- Публикувана: 2 септ. 2025, 14:43 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2025, 23:28 ч.
Кръстихте ли бебето на себе си или на таткото?
Цитат
Едно време много деца са кръщавани на несподелена или невъзможна любов, дори случила се преди брака.
Изобщо не изключвам да е имало такива случаи - не вярвам да са били много.
Моя приятелка се ожени миналата година и забременя. Мъжа й й казал, че в неговият род се повтарят две мъжки имена и ако имат момче то ще е съответно Райчо или Радко. За щастие тя роди момиченце и за сега не планира да има повече деца.
Сетих се, че една приятелка кръсти дъщеря си Никол на таткото Никола, но и на нейният баща, който пък е Николай.
Баба ми е от гръцки произход и е кръстена на акушерката или там жената, която е помагала при раждането. Били са 4 сестри, но не знам дали другите също са кръстени така или пък на някой друг.
Сетих се, че една приятелка кръсти дъщеря си Никол на таткото Никола, но и на нейният баща, който пък е Николай.
Баба ми е от гръцки произход и е кръстена на акушерката или там жената, която е помагала при раждането. Били са 4 сестри, но не знам дали другите също са кръстени така или пък на някой друг.
Съпругът ми и брат му са кръстени на двамата им дядовци. Интересно е, че имената им се различават само по 1 буква.
Аз и сестра ми пък сме "кръстени" на едната ни баба и на кръстницата ни, но сме с различни и от двете имена, а имаме общ имен ден.
В рода ни назад често са се заигравали по този начин с имената или умишлено са ползвали едно име, но видоизменено, за да остане индивидуално.
Аз и сестра ми пък сме "кръстени" на едната ни баба и на кръстницата ни, но сме с различни и от двете имена, а имаме общ имен ден.
В рода ни назад често са се заигравали по този начин с имената или умишлено са ползвали едно име, но видоизменено, за да остане индивидуално.
Едно време много деца са кръщавани на несподелена или невъзможна любов, дори случила се преди брака.
Ааа, при кръстникът на майка ми любовта си е била съвсем споделена. Просто не е била жена му
Поне такива са преданията
Напълно е възможно! Може да ни се струва странно на нас, хората от новото време, обаче не знам дали се интересуваш от подобни теми, аз доста чета и ровя.
Имало е случаи на споделена, но невъзможна любов, все пак не всички бракове са били доброволни и едно време (говоря дори преди 200 години и повече), имало е крадене на момичета за булки и какво ли не. После са кръщавали децата на любовта на живота си, уж на никого.
Иначе за Добромир и Добромира.. малко прекали Светлето, наистина. 😁😁😁
Второто име на детето е това на бащата. Третото е пак фамилното име на бащата. Ако и първото е неговото, ами да, грандоманско ми се струва. 🙂
Моя приятелка също кръсти дъщеря си Алекса, уж на бащата Александър. Еми да ама не съвсем.
Аз като цяло съм против всички тия Алекси, Амаи, Агуаи, Кай-ове, скоро чух и за един Никсън.
Познавам и Дженифър с типично българска фамилия, двамата и родители са българи, също ми идва в повече.
Неведнъж споменах , че съм бая консервативна, но отново ще спомена, че не целя да обидя никой, просто това е моето мнение
.
Мдаааа
Аз като цяло съм против всички тия Алекси, Амаи, Агуаи, Кай-ове, скоро чух и за един Никсън.
Познавам и Дженифър с типично българска фамилия, двамата и родители са българи, също ми идва в повече.
Неведнъж споменах , че съм бая консервативна, но отново ще спомена, че не целя да обидя никой, просто това е моето мнение
Второто име на детето е това на бащата. Третото е пак фамилното име на бащата. Ако и първото е неговото, ами да, грандоманско ми се струва. 🙂
Мдаааа
Второто име на детето е това на бащата. Третото е пак фамилното име на бащата. Ако и първото е неговото, ами да, грандоманско ми се струва. 🙂
Децата си кръстихме на децата си. Бих кръстила детето си Антония или Антонина, ако сме го избрали с бащата за име на бъдещото ни дете. Дори и бащата да се казва Антон, за мен това не би било да кръстя детето си на баща му (стига да съм го харесала и да искам детето ни да се казва така). Мъжът ми е кръстен с буквата на дъщеря ни, която е и буквата на свекърва ми, но въпреки това не сме кръстили детето на никой от тях двамата. Името избрахме независимо един от друг, но и двамата заедно решихме, че ще е то.
Аз имам едно момченце на 4 години и 10 месеца почти.Аз избрах да се казва Светослав.
Защото името е много хубаво и е много хубаво когато го произнесем.
Татко му също е Светослав.
Знаете ли каква гордост е когато повикам единия и идват и двамата.
За мен в случая е детето да има хубаво име за да не се срамува един ден когато порасне.
Плюс това има значение на кои ще го кръстиш .
Защото според мен е по заслуги.
Все пак името е за целия живот.
Малкия много се радва, че носи името на тате.
Защото името е много хубаво и е много хубаво когато го произнесем.
Татко му също е Светослав.
Знаете ли каква гордост е когато повикам единия и идват и двамата.
За мен в случая е детето да има хубаво име за да не се срамува един ден когато порасне.
Плюс това има значение на кои ще го кръстиш .
Защото според мен е по заслуги.
Все пак името е за целия живот.
Малкия много се радва, че носи името на тате.
Ех, тези майки - все са незаслужили явно.
Никак не харесвам тази "мода" да се кръщават децата на родителите (на бащата обикновено). Познавам доста хора, чиито деца носят абсолютно същото име като таткото. Странно ми е да се обръщаш еднакво към мъжа си и детето. Или трябва да мислиш различни умалителни имена за двамата. Сякаш не са индивидуални личности...
Но аз като цяло не съм привърженик на това детето да се кръщава на някого. Разбирам, че някои хора така изразяват уважение, но въпреки всички лично аз предпочитам детето ми да не е кръстено на никого. Не ми се получи съвсем, защото имам дъщеричка на 1 година и 9 месеца, чието име избрахме може би около 8 години преди да се роди. Просто ни хареса и ни се стори много нежно - Ема. Докато си мечтаехме да я имаме, свикнахме и така си остана до края. Чисто съвпадение се получи, че свекърва ми е Емилия и малко изглежда сякаш е кръстена на нея. Обаче моя мъж й обясни внимателно, че сме харесали името и не е кръстена на никого. Нямаше обидени.
По време на бременността имаше моменти, в които се чудех дали заради това съвпадение да не измисля ново име, но толкова бяхме свикнали с Ема, че сякаш нямаше да е нашето дете ако изберем друго име. 
Но аз като цяло не съм привърженик на това детето да се кръщава на някого. Разбирам, че някои хора така изразяват уважение, но въпреки всички лично аз предпочитам детето ми да не е кръстено на никого. Не ми се получи съвсем, защото имам дъщеричка на 1 година и 9 месеца, чието име избрахме може би около 8 години преди да се роди. Просто ни хареса и ни се стори много нежно - Ема. Докато си мечтаехме да я имаме, свикнахме и така си остана до края. Чисто съвпадение се получи, че свекърва ми е Емилия и малко изглежда сякаш е кръстена на нея. Обаче моя мъж й обясни внимателно, че сме харесали името и не е кръстена на никого. Нямаше обидени.
По време на бременността имаше моменти, в които се чудех дали заради това съвпадение да не измисля ново име, но толкова бяхме свикнали с Ема, че сякаш нямаше да е нашето дете ако изберем друго име. 
На себе си никога не бих кръстила, не виждам причина, пък и въображение за едно-две имена ще имам... Имам позната Александра, чийто брат е Александър...
На мъжа ми бих кръстила, защото името винаги ми е харесвало, но е чужденец и презимето няма да е с окончание -ов, така че ще звучи абсурдно.
На роднини също не бих кръстила и много се дразня, че за повечето хора дори съвпадението на първата буква се брои за "кръщаване на еди-кой си" - Памела, на дядо си Петко...
Синът ни не е кръстено на никого. Избрахме му име с хубаво значение, което звучи добре с фамилията.
Леко раждане, бързо възстановяване и един здрав и прекрасен Георги Ви желая!
На мъжа ми бих кръстила, защото името винаги ми е харесвало, но е чужденец и презимето няма да е с окончание -ов, така че ще звучи абсурдно.
На роднини също не бих кръстила и много се дразня, че за повечето хора дори съвпадението на първата буква се брои за "кръщаване на еди-кой си" - Памела, на дядо си Петко...
Синът ни не е кръстено на никого. Избрахме му име с хубаво значение, което звучи добре с фамилията.
Леко раждане, бързо възстановяване и един здрав и прекрасен Георги Ви желая!
Seaglass, сърдечно благодаря 🩷
В крайна сметка името, което родителите избират да дадат на детето си, за мен трябва да е съвкупност от общо желание, идея, чувство, донякъде, не знам дали се изразявам правилно и дали ще се разбере правилно, но и е показателно за връзката между самите родители - точно като самото дете.
Аз познавам брат и сестра, Георги и Гергана, родени с 3-4 години разлика през 80-те. Също ми е странно.
В крайна сметка името, което родителите избират да дадат на детето си, за мен трябва да е съвкупност от общо желание, идея, чувство, донякъде, не знам дали се изразявам правилно и дали ще се разбере правилно, но и е показателно за връзката между самите родители - точно като самото дете.
Аз познавам брат и сестра, Георги и Гергана, родени с 3-4 години разлика през 80-те. Също ми е странно.