Публикувана: 25 авг. 2025, 11:58 ч.
Последно мнение: 2 ян. 2026, 10:33 ч.

Третокласници - 2025/2026

5 952
209
1

1
...
10
11
12
...
14
Всички

# 150 17 окт. 2025, 09:06 ч.

София
Мнения: 12 018

Уф, че гадна история! Стана ми мъчно за твоето момиче, sea.sea..
Не знам какво да те посъветвам. Аз бих ѝ казала да не комуникира повече с другото дете, а ако дойде при нея единствено, за да я обижда, да не му отговяра нищо, а направо да каже да госпожата.

Аз допускам, че е възможно нещо се е случило, макар и тя да не си спомня и момчето да се е засегнало.
Давам един пример от преди десетина дни с моя син. В занималнята отива при едно момиче (което аз подозирам, че харесва, макар че по неговите думи "всички женки са тъпи" Joy

) да я пита какво означава някаква дума на английски и тя му е казала "I don't care! Чиба!" И така и не му казала какво означава думата.
Той беше много засегнат и разочарован. "Как може, мамо, да ми каже "Чиба!". Да не съм куче?". Не съм дълбала в ситуацията, но му казах повече да не комуникира с нея и нейното име да не съм чула вкъщи.
Следващите дни се била държала все едно нищо не е станало, но той е много разочарован. Разбира се, през ум не му минава да обижда момичето. Това не бих позволила никога.
Не казвам , че вашият случай е такъв. Просто давам пример, че децата не си дават сметка за думите, които казват и ги забравят лесно.

# 151 17 окт. 2025, 09:23 ч.

София
Мнения: 26 352

Точно това и казах и вече нямам търпение да я взема и да разбера как е преминал днешния ден.
Аз си мисля, че може и да я харесва и да го показва по някакъв неандерталски начин, но кой знае.

# 152 17 окт. 2025, 09:41 ч.

Мнения: 539

sea.sea , децата могат да бъдат много жестоки. Няколко пъти попадах в подобна ситуация. Първият път беше с баткото и неговото приятелче в детската градина. Постоянно го удряше, постоянно говорех с майката и тя ми казваше "ами, говорим си, какво искаш да го набия ли?" Един ден едната учителка ми обясни, че всичко са опитали, но нищо не помага. Не издържах, направих забележка на детето пред майката и всичко приключи . Е, от тогава приключи и приятелството ни с майката.

Вторият случай е с дъщеря ми, в първи клас имаше много добра приятелка, заедно седяха на един чин. Момиченцето е родено през лятото, поканиха дъщеря ми на рожден ден, но нямаше възможност да присъства. Майката се обиди от отказа и започна да говори на своето дете против моето. Голяма част от втори клас беше кошмарна. Посъветвах я да игнорира съученичката си и да се държи далеч от нея. Оправиха се, сега от време на време си говорят.

И сега в трети клас няколко момчета я обиждат, че била дебела. Учителката от занималнята обяснила, че щом я обиждали, значи я харесвали. Това ще го оставя без коментар. Предстой ни среща с класната. Ако и това не помогне, не знам какво да правя.

Успех на вас и дано бързо да се разреши проблема.

# 153 17 окт. 2025, 09:49 ч.

София
Мнения: 26 352

Моята като е ниска и слаба, пак и се подиграват, че много ниска била. Grinning

Винаги ще се намери за какво да се хванат, иначе и аз бих направила забележка на детето, но не съм го виждала скоро. Имам чувството, че нещо е станало на рождения му ден, след него започна това поведение.

# 154 17 окт. 2025, 10:01 ч.

Мнения: 22 573

Не ми се влиза в подробности, но тормоза тепърва се разраства, колкото повече растат. Евала правя на голямата ми дъщеря - тя е родена пълен непукист и в резулатат всички я харесваха и проблеми нямаше. Но не че не са опитали понякога да я засегнат. В такива случаи тя просто гледа продължително с хладен поглед, след което дава гръб и отива да се забавлява с приятелките си. Хейтърите са тръшнати от почуда и търсят нов обект.

Обаче много малко деца са така по рождение. Трябва да ги учим, че дори някой да не ги харесва (което все ще се случи), това, да ходи да им го говори, и то редовно, вече е тормоз. Всеки ден разговори. Ние сме разигравали и сцената: "Идва Х и ти казва еди какво си. Ти отговаряш ...." и така, докато разбере и се научи.

# 155 17 окт. 2025, 10:04 ч.

Мнения: 6 233

Моето е кротко и мило дете - по думите на всички от градината до училището. Има едно момиченце, което постоянно ѝ подхвърля "да спре да се прави на красива", така че все има за какво, когато има були в класа. Имам късмет да е голямо перде и грам не ѝ пука, но мен ме дразни. Дори наскоро беше дошла на гости на съседче, което е близко с моето, засякох ги на входа и съседчето ме попита дали дъщеря ми може да отиде у тях, казах че може и да ѝ се обадят. Не се обадиха, знам и причината - онова момиченце, а моето ги чакаше. Скъсах си нервите, а на нея не изглеждаше, че ѝ пука, но ѝ казах нещата така, както са. Просто си има кофти деца, които стават и кофти възрастни.

