Августовски бебета 2024г - Тема 6

Ха, доживях да чуя за батко, който може да лежи и слуша с часове
Сара също пощурява вкъщи и само си мъкне дрехите за вън да я обличам и да излизаме, но и вкъщи като остава си има нейни занимания. Особено ако са тримата вкъщи, заиграват се много, смеят се, гонят се, много се гушкат
Много обича да скача на батко си отгоре и да му пипа ушите, косата, изобщо към него е безрезервна обич. С кака си вече са интересни, почнаха да се карат чисто по женски ( сестрински) и както се гушкат и целуват, така в следващия момент реват и двете.

Нашите супер чакани супер топли обувки с овча вълна дойдоха и... са малки... и на дължина, а и на ширина. Може би защото ги сравнявам с нашите понкита, които са доста по-широки на вън вид, а може и от носенето да са се поразпльокали. Но тези, дето ще ги връщаме, ми изглеждат доста теснички и твърди, съответно не ми се ще да ги сменям с друг модел или по-голям номер на сляпо онлайн и да размяткваме едни обувки по куриерите до февруари... В Русе има магазин за понкита, но те имат или с подпрата каракул, който е изкуствена материя, или термовата, не знам тая термовата топли ли. Някой има ли опит? Само за понки и дд степ питам за зимни някой, ако ползва. Не искам повече онлайн обувки

Маги, защо си усложняваш живота с такива подробности? Нали детето почти не ходи навън, за 5-10-15 минути нищо няма да му стане от вата от изкуствена материя. 😃 Ако е в количката можеш да го завиеш или с покривалото отгоре.
На Момчил стелката на Вивото също е от изкуствена материя и според мен му топли - топлоизолираща стелка: 100% полиуретанова пяна.
Иначе и аз не поръчвам онлайн обувки за детето защото съм сигурна, че после ще трябва да ги връщам. Евентуално бих поръчала 4-5 модела и да изберем, останалото връщам. Но то е такса занимавка, че по-добре на място, дори и да няма чак такъв избор.

Милива и аз като четох твоя случай.ми беше болно ,че ще отбия,но немцците ми изписаха нещо съвместимо за  три дни отшумя всичко.
И аз искам да се оплача, отбличах го трудно ....сега го държим по двама човека ,нон -стоп удря някой в глава,лице око....дъщеря ми на 15 год.вече плаче от него.
От няколко дни е ужасен не иксма да заспива сама за обед ,вечер крещи и слиза от леглото и той не знае къде отива, денем само реве.Не мога да разбера съби ли са какво. Освен това е опасен характер и съм твърдо решена да му покажа ,че не тпй командва парада, Да ..ама после изпада в истерия като му се скарам и ходи пред огледалото и удря по него (все едно удря себе си в огледалото.) Хвърля крещи,удря ,удря си главата тък -там където свари ,докато не стане неговата. Почвам сериозно да се притеснявам или е просто хиперактивен.Работила съм с много деца и имам опит ,може понеже е моето и съм в чуденка дали постъпвам правилно.

Пилала, много пъти съм споделяла, че заради моя син ми се появиха първите бели косми, буквално. Като правя сравнение с момичетата ми - че те сами се гледат. Сега вече е много разбрано и с адекватно поведение дете, но аз знам какво ми костваше да обуздая този инат. Според мен е много рано да  се говори за поведенчески проблеми, по-скоро си проявява характера и си пробва границите.
 За мен ключът към възпитани деца е строго поставяне на граници. Оставям ги и тримата да щуреят, разхвърлят играчки, да се смеят на воля, да “готвят”, с много книжки и пъзели, с всичко играят и обръщат къщата с главата надолу. НО не им позволявам да се налагат за основните неща - ядене, обличане, спане, къпане и лична хигиена, поведение на масата. Засега това, а за сина ми има и много още правила, но той вече е на 7 и половина.

Вонди, винаги съм ти се възхищавала как си се решила на още 2 деца след сина ти. Нас Момчил ни отказа. Поне засега. Ако ми се гарантира кротко момиче за второ - може би бих се навила, мм обаче още по-трудно от мен.

Пилала, при нас също за почти всичко са необходими 2ма души. Добре, че мм работи от вкъщи. Не че не оставаме често и само единия от нас с детето, но тогава е голяма борба - смяна на памперс, обличане. Чета как момиченцата сами си носят дрехите за навън, а с Момчил трябва да се боричкаме да го облечем, особено космонавта е мъка. С якето поне се научи да съдейства, но по-често времето е за космонавт.

