Партньора ми се намеси във възпитанието

Въобще не му е работа на приятеля й да й възпитава детето или да му налага граници. Пак ще си задам въпроса-авторката къде беше, докато детето й се е държало по този начин? Какви мерки взе тя, за да се стигне до там, че гаджето да й удари детето? Той, че няма право и не е постъпил правилно е ясно и никой не го оспорва.

Не знам колко от пишещите по темата са се сблъсквали с такива деца... Повярвайте ми, никак не е лесно да се сдържиш и да проявиш търпение, след като си говорил, успокоявал и използвал целия си наличен арсенал от миротворни методи, а накрая виждаш, че всичко е напразно и единствено високият тон може да го изведе от състоянието на неконтролируема криза. Много тънка е границата между хиперактивното дете и разглезеното. Дамата каза, че многократно са се опитвали да го усмирят и това е било единственото средство, което го е извадило от състоянието му.
Не одобрявам боя в нито една форма, но децата са страшни манипулатори — особено съвременните. Затова днес е пълно с хиперактивни деца, които растат с тази диагноза и, когато станат ученици пречат на другите, никой не иска да другарува с тях и възникват редица неприятни моменти за родителите.
А авторката се загуби... Дано да взела за себе си решение.

Аз имам чувството, че се търси начин да не се мръдне възрастният, просто детето да спре да обикаля и да вдига шум, докато той е седнал на спокойствие на дивана. При всички действа, като ги подбереш, да отидете някъде и да правите нещо интересно за тях, ама трябва да станем от дивана.

Кой възрастен, този който няма деца и изобщо не е длъжен да търпи лиготиите на чуждото в собствения си дом. Нека да не се измества темата! Авторката, даже не го упрекна. Представи нещата така, че да не изглежда само той лошият. Самата тя спомена, че детето й е прекалило... Защо се изля толкова ярост върху този мъж. То, собствения му баща го няма в картинката, искате чуждият да е виновен за възпитателните му пропуски. Няма идеални родители... Всички се учим в движение, според ситуацията и личните ни убеждения.

Самия родител е "двама родители" и твърдостта е от съществено значение за възпитанието. Да си доброто и лошото ченге е извън зоната на конфорт за жената, но е наложително ако не иска такива епизоди. Не е късно да се прекъсне модела на поведение, но трябва да сте изключително постоянна в това.  Що се отнася за патньора нито го осъждам, нито го оправдавам. Не е негово задължение да въдворява ред и дисциплина. Би трябвало вие вече да сте го направила. Да тупнеш, шляпнеш или каквото и да е дете, което не е твое трябва да си получил за това зелена светлина от майката. Иначе не. Инертното отношение от партньора също не е ок. Моя все ми повтаряше "ти си знаеш" в моменти в които ми се е искало да се намеси като мъж, но така и не го направи пред мен. На по-късен етап му даваше само поискани съвети. Сина ми сподели скоро, че на самия него се е искало да види по-дейно участие в живота му. Децата всъщност имат нужда от граници, колкото и да им се противят. Не се ли поставят в правилните моменти, отлага ли се полагането им - лошо. Вземете се в ръце и стягайте детето, защото ще дойде пубертета и тогава господ да ви е на помощ. Става страшно ако сте изпуснала контрола. Аз също съм сам родител и няколко пъти ми се е налагало да посещавам детски психолог. Ако усещате някаква несигурност и самата вие имате нужда от компетентно мнение - те са за това.

Е, детето не е ли там, за да може мъжът да се опознае с него и да го хареса? Нормално е да положи някакви усилия. 2 дни затворени в чуждо жилище, апартамент сигурно - аз не останах с впечатлението някъде да са ходили, някъде да са се забавлявали, щом се описва само детето как мръкнало, лигавело се и паднало 3 пъти без особен ппвод. Да, предполагам, че на възрастните им се иска да почиват през почивните дни, обаче това е дете, за да му е интересно, да си прекара добре и да не мрънка, трябва да му се измислят занимания за целия ден, пък и така вечерта ще заспи рано. В позната обстановка е друго, там то се чувства спокойно, има си свои неща и се занимава, не е така скучно само да седиш вътре, но на чуждо място дори и аз, която съм възрастен, ще ми дотегне 2 дни.

