От какво се пропиват хората.

Revoker, ама винаги имаш готови реплики за отговаряне - "Не четеш с разбиране и ти." Изтъркаха се вече писанията ти, повечето от които дори не ги чета и отразявам.

В тази тема обаче считам включванията ти за доста неадекватни.

Нема значение, важното е да се изкаже. Ако беше птица, щеше да е паун, или от онези, наперените петлета, с шарени опашки.

Хич не е егоистично, ами си е точно така. Алкохолик от 25 години имам вкъщи (е вече не е вкъщи). Всичко е въпрос на воля и желание. Има хора, влизат в ремисия от хероинова зависимост. В многото пъти, в които е бил баща ми в клиника, там надзорниците им са бивши зависими. И общуваш с един красив човек,здрав, с красиво тяло и после разбираш, че този човек е бил хероинов наркоман, но вече 10 години не се друса. Еми, щом той може, цначи и другите могат. При баща ми просто на него си му е супер да пие, не носи никаква отговорност, цялото внимание е върху него, съжаляват го, молят му се, а не него му е купон. Ми как няма да пие.

Хората, които нападате Revoker - колко дълго време сте имали вземане даване с алкохолик? Щото май е никакво Като целият ви съзнателен живот се е въртял около зависим, друга песен ще запеете. Всеки е съпричастен, докато не му дойде на главата и не види всъщност реално как стоят нещата

Истината е, че зависимият човек може единствено сам да се откъсне от зависимостта си, като осмисли проблемът си, реши че ще го пребори на всяка цена и действа с пълна увереност и без разколебаване.. Никаква странична помощ няма да има ефект без неговата пълна отдаденост и вяра, че ще се справи сам.

KPP, за мен позна, Ок - алкохолици, наркозависими и други зависими в семейството и обкръжението ми нямам.

Но ти, като толкова ги разбираш нещата, как помогна с това си разбиране и отношение на баща си? Като го сочиш пръст или на него му сочиш други, които дори не знаеш доколко са се оправили и доколко не, ли?

Това е същото като някой як мъжага да почне да ти казва на теб - ето аз вдигам 200 килограма от лежанка, ти що не можеш, бе? Я се стегни, виж ме мен. Дали ще успееш?

Много е лесно да сочим с пръст и да правим другите виновни.

И колко пъти в тази тема трябва да се обяснява, че колко сме волеви, устойчиви, колко сме податливи към зависимости, е генетично обусловено, както физиката ни и куп други неща.

Разбирам, че съжителството с проблемен близък е трудно и оскотява в някакъв смисъл.

А Ривокът се прави на интересен в обичайния му стил. Не си мисли, че пише, защото е в подобна ситуация като твоята

Всяка зависимост е проблем. Имах съсед, който беше много образован и адекватен човек, не знам защо се пропи. Живееше с майка си в нашия вход. Мисля, че жена имаше, но след като се разделиха, се върна да живее у майка си и се пропи. Работеше, постепенно спря. В един момент беше много зле, майка му купуваше пиене, но не го пускаше да излиза. Беше викал полиция и линейка, защото го държала под ключ. Жената му купуваше пиенд. Неусетно близките стават съзависими. Почина преди майка си. Такива гледки наистина са тъжни.
Интересно е не спирането (излизането в ремисия), а започването. Кога умереното пийване се превръща в алкохолизъм? Къде е границата на това да не можеш да се удържиш и да стигнеш ниво пияница. Откак се преместих да живея при мъжа си изпадам в ужас какви квартални пияници има. В моя квартал нямахме беседки с масички, където да си практикуват напиването. Обаче тук, където сме сега е нещо страшно. Под всяко дърво пейка с маса и са едни и същи. Някои вече са на спирт от аптеката, разреждат го с вода.
На пазара продават дюнери, една вечер късно се прибирам. Един такъв опърпан пияница помоли дюнерджията да му сипе вода в една бутилка. От чешмата, не да му дава бутилирана. Момчето му сипа, онзи извади едно спиртче от якето, сипа го в бутилката с вода и си го изпи. Тъжни са тези гледки.

Със сигурност нещо липсва на тези хора, някаква травма, която ги тормози. Психолог ми беше казвал, че при жените алкохолизмът е проблем с женствеността и стойността като жена.

Имам приятел, който пийва, не е пияница, не е алкохолик, но употребява. Хвана си приятелка, чийто баща е алкохолик. Виждам тя колко е против алкохола и как му прави скандали за 2 бири. Нито една крайност не е хубава, разбирам я, че е травмирана, обаче не може да пренасяш проблема на баща ти, върху мъжа си.

Сякаш в малките градчета и села е най-обичайната гледка да видиш мъже на маса от сутринта, особено в почивните дни. На такива места сякаш е геройство как си се насвяткал вчера и да ти разказват какви си ги вършил. Даже в повечето случаи само за това се говори.

КРР пояснява защо баща ѝ не спира да пие, тоест тя не намира смисъл да се помага на такива зависими, което всъщност казва и Revoker.
Дори лекар/специалист може да откаже помощ на зависим, даже да не е зависим, а друг проблем здравословен, ако не вижда воля, устойчивост и сътрудничество. Например - искам да ми помогнете да оздравея, но…и следва дълъг списък с изисквания какво да не включва лечебния план.

Дренка, само не разбирам как изцепката на Ривока - "Както аз мога, и другите могат." се връзва в картинката.

Придаваш му мъдрост и добродетели, които не притежава.

