Уау, вие вЕрно тръгнахте в посока да захвърли майка си. Soul Freе Наистина трябва да се внимава какво се говори и пише, ама някои са си достатъчно повярвали. Жалкото е, когато ги стигне това и осъзнаят късно. Около мен примери бол.
- Публикувана: 25 авг. 2025, 12:57 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2025, 02:56 ч.
Какво мога да направя за психично болната си майка?
Не знам защо грижа за психично болен родител (евентуално, диагноза за момента няма) се приравнява само до портмоне и болногледач - да дава лекарства, да прави супички, да чисти и да плаща сметки.
Не видях някой да съветва Прилеп да зареже образованието си и да стане болногледач на майка си. Например, това може да прави бабата.
Грижата включва и други неща - минимум юридически и икономически въпроси. Тя имотна мафия точно такива хора прецаква - болни и изоставени от близките си. Я имот могат да откраднат, я да вземат кредит на нейно име. Това е само пример.
Съветите ми към автора са същите, които бих дала на детето си. Консултация с различни специалисти - лекари и юристи. И след това да направи информиран избор, а решението да е най-доброто за детето. Разбира се включва и пълна незаинтересованост от родителя, ако е най-доброто за него.
Не видях някой да съветва Прилеп да зареже образованието си и да стане болногледач на майка си. Например, това може да прави бабата.
Грижата включва и други неща - минимум юридически и икономически въпроси. Тя имотна мафия точно такива хора прецаква - болни и изоставени от близките си. Я имот могат да откраднат, я да вземат кредит на нейно име. Това е само пример.
Съветите ми към автора са същите, които бих дала на детето си. Консултация с различни специалисти - лекари и юристи. И след това да направи информиран избор, а решението да е най-доброто за детето. Разбира се включва и пълна незаинтересованост от родителя, ако е най-доброто за него.
Просто някой си обслужва травмата и си търси Врагове.
Подминаване.
//
Авторе, много зряло мислене.
Адмирации, че търсиш решение и мнения по въпроса.
Може би специалисти ще могат да бъдат по-конкретни с мерките и стъпките за освидетелстване на майка ти.
Ако няма вариант да се стигне до там, моралната гледна точка изисква да се погрижиш за нея.
Но лично за мен тази грижа трябва да е споделена между теб, баща ти и баба ти. Еднолично не се нагърбвай с грижи и поддръжка на психично болен човек.
Колкото и да се пищи тук – ти не си виновен, че си роден от психично болна жена, за да носиш вини и плащаш с живота си, времето за нейната болест, решение да те роди.
Хуманността също има здравословни граници и те са до степен, в която може да си полезен за другите, но не и да се самоубиваш (енергийно, времево, материално, ментално, емоционално и всякак).
Надявам се да има положително развитие казуса ти и да споделиш какво се случва след време.
Подминаване.
//
Авторе, много зряло мислене.
Адмирации, че търсиш решение и мнения по въпроса.
Може би специалисти ще могат да бъдат по-конкретни с мерките и стъпките за освидетелстване на майка ти.
Ако няма вариант да се стигне до там, моралната гледна точка изисква да се погрижиш за нея.
Но лично за мен тази грижа трябва да е споделена между теб, баща ти и баба ти. Еднолично не се нагърбвай с грижи и поддръжка на психично болен човек.
Колкото и да се пищи тук – ти не си виновен, че си роден от психично болна жена, за да носиш вини и плащаш с живота си, времето за нейната болест, решение да те роди.
Хуманността също има здравословни граници и те са до степен, в която може да си полезен за другите, но не и да се самоубиваш (енергийно, времево, материално, ментално, емоционално и всякак).
Надявам се да има положително развитие казуса ти и да споделиш какво се случва след време.
Изключително съм благодарен на всички за отделеното време да прочетат дългата ми история и за многобройните коментари, съвети и подкрепа. Получих много силен ориентир, който едва ли щях да намеря другаде.
Самият проблем е твърде сложен, за да бъде разглеждан в черно и бяло. Наистина беше тежко израстването в толкова хаотична и нестабилна среда, поемайки грижи за родител, които надхвърлят нормалните задължения на едно дете. Осъзнавам, че много от проявите на майка ми са били обективно злоупотреба и психически тормоз, без съвест и осъзнаване и до днес. Преди време говорих с психолог по темата и се старая да държа обективна преценка за реалността, без да се подвеждам от морал и идеализирани представи за понятието "родител". В този смисъл самосъхранението за мен е на първо място.