Ние може да гадаем само каква е била цялата картина... Дали е било там, за да се опознаят или е нямала на кого да го остави - не е ясно. Цитирам нейните думи от първия пост: "В момента сме на гости при приятеля ми, а вчера детето се държа ужасно. Цял ден. Мрънка е, падна три пъти, вика, държи се лигаво, не приема съвети и с говорене не се получава.
Вчера беше върха.
Вечерта започна да става още по-див и приятеля ми се опита няколко пъти да го укроти молейки го, и накрая го шляпна по задника 2-3 пъти. Накия миряса, но остана стъписан. Не го очакваше. Аз винаги съм била мека с него, никога не съм го идряла, е леко по дупето да ... След това забравихме бързо.
Но на мен ми стана тъпо и мъчно.
Малкия и той.
Приятеля ми се почувства виновен, но днес си поговори с него и му каза, че не е искал да го шляпне, но държането му бе недопустимо (така си беше). И, че иска да му е най-добър приятел, не враг.
Извини му се. Възпитан човек е, но и на двама ни ни кипна вчера.."
От прочетеното видях само да упреква само себе си и детето. Очевидно е прекалило доста. Представете си, че ви е дошло на гости такова дете. Вие сте възпитана и никога няма да кажете нещо, да посегнете и пр. действия. То замерва с предмети вас, майка си... Те летят към телевизора ви, примерно, то ви обижда, отговаря се, абе държи се безобразно. Аз съм била свидетел на такова поведение, а майката не може да го усмири. Казвам го, като човек, който имам в близкия си кръг дете с много лошо поведение и в картинката има втори съпруг. Няма да навлизам в подробности. Знам също, че и моето като реши може да ме вбеси до краен предел, макар да не се държи по този начин

Е, не може 2 дни да кротува и да стои мирно и тихо в непознато жилище. Предполагам, че и през цялото време е имало не пипай това, не пипа й онова, не прави това, не му е привично нищо там и не може да прави рутинни те неща, както ги е свикнало... . Да, видях описаното, за мен е груба грешка да не му планираш поне няколко часа занимания и развлечение на детв. Детето има баба, с която подразбира, че майката живее заедно, изглежда ми точно като гости за опознаване и сближаване. Най-доброто е било приятелят да включи някакви "мъжки" занимания с детето, такива, които с майката и бабата то не прави, и ще му е интересно.

Перфектен родител няма & е хубаво, че майката осъзнава проблемите над които трябва да работи с детето. А с новият партньор е хубаво да бъде обсъдено с него каква роля има той в живота на това дете, какви очаквания има авторката към него и доколко той е готов и има желание да играе ролята на доведен баща. Нормално е човек, който няма деца да не знае какво да прави с чуждите такива (казвам "чужди" защото докато не живеят заедно няма как да се опознаят дотолкова). И вероятно е реагирал по начин по който е бил отглеждан той (за мен напълно неуместен и абсолютно червен флаг, но това е мое виждане).

Не бих допуснала по никакъв начин мъж / мой партньор / който и да е да ми "пошляпне" детето. Имам втори брак отдавна и това е проверено и доказано във времето.

Мен ме е много страх от всякакво насилие. Сега даже като чета някои мнения как приятелят бил прав едва ли не, ми става криво. Или не го допускай втори път, или приключвай с този мъж. Нервите не са му в ред, щом от едно гостуване му се отпуска ръката да ти удари детето.