Вонди, обича книгите той от малък и колкото и да е див, за книга винаги сяда. За границите съм на същото мнение като теб, погром от играчки и всякакви игри са позволени, но стане ли време за баня, вечеря или лягане съм като цербер.

Пилала, на някакви етапи са и се пробват “ако мине”, като видят, че не минава-престават. Синът ми си удряше главата в земята, ако не му дадем нещо, пак в истерия. Ми един ден го направи на асфалта в парка, стана му рана направо на челото и повече не повтори. Но ако му обръщате внимание на изблиците, ще продължава, ако не наранява себе си или другите го остави просто, да се накряска и да се приключи.
Бояна изтрещява често за някакви глупости, сега на дневен ред е да ме кара да и пускам детски песни от събуждане до лягане, повтаря само папа ( което е патешкия танц И жаба жаборана, според настроението) и иска да държи телефона ми. Аз не позволявам и съответно е истерия през по-голямата част от деня. Не знам каква е тая мания да го разнася като и пускам на колонката под телевизора и на заключен екран на телефона седи само снимката от ютуб, не е клип, звукът не излиза от там, не знам.. 

Гери, при нас второто е кантар да е по-диво от първото Но си дайте време, за мен става по-лесно, а деца с разлика 4-5-6 години се гледат коренно различно. Иначе освен борба за всяко нещо вкъщи е проблем и кой се бори с нея, иска мен за всичко, за гърне, за обличане, да я нося, да я храня. Всичко мама и малко става тягостна обстановката, щом трябва да сготвя нещо и мм да играе с тях..

И аз да прибавя един батко, който може с часове да седи и да слуша да му чета приказки. Лео имаше един кратък период на слушане на приказка (да, в единствено число) и то ако е особено кратка и той отгръща, но сега е в нов период и пак не се вълнува, може да седне в мен, защото времето за книжки често е и за гушкане, но пак не се задържа. Дано да размисли по-нататък, много си го обичам това време с гушкането и четене.

И тук да ги похваля (дано ми се размине, че след похвала винаги си връщат), не са само момиченцата дето си носят якетата и т.н. Лео носи якето като кажа, че излизаме, подава шапки и ръкавици да слагаме (нашите, за него само шапка), разделили са си мястото на вратата как да сядат да се обуват. Лео си подава обувките, разлепя ги да са готови. Като се приберем пък носи и прибира шапки, ръкавици, яке закача. И двамата умеят да си прибират играчките, не разбирайте, че не ги разхвърлят из цялата къща, даже в момента една от любимите игри (отново) е да се хвърля всичко от горе по стълбището към долния етаж. Но като кажа, че е време за прибиране, прибираме. И двамата имат много силно чувство за ред, помнят всяка играчка на кое място стои и се прибира всичко на мястото си. Пълнене на пералнята, прехвърляне в сушилнята и вадене от там е по-скоро на Макси по частта, Лео наблюдава и се бута там, но не проявява интерес да помага. За сметка на това прибирането на прането е всеобща задача вкъщи, аз сгъвам и давам на Лео да носи на батко си в другата стая да си прибере нещата и така и двамата са супер доволни колко са ми помогнали. Миялната изпразваме заедно, по високите шкафове пеибирам само аз, но в ниските Лео прибира вече много точно. Още като види отворената миялна и почва да събира неща, които може той да подреди. Според мен това са неща, които децата учат от рутина - ако всеки ден прибирам играчката на едно и също място, то тя си има място, ако един път я оставям тук, един път там, то тя си няма място и не се подрежда. Ако всеки път преди да си легнем трябва да са ни събрани играчките, то събираме. Макси вече като по-голям е пробвал да ми обяснява, че не му се прибира или че е уморен, няма проблем, само че тойвече знае, каквото не е прибрано когато си легнат, след това "отива в боклука". Та всъщност се отнесох в хвалби, а целта ми беше да обясня, че не е до момче/момиче. За Лео все още ми се вижда рано да направя такова заключение, но Макси категорично не е "беснеещо"дете и то дори не гоказвам с лошо. Има деца, които просто нямат уморяване, Макси определено не е от тях. Лео за сега определено е по-енергичен от брат си, но и той не е чак толкова, колкото описвате вие. Което ми напомня, че и няма защо да сте толкова впечатлени как се оправям, трудни моменти има всеки, ама аз пък шапка свалям като ви чета вас, на някои от вас "в обувките" изобщо не си представям да оцелея.

