- Публикувана: 2 септ. 2025, 14:43 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2025, 23:28 ч.
Кръстихте ли бебето на себе си или на таткото?
Здравейте, поогледах, но не намерих подобна тема и пиша от чисто любопитство.
Очакваме момченце и преди да разберем пол, таткото с огромен ентусиазъм ми обясняваше как си мечтаел да има дъщеричка, която да носи неговото име. Информативно, казва се Антон и съответно идеята беше Антония/Антоанета. Не знам как ще прозвучи, но аз никога не съм имала предпочитания за пола на бебето и определено не държа на името толкова, колкото всички около мен, изглежда.
Въпроса е, че … ами струва ми се грандоманско да кръстиш детето на себе си. Не целя никой да обидя, просто аз така мисля. И се започна един задочен спор … Таткото твърди, че доста хора имат подобна практика, аз пък отричам. Обаче се замислих, имам няколко познати, които наистина кръстиха детето на себе си. В единия случай момченце - Павел, на майка си Павлина, в другия случай момченце Георги, отново на майка си - Гергана. Ами за мен е странно, иначе името му ми харесва де.
Сега си говорим, макар че още първото не се е родило, че ако имаме второ и е момиченце, може би все пак бих склонила, макар че някак си ми е грандоманска тая история.
За завършек ще кажа, че се спряхме на името Георги (на баща ми) и двамата сме доволни
Но … на ход сте вие - от чисто любопитство , на кого са кръстени децата ви - на някой роднина/близък, на някой от родителите, на празника, на който са родени или просто се спряхте на име, което и двамата харесвате. Ще приложа и анкета, ще се радвам да чуя мнението ви
Очакваме момченце и преди да разберем пол, таткото с огромен ентусиазъм ми обясняваше как си мечтаел да има дъщеричка, която да носи неговото име. Информативно, казва се Антон и съответно идеята беше Антония/Антоанета. Не знам как ще прозвучи, но аз никога не съм имала предпочитания за пола на бебето и определено не държа на името толкова, колкото всички около мен, изглежда.
Въпроса е, че … ами струва ми се грандоманско да кръстиш детето на себе си. Не целя никой да обидя, просто аз така мисля. И се започна един задочен спор … Таткото твърди, че доста хора имат подобна практика, аз пък отричам. Обаче се замислих, имам няколко познати, които наистина кръстиха детето на себе си. В единия случай момченце - Павел, на майка си Павлина, в другия случай момченце Георги, отново на майка си - Гергана. Ами за мен е странно, иначе името му ми харесва де.
Сега си говорим, макар че още първото не се е родило, че ако имаме второ и е момиченце, може би все пак бих склонила, макар че някак си ми е грандоманска тая история.
За завършек ще кажа, че се спряхме на името Георги (на баща ми) и двамата сме доволни
Но … на ход сте вие - от чисто любопитство , на кого са кръстени децата ви - на някой роднина/близък, на някой от родителите, на празника, на който са родени или просто се спряхте на име, което и двамата харесвате. Ще приложа и анкета, ще се радвам да чуя мнението ви
По- често съм попадала на бащата да е кръстено. Имената на моите деца аз си ги избрах и не са кръстени на никого. Като за мен съвпадение на букви не е да си кръстен на някого. Имената на майка ми, моето и на сина ми започват със "С", но нямат нищо друго общо. Всички си имаме различни имени дни и така.
Иначе по темата, ако и двамата родители са ок с това детето да е кръстено на някого от тях- не виждам проблем.
Иначе по темата, ако и двамата родители са ок с това детето да е кръстено на някого от тях- не виждам проблем.
Нашия син носи името на баща си и на прадядо си. Нямах против, името е рядко срещано и ми допада. В интерес на истината, нямам любимо име за момче, той искаше да носи неговото име и се съгласих. Ако не беше неговото желание, щяхме да изберем неутрално име, не бихме кръстили на някоя баба или дядо.
На мен лично тази практика да се кръщава на бащата или на майката не ми харесва особено. Но и аз познавам такива примери. В момента се сещам за Марио на майка си Мария.
Точно това си мисля и аз .. просто ми е странно, но от друга страна, познавам го и знам колко щастлив ще бъде ако това се случи, така че вероятно бих го направила, макар и да не ми се струва удачно като решение.
От време на време го бъзикам да си промени той името на Тодор/Драган/Димитър/Иван и тогава с удоволствие бих кръстила бъдещата си дъщеря Антония ама
Винаги ми е бъло по- важно да е живо и здраво бебчето, пола и името са ми далеч не сред приоритетите до степен да ме питат “ вълнуваш ли се въобще” ама такава е.
