И още да ви се оплача, днес ми падна пломба. Боли ме, не кой знае колко, ама прекалено постоянно. Сещате се, ядене и пиене е сложно, ама и говоренето ми идва болезнено. Час за днес не можаха да ми намерят, утре чак и то в такъв час, че ми бърка целия ден. В четвъртък съм пак при тях на избелване, в петък съм на пулмолог в съседно градче. Тази седмица изобщо не ми е удобна така, все още съм на работа и уж се опитвам да работя докато децата са на градина, ама не се получава съвсем.
Между другото, с шефа уточнихме нещата, сега ще ми подготвя документите и реално ще съм до края на февруари. Явно не е чак толкова зле положението, че да трябва да ме съкрати без предизвестие по някой специален закон. Даже ако бяхме говорили миналия месец както беше по план, можеше да съм до края на януари. Реално от бюрото ще взимам почти същите пари както сега с намалени часове, така че не е огромна драма. А за лично удоволствие от това, че все пак работя нещо винаги мога да правя нещо по сайта на моите родители. Ето сега с това евро ми се наложи тези дни да се помъча сериозно с него.
А сега, кой иска да помрънка с мен?
Бяхме вкъщи, дори бяхме заспали 

При нас безсънието оказа доста голяма роля.. много се надявам и ние да поспим една нощ някога
това е добре де, ама аз още си го изживявам..