Айде сега, пак ще ти изпадна в очите 😺🤣.
Нали обясних - много хора, даже терапевти разсъждават така, и си е тяхно право това.

Аз го разбирам така - Щом аз сам със воля и упоритост успях да преборя зависимостта, значи и друг може да го постигне, стига сам да реши да го преодолее на всяка цена!!. Никой нищо за друг не може да направи, проблема и решението е единствено в мозъка на зависимият.

Точно така. Но, зависимият човек не трябва да забравяме, че е човек, като всеки от нас и все още притежава умения за преценка, желания, разсъждения, вземане на решения. Не е слабоумен, съответно, щом е зависим бял живот, значи просто иска да е такъв. Това е и точка.
Telesilla, не ти пожелавам да имаш зависими в обкръжението или семейството. Но на следващите ти въпроси няма да отговарям, защото няма как да ме разбереш. Ще ме разбере само друг козависим. Но, който е зависим, сам е е докарал до това състояние и единствено той е виновен и има отговорността да се измъкне. Много хора го правят. На други просто им харесва да водят такъв начин на живот по една или друга причина.

Хечи, аз мога да кажа при баща ми как беше. Той започна да става алкохолик, когато вече окончателно ни заряза, заради любовницата си. Тя е с биполярно разстройство (има официална диагноза) и реално поведението и, заедно с чувството му за вина, доста допринесе. Но, реално не му е тя виновно, сам си е взел решението, сам си е наливал и си налива в устата и то съвсем съзнателно. По мои дългогодишни наблюдения, понеже общо взето цял живот съм в по клубове на анонимните, клиники, клубове на козависими, то не е до удържане. Ако искаш да се удържиш, правиш го. Просто ти искаш да пиеш. Баща ми, при срещите са анонимните е казвал, че алкохолът му дава самочувствие, прави го важен, номер 1 и т.н., т.е. той не иска да се въздържа, защото няма да бъде в неговите очи важен, уникален и т.н. Травма всички имаме. Аз нямам ли, сестра ми няма ли, мама няма ли? Толкова лоши неща сме преживели, като деца. Денят преди важен кандидатстудентски изпит, бяхме тримата- аз, той и сестра ми, тя дете на 11 години. Уж поредният път да се извини и компенсира, каза че ще ни заведе на екскурзия в София, съчетано с изпита ми. Напи се като свиня в ресторанта, напсува ни двете и тръгна нанякъде, падайки по земята. Ние двете деца, сами в големия град. Без пари, без нищо. Мама дойде късно вечерта, за да не сме сами и да отидем на хотел, защото тогава нямаше карти и не можеше да ми прехвърли пари да платя. Разбира се, не си взех изпита. А това е една от по-нормалните истории. Споделям я не за съжаление, а защото си мислите, че зависимият е слаб, травмиран човек и другите само го обиждаме и не го разбираме. Та, със сигурност ние и мама имаме по-големи травми от него, но не сме алкохолици или наркомани и имаме нормални животи и семейства. Щастливи хора сме.
Аз намирам смисъл да се помага, цял живот го правя и се влачат със зависими по клиники и срещи на анонимните. Обаче няма как да помогнеш на някой, който не иска да му бъде помогнато.

Крр, съжалявам за това, което сте преживели. Ясно е, че в един момент няма как да не се стигне до развод и отделяне, кой би искал да живее така. Въпросът е, че за да пие така и да стигне до алкохолизъм е имал някаква липса/травма и слабост, които не е успял да пребори и да преодолее. После вие сте трамвирани, разбира се, от неговото поведение. Аз съм травмирана от майка си и баща си без да са алкохолици. Те за да правят изцепките, които са правили сигурно също са имали някакви проблеми, липса на зрялост и т.н.
Като цяло началото е осъзнаването на проблема. Ако зависимият успее да схване, че е такъв и има проблем, може и да се стигне до решаването му. Ако не, няма смисъл, ако той самият не знае, че има проблем…

Невинаги те разбирам, но няма проблем

Моето мнение е много просто - да се обособя, както се казваше Не знам какви други терапевтични подходи съществуват, но не мисля, че този работи.

Според мен просто е много трудно на човек да избяга от природата си. Както в баснята за жабата и скорпиона

При баща ми е от баба ми. Той е глезеното дете. Цял живот е получавал каквото иска и никога не е носил отговорност за нищо. Винаги е бил.център на внимание и решенията за него и животът му са взимани от баба ми. И вече в един момент става възрастен човек, с деца и той не знае как да е възрастен, иска да си е дете, да не носи отговорност и най-лесният път е алкохолът. Понеже като си пиян/надрусан, никой нищо не очаква от теб, всички се тревожат и ти се молят.
При други е пък обратното - неглижирани са и от там идва. Въпросът е, че каквото и да е - човек трябва да е самокритичен и да се справи, а не да избира лесния път и да се оправдава с травмите си.

Иначе баща ми знае, че всичко идва от баба ми, ходил е на много терапии, заедно сме ходили. Много добре осъзнава. Въпросът е, че няма желание да работи върху себе си. Започва, държи го няколко месеца и му писва и се отказва.

Лечението на алкохолизъм и зависими е единствено с 12-стъпковата програма. Тя се започва при анонимните или в комуна. Много различно е от другите терапии и общо взето, цял живот си на нея. Влизаш в ремисия, никога не си излекуван напълно. На който му е интересно, има много информация в нета. Близките също участват и ходят на терапии, защото са козависими и това подтиква зависимият да продължава да е зависим, а има опасност и някой от близките също да ставе зависим. Дълга тема е.