Вики, направо ми е невероятно това, което си написала. Моят син изпада в истерия, когато някой си позволи да излезе през входната врата и не го е взел със себе си на разходка, но и през ум не му минава да си носи якето и шапката. Когато пълня или разтоварвам съдомиялната играта му е да ми дрънчи чашите или да върти перката на горния ред, или просто по друг начин да ми уморява уреда, но помощ в никакъв случай. С пералнята също е трагично - аз вкарвам дрехи за пране и като отида да огледам и за други, като се върна цялото пране е навън. И така всеки път. Всяко нещо го правя по 2-3 пъти докато стане на моята. Рев от сутрин до вечер с кратки почивки за ядене. Откак е пролазил, а след това и проходил не съм оставала сама в тоалетната. Ако мъжът ми е командировка, не мога да се изкъпя до завръщането му. Кухнята се държи затворена, иначе си намирам пуснати котлоните и фурната. Единствена утеха ми е, че още предпочита да се вози в количката (в това отношение е много енергоспестяващ) и така някак си успявам с адекватни срокове да стигна там, за където съм тръгнала.

Абсолютно никакъв интерес към традиционни книжки няма. Харесва единствено пеещите от серията "Горският оркестър свири...". Но и там е драма, защото имам чувството, че не ги различава, понеже много харесва мелодията от корицата на едната книжка, а ако натисне същия бутон на другата и съответно засвири не тази мелодия, която очаква пак следват истерия и тръшкане. Именно заради тръшкането и биенето в пода се принудих да застеля цялата къща с така омразните ми черги - просто не мога да си позволя да го оставя да си удря главата в коридора на мозайката. На моменти просто се чудя къде да се скрия от него, само и само да не сме в едно помещение, че иначе ще го удуша някой път... А иначе на площадките е най-кроткото и усмихнато дете. Бабите твърдят убедително, че е много кротичък и усмихнат. Как да им вярвам като знам мен как ме дере и хапе? Обичам го, обожавам го, но... Много е труден. Наистина нямам база за сравнение с друго дете, но е труден. И въобще нямам предвид поведенчески проблеми дължащи се на заболяване или състояние от аутистичния спектър, а просто много реактивна нервна система и откровено казано проклет характер. Някой ден това ще е добре, понеже ще си отстоява границите, но на мен ще ми побелее косата докато/ако успея да направя човек от него.

Мхм, характер, това е. Убедена съм, че всяко дете се ражда с характер, а ние можем само да насочваме кое е приемливо поведение и кое не е. Брат ми е стопил лагерите на мама, буквално най-щурото, ревящо, неспящо и пакостливо дете. Аз обратното - от бебе кротка, изпълнителна, послушна. Така че каквото и да правим като родители, някои неща не можем да ги променим.

Герка, аз винаги съм искала две деца и много исках момче и момиче. След като се роди синът ми, беше въпрос на изчакване за второ, с ММ даже не сме коментирали дали искаме, а само кога искаме. Изчислих да са с разлика от 4 и половина години, която за мен беше перфектната разлика, а и като добавим, че каката беше буквално бебе еднорог.. А за Сара съм споделяла и преди, че беше най-прекрасната изненада в живота ни, исках дъщеричка, а се озовах с две Откровено казано ми беше трудно с бременност една година след раждане, изобщо не се чувствах готова да износвам бебенце пак, но всичко с бременността мина гладко и сега вече като поотрасна Сара виждам за пореден път, че нашите усилия като майки си заслужават.

Момчичета ,аз като ви се оплаках от моя пакостник, той взе че стана пак послушкото,който си обичам още повече.Научи се като му кажа да каже :"- АААА " да си отваря устата и какво да вида аз........ чакам горе два зъба,а те долу двата избиват и още два горе.
И сега аз ви казах ,че прави бели само ,ама не споменах ,че като при Вики е с мен нон-стоп навсякъде (може би за това  и ми прави бели), в кухнята му давам да прибира чинии,зареждаме пране и вадим от  пералня,прахосмукачка ходи с мен за ръка докато не изчистя(веднъж отвори контейнера точно на килима  ), прибира си дрехите...(аз ги оправям след него ,но като цяло знае кое къде стои). Обувки почти сам обува и залепя , на дрехите си мушка сам ръцете и опъва надолу бодито... ПОХВАЛИХ О )) . С една дума успокоихте ме , че е характер(уви не е моя ,а на баща му) палав ,умен ,но ше ми вземе тока тва дете.С дъщеря ми беше друго пак беше палава ,но момиченце е друго .