Разглезено, неразглезено, детето е твоя грижа и ти си длъжна да не допускаш подобни безумни "методи на възпитание". На твое място бих си подбрала веднага детето към вкъщи. Ти си останала и даже сте били "забравили". Това не ми звучи добре. Днес го е шляпнал, утре някое наказанив, вдругиден ще те убеди, че отглеждаш кофти дете и ще се държи с него гадно всеки ден. Искаш ли това?

Самата майка е пляскала детето "леко по дупето". А сега - Нюрнбергски процес, защо приятелят го е направил. Намесил се - ами, очевидно е видял, че това Е подход към това дете, а в това време майката бездейства и гледа през прозореца. Извинил се е после човекът, сам го е оценил като грешка.

Какво да мислим ние, като ти ще живееш с това дете. Партньори идват и си отиват, но отговорността за детето е само твоя, забележи - не е и на майка ти. Подходът ви трябва коренно да се промени, ще берете ядове и много скоро, защото пубертетът наближава застрашително с всички очаквани последици.

Наистина, щом има излишна енергия, значи ТИ трябва да организираш начини да си я изразходва. Плуване, футбол, карате - запиши го на нещо, за да търчи и да се изтощава. Не допускай да пуска корени вкъщи и на уши да се изправя, за да му обърнете внимание. Не играчки, игри му трябват. Да се събира с деца на неговата възраст, би трябвало да има приятелчета - съседчета, съученици. Нека си вилнеят по детски, но не у дома.

Като почна да чета такива преувеличени мнения лошо ми става. Шляпнал го по дупето, голяма работа станала. Представям си колко безобразно се е държал мамин глезльо.

Представяш си може би от твоята гледна точка, но хората са различни - на едно и също дразнене някой би си замълчал, друг би се опитал да отвлече вниманието на детето, трети би го нашляпал, четвърти би хванал колана...

Може и нищо кой знае какво да не е направило детето, освен че му е нарушило комфорта на възрастния мъж. Не може да очакваш при нова връзка детето да разбира, да полага то усилията, а усилията трябва да са от твоя страна.

Представете си, отивате за 2 дни на хотел и не излизате от стаята с децата, гледате телевизия, ядете, къпетв се, спите... Ще го понесат ли добре децата, или трябва да положите усилия и сте наясно, че почивката с деца не е точно почивка, а постоянно правене на нещо, ако не ги метнете на аниматора.

И двамата сте виновни.
Ти-не си възпитала детето си.
То си мисли,че всичко му е позволено,не знае как да се държи,а не е бебе...знае,че каквото и да направи няма да получи нито забележка,нито наказание.
Обаче това дете не расте в гората,а расте в общество в което има норми на поведение.И ролята на родителя е  да го научи как да се държи в обществото.
Помисли си добре,защото утре това дете ще има големи проблеми и в училище и в живота.
То няма респект от теб.Защото позволяваш да ти се качи на главата.
А да компенсираш липсата на баща с играчки всеки ден е голяма глупост.Но не си единственаПознавам и други,които го правят.До нищо добро не води това-детето не цени тези играчки,захвърля ги бързо,свиква да получава всичко,което иска и смята,че си длъжна да му изпълняваш капризите безусловно.
Но то расте и утре няма да са играчки,а скъпи вещи и когато не можеш да му ги осигуриш, ти ще си най-лошата.
Хубавото е ,че започваш да осъзнаваш грешките си.
Да,за теб то може да е центъра на вселената,но за другите хора не е и никой не е длъжен да търпи .

Приятелят ти-грешката му е ,че не е могъл да си контролира емоциите и е посегнал.
А на дете не се посяга.

Била съм в такава ситуация.
 Добра приятелка с много лигаво дете.
Много съм изтърпяла.
Но когато дойде на гости в новата ми къща и детето опустоши хола ми ,направо ги изгоних културно.
Ремонтът след тях ми струваше 2800лв.

Моят съвет е да посетите психолог и ти и детето.
Някой трябва да ти помогне да коригираш поведението на детето.
Иначе и ти ще страдаш и то също.

Леле, какво е направило това дете у вас