Не искам никой на обидя, най- малко себе си ама да спомена че съм от село и де да знам.. така съм възпитана и наистина грандомандщина ми се струва да кръстиш детето на себе си
От време на време го бъзикам да си промени той името на Тодор/Драган/Димитър/Иван и тогава с удоволствие бих кръстила бъдещата си дъщеря Антония ама
Винаги ми е бъло по- важно да е живо и здраво бебчето, пола и името са ми далеч не сред приоритетите до степен да ме питат “ вълнуваш ли се въобще” ама такава е.
Не искам никой на обидя, най- малко себе си ама да спомена че съм от село и де да знам.. така съм възпитана и наистина грандомандщина ми се струва да кръстиш детето на себе си
На мен лично тази практика да се кръщава на бащата или на майката не ми харесва особено. Но и аз познавам такива примери. В момента се сещам за Марио на майка си Мария.
Познавам две дами с името Мария, които кръстиха дъщерите си дословно на себе си - Мария. Изключително грандоманско ми е, да. А пък примерите за повторение на имената на бащите са безброй. Не бих. Но ако и двамата родители са ок, не виждам проблем.
Името на дъщеря ми е с буквата на майка ми, а втората част донякъде припокрива името на баба ми, така че за себе си приемам, че по някакъв начин е кръстена на тях двете. Но да повторя име буква по буква - не категорично, като признак за липса на въображение ми е при това разнообразие на имена. (С това никого не искам да обидя, изразявам единствено лично становище по въпроса.)
Името на дъщеря ми е с буквата на майка ми, а втората част донякъде припокрива името на баба ми, така че за себе си приемам, че по някакъв начин е кръстена на тях двете. Но да повторя име буква по буква - не категорично, като признак за липса на въображение ми е при това разнообразие на имена.
(С това никого не искам да обидя, изразявам единствено лично становище по въпроса.)
Строго субективно е. Аз лично намирам нещо примитивно в това кръщаване на майката/ бащата/ свекъра... Вероятно го свързвам с футболно-плеймейтския ни "елит". Никол на Николета, Марая на Мария и подобни. Много отблъскващо ми е и типичното кръщаване на дете на свекъра-касичка. Примерно всичките Добромири и Добромирковци на (вече екс) Гущерови. Или Николетината Божидара на Боби Михайлов...
Моето дете не е кръстено на никого от семейството. Избрахме му име, което аз предложих - винаги ми е харесвало, българско е, но не от най-масовите Има хубаво значение. Съобразихме се и с това как звучи в съчетание с бащиното име и фамилията.
Според мен е важно името само по себе си да носи хубаво значение и енергия. Но още по-важното е да имате леко раждане и здраво детенце! Останалото е въпрос на вкус и си го решавате вие в семейството.
Моето дете не е кръстено на никого от семейството. Избрахме му име, което аз предложих - винаги ми е харесвало, българско е, но не от най-масовите
Има хубаво значение. Съобразихме се и с това как звучи в съчетание с бащиното име и фамилията. Според мен е важно името само по себе си да носи хубаво значение и енергия. Но още по-важното е да имате леко раждане и здраво детенце!
Останалото е въпрос на вкус и си го решавате вие в семейството.
Хеч, традициите не са това, което бяха
И се приема повече като израз на уважение, скрито зад една традиция.
И се приема повече като израз на уважение, скрито зад една традиция.
Аз обяснявам каква е била традицията. Просто едното е традиция, другото не е. Пък който иска да спазва, да не спазва, да си измисля нови правила - ок.
По принцип години преди да познавам мъжът ми знаех как искам да ми се казват децата. В последствие се оказа, че свекърът носи мъжкото име, което си бях избрала. Та сега дъщеря ми не е кръстена на никого, синът ми носи името на свекъра, защото наистина харесвам конкретното име. Човекът не ни е натискал изобщо, даже не знаеше как ще се казва малкия, той ни е второто дете.
Имахме идея, ако второто е момиче, а не момче да не носи това име, та бяхме избрали по желание на мъжът ми име с неговата буква, но само буквичката. Но си се роди момче и си остана първото име.
Познавам доста деца кръстени на таткото или майката, приемам го нормално. Например имам близък с име Никола и едната от дъщерите му се казва Ника. Познавам татко и син Александър, майка и дъщеря Ася и Алиса, съответно мъжът и другата дъщеря са Радослав и Рая. Често е срещано.
Имахме идея, ако второто е момиче, а не момче да не носи това име, та бяхме избрали по желание на мъжът ми име с неговата буква, но само буквичката. Но си се роди момче и си остана първото име.
Познавам доста деца кръстени на таткото или майката, приемам го нормално. Например имам близък с име Никола и едната от дъщерите му се казва Ника. Познавам татко и син Александър, майка и дъщеря Ася и Алиса, съответно мъжът и другата дъщеря са Радослав и Рая. Често е срещано.