Това, което знам от тях е че трябва зависимия да поиска да спре. Тогава почва помощта. От друга страна колко от зависимите особено към алкохол признават ,че имат проблем навреме и изобщо ? Много малко. И пак не искат да спрат. Моя много близка - баща и с възможности направи всичко по силите си да я спаси! Смени средата, лекува я психиатър на частно ,какво ли не. Взе я при себе си в едно закътано село накрая и накрая я изхвърли. Прибра я дъщеря и на 20. Колко преживя с нея - само тя си знае , нон стоп стрес , изнасяне на техника и тн. Накрая почина в болница - органите отказаха. Друга чак в Австрия я закараха на лечение. Не и не. Замина и тя. При някои става бързо, други успяват с години да пият. Първо си загубват работата. Ох, сетих се за едно момче, отличник на випуска беше, ожени се за моя приятелка юристка от министерство. Красиви и млади. Не съм я разпитвала, имах работа с него , понякога беше леко странен в някои моменти , чудех се какво му има, докато не го видях една сутрин да се налива с водка с кола. Направо бях в шок. Имаше всичко. Ох, мъчно ми стана. Толкова добър и умен беше.