Няма да се уморя да казвам, че момиченцата са друга работа. И на мен ми е било по-лесно да разбера самия мисловен процес при дъщеря ми, отдавам го на това, че и двете сме жени.

Момичета, здравейте.
Имам въпрос...дъщеря ми средата на август става на 2 години. Мога ли да я пусна в началото на август, тъй като на 15 септември трябва да се върна на работа? И трябва ли да си прекъсвам майчинството веднага и да започвам от началото на август да си ползвам платеният отпуск който се е събрал през тези две години? Учител съм, а по принцип няма практика да си ползвам отпуска след като ми свърши майчинството.

Маги и Вятър, как оцелявате в Русе в това време?

Ние днес излязохме преди обяд на -6, на детето изобщо не му хареса и не искаше да ходи, та трябваше да го нося. Дори на слънце беше ужасно студено заради вятъра. Издържахме 30тина минути, аз така се вкочаних, че още не мога да се стопля.

И на мен ми е невероятно това, което пише Вики. По-скоро е като при Вятър. Ние миялната не можем да отворим в негово присъствие, защото иска да се катери върху вратата. Или защото ще извади и изпочупи порцелан или стъкло, а вземеш ли му нещо такова от ръцете, настава апокалипсис. Рев, сърдене, мрънкане, тръшкане. На пералнята пък натиска всички копчета, върти врътката…карам го да слага пране вътре, ама на изключена от контакта пералня. Иначе ще и види сметката.

За мен времето, когато съм с детето будно вкъщи, направо е спряло. Чувствам се изцедена след няколко часа, добре че спи поне 2 часа на обяд, че да се окопитя и да посвърша нещо. И на двамата са ни втръснали всички играчки и книжки, той само се опитва да докопа нещо забранено, като го докопа му се взима и изпада в истерия. Непрекъснато ме дърпа за ръката или където хване (чак ми смъква долнището от дърпане), нон стоп мрънкане, сумтене, рев, тръшкане. Усещам, че се дразни, че не може да говори. Едно от малкото забавления е да чистим с прахосмукачката или по-скоро да ме саботира докато аз чистя, като ми издърпва кабела от контакта. Все пак се случва и той да хване да „чисти“ за малко.

Ще ходим да разгледаме една частна ясла, евентуално да посещава до обяд. Бях против, но просто не издържаме. Динозавърчето има нужда от разнообразие, а аз от доста повече време, без да е залепено за мен.

Baby, май не ти разбирам въпросите. Можеш да я пуснеш по всяко време, стига да имаш осигурено място в ясла. Ако е държавна яслата, майчинството се прекратява при започване на детето. Повечето частни фирми държат майката да си изчисти натрупания отпуск преди да започнат, може би за държавни служители обаче е друга практиката. Попитай директорката.

Гери, в Русе е студено колкото в София, може би има повече сняг и ледени висулки. Не сме го извеждали днес заради вятъра и ниските температури. Той вчера също не искаше да ходи навън. Но вятърът онзи ден беше къде къде по-силен и гаден. С добра екипировка навън е ок. Но за мен е гадно влизането в магазините - потя се, защото съм навлечена, и после излизам на вятъра. Вятърът в Русе е особено гаден, не признава шушляци-мушляци, духа през качулките дори...

Ние нале нямаме домашно любимче, храним едни синигери на терасата, доста е приятно, малко разнообразие. Идват и други птици. Детето се радва, ама ние сто пъти повече

Чакаме си новите книжки, че и ние въртим няколко и малко вече ги минаваме по бързата процедура. А играчки имаме още коледни, но май е малък за тях и няма да се впечатли...

Ние миална не пускаме: на мога да ги поизмия, после да се гъзурча да ги редя в нея, после да ги редя по шкафовете, и след 2 минути да ги вадя от там. Никога човек не би предположил след хранене, че са яли 1, 2 или 3 души - винаги изглежда сякаш са яли 3 пъти повече. Рядко се яде определената за обяд манджа, вадят се други от хладилника, докато не улучим. Улучим ли манджата, почти никога не сме улучили количеството и почва едно допритопляне, досипване