Въпреки това съм наясно, че голяма част от случилото се е било повлияно от състоянието й, което тя самата не осъзнава, и точно затова помощ трябва да бъде потърсена от друг. Въпросът не е дали тя го заслужава или не. В редките моменти на стабилност майка ми е била добра и подкрепяща, без никаква злонамереност. Съществуват много житейски фактори още от ранния й живот, както и потенциалната унаследеност, които са допринесли за състоянието й. В мозъка, както във всеки друг орган, може да се наруши нормалната функция. Съответно при нарушена когниция не може да се търси вина или съзнателна отговорност у човека.
Оценявам загрижеността, която изразихте в коментарите. Разбирам, че е трудно е да се навигират токсични отношения, защото често водят до психологическа и практическа дисфункция в живота на вече порасналото дете. Затова към всичко, което предстои, ще подхождам с предпазливост. Помощта ми ще е в разумни граници и без да жертвам себе си. Естествено, все още не знам как ще се стекат нещата и какво би изисквала подобна грижа, когато дойде времето, но ще правя това, което мога. Ще потърся съдействие и от роднини също. Не става дума за пълно отказване или за пълна саможертва, а за балансирано отношение към проблема.
Още веднъж благодаря искрено на всички за вниманието и съветите!
Самият проблем е твърде сложен, за да бъде разглеждан в черно и бяло. Наистина беше тежко израстването в толкова хаотична и нестабилна среда, поемайки грижи за родител, които надхвърлят нормалните задължения на едно дете. Осъзнавам, че много от проявите на майка ми са били обективно злоупотреба и психически тормоз, без съвест и осъзнаване и до днес. Преди време говорих с психолог по темата и се старая да държа обективна преценка за реалността, без да се подвеждам от морал и идеализирани представи за понятието "родител". В този смисъл самосъхранението за мен е на първо място.
Въпреки това съм наясно, че голяма част от случилото се е било повлияно от състоянието й, което тя самата не осъзнава, и точно затова помощ трябва да бъде потърсена от друг. Въпросът не е дали тя го заслужава или не. В редките моменти на стабилност майка ми е била добра и подкрепяща, без никаква злонамереност. Съществуват много житейски фактори още от ранния й живот, както и потенциалната унаследеност, които са допринесли за състоянието й. В мозъка, както във всеки друг орган, може да се наруши нормалната функция. Съответно при нарушена когниция не може да се търси вина или съзнателна отговорност у човека.
Оценявам загрижеността, която изразихте в коментарите. Разбирам, че е трудно е да се навигират токсични отношения, защото често водят до психологическа и практическа дисфункция в живота на вече порасналото дете. Затова към всичко, което предстои, ще подхождам с предпазливост. Помощта ми ще е в разумни граници и без да жертвам себе си. Естествено, все още не знам как ще се стекат нещата и какво би изисквала подобна грижа, когато дойде времето, но ще правя това, което мога. Ще потърся съдействие и от роднини също. Не става дума за пълно отказване или за пълна саможертва, а за балансирано отношение към проблема.
Още веднъж благодаря искрено на всички за вниманието и съветите!
Майка ти първо трябва да бъде диагностицирана. Заедно с баба ти, която и познава състоянието, отивате при личния лекар или психиатър и описвате състоянието. Те са много добре запознати с това че психично болните отричат състоянието си и отказват да отидат на лекар. Те ще ви посъветват какво да направите.
След това и изваждате телк, поне ще има някакви доходи и няма да я издържате напълно.
Психиатърът ще ви посъветва какво да правите, ако отказва да си пие хапчетата. Не сте първите, нито последните.
След това и изваждате телк, поне ще има някакви доходи и няма да я издържате напълно.
Психиатърът ще ви посъветва какво да правите, ако отказва да си пие хапчетата. Не сте първите, нито последните.
Грамотно, научно, терминологично...
Но има и такива истории и хора, отгледани в дисфункционалност, но успели да съхранят разсъдъка си. Аз познавам няколко, макар и с различни, но пак тежки истории.
От описанието ти изглежда, че майка ти проявява комбинация от гранично разстройство и силни психотични или делюзивни симптоми, включително опасни вярвания за физическото си състояние и за околните. Това означава, че има потенциален риск както за себе си, така и за околните, особено ако се изолира и отказва помощ.
В България задължителното лечение или настаняване под лекарски контрол е възможно само при реална и непосредствена опасност за живота или здравето, или при психично заболяване, което прави лицето неспособно да се грижи за себе си. Това означава, че ако майка ти се държи рационално пред външни лица, дори при тежки заблуди, трудно може да бъде настанена принудително. Но ако възникне криза, в която ясно застрашава живота си или другите, може да се потърси спешна психиатрична помощ.
Важно е да не се ангажираш прекалено емоционално, защото това ще те изтощи. Редовните обаждания или съобщения могат да помогнат да следиш състоянието ѝ. Социалните служби (Община/Закрила на детето) могат да бъдат информирани дори само за наблюдение, без директно вмешателство.
Научи се да поставяш ясни граници, за да не поемаш отговорности, които не са твои. И най-важното – не е твоя вина. Майка ти има тежко заболяване и години на зависимост и заблуди, които не са резултат на твоите действия.
В България задължителното лечение или настаняване под лекарски контрол е възможно само при реална и непосредствена опасност за живота или здравето, или при психично заболяване, което прави лицето неспособно да се грижи за себе си. Това означава, че ако майка ти се държи рационално пред външни лица, дори при тежки заблуди, трудно може да бъде настанена принудително. Но ако възникне криза, в която ясно застрашава живота си или другите, може да се потърси спешна психиатрична помощ.
Важно е да не се ангажираш прекалено емоционално, защото това ще те изтощи. Редовните обаждания или съобщения могат да помогнат да следиш състоянието ѝ. Социалните служби (Община/Закрила на детето) могат да бъдат информирани дори само за наблюдение, без директно вмешателство.
Научи се да поставяш ясни граници, за да не поемаш отговорности, които не са твои. И най-важното – не е твоя вина. Майка ти има тежко заболяване и години на зависимост и заблуди, които не са резултат на твоите действия.
Закрила на детето пък каква работа има тук при този казус?!
Няма "задължително лечение" в България.
Няма "задължително лечение" в България.
“Принудително лечение” – хайде за всяка дума да се хванете. Дадох пример със Закрила на детето като социална институция… Който трябва да разбере-разбра, другото са подробности.
Не знам кой какво е разбрал, но пак питам - социалната институция Закрила на детето как и защо ще взема отношение за възрастен човек?
Хващам се за всяка дума, защото сте попреписали от тук и от там, но като цяло постът ви е една голяма глупост, чисто практически. Ако ще давате съвети, давайте ги поне от собствен опит. Тук такъв липсва, затова, както и всеки път в този форум, се чудя защо хората отговарят в теми, от които нищо не разбират...
Принудително и задължително едно и също ли ви се струва?! Добреее....
Хващам се за всяка дума, защото сте попреписали от тук и от там, но като цяло постът ви е една голяма глупост, чисто практически. Ако ще давате съвети, давайте ги поне от собствен опит. Тук такъв липсва, затова, както и всеки път в този форум, се чудя защо хората отговарят в теми, от които нищо не разбират...
Принудително и задължително едно и също ли ви се струва?! Добреее....
Не знам кой какво е разбрал, но пак питам - социалната институция Закрила на детето как и защо ще взема отношение за възрастен човек?
Хващам се за всяка дума, защото сте попреписали от тук и от там, но като цяло постът ви е една голяма глупост, чисто практически. Ако ще давате съвети, давайте ги поне от собствен опит. Тук такъв липсва, затова, както и всеки път в този форум, се чудя защо хората отговарят в теми, от които нищо не разбират...
Принудително и задължително едно и също ли ви се струва?! Добреее....
Хващам се за всяка дума, защото сте попреписали от тук и от там, но като цяло постът ви е една голяма глупост, чисто практически. Ако ще давате съвети, давайте ги поне от собствен опит. Тук такъв липсва, затова, както и всеки път в този форум, се чудя защо хората отговарят в теми, от които нищо не разбират...
Принудително и задължително едно и също ли ви се струва?! Добреее....
Благодаря за критиката. Очевидно е, че институцията „Закрила на детето“ функционира единствено в контекста на непълнолетни лица и няма правомощия спрямо пълнолетни граждани. Посочих я по-скоро като илюстративен пример за орган, който се намесва при уязвими групи, отколкото като конкретно приложим механизъм.
Що се отнася до терминологичното разграничение между „принудително“ и „задължително“ – двете понятия имат различен семантичен обхват и не са напълно тъждествени. Едното предполага санкция и външен натиск, докато другото съдържа елемент на нормативна или морална необходимост.
Във форумната среда споделям лични разсъждения и наблюдения, без претенция за абсолютна експертиза. Разбираемо е, че не всички ще се съгласят, но това не обезсмисля обмена на мнения.