да му бъде помогнато.
Много съжалявам за това, което сте преживели. Наистина ти съчувствам.
Частта, която съм удебелила от поста ти е - това което и аз мисля по въпроса. Никой не налива на никого в устата. За това за мен и обяснението, че пиянството е "наследствено" и е "заложено в генетиката ни" е абсолютно неприемливо и единствено оправдание. Всички сами правим изборите си и носим последствията за тях.
