Не искам детето ми да посещава градина ( бюрократично и правно как да си търся правата))

Задължителното посещение на детска градина е от 15 септември на годината, в която детето навършва 4 години. Във Вашия случай от септември 2027. Ако финансово можете да си го позволите да сте си у дома до тогава, то няма проблем да си гледате детето още две години.

Не, разбира се. Но как се записва някъде дете без съгласитето на двамата родители?

Ако не живеете в по-малък град, където има места в детските градини е добре да тръгне детето на три години направо на градина. Като тръгне от втора група изборът ще е по-малък, защото детето ще бъде прието там, където има свободни места, а това може да не е удобно за вас като родители, да е свързано с транспорт от единия край на града до другия, детското заведение да е отбягвано от родителите по някакви причини - база, персонал или други. Отделно, че в групата децата ще са се опознали и ще има сформирани групички.

То точно това се чудех и аз.Необходимо ли е да подпиша някаква  декларация за да постъпи?Ако откажа като родител да направя такава или какъвто и да е документ,свързан с постъпването автоматично няма как да тръгне.нали?

Аз доколкото разбирам майката не желае детето да посещава ясла, докато бащата натиска да бъде записано. Така ли е? И моят съвет е да започне директно градина, щом имате възможност да го гледате, но това трябва да си го решите между вас. И все пак - мисля си, че не може да бъде записано само със съгласнието на единия родител.

Говорила съм със него,но той си е убеден ,че това е за негово улеснение и за доброто на детето Много добре сте разбрала.Дано да не може да бъде записано ,защото иначе ще има съдебно дело.

Как точно някой, дори и бащата без съгласие на майката ще запише детето на градина ? Плюс това, дори и записано, просто няма да го водиш, това е. Обаче, ако за това не можете да се разберете семейно, после не знам как ще сте. Имаш ли финансова възможност да го издържаш детето? Може би бащата е притеснен, че не се справяте и затова да иска да се върнеш на работа...

Ще се съдите с бащата за това? Разведени ли сте?
Иначе - не, няма как да спечели, докато детето не навърши 4 години и е задължителна градината.

Не,за сега се справяме ,съкратена съм така че няма как да се върна.Не сме разведени ,но не съм съгласна да го пусна ,да ходи 3 дни и да даваме по 100 лв на седмица за лекарства.Бабите дават акъли ама от далече .Главно аз се грижа за него.Ако е необходимо ще се съдим

Това са неща, които се решават семейно. Ти си майка, ама пък бащата му е баща, нали? Все пак имате 50/50 отговорност към детето. Трябва да обсъдите положението, не да го заплашваш със съд, щото после какво?!? Съдите се, разделяте се, детето не ходи на градина и го гледаш с издръжка или.....? Как ги виждаш нещата, понеже за майка без работа с дете на 2,3 г. няма много опции.

Права сте ,че това са много семейни неща.Но искам да е добре и да решим във времето кое е по -добре за него , вместо просто да го хвърля някъде за ,,да си почина ".За да стане още по ясна ситуацията ние сме от малък град ,от години винаги е било трудно за работа ,още по -малко пък за майка с дете.Така че друга алтернатива тук,освен собствен бизнес за оцеляване няма.Да търсиш варянт с държавна работа е мираж.

Директно на въпроса
Не, няма такава предвидена възможност - отказ от нещо пожелателно. Няма как "автоматично" да тръгне - някой да дойде да ви го вземе и да го заведе на градина.
Хипотетично има как да се запише дете, но не и да ходи на градина Колко му е - един договор с попълнени данни и драснат подпис. Но ходенето вече е друга бира. Но стигне ли се до това съпругът ви да фалшифицира подпис значи сте го загазили страшно много като семейство.

Принципно... по закон даже и на 4 не е задължително да ходи никъде. Както и предучилищна и училище. Има опция за самостоятелна форма на обучение, според която трябва детето в края на срока (за детските градини е година) да покрие изходно ниво, определено от МОН. Т.е. можете да си го гледате и до университета, стига да си минава изпитите.

Сега, нещото, което не разбрах
Как така вие си го гледате, а за тях е по-лесно? И как така вие си го гледате, но за някой месец или дни го гледа някой друг? Майка, която стои вкъщи и си гледа детето не е нечуван и невъзможен сценарий, но е тежка динамика и трябва да се говори от рано. Бюджет, връщане на пазара на труда след х години и т.н. не са неща, които с лека ръка да се подминават. Да, страхотно, ако имате възможност, но ако включвате и други роднини в отговорностите без тяхното желание не е ок.

Не ви съдя, аз бях в същата кошмарна дилема и си направихме междинни варианти, които устройват нашето семейство. С тропане с крак не става Но ние сме в голям град и тук опциите са малко по-различни. Изплаках си очите, чувствах се зле, но като тегли човек чертата има емоционални доводи, има и рационални Например рационален е, ако близките до вас ясли са под всякаква критика. "Няма да го хвърля просто някъде" е емоционален

Непоискан съвет - по-добре да направите нещо тогава, когато имате избор (както описа Mama Ru). И аз мислех, че ще карам по-дълго майчинство, ноооо съкратиха съпругът ми и нещата много рязко се обърнаха

На мен ми стана интересно как така за бащата е по-удобно детето да ходи на градина? Че и за бабите – те пък какво общо имат, щом не го гледат?
За бащите е по-удобно детето да си стои вкъщи с майка си, за да не им се налага да го водят и прибират от градина. Така че едва ли точно това е причината бащата да настоява. По-скоро натискът е майката да започне работа.
Има и друга вероятност – бащата и бабите да са преценили, че стоенето вкъщи не се отразява добре на детето, но това вече е в сферата на предположенията.
Има нещо недоизказано в цялата тази история.

Жал ми е за теб, личи си, че ти понасяш основната тежест.  Не мога да си представя, ако нямахме помоща на баби, ясла и т.н. за нашето дете-2.7 г.
Но, трябва да знаеш, че бащата има равни права върху детето – законът не дава предимство нито на майката, нито на бащата.
Ако единият смята, че е по-добре детето да ходи на градина, а другият, че не трябва, това вече е въпрос, който при спор може да се реши само от съда, като се гледа интересът на детето.

Иначе чисто практически, бащата сам не може да запише детето, защото в повечето градини се искат документи от двамата родители.
Но не е редно и ти еднолично да взимаш решение „детето няма да ходи“, ако той е категорично против. В крайна сметка детето не е собственост нито на единия, нито на другия, а отговорността е споделена.

Ами, значи, решавате ги семейно. Не със заплахи за съд. Що са щуротия?

Като сте в малък град, може да се уговориш с персонала да ходи детето по половин ден, докато свикне или дори през целия зимен период.
Ако ще е, за да си "почиваш", по-добре не, но, предполагам, се мъжът ти иска да си намериш работа. Не знам какъв собствен бизнес имаш предвид.


Точно.


И да допълня - може би не ясла, но градина е силно препоръчителна. Особено в малко населено място, където се обръща достатъчно внимание на децата и са малки групи.
Това е среда на себеподобни, където се социализират. Да, боледуват, но това е неизбежно. Ако ходи на ясла, ще боледува на 2, ако директно на градина - на 3-4, ако пък направо на училище, ще си боледува в първи клас. Трябва да се изгради имунитет. Вярно е, че на 7 ще кара по-леко настинките, но и това пак не е сигурно....