# 156 17 окт. 2025, 11:04 ч.

Мнения: 12 291

Моята гледна точка е малко по-различна, с цялото ми съчувствие към ситуацията. Според мен има разлика между думите "мразя те" и това, да обиждаш някого, независимо на каква основа. Първите думи, макар и гадни, непремерени, целящи да наранят, изразяват чувствата на изговарящия ги. Тук по-скоро бих провела разговор с родителя на отсрещното дете да го научи на адекватна вербализация на чувствата. Всеки има право да мрази/не харесва някого, но трябва да може да предаде, или пък да премълчи това послание адекватно. И тук работата с моето дете би включвала пък насочване на неговата реакция към подобни думи. Ако някой дойде и ти каже "мразя те", първо се опитваш да разбереш на какво се дължат тези думи, да го накараш да сподели причината. Ако отсрещния не желае и продължава да го повтаря, му казваш "Добре, мрази ме, щом искаш, аз отивам да си играя/говоря с някой друг" и отминаваш нататък.

# 157 17 окт. 2025, 11:15 ч.

София
Мнения: 26 352

Извинявай, но "ти си отвратителна" какво е според теб? Аз го приемам като обида, да, другото не е точно обида, но за мен си е вербален тормоз.

# 158 17 окт. 2025, 11:26 ч.

Мнения: 12 291

Да, това е обида. "Мразя те." не е.

# 159 17 окт. 2025, 11:27 ч.

Мнения: 22 573

И аз не съм съгласна друго дете да си изразява чуствата с подобни обиди. Нашата я учим, ако не харесва някого случайно, да се държи любезно - здравей и чао, без да се сближава, щом не иска. Но да обижда - твърдо не.

# 160 17 окт. 2025, 12:17 ч.

София
Мнения: 3 461

В класа на моя син тази година зачестиха подобни инциденти, но сред момчетата, тоест и с физическо измерение.
Той уж се държи настрани от проблемите, но веднъж закачи от сблъсък - едно дете бутнало друго и бутнатото съборило моето на земята, та и до мен стигна информацията в крайна сметка.
За съжаление обаче не виждам изход освен в семейството да се говори и знам ли и аз. В нашия клас агресорите се оказаха игнорирани, децата странят за да нямат проблеми, но това пък ги дразни още повече и става обратен ефект.
Наистина не знам кое е правилно, да им се щадят чувствата ли на по-буйните, отпор ли да срещат простотиите, не знам.

# 161 19 окт. 2025, 10:35 ч.

София
Мнения: 12 018

И друг път съм питала, но пак ще попитам.
Как е при вас положението с телефоните и игрите в групи?
От една седмица синът ми е със СИМ-карта. Най-накрая склонихме през молбите му, а и мъжът ми преподписа договора.
Оттогава не му виждаме очите. Непрекъснато играят със съучениците му, имат Вайбър и всякакви групи и е нон-стоп игра. Вечер някак се изтрайва, но уикенда е ужас.
Единствено сина ми е с родителски контрол и има час и половина на ден телефон. Това време не му стига и непрекъснато иска да му го увеличавам.Плаче и казва, че само той е с ограничение на времето и че съм искала да го направя аутсайдер като не играе с другите деца. Направо не знам какво да правя. И ми е чудно как другите родители позволяват такова чудо!??

# 162 19 окт. 2025, 10:45 ч.

София
Мнения: 26 352

Баща и е много строг в това отношение. Почти не и дава достъп до телефона и нямаме такива проблеми. И да може би е единствената в класа с такъв строг режим.
Гледам като сме само двете да и отпускам повече време.
Има развитие по нашия казус, но ще изчакам и днешният ден да мине и ще ви пиша.

# 163 19 окт. 2025, 10:47 ч.

ту тук, ту там
Мнения: 8 205

И при нас е така (като при Mijjj, че междувременно има друг пост 😊) след училище само това иска да прави. Има родителски контрол, ограничение един час на ден, два през уикенда, но постоянно се тръшка за още. Мен това ме вбесява, но и не отстъпвам, обаче баща му е мека Мария и постоянно имаме пререкания по въпроса. Обаче той не играе с други деца, сам си играе, засега го няма този елемент на сравняване с другите.
Като цяло обаче не признава ограничения много-много (за харчене на пари например - поставили сме граница - имаш на разположение толкова лева, можеш да си купиш само едно нещо итн., а той постоянно се опитва да прескочи това ограничение, заради идеята само дори, не че толкова има нужда от още нещо!) и това ме дразни много, трябва да работим още в тази посока.

# 164 19 окт. 2025, 10:53 ч.

София
Мнения: 12 018

Джобни пари за момента не му даваме и не иска. Само когато ходят на екскурзии.
Но с телефона...не знам какво ще правим.
И случка, която ме втрещи от вчера: нали говорят в група на високоговорител и всичко се чува, чувам как една негова съученичка явно отива да пита нещо баща си. При което той с видимо отегчение: "Какво искаш пак ма, "името на момичето"?
Т.е. явно са на принципа " Взимай там, телефона, и не ме занимавай повече!"
Ужас.. Sad

Препоръчани теми

Професия учител - 11

Български филми и сериали - На раздумка за българското кино и телевизия (тема 3)

Да се научим да работим с Excel - тема [4]

Прозрачни шини – алайнери

419
Стоматология

Причина:

Причина: