- Публикувана: 2 септ. 2025, 14:43 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2025, 14:35 ч.
Кръстихте ли бебето на себе си или на таткото?
Хеч, традициите не са това, което бяха 
И се приема повече като израз на уважение, скрито зад една традиция.
И се приема повече като израз на уважение, скрито зад една традиция.
Аз обяснявам каква е била традицията. Просто едното е традиция, другото не е. Пък който иска да спазва, да не спазва, да си измисля нови правила - ок.
Едната традиция е била, кръстника да избира името и да го съобщава на родителите. Другата традиция е била да се кръщава на свекър/свекърва. А не на баба/дядо по майчина линия. За това ти казвам, че традициите не са това, което бяха
А, да - кумът на баба ми и дядо ми е кръщавал майка ми (на любовницата си). Такава е била традицията. Не за любовницата, де. Кумът е кръстник, той измисля името и то не е на някоя баба или дядо. Такава е била традицията при нас. При мъжа ми децата са били кръщавани на дядовците.
На мен нито една от двете традиции не ми харесва и не ги спазих.
На мен нито една от двете традиции не ми харесва и не ги спазих.
Имам приятелка унгарка, традицията в семейството от страна на майка ѝ е всяка първа дъщеря да се кръщава с едно и също име - Палма. Та така, приятелката ми се казва Палма, майка ѝ, баба ѝ, дъщеря ѝ и т.н. също. Ако дъщеря ѝ един ден има дъщеря, пак ще е Палма.
Най-интересното е, че преди време се преместиха да живеят в Палма де Майорка. Явно името наистина е съдба в това семейство.
Най-интересното е, че преди време се преместиха да живеят в Палма де Майорка. Явно името наистина е съдба в това семейство.
Хеч, традициите не са това, което бяха
И се приема повече като израз на уважение, скрито зад една традиция.
И се приема повече като израз на уважение, скрито зад една традиция.
Аз обяснявам каква е била традицията. Просто едното е традиция, другото не е. Пък който иска да спазва, да не спазва, да си измисля нови правила - ок.
Едната традиция е била, кръстника да избира името и да го съобщава на родителите. Другата традиция е била да се кръщава на свекър/свекърва. А не на баба/дядо по майчина линия. За това ти казвам, че традициите не са това, което бяха
Така е, но хората са имали по доста повече деца. Първите са ги кръщавали на свекър и свекърва, после тъст и тъща, също ако някое се роди на празник, дава му се името на светеца, също и на кръстник. Сега хората имат по 1-2 деца, рядко повече. Не казвам кой трябва да спазва и да не спазва традицията, но е абсурдно да се каже, че кръщаването на баба и дядо не е традиция. Добра или лоша е друг въпрос, но я има.
Едната ми приятелка си кръсти детето Кай, не е ни на свекър, ни на татко. За мен е кучешко има, за нея може и да е традиция.
Или Николетината Божидара на Боби Михайлов...
Сори, не съм чела правилно. Защо се предполага, че Боби е касичката, обаче? При ексдвойката Гущерови е ясно - те изглеждат толкова некадърни (тя) или разхайтени (той), че няма как да е иначе, ама Николета и Ники защо?
По темата - и на мен ми звучи една идея егоцентрично, повече от една - модно, и не ме кефи. Не бих кръстила на себе си или на бащата.
Иначе е имало традиция да се кръщава на родител, ако предходни деца са умирали. Не знам какво е поверието във връзка с нея.
Искрено ме разсмяхте с историята за любовницата 
Баща ми и чичо ми са кръстени на дядовците си, майка ми е Росица и уж за да е сходно на баба и Урсула (католици са). Аз също съм кръстена на баба си.
Лично аз избрах Георги , защото държах детето ни да носи традиционно българско име при няколко условия - да има имен ден, да има готино съкращение и да звучи добре с фамилията на таткото. Което за традиционно ама традиционно българските имена не е трудно.
Най- големият бонус в историята е, че името съвпада с името на баща ми, вероятно това е част от причината да го харесвам толкова много, но ще бъда искрена и за друго - освен име, искам да дам на детето си и пример за невероятен човек на когото би могъл да подражава, а баща ми е страхотен. Впрочем той дори не знае, че бъдещото внуче ще носи неговото име. Допълнителен плюс ми е, виждам го като още един начин да покажа уважение към баща си.
По същата логика след време бих се “примирила” с една евентуална Антония, макар че явно съм ретро и консервативна.
Баща ми и чичо ми са кръстени на дядовците си, майка ми е Росица и уж за да е сходно на баба и Урсула (католици са). Аз също съм кръстена на баба си.
Лично аз избрах Георги , защото държах детето ни да носи традиционно българско име при няколко условия - да има имен ден, да има готино съкращение и да звучи добре с фамилията на таткото. Което за традиционно ама традиционно българските имена не е трудно.
Най- големият бонус в историята е, че името съвпада с името на баща ми, вероятно това е част от причината да го харесвам толкова много, но ще бъда искрена и за друго - освен име, искам да дам на детето си и пример за невероятен човек на когото би могъл да подражава, а баща ми е страхотен. Впрочем той дори не знае, че бъдещото внуче ще носи неговото име. Допълнителен плюс ми е, виждам го като още един начин да покажа уважение към баща си.
По същата логика след време бих се “примирила” с една евентуална Антония, макар че явно съм ретро и консервативна.
А, да - кумът на баба ми и дядо ми е кръщавал майка ми (на любовницата си). Такава е била традицията. Не за любовницата, де. Кумът е кръстник, той измисля името и то не е на някоя баба или дядо.
Едно време много деца са кръщавани на несподелена или невъзможна любов, дори случила се преди брака.
Ааа, при кръстникът на майка ми любовта си е била съвсем споделена. Просто не е била жена му
Поне такива са преданията
Препоръчани теми